№ 1245
гр. Пазарджик, 02.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20255220100114 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За ищеца **к ЕАД, редовно призован, чрез пълномощника си юрк. Д. И.,
не се явява законен или процесуален представител. От пълномощника на
дружеството юрк. И. е постъпила молба с вх. № 18451/30.06.2025 г., за
разглеждане на делото в отсъствие на страната и с изложени доводи по
съществото на спора. Заявено е становище за приемане на изготвената по
делото експертиза. Към молбата е приложен и списък с разноски.
Ответникът Т. Л. И. – редовно призован, чрез пълномощника си адв. М.
М., не се явява и не се представлява. От пълномощника на ответника – адв.
М., е постъпило писмено становище с вх. № 10959/15.04.2025 г., за
разглеждане на делото в отсъствие на процесуалния представител на
ответника и с изложени доводи по съществото на правния спор. От
пълномощника адв. М. е постъпила и молба с вх. №18068/25.06.2025 г., с
която е изразил становище, във връзка със заключението на вещото лице по
допуснатата ССчЕ.
Явява се вещото лице Б. Д..
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, счита, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
1
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА СИ ПО ДЕЛОТО В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
Искът е с правно основание чл. 422 от ГПК.
В подадената искова молба от ищеца „**К” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: ***' **, вписано в Търговски Регистър към Агенция по
вписванията при МП с ЕИК: **, представлявано от **и**, в качеството им на
изпълнителни директори на Дружеството, чрез техния пълномощник
юрисконсулт Д. И. против Т. Л. И., ЕГН:**********, с постоянен адрес: **1, с
цена на иска: 3149,95 лева, в която се твърди, че „**к" ЕАД е подало
Заявление по реда на чл. 417 ГПК срещу Т. Л. И., по което е образувано чгд
4016/2024 на PC - Пазарджик. Със свое разпореждане съдът предоставил
едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за
установяване вземането си и във връзка с предоставената възможност, е
предявен за разглеждане настоящият иск. Твърди се, че на 25.9.2023, г. „**к”
ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № 720031269690
(Приложение № 2) с ответника Т. Л. И. ЕГН: **********, както и че на
основание така сключения Договор „**к" ЕАД предоставил сума в общ размер
3000 (три хиляди) лева за общо ползване на потребителя. Сочи се, че при
Потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се
предоставяли от Кредитора на разположение на Потребителя не по рано от
11.00 часа на първия работен ден след датата на сключване на Договора и се
усвоявали на каса във всеки офис на ИЗИПЕЙ АД, ЕИК ********* срещу
представяне на лична карта на Потребителя и посочване на
индивидуализиращия номер на Договора. Твърди се, че Кредитът се считал за
усвоен в деня, в който Потребителят изтегли кредитните средства на
съответната каса и удостоверено с издаването на съответния документ за
извършена платежна операция. Твърди се, че общата дължима сума на
Потребителя е била разсрочена на 40 погасителни месечни вноски, 39 вноски
по 100,86 лева и последна изравнителна вноска в размер на 100,87 лева.
Твърди се, че първата погасителна вноска е била дължима на 05/11/2023, а
последната - на 05/02/2027г., както и, че така предоставената сума,
кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка
включваща два компонента: главница и договорна лихва. Твърди се, че
Договорът не е бил сключен при Общи условия, както и, че уговореният
между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит,
изразен като годишен лихвен процент, бил в размер на 18,38 % (чл. 9. ал.1 от
Договора). Твърди се, че лихвеният процент е бил фиксиран, поради което не
било приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването
му. Твърди се, че Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл.
10 от Договора е бил 19,99 %, а общата дължима сума по Договора била в
размер на 4034,41 лева. Сочи се, че в същия член било упоменато и че при
2
просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него сума щяла да се
увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15 от Договора.
Твърди се, че ГПР е бил изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за
начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на
Договора: 2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен
срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се
че годината има 360 дни, 12 месеца, всеки от които е с 30 дни, независимо
дали годината е високосна: 4/ приема се че лихвения процент и другите
разходи по кредита (такси и комисиони. ако има такива) са неизменни спрямо
техния първоначален размер. Твърди се, че Длъжникът е допуснал просрочие
при изплащането на дължимите вноски с падеж 5.03.2024 г.; 5.04.2024 г.;
5.05.2024 г., поради което ищецът бил изпратил Уведомление за предсрочна
изискуемост на адреса на длъжника, посочен в договора, което е било
получено от бабата на длъжника на 21.08.2024 г. със задължение да му го
предаде, считано от която дата според ищеца била настъпила изискуемост на
всички задължения по договора. Към дата на входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (27/09/2024),
задължението на ответника към „**к" ЕАД по Договора се твърди, че е било в
размер на: 2832,73 лева - главница, 266,04 лева - договорна лихва, 51,18 лева -
обезщетение за забава. Моли се съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че лицето Т. Л. И. ЕГН: **********, в качеството си на
Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 720031269690 от
25.09.2023 г., дължи изпълнение на парично задължение към „**к“ ЕАД, в
качеството му на Кредитодател по същия договор, за следните суми:
Изискуема главница: 2832.73 лева; Изискуема договорна (възнаградителна)
лихва за период от 5.03.2024 г. към 21.08.2024 г.: 266.04 лева; Обезщетение за
забава върху просрочената главница за период от 5.03.2024 г. до 11.09.2024 г.:
51.18 лева; Общо задължение: 3149.95 лева (три хиляди сто четиридесет и
девет лева и 95 стотинки, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (27/09/2024), до
окончателното изплащане на задължението. Моли се съдът да разпредели
отговорността за разноските в заповедното производство по ч.гр.д. №
4016/2024 на PC - Пазарджик, съобразно изхода от спора, и да присъди
направените разноски в заповедното производство. Претендират се и
разноските в настоящия исковия процес съгласно приложен списък по чл. 80
от ГПК. Посочена е и банкова сметка № ** в „**к“ ЕАД, по която може да се
заплати задължението. Сочат се доказателства. Формулирани са
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
неговия пълномощник - адв. М. В. М., АК-Пловдив, с адрес на призоваване:
3
** с адрес на призоваване и съдебен адресат по делото: **, в който е изложено
становище, че депозираната искова молба се счита за допустима, но изцяло
неоснователна. На първо място се твърди, че сключеният между страните
Договор за потребителски кредит от 25.09.2022г. бил недействителен на
специалните основания по чл.22 от ЗПК, като се сочи, че съгласно чл.22 от
ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е
нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. Твърди се, че в случая в Договор за потребителски кредит от
25.09.2022г. е бил посочен годишен лихвен процент 18.38 %, като липсвали,
обаче, каквито и да е било условия за прилагането му. Твърди се, че липсва
изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за
кредита, или е променлив. Сочи се, че нарушението е още по съществено
доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване
какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна
лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи
проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително
прилагания от заемодателя. Твърди се, че така визираната неяснота
съществено ограничава правата на ответника и е основание за
недействителност на Договор за потребителски кредит от 25.09.2022г. В тази
насока се сочи като съдебна практика Решение от 23.06.2022г. по в.гр.д №
9963/2020г. на Софийски градски съд III-В състав, Решение № 472/14.04.2022г.
по в.гр.д № 127/2022г. на Окръжен съд Пловдив. Сочи се, че съгласно чл.22 от
ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Сочи се още, че съгласно чл. 19,ал.1 от
ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че
действително в Договор за потребителски кредит от 25.09.2022г. е било
посочено, че ГПР от близо 19.99%, но липсвало, каквото и да е уточнение,
какви точно разходи се включват в посочения процент. Твърди се, че
посоченият лихвен процент от 18.38% не било ясно как точно се съдържа и
как е изчислен по отношение на общия ГПР, като по този начин, според
процесуалния представител на ответника, последният е бил поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт. Твърди се, че за да бъде спазена
разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следвало в договора да бъде посочено
не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които ответникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Твърди се, че поставянето на
4
кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР,
да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в
ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл. 11,ал. 1,т.10 от
ЗПК. В тази насока се сочи Определение №531/10.06.2022 г. по гр. дело
№2589/2021 г. на ВКС, 3 г.о., както и Решение от 23.06.2022г. по в.гр.д №
9963/2020г. на Софийски градски съд III-В състав , Решение от 15.12.2021г. по
в.гр.д № 5311/2021г. на Софийски градски съд IV-А състав , Решение №
1444/18.11.2022г. по в.гр.д № 1975/2022г. на Окръжен съд Пловдив, Решение
№ 472/14.04.2022г. по в.гр.д № 127/2022г. на Окръжен съд Пловдив, Решение
№ 124/01.11.2022г. по в.гр.д № 240/2022г. на Окръжен съд Русе , Решение №
5/17.01.2022г. по в.гр.д № 268/2021г. на Окръжен съд Търговище и други, за
които се твърди, че били именно постановени по Договори за кредит,
сключвани с **к АД. Твърди се, че в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК било
предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Твърди се, че в настоящия случай има
погасителен план, който според процесуалния представител на ответника
изцяло не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсвала
задължителната информация по ЗПК. Твърди се, че доколкото в Договор за
потребителски кредит от 25.09.2022г. е била предвидена дължимостта на
договорна лихва, следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с
оглед тяхната периодичност, както и, че това не било сторено от
кредитодателя, а единствено и само се бил задоволил с посочване на обща
дължимата сума, без да ставало ясно, какво точно се съдържа в тази обща
сума. Твърди се, че това създава невъзможност за ответника да разбере
заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти
включват, как са изчислени и на каква база. Твърди се, че посоченото се
явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за
кредит. В този смисъл се сочи като трайна практика на: Решение № 526 от
02.05/2017г., по гр.д.№ 393/2017г., на Окръжен съд Пловдив, VIII състав,
Решение № 1435 от 20.11/2017г., по гр.д.№ 2283/2017г., на Окръжен съд
Пловдив, VI състав. На следващо място, се твърди, че Договор за
потребителски кредит от 25.09.2022г. не отговарял на част от изискванията на
чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, както и че в
договора за потребителски кредит и погасителен план към него не се
съдържала предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото
на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
5
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план
трябвало да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи. Твърди
се, че именно и въз основа на това е налице недействителност на процесния
договор на основание чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1,
т.12 ЗПК. Сочи се като установена и трайна практика на съдилищата в
страната, по аналогични случаи. Моли се съдът да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
формулирано е доказателствено искане съдът да задължи ответната страна да
предостави справка за извършени плащания от страна на ответника по
процесния договор за кредит.
Съдът, при условията на чл. 146 от ГПК УКАЗВА на страните, че всяка
една от тях носи доказателствената тежест за установяване и доказване на
твърдените от тях факти и обстоятелства, от които черпят благоприятни за
себе си правни последици.
Съдът с Определение по чл. 140 ГПК съдът се е произнесъл по
доказателствените искания, като в днешното съдебно заседание следва да
пристъпи към изслушване заключението на вещото лице Д. независимо.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ СЪБИРАНЕ НА ДОПУСНАТИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА.
Съдът ДОКЛАДВА постъпило заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което е депозирано от вещото лице Б. С. Д. на
19.06.2025г., при спазен срок по чл. 199 от ГПК.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА
ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. С. Д.: – на 54 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
В.Л. Д.: Известна ми е наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Представила съм заключение, което поддържам. Има представена разписка за
извършеното плащане през ИЗИПЕЙ, представено е, на 25.09.2023 г., и е
6
преведена заемната сума. Посочила съм в т. 1 общият размер на сумата, която
е заплатена по този кредит и сумите, които са погасени от ищцовото
дружество с това плащане, и съм посочила в т. 2 и размера на остатъка на
сумите, които се претендират изчислени при настъпила предсрочна
изискуемост на 21.08.2024 г.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза
депозирана от вещото лице Б. С. Д. на 19.06.2025 г..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Б. С. Д. в размер на 450 лв.,
което да се изплати от внесения по делото депозит.
СЪДЪТ след изчерпване на доказателствените искания, счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът ПРИЛАГА по делото депозираните от процесуалните
представители на страните писмени молби, ведно с представените списъци с
разноски.
Съдът ОБЯВИ на страните, че ще се постанови решение по делото в
установения от закона едномесечен срок, не по-късно от 01.08.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:15
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7