Р Е Ш Е Н И Е
№ 2024 21.12.2021г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 2423 по описа
за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.
Образувано е по жалба
на Л.В.Д. ***, със съдебен адрес:***, офис 210, чрез пълномощника адвокат Г.С.
от БАК, против отказ на изпълнителния директор на Агенция по вписванията,
обективиран в писмо с изх.№ 94-00-448 от 07.10.2021г., с което е оставено без
уважение искане с вх. Рег.№ 94-00-448/21.09.2021г. на жалбоподателя за
заличаване на личните й данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт по
партидата на „Финанс Консулт ЛВД“ ЕООД, ЕИК *********, раздел „Актуален
учредителен акт“, в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел.
В жалбата се обосновава незаконосъобразност на отказа, като се сочи, че
същият е в противоречие с Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на
Съвета и на Директива 95/46/ЕО, като се иска отмяна на акта и връщане
преписката обратно на органа с указания за заличаване личните данни на жалбоподателя,
в качеството й на едноличен собственик и управител на посоченото дружество,
съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на фирмата.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. С., който поддържа жалбата и претендира
присъждане на разноски.
Ответникът-
Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, представя административната
преписка. Не изпраща представител в с.з. и не изразява становище по жалбата.
Бургаският административен съд,
като взе предвид доводите и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в
преклузивния срок, от заинтересовано лице, адресат на акта, като в съответствие
с разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗЗЛД липсват данни, дори твърдения на страните
за висящо или приключило пред Комисията за защита на личните данни производство
по същия спор.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради
следното:
Жалбоподателят Л.Д. е
едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „ФИНАНС КОНСУЛТ
ЛВД“ ЕООД, ЕИК *********, видно от приложения по делото учредителен акт на
дружеството от 25.02.2008 г. /л.8 от делото/.
Със заявление вх. рег.№ 94-00-448/21.09.2021 год. /л.22 от делото/ оспорващата
страна, като физическо лице- субект на данни, е сезирала Агенция по
вписванията, Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел (ТРРЮЛНЦ), респективно е заявила упражняване на правото си на
изтриване/заличаване на лични данни пред АВ, ТРРЮЛНЦ, в качеството ѝ на
администратор на лични данни. Заявила е, че при справка в ТР по партидата на
дружеството е установила, че в полето „Актуален учредителен акт“ е публикуван
учредителния акт на дружеството с данните за ЕГН на едноличния собственик,
както и номер на личната й карта, срока на валидност и адреса на физическото
лице. Посочила е, че тези лични данни са публично достояние на неограничен кръг
от хора, което създава опасност за личната й неприкосновеност и възможност за
трети недобросъвестни лица да използват публично оповестените лични данни за
противозаконни цели. В заявлението се твърди, че не е налице законово основание
личните данни на физическото лице да бъдат обработвани от администратора по
този начин, чрез публикуването/ обявяването им до неограничен кръг от хора. В
тази връзка е заявено искане личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в
публикувания учредителен акт на дружеството, да бъдат изтрити/заличени по начин,
по който той да не бъде идентифициран от трети лица. Заявено е също, че в
случай, че бъде прието, че жалбоподателят е предоставил личните си данни на
основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то оттегля съгласието си личните й данни да
бъдат обработвани чрез публикуването/обявяването им в дружествения договор по
партидата на цитираното юридическо лице, раздел „Актуален учредителен акт“ до
неограничен кръг от хора. Заявено е и искане жалбоподателят да бъде изрично
писмено информиран за изтриването/заличаването на личните му данни на посочения
в заявлението адрес за кореспонденция.
