РЕШЕНИЕ
гр. София, 26.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 12797 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 440122 от 28.06.2018 г., постановено
по гр. дело № 2576/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав, са отхвърлени предявените
от „Т.С.” ЕАД срещу ответниците М.П.Г.,
П.М.П. и С.П.П., че дължат разделно при квоти 2/4 за първия и по 1/4 за другите
ответници от сумата от 1 143,33 лв., представляваща стойността на потребената
топлинна енергия за периода май 2013 г. - април 2016 г. и от сумата от 228,86
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
15.08.2014 г. - 22.08.2017 г. Със същото
решение ищецът е осъден да заплати на ответниците П.М.П. и С.П.П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600,00 лв.,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение, с което
пасивно субективно при условията на разделност и обективно кумулативно съединените
искове са били отхвърлени е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез
пълномощника си – юриск. Н., с надлежно учредена представителна власт по
делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Изтъква,
че необосновано първоинстанционният съд е приел, че ответниците нямат качество
на потребител, тъй като от представените писмени доказателства се установявало,
че наследодателят на ответниците е собственик на процесния недвижим имот, до който
е доставял топлинна енергия. Моли съдът да отмени обжалваното решение и уважи
предявените установителни искове.
Въззиваемите ответници П.М.П. и С.П.П., чрез пълномощника си – адв. Д.Т. с надлежно учредена
представителна власт по делото, са подали писмен отговор, с който оспорват
жалбата по подробно изложените съображения. Поддържат, че своевременно - с
отговора на исковата молба е оспорил твърдението на ищеца, че са пасивно
материално легитимирани да отговарят по иска, както и че ищецът не е установил
това му качество. Моли съдът да отхвърли същата като потвърди обжалваното
решение и присъди направените по делото разноски.
Въззиваемите - „Т.с.“ ЕООД - третото
лице помагач на ищеца и М.П.Г. – не са подали отговор на въззивната жалба и не вземат становище
по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС,
като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
По конкретно наведени доводи във въззивната жалба, съдът намира следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители
на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по
силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/след 17.07.2012 г., т.е. през процесния период/ „потребител на енергия или
природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик
или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай обоснован е извода
на пълвоинстанционния съд, че от доказателствата по делото не се установява
правнорелевантното обстоятелство, че именно ответниците са собственици или вещни ползватели на процесния имот, до който
ищецът твърди че е доставил топлинна енергия, т.е. че са пасивно материално
легитимирани да отговарят по иска. В тази връзка следва да се отбележи, ответниците,
своевременно - с отговора на исковата молба, са оспорили твърдението на ищеца,
че са пасивно материално легитимиран да отговарят по иска, като
първоинстанционният съд, разпределяйки правилно доказателствената тежест с
доклада по делото, е дал на ищеца указания в тази насока. Противно на
поддържаното във въззивната жалба настоящият състав на съда приема, че ищецът
не е установил при условията на пълно и главно доказване в съответствие с
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК принадлежността правото на собственост на ответника
върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, поради
което и при прилагане последиците на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК законосъобразно предявените главни искове са били отхвърлени, като с оглед
изхода на делото по главните искове неоснователни са и предявените акцесорни
искове. Нещо повече, от представения по делото Протокол от съдебно заседание на
СРС, 2 с-в от 1986 г., се установява, че процесния недвижим имот е поставен в
дял и изключителна собственост на трето на спора лице - Д.П.Я.. В исковата
молба ищецът не е твърдял ответниците да са наследници на това лице, нито пък
са представени доказателства в тази насока, поради което и въведеното едва с въззивната
жалба твърдение е преклудирано, и този факт не следва да бъде обсъждан, още повече,
че същият е и недоказан.
С оглед неоснователността на въззивната
жалба обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а предявената от
ищеца въззивна жалба отхвърлена.
В полза на въззиваемите на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят направените в
производството пред СГС разноски в размер на 300,00 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 440122
от 28.06.2018 г., постановено по гр. дело № 2576/2018
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** Б да заплати на П.М.П., ЕГН: **********, и С.П.П.,
ЕГН: **********, и двамата с адрес: ***
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 300,00 лв., представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.с.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: