№ 4203
гр. Варна, 25.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501529 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 20811/18.10.2021 г. от З.Б.К. действаща като
управител и законен представител на „Аякс 2002“ ООД, с искане за изменение в частта за
разноските на постановеното по делото Решение № 1444/24.09.2021 г. С молбата се излага
становище за недължимост на разноски за заплатени държавни такси за водене на делото по
иска по чл. 124, ал. 4 от ГПК, както и искане за преизчисление на присъдените с решението
разноски по иска по чл. 86 от ЗЗД.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Д. К. ИЛ., чрез адв. А.А.,
изразява становище за недопустимост на молбата, в условията на евентуалност – счита
същата за неоснователна.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично
основателна по следните съображения:
Производството пред Варненският окръжен съд е образувано по повод
въззивна жалба на Д. К. ИЛ. срещу Решение № 260025/10.03.2021 г. по гр. д. № 174/2016 г.
по описа на РС – Девня, с което на основание чл. 45 от ЗЗД са отхвърлени предявените от
въззивника срещу „Аякс 2002“ ООД, ЕИК ********* искове за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 2874.96 лева, представляваща обезщетение за понесени имуществени
вреди под формата на пропусната полза, равностойна на размера на дължимите му и
неплатени командировъчни средства за положен труд в друго населено място, в причинна
връзка с противоправното поведение на служители на ответното дружество, изразяващо се в
преправяне и дописване на счетоводни документи, както следва: разходни касови ордери от
26.10.2012 г. за сумата от 1316.21 лв.; от 17.01.2013 г. за сумата от 834.96 лв.; от 19.03.2013
г. за сумата от 300 лв.; от 13.09.2011 г. за 150 лв.; от 21.07.2011 г. за сумата от 90 лв.; без
дата за м. 04.2013 г. за сумата от 100 лв. и без дата за м. 06.2013 г. за сумата от 100 лв. и
тяхното представяне като писмени доказателства за плащане по гр.д.
№ 758/2014 г. по описа на РС – Девня, вследствие на което предявените от него искове по
реда на чл. 215 от КТ са били отхвърлени, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда – 11.03.2016 г. до окончателното плащане
1
на задължението, както и сумата от 538 лева, представляваща обезщетение за забава за
времето от датата на предявяване на вземането по гр.д. № 758/2014 г. по описа на ДРС –
10.05.2014 г. до предявяване на настоящата искова молба – 11.03.2016 г.
С Решение № 1444/24.09.2021 г. съставът на ВОС е отменил обжалвания
първоинстанционен съдебен акт и вместо това е уважил изцяло предявения от Д. К. ИЛ. иск
с правно основания чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД против „Аякс 2002“ ООД, a иска по чл. 86 от
ЗЗД го е уважил частично.
В резултат на това произнасяне, в полза на въззивника е присъдена сумата от 1714.58
лв., представляваща съдебни разноски пред две инстанции съразмерно с уважената част на
исковете, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемия, съдът е присъдил
сумата от 55.61 лв. съдебни разноски за две инстанции съразмерно с отхвърлената част на
исковете.
При определяне размера на присъдените разноски съдът е съобразил представените
от въззивника списъци по чл. 80 ГПК, в които са посочени по пера разноски за първа и втора
инстанция в общ размер на 2238 лв., като е възприел, че същите са дължими в размер на
1714.58 лв., предвид недоказаните разноски под формата на пощенски и пътни разходи, и
частично уважения иск по чл. 86 от ЗЗД.
Пред първата инстанция ищецът е претендирал присъждане на разноски в общ
размер на 1485 лв. съобразно представения списък с разноски. За тяхното извършване
са представени доказателства: платежно нареждане за заплатени държавни
такси, договор за правна защита и съдействие
№ **********/15.03.2018 г. и 2 бр. вносни бележки за заплатени държавни такси за
обжалване на определенията, с които производството по иска по
чл. 124, ал. 4 от ГПК е прекратено. В рамките на въззивното производство, въззивника е
претендирал разноски в общ размер на 752.50 лв., от които 122.50 лв. за заплатената
държавна такса, 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, 10 лв. банков превод и 20
лв. пътни. За тяхното извършване са представени доказателства: платежно нареждане за
платена държавна такса за въззивно обжалване и договор за правна защита и съдействие №
038180/17.09.21 г.
Пред първа инстанция ответникът е претендирал присъждане на разноски в общ
размер на 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, извършването на които е
удостоверено с договор за правна защита и съдействие № 0163414/15.04.2019 г. В рамките
на въззивното производство, въззиваемата страна е претендирала разноски в общ размер на
700 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, от които 400 лв. за исковете с пр. осн. чл.
49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и 300 лв. за иска с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД. За тяхното извършване е
представен договор за правна защита и съдействие № 0173631/09.09.2021 г.
Настоящият състав приема за основателни направените възражения за недължимост
на заплатените държавни такси за водене на делото по иска по чл. 124, ал. 4 от ГПК.
Производството по този иск е прекратено с влязло в сила определение на ДРС. Разноските за
заплатени от ищеца държавни такси за обжалване пред ВОС и ВКС на определението, с
което производството по горепосочения иск е прекратено също следва да останат в тежест
на ищеца. Към платените държавни такси за водене на делото по този иск, следва да се
изключи и тази част от държавната такса за въззивното обжалване на първоинстанционното
решение, която представлява държавна такса за разглеждане на иска по чл. 124, ал. 4 от
ГПК. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК така направените разноски за заплатени държавни
такси следва да останат в тежест на ищеца, като частта от дължимата държавна такса за
въззивно обжалване на първоинстанционното решение по иска по чл. 124, ал. 4 от ГПК е
недължимо платена, поради което същият може да поиска възстановяването на основание
чл. 4б от ЗДТ.
2
По отношение на присъдените разноски за разглеждане на иска по чл. 86 от ЗЗД и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, настоящият състав приема, че въззиваемият има право на
разноски в размер на 156.80 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
По изложените съображения, молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е частично
основателна. Въззивното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъде
увеличен размера на разноските, които се дължат на въззиваемия от 55.61 лв. на 156.80 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1444/24.09.2021 г.,
постановено по в. гр. дело № 1529/2021 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските,
като:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д. К. ИЛ. с ЕГН ********** да
заплати на „Аякс 2002“ ООД, с ЕИК *********, допълнително сума в размер на 101.19
лв. (сто и един лева и 19 ст.), представляваща разликата между присъдените с Решение №
1444/24.09.2021 г. разноски в размер на 55.61 лв. до пълния размер на дължимите такива за
производствата пред ВРС и ВОС 156.80 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3