По повод така депозираното
заявление, с писмо изх. № 94-00-448/07.10.2021 год. - електронен документ,
валидно подписан с валиден квалифициран електронен подпис, изпълнителният директор
на АВ е уведомил жалбоподателя, че исканото заличаване не може да бъде
осъществено, като се позовава на нормите на чл.119 и чл.115, т.3 от ТЗ. Според
заявеното от ответника, дружеството, което е заявител в регистърното
производство има качеството на администратор на лични данни по отношение на
субектите, чиито лични данни са посочени в заявените документи. В настоящият
случай, АВ получила личните данни на жалбоподателя от администратора на данни –
самото дружество. Съгласно чл.119 от ТЗ, за вписване на дружество в ТРРЮЛНЦ е
необходимо представянето на учредителен акт, който се обявява; съгласно чл.115,
т.3 от ТЗ същият следва да съдържа името, съответно – фирмата и ЕИК на
съдружниците, т.е. при представянето на препис от подлежащия на обявяване акт,
в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени,
името на съдружника/едноличния собственик на капитала, са лични данни, които се
изискват по закон. Ответникът се е позовал на разпоредбите на чл.14, т.2 от Наредба
№ 1 от 14.02.2007 год. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредба № 1) и на чл.5, б.“в“
от Общия регламент, като е уточнил, че с тях е създадено задължение за
администратора на лични данни – заявител в регистърното производство, да
входира за вписване акт със заличени лични данни, освен тези, които се изискват
по закон. В тази връзка жалбоподателят е уведомен, че е необходимо в качеството
си на заявител да представи в общото деловодство на АВ под съответния рег.
номер, заверен препис на учредителния акт, обявен в ТРРЮЛНЦ, в който личните
данни освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Сочи се, че посоченото
действие би позволило на свой ред Агенцията да ограничи достъпа до данните на
жалбоподателя в публичната част на регистъра.
По своята същност, процесното
оспорено писмо обективира отказ да бъде уважено искането на жалбоподателя за
изтриване на лични данни, който отказ притежава белезите на индивидуален
административен акт. Този отказ засяга правата и законните интереси на
заявителя, поради което подлежи на съдебен контрол. Агенцията по вписванията,
като администратор на лични данни, е сезирана от физическо лице с искане да
бъдат заличени негови лични данни, обявени на интернет страницата на ТР в поле
„Актуален учредителен акт“ по партидата на „ФИНАНС КОНСУЛТ ЛВД“ ЕООД. Изложени са твърдения, че лични данни на
физическо лице, които не се изискват по закон, са обявени, поради което се иска
тяхното изтриване/заличаване. Изпълнителният директор на АВ, представляващ АВ,
която поддържа ТРРЮЛНЦ и осъществява регистърното производство, с процесното
писмо отказва заличаване, тъй като не е спазен предвиденият в ЗТРРЮЛНЦ ред за
това.
Оспореният отказ е
постановен от компетентен
административен орган – изпълнителния директор на Агенция по вписванията,
съгласно правомощията, регламентирани в чл.6, ал.2 от Устройствения правилник
на Агенцията по вписванията, като е постановен в изискуемата писмена форма. Независимо, че оспореното писмо
не съдържа изцяло реквизитите на чл.59, ал.2 от АПК, доколкото в същото са
посочени органът, който го издава, адресатът на акта, фактически и правни
основания за постановяването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало
акта, с означаване на длъжността му, както и обстоятелството, че по същество в
писмото е отказано поисканото изтриване/заличаване на лични данни, съдът
намира, че при постановяване на оспорения акт не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да обосноват
незаконосъобразност на самостоятелно основание.
