№ 1363
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Д.
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Гражданско дело №
20241100100237 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от ищеца В. С. К. срещу „ЗАД
Алианц България“ АД, за сумата от 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили вследствие на ПТП от 14.09.2023 г., в гр. София, на бул. „Никола Петков“, по
вина на Л. К. М. като водач на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат" с рег. №
*******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при
ответното застрахователно дружество, ведно със законна лихва от датата на отправяне на
извънсъдебна претенция - 10.10.2023 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба и уточнителна молба от 17.10.2024 г са изложени твърдения, че
процесното ПТП е настъпило на 14.09.2023 г., около 19:25 ч., когато ищецът В. С. К. е
управлявал собствения си мотоциклет марка „КТМ Щ 8 ЕФИ”, рег. № ******* , в гр. София,
по ул. „Околовръстен път“, с посока от бул. „Братя Бъкстон“ до бул. „Александър Пушкин“,
като е потеглил на зелен сигнал на светофара, регулиращ движението в района на
кръстовището на ул. „Околовръстен път“ с бул. „Братя Бъкстон“. Околовръстният път, след
посоченото кръстовище, е съставен от по две пътни ленти за всяка посока, като ищецът се е
движил в дясната пътна лента, гледано в посока кръстовището с бул. „Александър Пушкин“.
Лявата пътна лента в посока на ищеца е била заета от увреждащото МПС, лек автомобил
„Фолксваген Пасат”, управлявано от Л. К. М.. В района, непосредствено преди
кръстовището с бул. „Александър Пушкин“, лекият автомобил предприема несигнализирана
с мигач маневра по престрояване или завиване надясно, поради което е навлязъл от лявата
пътна лента в дясната пътна лента, по която в този момент се е движил ищецът. Настъпил е
удар, съсредоточен в предна дясна част на лекия автомобил (преден десен калник, десен фар,
десен мигач), лявата странична част на мотоциклета и левия крак на водача му.
1
Според ищеца вина за настъпването на ПТП има водачът на лекия автомобил, който с
гореописаното си поведение е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 25 от
ЗДвП, тъй като е предприел навлизане в съседна пътна лента без да се увери предварително,
че същата е свободна, а при условията на евентуалност твърди, че отклонението в
траекторията на движението на водача на лекия автомобил е резултат на неупражнен
контрол върху МПС, с което се явява нарушена разпоредбата чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
задължаваща водачите непрекъснато да контролират управляваното от тях МПС.
Сочи, че в резултат от инцидента ищецът е получил следните травматични
увреждания: Комплексна интраартикуларна фрактура на латералното тибиално плато; Сплит
и депресия на платото, назад и латерално с оформяне на дислоциран фрагмент; Авулзионна
фрактура на интеркондиларната еминенция на лява коленна става, придружена с хемартроза;
Контузия на гръдния кош. Поддържа, че във връзка с лечението му се е наложило
извършването на хирургическа интервенция - открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация с два броя канюлирани винтове, а в резултат от травмите търпял силни
емоционални болки и страдания.
Сочи, че на 10.10.2023 г. е предявена извънсъдебно застрахователна претенция към
ответното дружество, което необосновано е отказало изплащането на застрахователно
обезщетение, поради което е налице правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия
иск.
Ответникът „ЗАД Алианц България“ АД не отрича наличието на застрахователно
правоотношение за процесния лек автомобил „Фолксваген“, но оспорва исковете по
основание и размер, като счита, че ангажираните по делото доказателства не установяват
механизма на ПТП и в частност, че вина за настъпването на инцидента има застрахованият
при него водач. Оспорва вида и характера на получените травматични увреждания.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните
обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, на ищеца са
причинени травматични увреждания, от които е претърпял неимуществени вреди.
С доклада по делото като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че
към датата на ПТП за процесния автомобил е била налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователното дружество - ответник,
както и че на 10.10.2023 г. е предявена извънсъдебно застрахователна претенция от ищеца,
по която ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение.
Според приетия като доказателство констативен протокол № К – 544 за ПТП с
пострадали лица, изготвен от СДВР отдел „Пътна полиция“, от 14.09.2023 г., на същата дата
е настъпил удар между лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № *******,
управляван от Л. К. М. и мотоциклет, марка „КТМ“, модел „148 БФИ“, с рег. № *******,
управляван от В. С. К.. В графата обстоятелства и причини за ПТП е отразено, че л.а. марка
2
„Фолксваген“, модел „Пасат“, се е движил по ул. „Никола Петков“ с посока на движение от
бул. „Братя Бъкстон“ към бул. „Александър Пушкин“, като в района на кръстовището с ул.
