№ 6195
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100510615 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 21117/20.12.2023 г., постановено по гр.д. № 43158/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, 119 с-в, съдът е уважил частично предявените от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове като е осъдил Х. Н. Н. и И. Н. Н. да
платят разделно (при квоти 1/6 за Х. Н. Н. и 5/6 за И. Н. Н.) сумите: 1 959.03 лева за
незаплатена топлинна енергия за времето от 01.05.2017 година до 30.04.2019 г.; 362.95
лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15.09.2018г. до
12.07.2021 г вкл., 18.36 лева за услугата дялово разпределение за времето от
01.06.2018г. до 30.04.2019г., както и 04.68 лева обезщетение за забава върху посочената
сума за времето от 31.07.2018г. до 12.07.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата за времето от предявяването на иска на 23.07.2021г. до окончателното
плащане, както и 1 260.13 лева разноски направени по делото. Исковете са отхвърлени
за горницата до 2 603.94 лева главница за доставена топлинна енергия и за горницата
до 548.34 лева мораторна лихва.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.
Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от особения
представител на ответника И. Н. Н., с която се обжалва решението в частта, в която се
1
уважат предявените искове с твърдения, че същото е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Изложени са конкретни съображения, че по делото не било
доказано наличието на облигационни отношения между ищеца и ответника, а
единствено била представена молба-декларация за откриване на партида, която не
доказвала сключен договор между страните в писмена форма, която била условие за
действителност, така и от същата не можело да се направи заключение, че била
открита партида на името на ответника. На следващо място, не било установено и
спазване на чл.150, ал.2 ЗЕ, доколкото Общите условия на ищеца не били влезли в
сила и не били годни да пороят правни последици. Оспорва се решението и в частта, в
която е прието, че е налице валидно облигационно отношение между ЕС и третото
лице – помагач по съображения, че представения договор бил оспорен, доколкото бил
подписан от нелегитимни лица. Не била налице и забава на длъжника за сумата за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, защото общите условия
изисквали публикуване на фактурите на интернет страницата на ищеца, което не било
доказано по делото. Неоснователна била претенцията за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, доколкото по делото липсвала покана, с която
ответникът да се постави в забава. Решението било постановено и в противоречие с
европейското право на фактуриране на енергия с оглед решение № 4777/13.04.2018г.
по адм.д. № 1372/2016г., така и самостоятелната услуга „сградна инсталация“ била
неравноправна клауза.
По делото има постъпила и частна жалба от Х. Н. чрез адв. И. Д., в която се
атакува определение №14377/02.04.2024г., с което е оставено без разглеждане искането
за изменение на атакуваното решение в частта за разноските. Изложени са
съображения, че СРС не е разбрал, че с молбата за изменение на разноските са
поискали не присъждане на такива в полза на ответника, а същият да не бъде осъден
да плати разноски, като по същество са изложени съображения, че ответникът не е
следвало да бъде осъждан да заплаща съразмерно разноски за експертизи, доколкото
не е оспорил никое от обстоятелствата, за които били поискани, като в отговора на
исковата молба бил оспорен искът по основание, а не по размер, така и неправилно в
диспозитива били осъдени ответниците да заплатят без да са посочени квотите.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК и чл.276 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба и на частната жалба от въззиваемия ищец пред СРС – „Топлофикация София“
ЕАД, в който се оспорват като неоснователни.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на „Топлофикация София”
2
ЕАД, по реда на чл. 124 ГПК, с която е поискало от съда на основание чл. 150 от ЗЕ и
чл. 86 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците (при квоти 5/6 за И. Н. Н. и 1/6 Х. Н. Н.)
да заплатят сумите: 2603.92лв. главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за имот в
гр.София, ул. ********, аб.№ ********, ведно със законната лихва от 23.07.2021г. до
изплащане на вземането, 548.37лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до
12.07.2021г., както и цена на услуга дялово разпределение в размер на 18,37лв. за
периода от 01.06.2018г. до 30.04.2019г., ., ведно със законната лихва от 23.07.2021г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 4.65лв. за периода от 31.07.2018г. до12.07.2021г.
В отговора на исковата молба ответникът Х. Н. Н. оспорва иска по основание и
размер с твърдения, че не е пасивно легитимиран да отговаря по него, доколкото не е в
облигационни отношения с ищеца, съответно релевира възражение за погасяване на
сумите по давност, като не оспорва размерите на доставеното количество енергия, в
която връзка възразява на искането за допускане на експертизи по делото.