По приложението на материалния закон и неговите цели:
Регистърното
производство и производството по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 са две
отделни административни производства, протичащи при различни условия и ред.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска
цел е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата
на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на
чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на
чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Според ал.2 на същия член
обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията,
представляваща лични данни по смисъла на чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679
на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното
движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент
относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на
информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. Законът посочва
подлежащите на вписване обстоятелства (чл.4), подлежащите на обявяване актове
(чл. 5), задължението за заявяване и представяне (чл. 6). В чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ е
регламентиран редът за вписване, заличаване и обявяване. Законът не съдържа
регламентация на случаите, в които физически лица поискат да упражнят правата
си по чл.17 от ОРЗЛД и това е обяснимо, тъй като нормативният акт съдържа
уредбата на вписване, обявяване и заличаване на обстоятелства и актове за
търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска
цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Упражняване
на правата на субекта на данни и задълженията на администраторите в тази
връзка, са уредени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и в Регламент
(ЕС) 2016/679. В оспореното писмо, обективиращо отказ за заличаване на лични
данни на физическо лице, органът се е позовал на уредбата, съдържаща се в
ЗТРРЮЛНЦ, с каквото искане той не е бил сезиран. Администраторът на лични
данни, каквато в случая е АВ, не е изпълнил задължението си по чл.12 от ОРЗЛД
да се произнесе по подаденото заявление. Доводите, изложени в отказа, се
базират на правомощията на АВ в регистърното производство, но ответната страна
не е сезирана със заявление по този ред, за да се позовава на него. Поискано е от
страна на субект на данни същите да бъдат изтрити, т.е. да бъдат заличени
свързаните с управителя лични данни по реда на ОРЗД, като в случаят е без
значение, че това лице е едновременно едноличен собственик на капитала и
управител на цитираното по-горе дружество. Право да отправи такова искане има
всеки субект на данни, в качеството на физическо лице. В случай, че АВ, като
администратор на лични данни е считала, че заявлението, с което е била
сезирана, не отговаря на изискванията на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, е
имала възможност по общите правила на АПК да поиска уточнение от страна на заявителя.
В оспореното писмо липсват каквито и да е факти, относими към заявлението, с
което е била сезирана АВ. Същото няма и необходимото съдържание на произнасяне
на администратор на лични данни по реда на чл.12, параграф 3 от Регламент (ЕС)
2016/679 по постъпилото до него заявление по чл. 17 от същия регламент.
Искането, с което е
сезирана АВ, следва да се квалифицира като упражняване от страна на заявителя
на правото му на изтриване на лични данни, изрично регламентирано в чл.17 от
Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно който: „Субектът на данни има правото да
поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно
забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне
личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания: a)
личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или
обработвани по друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие,
върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1,
буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за
обработването; в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно
член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат
преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно
член 21, параграф 2; г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно; д)
личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по
правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо
администратора; е) личните данни са били събрани във връзка с предлагането на
услуги на информационното общество по член 8, параграф 1.
Безспорно, в случаят
Агенция по вписванията, при упражняване на дейността си по чл.3, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, действа в качеството на администратор на лични данни по смисъла на
чл.4, подт.7 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета и
като такъв ги обработва. От друга страна, в нормата на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ е
указано, че обстоятелствата и актовете по ал.1 се обявяват без информацията,
представляваща лични данни, по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС)
2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и
относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО
(Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с
изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.
Независимо от
формулираното в заявлението искане, необосновано Агенцията по вписванията е
приела, че заявената от жалбоподателя претенция за изтриване/заличаване на
личните му данни от обявения в регистъра учредителен акт може да бъде
удовлетворена единствено по реда на самото регистърно производство, уредено в
ЗТРРЮЛНЦ, посредством представяне на нов екземпляр от подлежащия на обявяване
акт, в който личните данни, които не се изискват по закон, да бъдат заличени.
Следва да се има предвид, че в случая са налице две отделни административни
производства, протичащи при различни условия и ред, съответно установени в
отделни нормативни актове и насочени към реализирането на различни правни
последици, настъпващи в правната сфера на различни субекти. От една страна, в
регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ заявители на обстоятелствата, подлежащи
на вписване и на актовете, подлежащи на обявяване, са лицата, притежаващи
качеството търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с
нестопанска цел и клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. От
друга страна, са предвидените в чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679
производства по реализиране на конкретни права от субектите на данни, част от
които е и правото на изтриване по смисъла на чл.17 от Регламента. Заявлението,
с което е била сезирана Агенцията по вписванията, е подадено от жалбоподателя не
като едноличен собственик на капитала и управител на цитираното дружество, а в
лично качество, като субект на данни, който счита, че са налице обстоятелствата
по чл. 17, параграф 1, б. „г“, алтернативно – б. „б“ от Регламент (ЕС)
2016/679. Като му е указал реда по ЗТРРЮЛНЦ и го е препратил към подаване на
нов заверен препис от дружествен договор, в което личните данни, незадължителни
по закон, следва да са заличени, административният орган по същество е
постановил отказ, с който е оставил без уважение искане с правно основание по
чл. 17, параграф 1, б. „г“ и б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679.