„Витошко лале“ става участник в ПТП с попътно движещия се от дясната му страна
мотоциклет, марка „КТМ“, модел „148 БФИ“, от което е пострадал водачът му.
По делото е приета като доказателство епикриза от престоя на В. К. в
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение и медицина Н. И. Пирогов“
ЕАД. Ищецът е приет на 14.09.2023 г. и е изписан на 23.09.2023 г. В епикризата подробно са
описани резултатите от направените изследвания и извършената ортопедична операция.
Изписан е след подобряване на състоянието му, като му е предписана домашна терапия.
Като доказателства по делото са приети и Протокол за оглед на местопроизшествието,
скица и фотоалбум от 14.09.2023 г. – материали от образуваното досъдебно производство
№383/2023 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 44000/2023 г. на СРП.
Свидетелят Н. П., очевидец на ПТП, заявява, че на 14.09.2023 г. вечерта пътувал към
кв. Горна баня по ул. „Околовръстен път“ и инцидентът станал на кръстовището след
светофара на бул. „Братя Бъкстон“ и бул. „Александър Пушкин“. Отсечката имала две ленти,
като свидетелят се е движил от дясната част на дясната лента, а В. К. бил в лявата част на
дясната лента. Трафикът бил нормален за този час от деня, било е още светло, пътят бил
асфалтов и леко износен, хлъзгав и прашен от дясната страна на дясната лента.
Твърди, че двамата участници в ПТП се движели в една посока. Около тях нямало
други автомобили. Лекият автомобил бил в лява лента и изведнъж тръгнал да влиза в
дясната лента без мигач. В този момент В. се е опитал да избегне удара, но не успял.
Скоростта, с която се движили, била около 40-50 км./ч. Ищецът натиснал спирачките и
отишъл вдясно, но не му е стигнала ширината на пътя и автомобилът го ударил с калник или
мигач под коляното. След удара В. успял да избегне един пътен знак „Стоп“ и паднал на
земята. Моторът се намирал отстрани на пътния банкет. След удара лекият автомобил бил
разположен косо надясно и блокирал цялата дясна лента и част от лявата. Щетите върху
него били на десния мигач и десния калник.
Свидетелят се движил с мотор непосредствено зад тях между 7 и 10 м. и спрял при В.,
за да види как е. Постадалият бил облечен със специална екипировка за мотоциклет – яке,
кевларени панталони с вградени наколенки, каска, ръкавици, обувки.
В. упрекнал шофьора на автомобила, а свидетелят взел отношение, като казал, че
водачът на автомобила се е престроил без да даде мигач. Шофьорът казал, че най-вероятно е
пропуснал да включи мигач. Той бил служител на полицията и подал сигнал на 112 веднага
след инцидента. Свидетелят изчакал идването на полицията и дал показания на следователя.
Сочи, че на всички мотоциклети, произведени след 2001 г., светлините се включвали
при запалване на двигателя и нямат опция за изключване, а конкретният мотоциклет бил
доста по-нов.
Свидетелят Л. К. М., водач на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, заявява, че е
участвал в ПТП през м. септември 2023 г., настъпило на ул. „Околовръстен път“, докато се
движел от бул. „Братя Бъкстон“ в посока бул. „Александър Пушкин“. Искал да се престрои
вдясно и минавал леко надясно по платното. Чул шум от мотор и спирачки и усетил удара му
3
в автомобила, след което видял, че човек и мотор паднали от дясната му страна. Преди удара
не бил видял мотоциклетиста и не си спомня дали той е бил със включени светлини.
Слязъл от автомобила и заедно със свидетеля Н. П. помогнали на пострадалия. Не си
спомня какъв разговор са водили и не помни маркировката на пътя. В момента на удара се е
отклонил леко косо надясно и изтеглил малко нап+ред автомобила, за да освободи едната
лента. Сочи, че имал вдлъбване на ламарината от преден десен калник до мигача на
автомобила. След инцидента не се е чувал с пострадалия.
Свидетелката В.К., съпруга на ищеца, била информирана от В., че е го е блъснала
кола на ул. „Околовръстен път“. Трябвало е да остави дъщеря им, която била на 7 години и
да тръгне към местопроизшествието. Там заварила съпруга си да лежи на земята и да вика от
болка. В този момент дошла линейката и тръгнали към болница „Пирогов“, където го
обслужвали санитари. Наложило се да си пусне отпуск като първо водила детето им на
училище, отивала в болницата, за да се грижи за него, а след това взимала детето от
училище. Твърди, че периодът бил труден и мъчителен за нея.
Пострадалият имал счупване на левия крак, след което го оперирали и му поставили
импланти. Прекарал 14 дни в болницата и продължил да се възстановява в дома им за
период от около шест месеца. След изписването му от болницата се наложило да отиде на
зъболекар, тъй като имал зъбобол, но било изключително трудно, защото бил обездвижен и
това му създало голям дискомфорт. През първите четири месеца се придвижвал с патерици, а
след това с бастун. В началото е ставал основно с чужда помощ, а свидетелката е трябвало
да го придружава до банята и тоалетната и да го обслужва. След това започнал да ходи сам
до банята.
Били взели машина за рехабилитация под наем, за да може да започне по-бързо
възстановяването. Той не бил гипсиран, а имал шина за около месец, която можел да сваля и
раздвижвал крака си, като след това поставял отново шината.
Свидетелката споделя, че съпругът й работи като началник склад в строителна фирма
и работата му е на компютър, но понякога помага и на колегите си в складовата част. Към
момента се справял с извършваната от него работна дейност, но имал затруднения в
изпълнението на служебните си задължения, когато се налагало да помогне в склада или да
посети друг склад.
В началото много накуцвал, а сега вече ходел по-добре, но не можел да бъде
пълноценен в нейното отглеждане, което било проблем за тях. Свидетелката се притеснявала
да го остави да гледа дъщеря им, когато кара колело или играе навън, тъй като той не можел
да се затича и да й помогне, ако се наложи.
При промяна на времето имал болки в крака, понякога усещал „ток“ и се притеснявал
дали няма да се наложи да си прави втора операция. Сочи, че имал ограничение в свиването
на крака в коляното и изпитвал болки.
Според приетата без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза се
установява следния механизъм на процесното ПТП.
На 14.09.2023 г., около 19:25 ч., в гр. София, по лява пътна лента на бул. „Никола
Петков“, се е движил л. а. „Фолксваген Пасат“, с peг. № *******, управляван от Л. К. М. със
4
скорост около 17,74 км/ч., като посоката му на движение е била от бул. „Братя Бъкстон“ към
бул. „Александър Пушкин“. Едновременно с гореописания л. а. „Фолксваген Пасат“ по
същата улица, попътно и в дясна пътна лента, се е движил мотоциклет „КТМ 148 БФИ“, с
peг . № *******, управляван от В. С. К. със скорост около 45 км/ч. Приближавайки
разположената отдясно подчинена пресечка на ул. „Витошко лале“, водачът на лекия
автомобил предприема маневра навлизане от лява в дясна пътна лента. Към момента на
навлизане от дясната пътна лента на лекия автомобил, мотоциклетът вече е бил около
задната част на автомобила. Ищецът възприема маневрата на автомобила, след което
започва едновременно аварийно спиране и спасителна маневра, отклоняване вдясно. Тъй
като страничната дистанция е била недостатъчна, съответно настъпва контакт между преден
десен калник на автомобила и предна лява част на мотоциклета и мотоциклетистът губи
равновесие, падайки на пътната настилка вдясно на пътното платно.
Причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е предприетата маневра
отклоняване надясно от водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ без да е осъществен непрекъснат
визуален контрол към зоната, от която е приближавал мотоциклетът - дясна пътна лента,
въпреки наличието на достатъчна зона на пряка видимост, чрез огледалата за обратно
виждане, осигуряваща необходимото време и място за аварийно спиране. В конкретната
ситуация действията на мотоциклетиста от техническа гледна точка не са били съпътстваща
причина настъпването на ПТП, тъй като се е движил с предпазна каска и с разрешена за този
пътен участък скорост (45 км/ч.).
