№ 335
гр. Перник, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241720201074 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
АТСС, серия К, №7476625, издаден от ОД МВР – Перник, на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на Б. М. М. с ЕГН
**********, е наложена глоба в размер 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП, извършено на 17.05.2023г. в условията на повторност - в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4698073 на 17.01.2023г.
Срещу електронния фиш в срок е постъпила жалба от Б. М., в която се
излагат възражения, че ЕФ е издаден в нарушение на закона, при неспазване
на процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват
описаното в съдържанието му нарушение, както и че то не съответства на
правното му квалифициране. Моли за отмяна на издадения ЕФ като
незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е
представляван и от пълномощник . Преди съдебното заседание същият е
депозирал становище, в което е изразено съгласие за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Административнонаказващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява
становище по жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 17.05.2023г., 16.48 часа, в гр.Перник, по ул. Юрий Гагарин се
движело МПС – л.а. “Ауди А8“, с рег. №*****. В района срещу фирма
„Летис“ ООД на същата улица, с преносима система за контрол на скоростта с
1
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1,
№120СС88, насочена към кв. Тева, гр. Перник, се извършвало измерване на
скоростта на преминаващите пътни превозни средства в двете посоки,
обхващайки приближаващите към СПУКС МПС и тези, които се отдалечават
от него. Разрешената скорост на движение била до 50/км/ч., съгласно чл.21,
ал.1 от ЗДвП. В 16.48 часа през обсега на преносимата система за контрол на
скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-3884/18.05.2023г. - приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 68 км/ч. /след
съответно приспадане от измерената скорост от 71 км/ч на допустимата
грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ – Б. М. М.. Затова, с
оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, срещу него бил издаден
електронен фиш серия К, №7476625 на ОД МВР – Перник, с който на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП му
била наложена глоба 100 лв. за повторно извършено нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП /в едногодишен срок от влизане в сила на друг издаден срещу
нарушителя ЕФ – серия К, №4698073, в сила от 17.01.2023г.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 02.07.2024г. Същият не
подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6 от
ЗДвП..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: разпечатки
АИС – АНД, снимка №120сс88/0071131, протокол за използване на АТСС, рег.
№1158р-3884/18.05.2023г. и снимка на разположението на уреда,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение
към удостоверението, протокол от проверка №053-СГ-ИСИС/10.05.2022г. на
отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и
измервателни уреди“ на БИМ, заповед №313з-310/14.02.2020г. на Директор
ОД МВР – Перник, и писмо, рег. № УРИ 115800-7694/05.08.2024г. от директор
ОДМВР – Перник с приложени към него справка за нарушител/водач,
разпечатка на ЕФ серия К, №4698073, издаден от ОДВР - Плевен, разпечатка
АИС АНД за същия електронен фиш, както и писмо, изх. №24/слу-5529-
1/14.08.2024г. от кмета на Община Перник.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
2
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява
частично основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките
за това, тъй като събраните по делото доказателства безспорно установяват, че
процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство/система – мобилна преносима система за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с
№120СС88, с каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. §6, т.65 от ДР на
ЗДвП може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза..
Въпреки че в електронния фиш и протокола за използване на АТСС не са
означени точното й наименование и тип, отразеният фабричен номер е
достатъчен за безспорна индивидуализация. Приетото удостоверение
№17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. и протокола от проверка
№026-СГ-ИСИС/23.03.2023г. удостоверяват, че преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване от
Българския институт по метрология, вписана е в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето нарушението на датата, визирана в електронния
фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване
на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и
чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП
предвижда, че за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Нормата е специална и изключва прилагането на общите правила
и ред за установяване на административни нарушения и за налагане на
административни наказания по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, с
приложена снимка на разположението му, съставен и подписан от
обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно са посочени
релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното
АТСС, точното място на контрол, посока на контролираните МПС, въведения
за участъка скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане,
начало и край на работа с АТСС на посоченото място и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е
относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване на
3
техническото средство – гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, срещу фирма „Летис“
ООД, времето на работа с него, установеният скоростен режим, посока на
движение на контролираните превозни средства и посока на задействане на
АТСС дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в
електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено
нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване
на допустимата максимална скорост от 50 км/ч., валидна за населено място,
съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В пътния участък, попадащ в рамките на
населено място, за всяка от посоките не е било въведено различно
ограничение на скоростта с пътен знак, което се установява от предоставената
информация от администрацията, стопанисваща пътя, обективирана в писмо,
изх. №24/слу-5529-1/14.08.2024г. от кмета на Община Перник.
