№ 18772
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110119318 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „********“ ЕООД,
чрез адв. Х., против А. С. Х., с която са предявени следните осъдителни искове: 1/. иск
с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЗД – за осъждане на
ответинка да заплати на ищеца сумата 450 лева, представляваща изискуемо наемно
възнаграждение за лек автомобил марка „*********“, модел „*****“, с рег. №
********, дължимо за периода ********* г. – ***** г., на основание сключен между
страните договор за отдаване под наем на лек автомобил от ********* г., ведно със
законната лихва за забава от 11.04.2023 г. (предявяване на иска) до окончателното й
изплащане; 2/. иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД – за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 1445 лева, представляваща обезщетение за продължилото
ползване на автомобила в периода от ****** г. до 18.07.2022 г., след изтичане на срока
на наемния договор и въпреки противопоставянето на наемодателя, ведно със
законната лихва за забава от 11.04.2023 г. (предявяване на иска) до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че на ********* г. сключил с ответника договор за наем, със
срок от десет дни, по силата на който предоставил на наемателя ползването на лек
автомобил марка „*********“, модел „*****“, с рег. № ********, срещу заплащането
на наемно възнаграждение в размер на 45 лева на ден. Страните уговорили, че
наемателят ще заплати общата стойност на дължимата наемна цена в размер на 450
лева при предаване на наемната вещ на наемодателя на ****** г. Ответникът не е
изпълнил задълженията си по договора – не е върнал автомобила на уговорената дата
и не е заплатил дължимата наемна цена от 450 лв. След многократно отправяни до
ответника покани, същият върнал автомобила на наемодателя на ***** г., за което бил
съставен приемо-предавателен протокол. В периода ****** г. до 18.07.2022 г.
ответникът ползвал автомобила без правно основание и въпреки противопоставянето
от наемодателя, поради което дължи заплащането на обезщетение в размер на
наемната цена, възлизащо на 1440 лв. (32 дни х 45 лв.) Твърди, че след изтичане на
срока на договора се е противопоставил на ползването на наемната вещ от ответника.
1
Иска уважаване на предявените искове и присъждане на разноски по делото.
С отговора на исковата молба, подаден от името на ответинка А. С. Х., чрез
назначения му особен представител адв. В., се прави отвод за недопустимост на
настоящото производство поради наличието на арбитражна клауза в процесния
договор за наем. Излага се, че претенцията за наемната цена в размер на 450 лева е
основателна, но се оспорва като неоснователна претенцията за заплащане на
обезщетение за ползване на лекия автомобил след изтичане на наемния договор в
размер на 1445 лева. Иска се съдът да остави без разглеждане предявените искове като
неподведомствени на съда, евентуално – да отхвърли иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за
сумата 1445 лв.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
Неоснователен е заявеният от ответника отвод по чл. 15 ГПК за
неподведомственост на правния спор на съда. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК, страните
по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен
ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка
или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите.
Според § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите,
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. Съгласно чл. 3, ал. 4 ЗПП, всяка клауза в
договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на
арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно
решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон, е недействителна. В
случая, с процесния наемен договор ищецът предоставил на ответника услуга,
представляваща част от упражняваното от него търговско занятие, а ответникът, в
качеството му на наемател – физическо лице, за което няма данни да е ползвало
наетата вещ в рамките на своя търговска или професионална дейност, има качеството
на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП и за него намират приложение
правилата за потребителската защита. Приложима е и нормативната уредба на чл. 19,
ал. 1 ГПК и чл. 3, ал. 4 ГПК, поради което уговорената в чл. 15 от процесния договор
за наем арбитражна клауза, предвиждаща спорове между страните да се разрешават от
АС при БТПП, e нищожна. Не е налице валидно арбитражно споразумение, лишаващо
от подведомственост съда, съответно оправомощаващо АС при БТПП да разгледа и
реши правния спор.
От фактическа страна:
От договор за отдаване под наем на лек автомобил от ********* г. се
установява, че същият е бил сключен между „********“ ЕООД, като наемодател, и А.
С. Х., като наемател, с предмет – отдаване под наем на лек автомобил марка
„*********“, модел „*****“, с рег. № ********, със срок на договора – от 14.00 ч на
********* г. до 14.00ч. на ****** г., при наемна цена – 45 лв. на ден с ДДС. В чл. 10
от договора е уговорено, че наемът за целия срок на договора в размер на 450 лв. се
заплаща от наемателя при връщане на автомобила на наемодателя, като не е
предвидено авансово плащане на част от наемната цена. В чл. 12 и чл. 13 от договора
е предвидено, че ако желае продължаване срока на договора, наемателят е длъжен да
уведоми за това наемодателя най-късно 24 часа преди изтичане срока на договора,
2
като удължаването на срока е валидно единствено с подписването на допълнителен
анекс към договора.
Видно от покана за доброволно предаване на моторно превозно средство от
12.07.2022 г. и разписка за връчването й на ответника на 20.07.2022 г., последният е
бил поканен в срок от 24 часа да върне на ищцовото дружество наетия автомобил.
Съгласно представения с исковата молба приемо-предавателен протокол,
подписан от ответинка и от представител на ищцовото дружество, А. С. Х. върнал на
„********“ ЕООД, на ***** г., наетия от него лек автомобил марка „*********“, модел
„*****“, с рег. № ********, без гориво в автомобила, в мръсно вътрешно и външно
състояние на автомобила. На същата дата (***** г.) дружеството съставило фактура №
****** г., с която начислило на ответинка сумата 1537,50 лв., представляваща наемна
цена за процесния автомобил за периода ********* г. – ***** г., а ответникът се
задължил да заплати на ищеца посочената сума до 20.07.2022 г. (видно от приложената
на б. 8 от делото фактура и от подписания от представител на ищеца, от ответника и от
свидетел документ на л. 8 гръб и л. 9 от делото).