Мотоциклетистът от техническа гледна точка не е имал възможност да предотврати
ПТП с преминаващия от ляво надясно л.а. „Фолксваген Пасат“, чрез аварийно спиране,
освен ако не е управлявал мотоциклета си със скорост не по-висока от 30,35 км/ч. и е
реагирал с време не по-голямо от 1,0 секунда. За водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ ПТП е
било предотвратимо чрез аварийно спиране и/или чрез ненавлизане в дясна пътна лента, по
която се е движил мотоциклетът.
Произшествието настъпва при равна и в добро състояние пътна настилка, без
наклони.
В открито съдебно заседание, при приемане на съдебната автотехническа експертиза,
вещото лице Т. Т. допълва, че маркировката, която разделя дясното платно на две ленти,
била много бледа. Мястото на удара е на около 1,50 метра в десния край на дясната пътна
лента. Експертът твърди, че е нямало пътни знаци, които изрично да указват задължителна
скорост или да забраняват скорост, различна от тази, която е регламентирана за населено
място, тоест 50 км/ч.
По делото е приета без възражения от страните комплексна съдебномедицинска
експертиза, според която В. К. е получил вследствие на претърпяното ПТП на 14.09.2023 г.
следните травматични увреждания: интраартикуларно счупване на латералното тибиално
плато, сплит и депресия на платото, назад и латерално с оформяне на дислоциран фрагмент;
авулзионна фрактура на интеркондилната еминенция; контузия на гръдния кош; деформация
на дисталната интерфалангеална става на 5-ти пръст на дясната ръка; контузия и хематом в
областта на лявата глезенна става.
5
Според вещото лице при възстановяването на вътреставното счупване на латералното
тибиално плато е налице трайно затруднена функция на левия долен крайник за период, по-
голям от 30 дни. Деформацията на дисталната интерфалангеална става на 5-ти пръст води до
трайно нарушена функция на пети пръст на дясната ръка за около 45-60 дни. Контузията на
гръдния кош и контузията с хематома в областта на лявата глезенна става са с период на
възстановяване около 21-25 дни. Наложило се е да бъде направено оперативно открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация и да се поставят два броя канюлирани
винтове. След повторно приемане за лечение оперативно била извършена отбременяваща
фасциотомия. Проведени били рехабилитационни процедури.
Непосредствено след травмата болките на В. К. са били много силни и свързани със
счупването, разместването, развитието на хермартроза, повишено налягане в ставата и
развитието на посттравматичен оток. След наместването постепенно болковият симптом е
намалял. През периода на рехабилитация отново е търпял болки от преодоляване на
контрафрактурите, възстановяване на мускулната сила и обем, нормализиране на походката
и обема на активните движения. Лечебно възстановителният период е продължил около 180-
250 дни. Експертът е установил по време на прегледа флексионна контрафрактура от 5
градуса в лява колянна става и невъзможност да клекне напълно. Твърди, че с балнеолечение
и рехабилитация този остатъчен малък дефицит в активните движения може да бъде
възстановен.
В съдебно заседание допълва, че по време на прегледа през месец ноември 2024 г. се е
установило, че пострадалото лице има функционален дефицит в движенията само на
колянна става – не е можел да си разгъне коляното напълно и сгъването е било до 130
градуса, което не е било достатъчно симетрично. Твърди, че походката му е нормална, имал
само накуцване, когато ходи на пети. Поддържа, че след около 10 години може да се появи
артрозен процес, който би могло да се установи дали е с дегенеративен или травматичен
произход при сравнителен анализ на двете колена.
Според вещото лице М. М. е налице добър анатомичен резултат при лечението.
Препоръчва заради активната възраст на пострадалия да се махнат винтовете, които са му
сложили, тъй като са изпълнили функцията си. Поддържа, че периодът на възстановяване
при такова счупване обикновено продължава от шест до осем месеца, докато при ищеца е
бил по-кратък, около 150 дни, заради използваната минимално инвазивна методика. Сочи, че
при този вид травма, помощни средства като патерици се ползват около 80 дни, през които е
можел да се движи, въпреки че е бил с имобилизиран пети пръст на ръката.
При съвкупната преценка събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът
намира за установено виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля П. и свидетеля М. относно описания механизъм на ПТП,
който е потвърден безспорно и от приетата по делото съдебна автотехническа експертиза.
Вина за настъпването на процесния инцидент има водачът на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, който е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като е
предприел маневра за влизане в друга пътна лента без да се убеди, че няма да създаде
6
опасност за участниците в движението, които минават покрай него, и не е извършил
маневрата, съобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост на движение. За
пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че Л. К. М. не е осъществил
непрекъснат визуален контрол към зоната, от която е приближавал мотоциклетът, дясна
пътна лента, въпреки наличието на достатъчна зона на пряка видимост, чрез огледалата за
обратно виждане, осигуряваща достатъчно време и място за аварийно спиране и по този
начин е станал причина за настъпване на ПТП.
От друга страна, не се установява виновно противоправно поведение на
мотоциклетиста, което да е способствало за настъпването на ПТП. Според отговора на шеста
задача на приетата без възражения от страните САТЕ, при скорост от 45 км/ч на
мотоциклета, ударът за неговия водач в лекия автомобил е бил непредотвратим въпреки
реакцията му, тъй като дължината на опасната му зона за спиране е 29,16 м. (л. 17 от АТЕ), а
отстоянието на мотоциклета до мястото на удара към момента на възникване на опасността е
17 метра (л. 19 АТЕ). Посочено е, че ПТП е предотвратимо, ако мотоциклетистът е карал със
скорост не по-висока от 30,35 км/ч., а избраното време за реакция от 1 сек. е мотивирана с
обстоятелството, че опасността му е била в полезрението, но не е имало видими признаци за
настъпването й.
Свидетелят П., който е бил очевидец на ПТП и не е пряко заинтересован от делото,
сочи, че автомобилът е предприел маневрата неочаквано и без да подаде светлинен сигнал,
което кореспондира и с данните от АТЕ, и съдът приема, че опасността за ищеца е
възникнала изненадващо. Ето защо и се налага еднозначен извод, че инцидентът е настъпил
вследствие единствено от противоправното поведение на водача на лекия автомобил.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост
при отчитане на следните обстоятелства:
Установеният от СМЕ обем и характер на получените травматични увреждания, които
се изразяват в: интраартикуларно счупване на латералното тибиално плато, сплит и депресия
на платото, назад и латерално с оформяне на дислоциран фрагмент; авулзионна фрактура на
интеркондилната еминенция; контузия на гръдния кош; деформация на дисталната
интерфалангеална става на 5-ти пръст на дясната ръка; контузия и хематом в областта на
лявата глезенна става.
През лечебния и възстановителен период от десет дни в болница (14.09.2023 г.-
23.09.2023 г.) на ищеца е извършено оперативно открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация и са му поставени два броя канюлирани винтове. След повторно приемане за
лечение оперативно била извършена отбременяваща фасциотомия. Макар и с намаляващ
интензитет, ищецът е търпял болки и страдания и при последващото домашно лечение и
рехабилитации, които са продължили около 180-250 дни, ползвайки и болничен за 160 дни,
като първоначално, според показанията на съпругата му, се е налагало да му бъде оказвана
помощ при ежедневното му обслужване и затрудненията му да се придвижва. Следва да се
отчете и необходимостта от възстановяване на другите травми, като деформацията на
дисталната интерфалангеална става на 5-ти пръст е довела до трайно нарушена функция на
7
пети пръст на дясната ръка за около 45-60 дни, а контузията на гръдния кош и контузията с
хематома в областта на лявата глезенна става са с период на възстановяване около 21-25 дни.
Същевременно, въпреки тези ограничения е налице добър анатомичен резултат при
лечението, като се вземе предвид установеното от извършения преглед, че пострадалото
лице има съвсем лек функционален дефицит в активните движения на коленната става, но
според СМЕ, той е преодолим с балнеолечение и рехабилитация и може да бъде възстановен
напълно.
Следва да се отчетат показанията на свидетелката К.а, според които пострадалият се е
върнал на заеманата от него длъжност като началник склад в строителна фирма преди
инцидента и се справял с извършваната от него работна дейност, като имал затруднения в
изпълнението на служебните си задължения, само когато се налагало да помогне в склада,
което сочи, че ищецът е възстановил своя обичаен ритъм на живот в една активна възраст
(53-54 години). От друга страна, е необходимо да се вземе предвид и че според свидетелката
пострадалият не можел бъде пълноценен в отглеждането на дъщеря им, въпреки че се
намира в добро общо здравословно състояние, но като се отчете, че няма данни за
необратимо и трайно негативно отражение на получените травматични увреждания върху
физическото му състояние, а прогнозата за пълно възстановяване е благоприятна.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че за определянето на размера на
обезщетението не се вземат предвид бъдещи болки и страдания от евентуалното премахване
на два броя канюлирани винтове, тъй като тази манипулация е препоръчителна, а не е
задължителна. Тя зависи от преценката на ищеца и към момента няма категоричност, че ще
бъде предприета. Не се отчита и потенциалната възможност след дълъг период от време,
поне 10 години, травматичната увреда на коляното да предизвика дегенеративен процес или
артроза, защото понастоящем такъв извод еднозначно не може да бъде изведен.
С оглед гореизложеното, характера на уврежданията, активната възраст на ищеца,
както и социално - икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че сумата от
50 000 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на неимуществените вреди, причинени от процесното ПТП. За разликата над този размер до
претендираните 60 000 лв. претенцията подлежи на отхвърляне като неоснователна.
В чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. 429, ал. 2, т. 2, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите, ограничавайки ги по
размер (само в рамките на застрахователната сума) и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или предявяване на претенция
от увреденото лице. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ и непроизнасянето и
неизплащането в сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ на застрахователното обезщетение,
застрахователят дължи лихва за собствената си забава, дори и при надхвърляне на
застрахователната сума - арг. от чл. 497, ал. 2 КЗ (в този смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., І т. о. на ВКС и
решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., ІІ т. о. на ВКС).
Видно от приложената на л. 17 от делото извънсъдебно предявена претенция до
застрахователя същата е изпратена по пощата на 10.10.2023 г., но е доставена на 12.10.2023
8
г., като именно и този момент следва да се счита за датата на сезирането на застрахователя,
доколкото законът свързва уведомяването с реалното получаване на претенцията, а не с
изпращането й чрез трето лице до ответника.
С оглед горните съображения, законна лихва върху присъденото обезщетение от
50 000 лв. е дължимо от 12.10.2023 г. до окончателното плащане, като акцесорната
претенция подлежи на отхвърляне за периода 10.10.2023 г. – 11.10.2023 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски съобразно уважената част от иска в общ размер на 5250 лв., от които: 2000 –
държавна такса, 750 лв. – депозит за АТЕ и СМЕ и 2500 лв. – адвокатско възнаграждение.
И на двете страни не следва да се присъждат разноски за внесен депозит за
призоваването на свидетели, защото такъв не им е изплащан и при поискването с писмена
молба, може да им бъде възстановен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените
разноски съобразно отхвърлената част от иска, в общ размер на 652,50 лв., от които: 50 лв. –
депозит за експертиза, 2,50 лв. – 3 бр. съдебни удостоверения и 600 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение. Размерът на последното съдът определя с оглед основателното възражение
на ищеца за прекомерност на претендираното възнаграждение от 5450 лв. без ДДС и
предвид обстоятелството, че този размер е съобразен с постановеното решение от 25.01.2024
г., по дело C-438/22, на Съда на ЕС. Съдът счита, че сумата от 3000 лв. без ДДС или 3600 с
ДДС отговаря на критериите по чл. 36, ал. ЗАдв. - размерът да е справедлив и обоснован с
оглед обема на положения труд и липсата на фактическа и правна сложност на делото, двете
проведени съдебни заседания и обема на събраните по делото доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК *********, със съдебен адрес гр.
София, ул. „*******, чрез адв. Б. Н., да заплати на В. С. К., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „******* чрез адв. Я. Д., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 50
000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили
вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 14.09.2023 г. в гр. София, по
вина на Л. К. М., водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. №
*******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при
ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
разликата над 50 000 лв. до 60 000 лв. и за законната лихва за периода 10.10.2023 г. –
11.10.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК *********, със съдебен адрес гр.
София, ул. „*******, чрез адв. Б. Н., да заплати на В. С. К. с ЕГН **********, със съдебен
9
адрес: гр. София, ул. „******* чрез адв. Я. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебни
разноски в общ размер на 5250 лв.
ОСЪЖДА В. С. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******
чрез адв. Я. Д., да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК *********, със съдебен
адрес гр. София, ул. „*******, чрез адв. Б. Н., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни
разноски в общ размер на 652,50 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10