№ 8984
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20231110106730 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „З..“ ЕООД против „Д...“ ЕАД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 310.75 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” на лек
автомобил „Ауди А3“, рег. № В ... ТХ, съгласно застрахователна полица №
440121031013781/22.03.2021 г., от ПТП настъпило на 16.01.2022 г., заедно със законната
лихва за забава от деня на предявяването на исковата молба до окончателното плащане на
сумата.
В исковата молба ищецът „З..“ ЕООД твърди, че на 16.01.2022 г. е настъпило ПТП
при което бил увреден л.а. „Ауди А3“, рег. № В ... ТХ, като щетите били описани в
приложения Опис на щети по заведената пред ответника претенция. Автомобилът бил
застрахован по договор за застраховка Каско с ответника № 440121031013781/22.03.2021 г.,
сключен с предходния собственик на автомобила, поради което новият собственик Н Ч
сключил Анекс № 01/15.09.2021 г. към застрахователната полица. Ищецът предявил
претенцията си за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по доброволен ред пред
ответника, за което била образувана щета № 44012132201632/20.01.2022 г. Щетите били
отремонтирани в сервиз на ищеца, находящ се в с.Чепинци, ул. „.... Застрахователят
изплатил на увреденото лице на сумата от 296,60 лв., което обезщетение ищецът счита за
неоснователно занижено. По силата на договор за цесия от 03.05.2022 г. Н Ч прехвърлили
вземането си за изплащане на дължимо застрахователно обезщетение на „З..“ ЕООД, за
което ответникът бил надлежно уведомен на 18.05.2022 г. Поради това ищецът предявява
пряк иск срещу ответното застрахователно дружество за сумата от 310,75 лв., обезщетение
за имуществени вреди, съставляващи нанесени щети върху л.а. „Ауди А3“, рег. № В ... ТХ от
ПТП на 16.01.2022 г., ведно със законната лихва от 07.02.2023 г. до окончателното пращане.
Претендира разноски.
Ответникът „Д...“ ЕАД оспорва иска. Твърди, че представената фактура е непълна,
1
тъй като липсвал касов бон, удостоверяващ факта на действително плащане по фактурата,
евентуално оспорва иска по размер. Моли за отхвърляне на иска и присъждането на
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ
За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца
е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, като в негова тежест е да установи и твърдяното
неизпълнение на договорно задължение от застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за застраховка „Каско”, както и
изплатено застрахователно обезщетение за сумата от 296,60 лв. по процесната щета,
прлехвърляне на процесното вземане с договор за цесия от 03.05.2022 г., за което
ответникът е надлежно уведомен на 18.05.2022 г.
По делото не е спорен механизмът на настъпване на процесното ПТП, тъй като след
сезиране на ответника с извънсъдебна претенция, регистрирана под номер
44012132201632/20.01.2022 г., застрахователят е изплатил сумата от 296,60 лв., респ.
застрахователят не оспорва фактите относно настъпване на ПТП, представляваща покрит
застрахователен риск по договор за застраховка „Каско”, нито претърпените от процесното
ПТП имуществени вреди, които са описани в Опис-заключение по щета
44012132201632/20.01.2022 г. Ето защо съдът намира, че е налице и втората предпоставка, а
именно настъпило застрахователно събитие.
От неоспорено уведомление с вх. № О-92-6532/18.05.2022 г., се установява, че
цедентът Н Ч е уведомил длъжника – ответника за извършената цесия. Според разпоредбата
на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Констатирани са следните увреждания по лек автомобил „Ауди А3“, рег. № В ... ТХ:
капачка огледало L, капачка огледало R, панел заден R, броня задна, тониране. От
изслушаната автотехническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че към
датата на застрахователното събитие – 16.01.2022 г. процесният автомобил е бил в
експлоатация 16 години, като за датата на първоначална регистрация няма данни.
Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Ауди А3“, рег. № В ... ТХ,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ТПТ е 672 лв. Според разпоредбата
на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В
този смисъл е и трайната съдебна практика, възприета с решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. №
293/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т.
о., решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о., решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о., както и в определение №
156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ
2
(отм.), но приложими и към актуалната уредба, тъй като принципът на обезвредата,
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон, съгласно която за
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна
пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага
коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се
купи вещ от същото количество и качество като увредената вещ. Поради изложените
съображения е ирелевантно изложеното възражение в отговора на исковата молба за липса
на доказателства за реално извършен ремонт на увреденото МПС.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, съдът намира за пълно
и главно доказано обстоятелството, че застрахованият автомобил е претърпял ПТП по
посочения в исковата молба механизъм.
Спорът по делото се съсредоточава по въпроса за размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Размерът на причинените вреди се установява от изслушаното по делото заключение
на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като компетентно
изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е посочило, че стойността на щетата,
определена към датата на ПТП възлиза на сумата от 672 лв. От тази сума следва да се
приспадне извършеното от ответника плащане в размер на 296,50 лв. с преводно нареждане
от 26.01.2023 г., поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес
предявеният иск следва да се уважи в пълния предявен размер от 310,75 лв., заедно със
законната лихва за забава от деня на предявяването на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски – сумата от 50 лв. държавна такса,
депозит за вещо лице 300 лв. и възнаграждение за един адвокат 650 лв. Съдът намира за
неоснователно възражението за прекомеронст на адвокатския хонорар на ищеца, тъй като
съобрази правната и фактическа сложност на делото, извършените в хода на производството
действия, включващи провеждането на четири открити съдебни заседания и изслушване на
САТЕ. Поради изложеното и с оглед така договорения и изплатен адвокатски хонорар по
договор за правна защита и съдействие от 30.01.2023 г. и Анекс № 1 към договора от
28.02.2024 г., възражението за прекомерност на ответника се явява неоснователно.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"..., да заплати на „З..“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: с. Чепинци, ул.
„..., по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 310,75 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”, на лек автомобил „Ауди
А3“, рег. № В ... ТХ, съгласно застрахователна полица № 440121031013781/22.03.2021 г., от
ПТП настъпило на 16.01.2022 г., ведно със законната лихва за забава от деня на
предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата – 07.02.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1000
лв., разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
3
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4