Протоколът е официален документ, тъй като се съставя от длъжностно
лице в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила.
Същият е съставен съгласно изискванията в Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. и е подписан от полицейски служител с доказана компетентност
да осъществява дейност по заснемане на нарушения на правилата за движение
по пътищата със СПУКС, да извършва последващ преглед, валидизиране и
генериране на ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е сред длъжностните лица,
определени за това със заповед №313з-310/14.02.2020г. на Директор ОД МВР
– Перник. Протоколът е приет е и е проверен от полицейски орган,
удостоверено с полагане на подпис и посочване имената на съответното
длъжностно лице, в който е посочено, че свалените от системата статични
изображения/видеозаписи са автоматично прехвърлени и съхранени на
компютърна конфигурация/сървър в съответната структура на МВР. Предвид
изготвянето на протокола по предвидения ред съдът го цени като годно
доказателствено средство за удостоверените в съдържанието му фактически
обстоятелства, за изготвения и приложен снимков материал от записа на
нарушението, както и за това, че АТСС е било използвано съгласно
нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.
Превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните
доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му
при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка снимка №120сс88/0071131, в която
са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на заснетото превозно
средство, и разстоянието на измерване. Направения запис на нарушението и
снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от
ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На
снимковия материал, който е достатъчно ясен, се наблюдава именно
автомобила, визиран в електронния фиш, заснет при приближаването му към
СПУКС, съответстващо на режима на задействане, при който е измерена
скоростта, съгласно протокола за използване на АТСС и приложената снимка
на разположението на уреда, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС е изключено. Съгласно приетото приложение към
удостоверение за одобрен тип №17.09.5126 на БИМ, превозното средство,
чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на
4
изображението е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни
на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху
автомобила, посочен в електронния фиш.
Обстоятелството, че в ЕФ не е посочена посоката на движение на
автомобила не води до незаконосъобразност, тъй като не се касае за
задължителен реквизит от съдържанието на електронния фиш съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП. Липсата му не съставлява и пречка за определяне
точното мястото на нарушението, за доказване чия скорост е измерена с
АТСС, както и за решаване на останалите релевантни за казуса обстоятелства,
свързани с точното правно квалифициране на нарушението и елементите от
обективната страна на административнонаказателната норма.. В съставения
протокол за използване на АТСС е удостоверено, че контрол на скоростта на
движение на МПС е осъществяван в двете посоки. Техническите
характеристики на АТСС дават такава възможност, т.е., за измерване на
скоростта и на приближаващите, и на отдалечаващите се МПС, като за такова
задействане е наличен съответен запис в протокола /“в двете посоки“/“Д“/. В
случая именно този запис е отбелязан с подчертаване и със съответното му
символно означаване /“Д“/, което удостоверява, че контрол е осъществяван и
за посока кв. Тева, гр. Перник, и за посока кв. Изток, гр. Перник. Налице е и
изричен запис в протокола за посоката на движение на контролираните МПС:
„в двете посоки“. Визуализираните на снимковия материал данни за заснемане
на автомобила при приближаването му, съпоставени със записа в ЕФ, че
СПУКС е насочено към кв. Тева, установяващо се и от приложената снимка на
разположението му, води до единствено възможно заключение, че посоката на
движение на жалбоподателя е била към кв. Изток.
Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на скорост от 50 км/ч. за
населено място, предвид категорията на превозното средство.
Безспорно доказано е по делото, че жалбоподателят Б. М. е собственик на
МПС, при управлението на което е извършено административното
нарушение, следователно, съгласно чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП същият е
субект на същото и следва да понесе отговорност за него. Б. М. не е упражнил
възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е
ангажирана отговорността му за установеното и доказано по несъмнен начин
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш е издаден в
съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец,, носи
лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание,
поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата,
5
съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими
по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена
процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено
от съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място Б. М. М. е управлявал описаното превозно средство
със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС –
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №120СС88, поради което
законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от
ЗДвП с издаване на електронен фиш.
По отношение административното наказване:
АНО е квалифициран нарушението като повторно извършено и е
приложил административнонаказателна разпоредба на чл.182, ал.4, вр. ал.1,
т.2 от ЗДвП. Съгласно §5, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
За доказване на признака „повторност“, квалифициращ нарушението
като повторно извършено и обуславящ по-тежко наказване, АНО, носещ
доказателствената тежест в процеса, се е позовал на по-рано издаден срещу
жалбоподателя ЕФ К/4698073 за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е
отбелязал, че този акт е влязъл в сила на 17.01.2023г. Това фактическо
обстоятелство жалбоподателят оспорва като твърди, че визираният
електронен фиш не е влязъл в сила, тъй като е отменен с Решение
№20/17.01.2023г. по к.а.н.д. № 859/2022г. по описа на Административен съд
– Плевен, в сила от същата дата, заверено копие на което е приложено към
жалбата и е прието като писмено доказателство. Отмяната на ЕФ, серия К,
№4698073, издаден от ОДВР – Плевен не е спорна по делото, предвид
представената от АНО разпечатка на същия с отбелязване, че е отменен на
17.01.2023г., каквито данни са въведени и в АИС АНД, видно от приложените
разпечатки.
Следователно, твърдяното в процесния електронен фиш по-ранно
наказване на Б. М. за същото по вид нарушение не е налично и признакът
повторност, квалифициращ обективната страна на нарушението, отсъства.
Изложеното мотивира упражняване на правомощието съдът да измени
административнонаказателния акт като преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние и приложи закон за по-
леко наказуемо нарушение при отсъствие на каквото и да е изменение на
обстоятелствата на нарушението, в съответствие с разпоредбата на чл.63,
ал.7, т.1 от ЗАНН.
Установените в производството факти и обстоятелства еднозначно сочат
на осъществен по-леко наказуем състав на административно нарушение по
чл.182, ал.1, т.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същото е безспорно доказано, поради
6
което жалбоподателят следва да понесе наказание за него. В този смисъл,
съдът следва да измени акта по чл.58д, т.4 от ЗАНН, като в съответствие с
материалния закон наложи наказание по горепосочения по-лек състав.
Правото за защита на наказания не се нарушава, тъй като се е защитавал
срещу идентични факти и положението му се смекчава с налагане на глоба в
по-нисък размер.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на
чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от
стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е
превишена с 18 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.2 от визираната разпоредба.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост от
11 до 20 km/h наказание, определено в абсолютен размер – глоба 50 лв.,
изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от
ЗАНН. По съображенията, които се изложиха именно такова наказание следва
да понесе жалбоподателката.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28 от
ЗАНН, предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.
Разноски по делото не са доказани, не се претендират и не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.7, т.1, вр. ал.2, т.4,
вр. ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС, серия К, №7476625, издаден от ОД МВР – Перник, с
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП
на Б. М. М. с ЕГН **********, с адрес гр. ***** е наложена глоба в размер 100
/сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 17.05.2023г. в
условията на повторност, като за същото нарушение - по чл.21, ал.1 от ЗДвП в
основния състав, на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП налага глоба 50
/петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването .
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7