Съгласно разпоредбата
на чл.114, ал.3 от Търговския закон ТЗ), когато дружество с ограничена
отговорност се създава от едно лице, вместо дружествен договор се съставя
учредителен акт. В този смисъл и в съответствие с цитираната правна норма,
законово изискуемите реквизити въведени с чл. 115 от ТЗ по отношение на
дружествения договор, са относими и по отношение на учредителния акт. Съгласно
разпоредбата на чл. 115, т. 3, във вр. с чл. 114, ал. 3 от ТЗ, учредителния акт
следва да съдържа и името, съответно фирмата и единния идентификационен код на
едноличния собственик на капитала. Едноличният собственик на капитала е
физическо лице, поради което и в съответствие с цитираните норми, в
учредителния акт като задължителен реквизит е въведено само името на лицето. При
това положение и предвид цитираната вече разпоредба на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, като законово изискуем реквизит на учредителния акт, подлежащ на
обявяване, е само името на едноличния собственик на капитала.
В разпоредбите на чл.13
от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 19 – чл. 21 от Наредба № 1 са указани редът и
обстоятелствата, подлежащи на вписване по отношение на дружествата с ограничена
отговорност, в т.ч. и едноличните такива. Съгласно чл.13, ал.6, изр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, заявителят представя и заверени преписи от актовете, подлежащи на
обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се
изискват по закон, са заличени, а съгласно ал. 9 от същата правна норма, когато
в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни,
които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали
съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на
публичен достъп до тях.
Според съда, така
въведената в чл.13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ законова презумпция противоречи на
разпоредбите на чл.4, т. 11 и чл.6, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679. В нормата
на чл. 4, т. 11 от Регламента е дадено легално определение на понятието
„съгласие на субекта на данните“, което означава всяко свободно изразено,
конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на
данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява
съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени. Анализът на
така цитираната дефиниция обосновава извод, че съгласието на субекта на данните
не може и не следва да бъде презумирано /да се предполага/, какъвто смисъл е
вложен в нормата на чл.13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ. Нещо повече, нормата на чл.13,
ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ поставя в невъзможност администратора на лични данни – в
случая Агенцията по вписванията, да изпълни задължението си, вменено с разпоредбата
на чл. 7, т.1 от Регламента, съгласно която, когато обработването се извършва
въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че
субектът на данни е дал съгласие за обработване на личните му данни. В подкрепа
на това следва да бъде отразено обстоятелството, че обичайно в практиката
подлежащите на вписване обстоятелства се подават от лица, различни от субекта
на данни (например упълномощени адвокати). Предвид факта, че подлежащият на
вписване акт в много случаи се подава от трето лице, носителят на данни
обективно е поставен в невъзможност да изрази конкретно, информирано и
недвусмислено волята си, посредством изявление или действие. Съобразявайки
посочените обстоятелства, представянето на учредителния акт за обявяване, без заверен
препис от същия със заличени данни, не може да бъде прието като ясно
потвърждаващо действие, което изразява съгласието на определено лице свързаните
с него лични данни да бъдат обработени, каквото съдържание е въведено с
цитираното определение на чл.4, т.11 от Регламента, което в случая следва да
намери пряко приложение и да дерогира нормата на чл.13, ал.9 ЗТРРЮЛНЦ, в
съответствие с чл.5, ал.4 от Конституцията на Р България.