С постановление от 29.07.2022 г. на ****** е отказано образуването на
досъдебно производство срещу ответинка за извършено от него престъпление по чл.
206 НК и е прекратено производството по пр.пр. № ******* г., тъй като по случая не
са били събрани данни ответникът да е направил изричен противозаконен отказ да
върне вещта и е прието, че се касае за забава за връщане на автомобила поради
финансова затрудненост на ответника.
От правна страна:
1. По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЗД – за
осъждане на ответинка да заплати на ищеца сумата 450 лева, представляваща
изискуемо наемно възнаграждение за лек автомобил марка „*********“, модел
„*****“, с рег. № ********, дължимо за периода ********* г. – ***** г., на основание
сключения между страните договор за отдаване под наем на лек автомобил от
********* г., ведно със законната лихва за забава от 11.04.2023 г. (предявяване на иска)
до окончателното й изплащане:
В случая са налице всички предпоставки за уважаването на иска.
Ищецът доказа обстоятелствата, че между него и ответинка е бил сключен
действителен договор за наем от ********* г. на лек автомобил марка „*********“,
модел „*****“, с рег. № ********, със срок на действие ********* г. - ****** г., и
наемна цена за срока на договора – 450 лв., както и че е изпълнил задължението си
като наемодател да предостави на наемателя наетата вещ за срока на действие на
договора.
По делото няма данни или твърдения ответникът да е изпълнил задължението
си за плащане на наемната цена. Напротив, с отговора на исковата молба
процесуалният му представител изрично заявява, че този иск е основателен за сумата
450 лв.
Поради изложеното искът по чл. 232, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 228 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
2. По иска с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД – за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 1445 лева, представляваща обезщетение за ползването на
наетата вещ в периода от ****** г. до 18.07.2022 г., след изтичане на срока на наемния
договор, ведно със законната лихва за забава от 11.04.2023 г. (предявяване на иска) до
3
окончателното й изплащане:
Налице са предпоставките за уважаване на иска.
По делото се установи, че ищецът-наемодател се е противопоставил на
продължилото след срока на договора ползване от ответинка-наемател на наетата вещ.
На първо място следва да се посочи, че в практиката на ВКС (напр. решение № 142 от
05.03.2024 г. по гр.д. № 1880/2023 г. на ВКС, IV г.о., и др.) се възприема, че
постигнатата в по-ранен момент – при сключване на договора за наем, писмена
договореност между двете страни, че договорът ще подлежи на продължаване само в
писмена форма, представлява и има правно значение на противопоставяне на
наемателя по смисъла на чл. 236, ал. 2 ЗЗД. В случая, в чл. 13 от договора изрично е
предвидено, че продължаването срока на договора е възможно единствено след
подписване между страните на допълнителен анекс към договора. На следващо място
следва да се посочи, че ищецът-наемодател, след изтичане срока на договора, с покана
за доброволно предаване на моторно превозно средство от 12.07.2022 г. изрично е
поискал от ответника-наемател връщане на автомобила в срок от 24 часа.
Доказа се обстоятелството, че в периода ****** г. – ***** г. ответникът,
въпреки противопоставянето на ищеца, е продължил да ползва автомобила.
Установен е и размерът на причинените на ищцовото дружество вреди. Според
практиката на ВКС, когато наемателят продължи да ползва вещта след прекратяване
на наемното правоотношение, въпреки противопоставянето на наемодателя, той
ползва същата без правно основание и за това дължи обезщетение за вреди. Размерът
на вредите подлежи на доказване от ищеца и се определя в зависимост от вида на
засегнатото благо, като в зависимост от проведеното доказване е възможно да има
различни по естеството си стойности. В общия случай обезщетението е в размер на
средния пазарен наем, като той не може да бъде по-нисък от уговорения размер на
наема по прекратения договор за наем. В този смисъл са решение № 391 от 26.05.2010
г. по гр. д. № 765/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 769 от 17.06.2011 г. по гр. д. №
1332/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 230 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 6874/2013 г. на
ВКС, IV г. о., и др. В случая размерът на наема за периода ****** г. – ***** г. по
прекратения договор за наем възлиза на претендираните от ищеца 1445 лв. (32 дни х
45 лв./ден), поради което и минимално дължимото обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД е
в този размер.
По делото няма данни или твърдения ответникът да е заплатил на ищеца
посоченото обезщетение.
Поради изложеното искът се явява основателен и следва да бъде уважен за
пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски за разглеждане на делото
пред настоящата инстанция – сумата 1157,80 лв., включваща платени държавна такса,
депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. Х., ЕГН **********, да заплати на „********“ ЕООД, ЕИК
4
******, следните суми: 1/. на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЗД –
сумата 450 лева, представляваща изискуемо наемно възнаграждение за лек автомобил
марка „*********“, модел „*****“, с рег. № ********, дължимо за периода *********
г. – ***** г., на основание сключен между страните договор за отдаване под наем на
лек автомобил от ********* г., ведно със законната лихва за забава от 11.04.2023 г.
(предявяване на иска) до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 236, ал. 2
ЗЗД – сумата 1445 лева, представляваща обезщетение за продължилото ползване на
автомобила в периода от ****** г. до ***** г., след изтичане на срока на наемния
договор и въпреки противопоставянето на наемодателя, ведно със законната лихва за
забава от 11.04.2023 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. С. Х., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на „********“ ЕООД, ЕИК ******, сумата 1157,80 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5