В отговора на исковата молба ответникът И. Н. Н., чрез назначения особен
представител, оспорва исковете по основание и размер. Твърди се нищожност на
клаузите от общите условия (касателно публикуване на фактурите на интернет
страницата на продавача), поради което и ответникът като потребител не е изпаднал в
забава. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се наличие
на валидно облигационно отношение между ответника и ищцовото дружество, поради
липсата на спазена форма за действителност на договора. Не била спазена и
разпоредбата на чл.150, ал.2 ЗЕ, която изисквала публикуване на ОУ в местен и
национален ежедневник, съответно не били влезли в сила и не били годни да породят
правни последици. Оспорва се наличието на облигационно отношение между ЕС и
ТЛП, защото представения по делото договор не бил подписан от легитимни
представители на ЕС. Оспорва изпадане в забава на цената за услугата дялово
разпределение. Твърди се също, че фактурирането на енергията противоречало на
европейското право, така и методиката за отчитане на дялово разпределение
противоречала на Директива 2012/27.
Приета по делото е молба-декларация от 07.11.2000г. от И. Н. Н. за откриване на
партида за имот в гр.София, ж.к. ********, по която е открит аб.№ ********. Приети
са н.а. за собственост на жилище по ЗПИНП, от който се установява, че
топлоснабденото жилище се придобива от Н. Х.в Н. и П.И. Н.а, като с оглед
удостоверение за наследници (л.61) се установява, че Н. Х.в Н. е починал на
27.07.1993г., а П.И. Н.а е починала на 08.09.2015г., оставяйки за наследници синовете
си – ответниците по делото, като от 09.12.1996г. (л.11) се установява, че приживе П.И.
Н.а прехвърлила на сина си И. Н. Н. притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от топлоснабдения
3
имот, с което се установява, че за процесния период И. Н. Н. е притежавал 5/6 ид.ч., а
Х. Н. Н. съответно 1/6. Представен е и препис от искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД, която
с оглед справка от Портал за достъп до съдебни дела на СГС по гр.д. № 14377/2020г на
26.05.2021 г. има постановено решение, с което е обявен за окончателен предварителен
договор за продажба на 5/6 ид.ч. от имота, като процесният период в случая е
01.05.2017г. до 30.04.2019г., поради обстоятелствата около последваща смяна на
титуляря на правото на собственост е ирелевантно.
Приет е договор от 21.09.2002г. между третото лице – помагач и ЕС за
извършване услугата дялово разпределение, както и протокол от ОС на ЕС от
20.05.2002г., в който е обективирано решение за избор на третото лице – помагач за
сключване на договор за извършване на топлинно счетоводство. Не са ангажирани
доказателства приетите от ОС на ЕС решения да са оспорени по реда на чл.40 ЗУЕС.
Приет е и договор между ищеца и третото лице – помагач по чл.139в ЗЕ. Приобщени
са представени от ТЛП документи – дялово разпределение за периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2019г., документ за годишен (реален) отчет на уредите за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018г. с отбелязан подпис на клиент И. Н., както и протокол за
неосигурен достъп за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г.
Съгласно представените по делото ОУ (л.42 и сл.) се установява, че същите са
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и са одобрени с Решение от 27.06.2016г. на КЕВР на
основание чл.150, ал.1 ЗЕ. В чл.22 от същите е уредено,че дяловото разпределение на
ТЕ се извършва възмездно от продавача (ищец) по реда на чл.61 НТ или чрез възлагане
на Търговец (третото лице – помагач), избран от клиентите, като клиентите заплащат
на продавача стойността на услугата извършвана от избрания от тях търговец. В чл.30
и сл. е уредено, че клиентите заплащат топлинна енергия за битови нужди по цена,
утвърдена от КЕВР, или на 11 равни месечни вноски и една изравнителна или на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една
изравнителна, като (чл.32) клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45 дн срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а при
неизпълнение в срок – продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Приети са заключения на вещи лица, като от ССчЕ се установява, че нямало
данни за извършени плащания от ответниците за погасяване на задълженията за
процесния период, имало сума за доплащане по изравнителни сметки в размер на
207.27лв., като неплатените суми, представляващи главници били 2603.92лв. за
топлинна енергия и 18.37лв. за дялово разпределение, а мораторната лихва върху
главниците били в размер на 569.36лв., съответно 4.72лв. Съгласно приетото
заключение по СТЕ – размерът на сумите за потребена ТЕ през процесния период за
4
отопление на сградна инсталация, за имот и за БГВ са в общ размер на 2603.98лв. (със
сума за доплащане след изравняване в размер на 207.28лв.)
За да постанови решението си в обжалваната част, районният съд е приел, че от
документите за собственост се установява качеството потребители на ответниците при
квоти 5/6 за И. Н. Н. и 1/6 за Х. Н. Н., с оглед заключенията по ССчЕ и СТЕ е прието
за доказано доставеното количеството топлинна енергия, за частично основателно е
прието възражението за погасяване на част от сумите по давност (за вземанията с
настъпил падеж пред 23.07.2021г.), поради което непогасени по давност били
вземанията: 1959.03лв. за главница за топлинна енергия, 294.82лв. мораторна лихва,
18.37лв. главница за дялово разпределение и 4.72лв. мораторна лихва върху
последната (при претендирана 04.68лв.). Искът за дялово разпределение е приет за
основателен с оглед чл.22 от ОУ и приетите по делото доказателства за избор на ФДР,
съвкупно със заключение по СТЕ за извършване на услугата. В този смисъл е осъдил
ответниците в условията на разделност да платят приетите суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно
по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По същество съдът приема следното:
В частта, в която съдът е приел, че исковете са частично основателни по
отношение на Х. Н. Н., съответно в частта, в която исковете са частично отхвърлени
(както спрямо Х. Н. Н., така и спрямо И. Н. Н.) – решението е влязло в сила като
необжалвано.
Предмет на въззивна проверка е постановеното решение в частта, в която са
уважени исковете спрямо И. Н. Н. за сумите: 1 632,53 лева за незаплатена топлинна
енергия, ведно със законната лихва върху главницата за времето от предявяването на
иска на 23.07.2021г. до окончателното плащане; 302,46лв. обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия, 18.36 лева за услугата дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на
23.07.2021г. до окончателното плащане, както и 3.90лв. мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение.
Предявени са искове по реда на чл.124 ГПК с основание вр. чл. 149, вр. чл. 150,
ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл.86 ЗЗД. По така предявените искове следва да се
установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е
изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в
процесния имот и е начислил суми за доставена енергия, съобразно действащите към
този момент разпоредби, както и че ответникът е в забава за същите.
5
От приетата по делото молба-декларация се установява наличието на
облигационно отношение между страните за процесния период. Възражението в
обратния смисъл е неоснователно именно с оглед приетата по делото молба-
декларация за откриване на партида. Действащата през процесния период нормативна
уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова договорно
отношение възниква - писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на
собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда - етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1
ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика
на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в
който случай потребител се явява третото лице - ползвател, което разрешение
съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно
право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на
вещта. Тази хипотеза е приложима, доколкото относно доставката на топлинна енергия
до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се
по правило основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на
писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо
и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени
договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв
договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без
значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение
/клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи
условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Договорът между това лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т.
1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2017 г., ОСГК/. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на
продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че
продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при
общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда – етажна собственост. С молбата-декларация е направено
искане за откриване на партида за топлоснабдения имот, като ищецът му е открил
6
партида, от който момент между страните са възникнали облигационните отношения
по доставка на топлинна енергия. Тази молба представлява по своето правно естество
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13
ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя
топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело
предложението за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Чрез
изразената от него воля е породено облигационно правоотношение с ищцовото
дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба общите условия се публикуват най-малко в един централен и един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Неоснователно се поддържа, че не са ангажирани доказателства за
публикуване на одобрените Общи условия за установяване на факта на влизането им в
сила. С представените по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по
Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД
и са одобрени с Решение ОУ- 1/27.06.2016 г. на ДКЕВР (л.77), като видно от
представеното копие същите са публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г.
Няма данни и не се твърди ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца
Общи условия, нито да е поискал прилагането на специални такива, поради което, по
смисъла на закона общите условия са влезли в сила спрямо ответника и го обвързват.
Съдът приема, че Общите условия, одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на
КЕВР, които са представени от ищеца са публикивани във в. „Монитор“ от 11.07.2016
г., т.е. съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ в посочения всекидневник, като
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване и се прилагат в отношенията
между страните, а второто им публикуване има само оповестителен характер / в тази
насока е и практиката на ВКС - Определение № 5498 от 27.11.2024 г. по гр. д. № 2086 /
2024 г. на ВКС/; Поради това настоящият състав приема, че през процесния период
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е
уредено в Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от ДКЕВР през юли 2016г. С
оглед на това възражението на въззивната страна за липса на облигационна връзка
поради необвързаност с общите условия на ищеца е неоснователно.
Видно от приетите и неоспорени заключения на вещице лица по ССчЕ и СТЕ се
7
установява, че ищецът е доказал доставено конкретно количество топлинна енергия в
процесния имот и е начислил суми за доставена енергия, съобразно действащите към
този момент разпоредби.
Установено е, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е
топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Неоснователно е
оплакването на въззивника за недължимост на вземането за цената за дялово
разпределение: Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия клиентите заплащат на
ищеца стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец. Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че клиентите заплащат на Продавача
(ищеца) стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от
тях Търговец (в случая ТЛП). Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн.
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на
топлинната енергия“ е определен в ЗЕ. По силата на разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и
ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните
счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни общи условия,
а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача сума за услугата
дялово разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз
основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа
на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В случая от приетата
техническа експертиза се установява, че за сградата има въведено дялово
разпределение, вкл. същото се установява и от приетите от ТЛП доказателства. Приети
са по делото доказателства за избор и възлагане на ТЛП да извършва дяловото
разпределение на енергията, определени са цените по размер, които писмени
доказателства съвкупно със заключението по СТЕ водят до извод, че ищецът е доказал
8
осъществявана услугата за дялово разпределение в размер на претендираната
претенция, размерът на който се доказва от заключението по ССчЕ. С оглед на
изложеното, правилни са изводите на СРС, че се дължи главница за дялово
разпределение. Доколкото не са ангажирани доказателства за оспорване на решенията
по реда на чл.40 ЗУЕС касателно избора на фирмата за дялово разпределение, то
възражението, че същите били подписани от нелегитимни лица е неоснователно.
Възражението, че не била налице и забава на длъжника за сумата за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия, защото общите условия изисквали
публикуване на фактурите на интернет страницата на ищеца, което не било доказано
по делото, също е неоснователно, доколкото от приложимите ОУ не се изисква
публикуване на фактурите на интернет страницата на ищеца. Моментът на забавата в
случая се определя съобразно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период,
съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен
срок след изтичане на периода за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Ето
защо за разглеждания период не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на Топлофикация София ЕАД, за да се
поставят клиентите в забава. Процесният период е след влизане в сила на Общите
условия от 2016 г., поради което оплакванията на въззивниците следва са
неоснователни, доколкото се позовават на правилата приложими при действието на
чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР.
С оглед възражението за неравноправност на общите условия на ищеца в
нарушение изискванията на Директива 93/13, съдът, вкл. служебно преценявайки
същите, не установява в тях да се съдържат неравноправни клаузи. Позоваването на
Директива 2012/27 (доколкото нормите нямат директен ефект), то не намират
приложение, така и е неотносимо позоваването на Решение № 4777 от 13.04.2018 г. по
адм. Д. № 1372/2016 г., III отд. на ВАС е обезсилено с Решение № 2187 от 11.02.2020 г.
по адм. д. № 1318/2019 г., 5-членен състав на ВАС.
Основателни са оплаквания касателно оспорванията, че неправилно е
присъдена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. Обезщетение
за забава за плащането на задължението за цена на услугата дялово разпределение за
период преди подаване на исковата молба не се дължи, тъй като не са представени
доказателства за отправена покана, каквато е необходима съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД.
Поради това акцесорният иск за дължимост на обезщетение за забавено изпълнение на
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 3,90 лв. е
неоснователен, съответно първоинстанционното решение следва да се отмени в тази
9
част и искът да се отхвърли.
В останалата част, вкл. с оглед чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, съдът не може да
ревизира изводите на първоинстанционния съд.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото с право на такива разполага въззиваемият ищец, който
е претендирал разноски за юрк.възнаграждение което съдът определи в размер на
100лв., както и за депозит за особен представител, съответно има право на разноски в
общ размер на 349,31лв.
По частната въззивна жалба срещу определение № 14377/02.04.2024г. по гр.д. №
43158/2021г., в частта, в която е оставена без разглеждане молба по чл.248 ГПК от
22.02.2024г.:
Частната въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
В частта за разноските с постановеното първоинстанционно решение съдът е
приел, че ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на 1706,41лв. (436.80лв.
д.т., 600лв. възнаграждения за вещи лица, 100лв. за юрк. възнаграждение, 564.61лв.
възнаграждение за особен представител, чийто математически сбор е 1 701,41лв),
като с оглед частично уважаване на исковете е приел, че ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят разноски от 1260.13лв., като съгласно диспозитива на съдебния
акт – ответниците са осъдени да платят и разноските при условията на разделно (1/6 за
Х. Н. Н. и 5/6 за И. Н. Н.).
С молба вх.№ 59836/22.02.2024г. (в срока по чл.248 ГПК) ответникът Х. Н. Н. е
поискал изменение на постановеното по делото решение в частта относно присъдените
разноски по делото на Х. Н. по съображения, че ищецът е представил списък по чл.80
ГПК, претендирайки разноски в общ размер на 1706.41лв., от които ответниците били
осъдени да заплатят 1260.13лв., като в списъка фигурирали 600лв. разноски за особен
представител, които не следвало да се понасят от Х. Н. Н., така и молителят сочи, че в
отговора е възразил по допускане на експертизите, съответно не следва да понася и
разноските за тях.
С атакуваното определение съдът е оставил без разглеждане молбата по
съображения, че ответникът не е представил списък по чл.80 ГПК, поради което с
оглед т.9 на ТР № 6/12г. искането му е недопустимо.
Разгледана по същество съдът намира същата за ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Когато се отправя искане да се изменят разноските, присъдени в полза на
другата страна по делото, представянето на списък не може да бъде предпоставка за
10
допустимост (непредставянето на списък, който конкретизира разноските на
съответната страна, е препятствие впоследствие тази страна да иска изменение на
присъдените единствено в нейна полза разноски) /Вж. Определение № 50036 от
12.05.2023г. по гр.д. № 2902/2022г. по описа на II гр.о. на ВКС/. Недопустимо би било
ответникът да иска изменение на присъдени нему разноски, ако не е съгласен с техния
размер, когато не е изпълнил процесуалното си задължение да представи списък, но не
и да иска изменение разноски присъдени на другата страна, защото в този случай
списък не му е необходим. Оставяйки без разглеждане молбата съдът е постановил
незаконосъобразен акт. Предвид факта, че не се налагат извършването на други
съдопроизводствени действия и съгласно чл. 278, ал.2 от ГПК, ако отмени
обжалваното определение съдът решава въпроса по жалбата по същество /Вж.
Определение № 362 от 11.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3227 / 2017 г. на ВКС; Определение
№ 7624 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 6229 / 2012 г. на СГС и др./. Молбата е
основателна в частта, в която молителят поема отговорност за разноски, вкл. за
особения представител на другия ответник, не и по отношение на сторените разноски
за възнаграждения за вещи лица, съответно Х. Н. Н. отговаря за 1/6 от разноските
съразмерно уважената част от исковете за д.т. (436.80лв.), юрк.възнаграждение (100лв.)
и експертизи (600лв.), т.е. отговорността му за разноски е в общ размер на 139,92лв.
Трайно и постоянно е разбирането в практиката на ВКС, че в производството по
чл.248 ГПК не се дължат нови разноски / Вж. Определение № 50013 от 08.02.2023г. по
ч.гр.д. № 4000/2021г. по описа на IV гр. о. на ВКС/.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 21117/20.12.2023 г., постановено по гр.д. № 43158/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, 119 с-в, В ЧАСТТА, в която И. Н. Н., ЕГН:
**********, е осъден да плати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 3.90лв. (5/6 от сумата по диспозитива на решението от 04.68лв.),
представляваща обезщетение за забава върху главница за дялово разпределение за
периода от 31.07.2018г. до 12.07.2021г. вкл., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ така предявеният иск.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21117/20.12.2023 г., постановено по гр.д. №
43158/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 119 с-в, в останалата обжалвана част,
в която И. Н. Н., ЕГН: **********, е осъден да плати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, сумите: 1 632,53 лева (5/6 от сумата от 1 959.03 лева)
за незаплатена топлинна енергия за времето от 01.05.2018 година до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 23.07.2021г. до изплащане на вземането, 302,46лв. (5/6 от
сумата от 362.95 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
11
енергия за периода от 15.09.2018г. до 12.07.2021 г вкл., както и за сумата от 18.36
лева, представляваща цена за услугата дялово разпределение за времето от
01.06.2018г. до 30.04.2019г. ведно със законната лихва от 23.07.2021г. до изплащане
на вземането, при условията на разделност за 5/6.
В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано / т.е. в
частите, в които са частично уважени исковете по отношение на Х. Н. Н., съответно в
частта, в която исковете са частично отхвърлени, както спрямо Х. Н. Н., така и спрямо
И. Н. Н./.
ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.1 от ГПК И. Н. Н., ЕГН:
**********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
разноски по настоящото въззивно дело в размер на 349,31лв.
ОТМЕНЯ определение № 14377/02.04.2024г. по гр.д. № 43158/2021г. по описа
на СРС, 119 състав, с което е оставена без разглеждане молбата вх.№
59836/22.02.2024г. на Х. Н. чрез адв. Д., за изменение на Решение № 21117/20.12.2023г.
в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 21117/20.12.2023г. по гр.д. № 43158/2021г. по описа на
СРС, 119 състав, В ЧАСТТА за разноските по отношение на Х. Н. Н. , ЕГН:
**********, като:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Х. Н. Н., ЕГН: **********, да плати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, разноски по делото в общ
размер на 139,92лв.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на въззивамия „Топлофикация София” ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12