Освен това, разпоредбите
на чл.7, т.3, пр.1 и чл.17, т.1, б.„б“, пр.1 от Регламента указват възможността
и правото на субекта на данни да оттегли съгласието си по всяко време и да
поиска от администратора изтриване на
свързаните с него лични данни без ненужно забавяне. Администраторът е задължен
да ги изтрие без ненужно забавяне или поставяне на други условия.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай не е налице „съгласие на
субекта на данните“ по смисъла на легалното определение, дадено в Регламента,
поради което и обработването на личните данни на жалбоподателя от страна на
администратора– Агенцията по вписванията, не съставлява законо-съобразност на
обработването, по смисъла на чл. 6 от Регламента.
В този случай,
жалбоподателят е подала нарочно заявление, с което изрично и недвусмислено е
заявила искане за изтриване/заличаване на личните й данни от обявения
учредителен акт. В съответствие с чл.7, т.3, пр. 1 и чл. 17, т. 1, б. „б“, пр.1
от Регламента жалбоподателят е заявила изрично, че ако бъде прието предоставяне
на личните данни на основание чл.13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, то оттегля съгласието си
тези лични данни да бъдат обработвани, чрез публикуването/обявяването им в
дружествения договор по партидата на цитираното дружество в раздел „Актуален
учредителен акт“ до неограничен кръг от хора. Независимо от така заявеното
безпротиворечиво и категорично оттегляне на съгласие, ответникът в нарушение на
задълженията си по чл. 17, т. 1, б. „б“, пр.1 от Регламента да изтрие без
ненужно забавяне личните данни, е указал необходимостта от подаване на нов
заверен препис от дружествения договор, обявен В ТРРЮЛНЦ, в който личните
данни, освен тези, които се изискват по закон, бъдат заличени.
Следва да се отбележи,
че така отправеното указание се явява неотносимо към заявеното искане,
доколкото указанието касае регистърно производство по ЗТРРЮЛНЦ, а не
производството по защита на личните данни, регламентирано в ЗЗЛД и в
Регламента. На следващо място, така даденото указание противоречи и на нормата
на чл. 17, т. 1, б. „б“, пр. 1 от Регламента, която въвежда задължение за
извършване на определени действия за администратора на данни, а не за субекта
на данни.
Предвид горното и в
съответствие с цитираните разпоредби на чл. 17, т. 1, б. „б“, пр. 1 от
Регламента се обосновава извод, че жалбоподателят, след като изрично е оттеглила
своето съгласие, е заявила искане за изтриване/заличаване на личните си данни,
обявяването на които не е изискуемо със закон. В този смисъл, администраторът е
задължен безусловно да изтрие без ненужно забавяне личните данни, което в
случаят не е изпълнено, респективно е постановен изричен отказ, съставляващ
незаконосъобразен административен акт.
При тези констатации,
процесният отказ да се заличат личните данни на жалбоподателя по партидата на фирмата,
раздел „Актуален учредителен акт“, в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, следва да бъде отменен, а преписката
следва да се изпрати на администратора на лични данни – Агенцията по
вписванията, за ново произнасяне по заявлението на Л.В.Д., в сроковете по
чл.12, ал. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от
27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните),
съобразно указанията на съда.
Предвид този изход на
спора и своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на
разноски, съгласно чл.143, ал.1 от АПК следва да бъдат присъдени в нейна полза
направените по делото разноски в размер на 510 лв., от които 10 лв. платена
държавна такса и 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение на един адвокат.
Ето защо, на основание
чл.172, ал.2 АПК, Административен съд –град Бургас, първи състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ на Изпълнителния
директор на Агенцията по вписванията, обективиран в писмо, изходящ № 94-00-448
от 07.10.2021г. относно искане с вх.Рег.№ 94-00-448 от 21.09.2021 година на Л.В.Д.
за заличаване на личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в публикувания
учредителен акт по партидата на „ФИНАНС КОНСУЛТ ЛВД“ ЕООД, ЕИК *********,
раздел „Актуален учредителен акт“, в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ИЗПРАЩА преписката на администратора на лични данни–
Агенцията по вписванията, за ново произнасяне по посоченото заявление, в сроковете
по чл.12, ал.3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета
от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните),
съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, в настоящият съдебен
акт.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията- гр.София да заплати на Л.В.Д. ***,
направените по делото разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: