На основание §2,ал.2 от ГПК в сила от 01.03.2008 г.,настоящото производство се разглежда по досегашния ред на ГПК от 1959 г./отм./ С решение № 26/20.06.2007 г. ,постановено по гр.д. № 26/20.06.2007 г.,Крумовградският районен съд е отхвърлил предявения от Шюкрю Ахмед Азис,Мустафа Ахмед Азис и Хасан Ахмедов Азисов,против Община Крумовград,иск с правно основание чл.108 от ЗС,с който същите искат да бъдат признати за собственици на парцел І-1 в кв.53 по плана на гр. Крумовград,образуван от нива в местността “Ев алтъ” с площ от 1396 кв.м. при граници : дере,парцел ІV-1,парцел ІІ-1 и шосе ; и на 1/2 идеална част от парцел ІІ-1 в кв.53 по плана на гр. Крумовград,образуван от нива в местността “Ев алтъ” с пространство от 567 кв.м. при граници :улица,парцел ІІІ-1 ,парцел,улица и парцел І-1 и шосе,както и да бъдат обезщетени за процесните имоти и да им бъде възстановена собствеността и ми се предаде владението върху незастроена част с площ от 405 кв.м. Настоящото въззивно производство е образувано по повод депозирана от ищците в първоинстанционното производство,въззивна жалба. В същата се твърди,че обжалваното от тях решение,изцяло, е незаконосъобразно и необосновано. Излагат се съображения,че решаващият съд при постановяване на решението си не е обсъдил задълбочено и внимателно всички събрани по делото доказателства. В този аспект се твърди ,че било безспорно в производството ,че наследодателят им е собственик на спорните имоти,както и че било безспорно,че в последствие същите били отчуждени за жилищно строителство и детска градина,и че след застрояването им,е останала незастроена такава площ от 405 кв.м.,която можело да бъде обособена в самостоятелен УПИ. С оглед на това жалбодателите молят да бъде отменен изцяло обжалвания от тях първоинстанционен акт със всички законни последици от това. Претендират разноски. В съдебно заседание жалбодателите,чрез процесуалния си представител поддържат жалбата си по изложените в нея съображения. Ответникът по жалбата,Община Крумовград,чрез процесуалния си представител, оспорва същата. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лица, имащи интерес от това е допустима ,поради което подлежи на разглеждане по същество. Първоначално,с исковата си молба,ищците са предявили пред компетентния районен съд, иск с правно основание чл.108 от ЗС ,с който целят да бъде признато за установено по отношение на ответника,че те като наследници на баща си ,са собственици на парцелІ-1 в кв.4,пл.№ 51 по сега действащия подробен устройствен план на Крумовград,одобрен със заповед № 917/22.11.1982 г.,а по регулационния план от 1951 г.,одобрен със заповед № 2499/17.05.1951 г.,парцел І-1,кв.53,образуван от нива в местността “Ев алтъ” с площ от 1396 кв.м. при граници : дере,парцел ІV-1,парцел ІІ-1 и шосе ; и на 1/2 идеална част от поземлен имот ІІ-1 в кв.4,вкл. в пл.№ 51 по сега действащия подробен устройствен план на Крумовград,образуван от нива в местността “Ев алтъ” с площ от 567 кв.м. при граници :улица,парцел ІІІ-1 ,парцел І-1 и улица,като са поискали и да бъде осъден ответника да предаде владението върху същите имоти,тъй като той ги владеел без правно основание. В последствие в открито съдебно заседание,проведено на 20.02.2008 г.,ищците са направили искане и съдът е допуснал изменение на иска на основание чл.116 от ГПК/отм./,като е приел,че искът освен като такъв с правно основание чл. 108 от ЗС ,е и такъв ,с който се цели ищците да бъдат обезщетени за процесните имоти и да им бъде възстановена собствеността и им се предаде владението върху незастроена част от тях с площ 405 кв.м. Решаващият съд се е произнесъл по съществото на така приетите от него за надлежно предявени искове, като е постановил изцяло отхвърлително решение,което е и предмет на настоящата въззивна проверка. