Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 20.09.2022 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ...……….………….… в публично заседание ….…………..……………..
заседание
на шестнадесети септември ...........................................…..…….……...............................................…………..….
през 2022/две
хиляди двадесет и втора/ година,
в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ………………………………………………………………………………….
Мариана Кадиева …..…………..................…….........
като
разгледа докладваното от .....……..............................………... съдията Виктор Атанасов .................................
административно
дело ... №280 ...................................................
по описа за ......................... 2022 година
........
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка
с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/.
Образувано
е по жалба от Г.А.Б., с ЕГН **********, с
посочен постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощник - адвокат Д.Е.И., член
на *** адвокатска колегия, със съдебен адрес за връчване на съдебни книжа, уведомления
и призовки: ***, против Решение
№2153-08-250 от 15.06.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали,
с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане
№2113-08-102#4 от 16.05.2022 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане, на жалбоподателя Г.А.Б. е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят
Г.А.Б. заявява в жалбата си, че на основание
чл.118, ал.1 от КСО, във вр. чл.145, ал.1, във вр. с чл.147, ал.1, във вр. с
чл.149, ал.1 от АПК, в законоустановения 14-дневен
срок обжалва изцяло постановеното Решение №2153-08-250 от 15.06.2022
год., издадено от директора на ТП на НОИ - град Кърджали, като счита, че
издаденият административен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен е в
противоречие с материалноправни разпоредби, както и с
константната съдебна практика на Върховния административен съд. Излага
съображенията за това, като сочи, че в обжалваното решение, административният
орган е приел, че има общ осигурителен стаж от 15 год., 03
месеца и 27 дни, от които действителен осигурителен стаж е
само период от 13 год., 03 месеца и 26
дни, като периодът от 14.08.1970 год. до 14.08.1972 год., през който е бил на наборна военна служба, не се зачита за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12
от ДР на КСО, а се зачита само за осигурителен такъв. Според жалбоподателя, неправилно и незаконосъобразно
административният орган, издал решението, приема, че времето на отбиване на
наборна военна служба за периода от 14.08.1970 год. до 14.08.1972 год.,
не следва да се зачете като действителен осигурителен стаж, като сочи, че
административният орган не оспорва обстоятелството, че жалбоподателят е отбивал
редовна наборна военна служба за посочения период и така, спорен оставал
единствено въпросът, дали времето за отбиване на тази редовна наборна военна
служба за посочения период се е признавало за трудов стаж по действащото към
този момент законодателство. Счита, че отговорът на този въпрос е категорично
положителен и в тази връзка, на първо място намира, че следва да се посочи, че
съгласно чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС
№3 от 15.01.1958 год. (отм., ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год.), се зачита за трудов
стаж от III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към
нея на курсанти и школници, след навършване на пълнолетие, до размера на
наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство
и че срокът на наборната военна служба, за периода 24.07.1959 год. до
24.08.1990 год., във всички родове и видове войски, е бил 24 месеца. Сочи, че по силата на разпоредбата на §9, ал.1 (изм.,
ДВ, бр.102 от 2005 год.) от Преходните и Заключителните разпоредби на КСО, времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999
год., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс, от което следва, че изслужената наборна военна служба или
приравнената към нея на курсанти и школници, се зачита за осигурителен стаж по
КСО и че отбиването на наборна военна служба е било правно регламентирано задължение
по силата на Закона за всеобщата военна служба (обн.,
Изв., бр.13 от 14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от 27.12. 1995 год.). Излага и довод, че
съгласно чл.1 и чл.3 от същия закон, военната служба е била задължителна за
всички мъже, граждани на НРБ, които са били длъжни да отбият военната си служба
в състава на Въоръжените сили и че това задължение е изключвало правото на
избор на лицата, дали да отбият наборна военна служба или да упражняват правото
си на труд, в съответствие с трудовото законодателство. В жалбата са развити
подробни доводи в тази насока, като счита, че при така наличната и действаща
нормативна уредба към момента на подаването на заявлението за отпускане на
пенсия за ОСВ – 09.04.2019 год. (най-вероятно се има предвид 28.01.2022 год.), липсва правно основание за приложение на разпоредбата на §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО и тълкуване във връзка с последната, каквото е
направено в мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ - град
Кърджали, като в тази връзка намира, че следва да бъде упоменато, че със
създаването на новата т.12 от §1 на ал.1 от ДР на КСО, не отпада правото на
зачитане на наборната военна служба за трудов и осигурителен стаж, поради
което, наборната военна служба следва да се зачете за действителен трудов стаж,
като в този смисъл сочи последователна и непротиворечива съдебна практика, вкл.
и такава на Върховния административен съд. В крайна сметка жалбоподателят
счита, че след като не е зачел редовната му наборна военна служба за времето от
14.08.1970 год. до 14.08.1972 год., за действителен
осигурителен стаж, пенсионният орган при ТП на НОИ - град Кърджали и горестоящият му административен орган - директорът на ТП на
НОИ - Кърджали, са приложили неправилно закона. С
оглед на изложеното, с жалбата моли съда да отмени Решение №2153-08-250 от 15.06.2022
год., издадено от директора на ТП на НОИ - град Кърджали, с което е потвърдено
Разпореждане №2113-08-102#4 от 16.05.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град Кърджали, като
неправилно и незаконосъобразно и да задължи административния орган да издаде
друго разпореждане, с което на жалбоподателя да бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Редовно
призован за съдебно заседание, жалбоподателят Г.А.Б., с постоянен адрес – ***, не се явява и не се представлява.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за
съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения
му процесуален представител – ст.юрк.З. Б., преди
съдебното заседание, е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва подадената жалба и че няма искания
за събиране на други доказателства и няма да сочи други такива. Счита жалбата
за неоснователна, като излага доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното
решение, които са идентични с изложените в мотивите на същото. В становището моли
бъде постановено съдебно решение, с което жалбата на Г.А.Б.,***, да бъде
отхвърлена, като неоснователна. Към становището е приложено заверено копие от Пълномощно №1039-08-1 от 31.01.2022 год., за осъществяване
на процесуално представителство пред съда, с упълномощител
С. А. Я. - директор на ТП на НОИ – Кърджали. Преди съдебното заседание, от упълномощения
процесуален представител на ответника – ст.юрк.З. Б.,
е депозирано и допълнение към писменото становище, в което е направено и
искане, в случай, че жалбата бъде
уважена, да бъде определено адвокатско възнаграждение в минимален размер,
съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 08.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като по делото не съществува
фактическа или правна сложност, която да обуславя по-високо възнаграждение.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се
обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред
административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на
териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати
заедно с преписката в съда.
В настоящия случай, оспореното решение е получено
лично от пълномощник на жалбоподателя Г.Б.,
срещу подпис, на датата 20.06.2022 год., което обстоятелство собственоръчно е
отбелязано от пълномощника на задната страница на съпроводително писмо с
Изх.№1012-08-394#2/15.06.2022 год. на ТП на НОИ -
Кърджали/л.7, стр.2/. Жалбата е подадена
чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд –
Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с
Вх.№2153-08-250#1 от
01.07.2022 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/,
т.е. същата е подадена на 11-ия/единадесетия/ ден, след получаването на
оспореното решение, при което следва да се приеме, че същата е подадена по
установения ред, на единадесетия ден след получаването на решението, т.е.
спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК,
14/четиринадесет/-дневен срок за оспорване на акта и от лице - адресат на този
акт. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в
срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по
установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който
се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното,
има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Г.А.Б. от ***, първоначално
е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, при
условията на чл.68, ал.3 от КСО, за което е подал заявление с Вх.№2113-08-112/05.02.2020
год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.35-л.36/,
ведно с приложени към заявлението доказателства, удостоверяващи придобития
осигурителен стаж и осигурителен доход.
По повод това заявление, ръководител „ПО“
при ТП на НОИ – Кърджали е издал Разпореждане №2140-08-230/29.05.2020 год./л.25/, с
което, на жалбоподателя Г.А.Б., е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО с мотив, че лицето не
отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по горецитираната
разпоредба, поради липсата на 15 години действителен осигурителен стаж.
Впоследствие, жалбоподателят Г.А.Б. е подал
ново заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при
условията на чл.68, ал.3 от КСО, с Вх. №2113-08-102/28.01.2022 год. на ТП на
НОИ – Кърджали/л.20-л.21/. Към това заявление е било приложено ново
доказателство за придобит осигурителен стаж, а именно - Удостоверение №*** от
*** год., издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив” – *** към
Държавна агенция „Архиви”/л.24/, в което е удостоверено, че Г.А.Б., роден през *** год. в ***, е бил на наборна военна
служба в частите на Българската армия, за времето от 14.08.1970 год. до
14.08.1972 год./т.е. период от 2 години, 00 мес. и 01
ден/.
По повод
това заявление е издадено
Разпореждане №2113-08-102#4 от
16.05.2022 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.14/, с което, на жалбоподателя Г.А.Б. е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО с мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване на право на
пенсия по цитираната разпоредба, поради
липсата на 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е
отразено, че въз основа на представените официално удостоверителни документи,
длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - град Кърджали му е
зачело осигурителен стаж, както следва: III-та категория – 08 год., 09 мес. и 15 дни и по чл.104, ал.3, ал.5 и ал.7 от КСО – 06
год., 06 мес. и 12 дни или общ осигурителен стаж без
превръщане - 15 год., 03 мес.
и 27 дни, от които, действителен осигурителен стаж - 13 год., 03 мес. и 26 дни, като е
посочено, че към датата на подаване на заявлението – 28.01.2022 год.,
жалбоподателят Г.А.Б. е имал навършена възраст – 70 години, 07 месеца и 08 дни. При
наличието на тези данни и при навършената възраст към датата на подаденото
заявление от 67 години, 10 месеца и 10 дни, преценката за правото на
пенсия е направено от пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като в мотивите към разпореждане е посочено, че в случай, че за 2022 год.
лицата нямат изискуемия се осигурителен стаж при условията на чл.68, ал.2 от КСО (39 години и 2 месеца за мъжете), те придобиват право на пенсия за ОСВ при
навършване на 66 години и 10 месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. В
разпореждането изрично е посочено, че периодът на наборна военна служба с
продължителност 02 год., 00 мес. и 01 ден, въпреки че
се зачита за осигурителен стаж, същия не следва да се зачита за действителен
стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Предвид това, от пенсионния
орган е прието, че жалбоподателят Г.А.Б. няма 15 години действителен осигурителен стаж и поради
това и на основание чл.98, ал.1, т.1 и чл.68, ал.3 от КСО, му е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Това Разпореждане №2113-08-102#4
от 16.05.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ –
Кърджали е било получено лично от
упълномощеното от жалбоподателя лице, срещу
подпис, на датата 18.05.2022 год., видно от приложеното към
административната преписка заверено копие от Справка за върнати документи/л.13/. Против същото е била подадена в срок
жалба от него, до директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с Вх.№1012-08-394 от 20.05.2022
год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.12/, в която същият е изложил подробни доводи
и съображения, касаещи размера на зачетения в негова полза осигурителен стаж и
по-конкретно относно размера на зачетения действителен осигурителен стаж, като
според жалбоподателя, неправилно с обжалваното разпореждане не му е зачетен за
действителен осигурителен стаж времето на отслужване на наборната военна
служба. В тази връзка жалбоподателят се е позовавал на разпоредбите на чл.9,
ал.7 от КСО и чл.44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, както
и на разпоредбите на §9, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на
Кодекса за социално осигуряване и чл.81 от Правилника за прилагане на закона за
пенсиите (отм.). С жалбата Г.А.Б. е поискал от горестоящия административен
орган да постанови акт, с който обжалваното разпореждане да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно.
Така, по
повод този жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-250 от 15.06.2022
год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на
Г.А.Б. против Разпореждане №2113-08-102#4 от 16.05.2022
год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – град Кърджали, като неоснователна, като по представената преписка
няма данни административният орган да е извършил някаква проверка или да е
потърсил или изискал допълнителни доказателства във връзка с изложеното в
жалбата.
В мотивите
към това решение, административният орган е описал установените факти в хода на
производството, като е посочил, че при преценката за правото на пенсия при
условията на цитираната разпоредба на чл.68, ал.3 от КСО е установено, че
жалбоподателят няма изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години и
притежава изискуемата се от чл.68, ал.3 от КСО възраст - 67 години и 10 мес. и 10 дни, защото към датата на подаване на заявлението за пенсия
лицето е на възраст 70 години и 07
мес. и 08 дни, но поради липсата на другата кумулативно
изискуема от разпоредбата предпоставка - наличие на действителен осигурителен
стаж не по-малко от 15 години, е постановен отказ за отпускане на пенсия. В
мотивите е отбелязано, че спорният в настоящото производство въпрос, съобразно инвокираните в жалбата доводи е, следва ли времето на отбиване на наборна военна служба в частите на Българската
армия от жалбоподателя, с продължителност от 02 год. 00 мес.
и 01 ден, независимо, че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита
за действителен стаж по смисъла на §1, т.12 от ДР на КСО и че това е така, защото
понятието „действителен стаж” е по-различно от понятието „осигурителен стаж”.
В мотивите
към това решение е посочено, че в хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО, в която
попада и настоящия случай, законодателят е предвидил за придобиване на правото
на пенсия да е налице действителен стаж, а не просто осигурителен, както е при
чл.68, ал.1 – ал.2 от КСО, като е дал определение на използваното понятие
„действителен стаж” в разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Посочено е, че „действителен
стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение,
времето, през което лицето с работило по друго правоотношение и е било
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през
което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски. Поради това е прието, че предвид изричната
легална дефиниция на понятието, било очевидно, че законодателят прави
разграничение между понятията „осигурителен стаж” и „действителен стаж”, регламентирайки
ги по различен начин, като в подкрепа на изложеното
административния
орган се е позовавал на решение № 8112/31.05.2019 г. по адм.
дело № 14914/ 2018 год. на ВАС, VI-то
отделение.
По-нататък,
в мотивите към решението е посочено, че времето, което се зачита за
осигурителен стаж, е регламентирано в чл.9 от КСО, като от съдържанието на тази
норма било видно, че като осигурителен стаж се зачита както времето, през което
лицата са упражнявали трудова дейност, за която са подлежали на осигуряване,
независимо от вида на осигуряването, така и определени периоди, в които лицата
не са упражнявали трудова дейност, но по силата на закона са подлежали на
осигуряване, а дори и отделни хипотези, в които за съответните периоди не се
дължат осигурителни вноски, като е прието, че от изложеното може да се обобщи,
че осигурителният стаж обхваща както същински такъв, така и периоди, приравнени
по силата на закона на същински осигурителен стаж.
На
следващо място, в мотивите е посочено, че с разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на
КСО, законодателят е регламентирал трудовия стаж положен до 31.12.1999 год., да
се зачита за осигурителен такъв, тъй като до тази дата в правния мир не е
съществувало понятието „осигурителен стаж”, като едва с приемането на КСО
(тогава КЗОО) се въвели понятията „осигурителен стаж” и „действителен
осигурителен стаж”, които по своята същност не били идентични понятия, което се
подразбирало и от въведените от законодателя изисквания за право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в действащата тогава разпоредба на чл.68, ал.4 от
КЗОО, в сила от 01.01.2000 год. Ясно било, че между двете понятия има разлика,
като понятието „действителен стаж” се ограничавало от „осигурителния стаж”
съобразно неговата легална дефиниция, като се сочи, че съобразно §9, ал.1 от
ПЗР на КСО, наборната военна служба като трудов стаж преди 31.12.1999 год. се
зачитала за осигурителен стаж по КСО, но пак в КСО било направено
разграничението, че не всеки осигурителен стаж може да бъде действителен такъв,
а само този, който отговаря на легалната дефиниция за това, а анализът на
същата по никакъв начин не обосновавал зачитане на наборната военна служба за
действителен такъв.
Във връзка
с горното административния орган е посочил, че периода на получаване на парично
обезщетение за безработица до 31.12.1999 г. също се зачитал за трудов стаж при
пенсиониране по тогава действащия Закон за пенсиите и прилагайки пряко §9 от
ПЗР на КСО, както жалбоподателя считал, че трябва да се направи, следвало
пенсионния орган да признава и този период за действителен осигурителен стаж.
Не така обаче считал Върховния административен съд - Шесто отделение в свое Решение
№1624/21.02.2022 г. по административно дело №11773/2021 год., като е посочено,
че според крайната съдебна инстанция, периода, през който лице получава парично
обезщетение за безработица, не следвало да се зачита за действителен
осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. В тази връзка
административния орган е направил извод, че при прилагане на закона по
аналогия, понеже двата вида осигурителен стаж (военна служба и безработица) са
включени в един фактически състав, то периода на наборна военна служба бил само
осигурителен стаж, тъй като се е считал за трудов такъв до 31.12.1999 година.
По-нататък,
в мотивите на решението е посочено, че законодателя е вложил различен смисъл в
понятията осигурителен стаж и действителен стаж, поради което било недопустимо
сливането им и едва ли не припокриването им и влагането на един и същи смисъл в
тях. В мотивите е прието, че в действителност военната служба е осигурителен
стаж, но за целите на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68, ал.3 от КСО не било достатъчно да е наличен такъв стаж, а бил необходим
действителен стаж, който няма по какъв начин да се докаже, че е военната
служба.
На
следващо място е посочено, че в мотивите на своята жалба, процесуалния
представител на жалбоподателя цитирал нормативни разпоредби, в които се посочвало
основанието за зачитане на осигурителен стаж, но как и по каква причина следвало
периода на изслужена военна служба да бъде зачетен за действителен осигурителен
стаж, не ставало ясно. Посочено е, че не може да има основание, да се тълкува и
прилага закона извън неговите рамки, като е прието, че изразът „е осигурителен
стаж, следователно е действителен стаж”, не се обосновавал от нито една правна
норма, за да бъде приложен, както от пенсионния орган, така и от по - горестоящия административен орган.
Най-накрая
в мотивите към решението е посочено, че понятието „действителен стаж” е
по-тясно понятие от „осигурителен стаж”, доколкото обхваща единствено периоди,
в които лицата са извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за
инвалидност, старост и смърт и че действителният стаж не включва в себе си
останалите периоди, в които лицата не са работили, но по силата на закона им се
признава осигурителен стаж. В мотивите е прието, че в контекста на изложеното и
предвид легалната дефиниция на понятието, дадено от законодателя §1, ал.1, т.12
от ДР на КСО, не може да се зачете за действителен стаж: периодът на наборна
или мирновременна алтернативна служба; времето, през което неработеща майка е
гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лице е получавало
обезщетение за безработица; времето, през което лице е било незаконно
репресирано; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл.9а,
ал.1 и ал.2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011 год., ал.2 и ал.3 на
§9 от ПЗР на КСО и др.
Така, с
оглед всичките тези мотиви, горестоящият
административен орган е приел за пределно ясно, че времето на наборна военна
служба в частите на Българската армия, за времето от 14.08.1970 год. до 14.08.1972
год./т.е. период от 2 години, 00 месеца и 01 ден/, според съдържащото се в пенсионното досие
Удостоверение №02-3997/17.09.2021 год. на Дирекция „Централен военноисторически
архив”/ЦВА/ - ***, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на
§1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, за правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, с
оглед изискването, заложено в разпоредбата, като е посочено, че при евентуално
придобиване на право на такава пенсия и отпускането й, цитираният период ще се
зачете за осигурителен стаж при изчисляването на нейния размер, тъй като
изискването за действителен стаж важи само и единствено за правото на пенсия,
но не и за изчисляването на нейния размер. В мотивите е отразено, че
продължителността на действителния стаж на Г.А.Б. е определена, като от
общия осигурителен стаж без превръщане, по аргумент на чл.15, ал.4 от НПОС, за
който е прието, че е в размер на 15 години, 03 месеца и 27 дни, се извади
периода на военната служба от 02 години, 00 мес. и 01
ден, за да се получи 13 години, 03 месеца и 26 дни „действителен стаж”.
Посочено е, че при липсата на някоя от установените в условията на кумулативност предпоставки за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, в случая - наличието на
действителен стаж от 15 години, е налице основание за постановяване на отказ за
отпускане на пенсия, както е сторено и в случая.
По тези съображения директорът на ТП на
НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №2113-08-102#4 от 16.05.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и на база
наличните писмени доказателства, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди, поотделно и в тяхната съвкупност, събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали
направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване
на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на органа,
издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1,
т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ
или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия
смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса
по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че
оспореният административният акт е издаден от компетентен орган – директорът на
ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата материална и териториална компетентност, като следва да се
добави, че от материално и териториално компетентен орган е издадено и
обжалваното пред него Разпореждане №2113-08-102#4 от 16.05.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”
в ТП на НОИ - Кърджали.
Обжалваното решение на директора на ТП на
НОИ – Кърджали е издадено в посочения едномесечен срок, като следва да се
посочи, че жалбата против Разпореждане №2113-08-102#4 от 16.05.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, е подадена в ТП на НОИ - Кърджали на 20.05.2022
год., а обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали е издадено на 15.06.2022
година. Същото, освен това, е издадено при спазване изискванията за писмена
форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК,
приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени фактически и
правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117,
ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт,
административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с
жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в разпоредбата на чл.117,
ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
По отношение материалната
законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира, че оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, а и разпореждането на пенсионния
орган при ТП на НОИ – Кърджали, са постановени при неправилно приложение на
материалния закон.
Както бе упоменато и по-горе, от
фактическа страна по делото е установено, а не се и спори между страните, че видно
от Удостоверение
№*** от *** год., издадено от Дирекция „Централен военноисторически архив” – ***
към Държавна агенция „Архиви”/л.24/, че в което е удостоверено, че Г.А.Б.,***, е бил на наборна военна служба в частите на
Българската армия, за времето от 14.08.1970 год. до 14.08.1972 год./т.е. период
от 2 години, 00 мес. и 01 ден/. Така, спорен по делото е въпросът единствено, дали
времето за отбиване на тази редовна наборна военна служба за посочения период се
е признавало за трудов стаж по действащото към този момент законодателство.
Отговорът на този въпрос, по разбиране на настоящия съдебен състав, е категорично
положителен.
Следва в тази връзка, най-напред да се
посочи, че съгласно чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите,
утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., отменен – ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год.,
се зачита за трудов стаж от ІІІ категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и
школници, след навършване на пълнолетие, до размера на наборната служба за
съответния род войски, съгласно действащото законодателство. Срокът на наборната военна
служба за периода 24 юли 1959 год. до 24
август 1990 год., във всички родове и видове войски, е бил 24/двадесет и
четири/ месеца.
По силата на разпоредбата на §9, ал.1 (Изм., ДВ, бр.102 от 29.12.2005 г., в сила
от 01.01.2006 г.) от ПЗР на КСО, времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 год., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс, от което следва, че този стаж изслужена редовна
наборна военна
служба или приравнената към нея на
курсанти и школници, се зачита за осигурителен стаж по КСО. Отбиването на наборна военна
служба е било правно регламентирано
задължение по силата на Закона за всеобщата военна
служба (Обн., Изв.,
бр.13 от 14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от 27.12. 1995 год.). Съгласно чл.1 и чл.3 от с.з., военната служба
е задължителна за всички мъже, граждани на НРБ, които са длъжни да отбият военната си служба
в състава на въоръжените сили. Редовната наборна
военна служба не е създавала трудово
правоотношение, но тя е била законово задължение по силата на цитирания Закон
за всеобщата военна служба, като е пределно
ясно, че това задължение категорично изключва правото на избор на лицата, дали
да отбият наборна военна служба или да
упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото законодателство, а
точно напротив - при получаване на повиквателна, работниците и служителите са
били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока на службата, или да прекратят трудовото си
правоотношение.
Понятието „действителен осигурителен стаж”
се съдържа към момента единствено в нормите на чл.68, ал.3, чл.74, ал.3 от КСО
и в §6б (Нов – ДВ, бр.106 от 2013
г., в сила от 01.01.2014 год.), ал.1 (Предишен текст на §6б – ДВ, бр.107 от 2014
г., в сила от 01.01.2015 г.) и ал.2 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от
01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО, като легална
дефиниция на това понятие „действителен стаж” е дадена в нормата на §1, т.12 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015
г.) от ДР на КСО. Съгласно тази норма, „Действителен
стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски. Преди влизането в сила на тази норма от
КСО, легално определение на това понятие законодателят беше дал с разпоредбата
на §2 (Отм., бр.19 от 2015 г.,
в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, съгласно което определение, „Действителен
стаж” е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово
правоотношение, както и времето, през което лицето се е осигурявало за своя
сметка.”. Безспорно е, както бе отбелязано и по-горе, че редовната наборна военна служба
не създава трудово правоотношение, но тя е била законово задължение за всички
лица, подлежащи на наборна военна служба. Поддържаната от пенсионния орган
теза, че времето на наборната военна служба
не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание.
Както бе посочено и по-горе в настоящото изложение, по делото не е спорно, че за времето от 14.08.1970
год. до 14.08.1972 год./т.е. за период от 2 години, 00 месецс
и 01 ден/, жалбоподателят на военната служба, роден през 1951 год. в село Папрат, е бил, т.е. отслужил е
наборна военна служба в частите на Българската армия,
В разпоредбата на чл.9, ал.7 (Изм., ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014
г.) от КСО, в първото й предложение, изрично
е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът
на наборна служба или мирновременна алтернативна служба, а според чл.44, ал.1, предл.І/първо/ от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж/НПОС/, за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на
наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след
навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род
войски съгласно действащото законодателство и то независимо кога са положени.
При така наличната и действаща нормативна
уредба към момента на подаването на заявлението от жалбоподателя Г.А.Б. за отпускане на лична пенсия за ОСВ – 28.01.2021 год.,
която нормативна уредба е пределно ясна и специална по отношение на
осигурителния стаж, придобит по време на отбиване на наборната военна служба/която нормативна уредба, обаче, явно не
е ясна на пенсионния орган при ТП на НОИ – Кърджали, а и на горестоящия
му административен орган и се тълкува превратно от тях/, то липсва правно
основание за приложение на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и
тълкуването във връзка с последната, такова, каквото то е направено в мотивите
към оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, като в тази
връзка следва само да бъде упоменато, че със създаването на новата т.12 от §1
на ал.1 от ДР на КСО - ДВ, бр.107 от 2014 год., в сила от 01.01.2015 год., не
отпада правото на зачитане на наборната военна служба
за трудов и осигурителен стаж, поради което, наборната военна
служба следва да се зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл действително е и последователната и
непротиворечива съдебна практика, вкл. и тази на Върховния административен съд/в т.см. - Решение №6611 от 02.06.2021 г. на
ВАС по адм. дело №4442/2021 г., VI отд.; Решение №14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. дело №6444/2020 г., VI отд.;
Решение №12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. дело
№6255/2020 г., VI отд.; Решение №8978 от 13.06.2019
г. на ВАС по адм. дело №11473/2018 г., VI отд.; Решение №266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. дело №2856/2018 г., VI отд.;
Решение №15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. дело
№6749/2018 г., VI отд., с подробно цитирана съдебна
практика; Решение №15587 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм.
дело №13944/2017 г., VI отд.; Решение №9933 от
01.10.2021 г. на ВАС по адм. дело №4479/2021 г., VI отд. и много други/, с
която последователна и непротиворечива съдебна практика обаче, директорът на ТП
на НОИ – Кърджали, а и пенсионният орган - ръководителят „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Кърджали, явно отказват да се съобразят.
След като не е зачел времето на наборна
военна служба на жалбоподателя Г.А.Б., за времето от 14.08.1970 год. до 14.08.1970
год., /2 години, 00 месеца и 01 ден/, за действителен осигурителен стаж, пенсионният
орган при ТП на НОИ – град Кърджали и съответно, и горестоящият
му административен орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, са приложили
неправилно закона.
При така установеното фактическо и правно
положение съдът намира, че жалбата, подадена от Г.А.Б. от ***, с инвокираните
в нея оплаквания, се явява основателна и
доказана, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът
приема, че оспореният административен акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото
съдържание, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, но в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, т.е. съдът намира, че по отношение на оспореното решение е налице
отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. На това основание, Решение
№2153-08-250 от 15.06.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали
и потвърденото с него Разпореждане №2113-08-102#4 от 16.05.2022 год., издадено от ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което на жалбоподателя Г.А.Б.,
е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, са незаконосъобразни и като
такива, следва с решението по настоящото дело да бъдат отменени. Доколкото
съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да замести
административния орган, то преписката следва да се върне на административния
орган, който следва, от своя страна, да се произнесе по същество по заявлението
за отпускане на лична пенсия за ОСВ, подадено от Г.А.Б., при спазване на указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение, като при новото произнасяне по заявлението, пенсионният
орган към ТП на НОИ – Кърджали следва да зачете за действителен осигурителен
стаж на жалбоподателя Г.А.Б., целия период, през който същия е отбивал
редовната си военна служба/от 14.08.1970 год. до 14.08.1972 год. – 2 години, 00
месеца и 01 ден/, след което да направи нова обоснована преценка за това, дали са
налице условията за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на същия, при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Независимо от изхода на делото, съдът в
случая следва да остави без уважение искането на жалбоподателя Г.А.Б., направено
в жалбата му, за присъждане на направени в хода на производството по делото
съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение. Това е така, тъй като
по делото не са представени никакви доказателства, от които да е видно или да
удостоверяват по някакъв начин, че жалбоподателят Б. е направил някакви съдебни
разноски, включително липсват доказателства жалбоподателят да е заплатил
адвокатско възнаграждение, на упълномощения от него процесуален представител –
адвокат от САК.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/,
във връзка с чл.172, ал.1 и чл.173, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-08-250 от 15.06.2022 год., издадено от
директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата
на Г.А.Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, против Разпореждане №2113-08-102#4 от 16.05.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя
Г.А.Б. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст И
ОТМЕНЯ Разпореждане №2113-08-102#4 от 16.05.2022 год., издадено от ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - град Кърджали, с което на Г.А.Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,
ал.3 от КСО.
ВРЪЩА
преписката на административния орган - ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ
- град Кърджали, за ново произнасяне по заявление с Вх.№2113-08-102 от 28.01.2022 год.
на ТП на НОИ – Кърджали, подадено от Г.А.Б.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, в
едномесечен срок от получаването й, при съобразяване и спазване на указанията
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.А.Б., с
ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, за присъждане на направени в хода на
производството по делото съдебни разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
Преписи от решението, на основание
чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се
изпратят или връчат на страните по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд, чрез Административен съд –
Кърджали, в 14/четиринадесет/ – дневен срок от съобщаването или връчването му
на страните.
С Ъ Д
И Я: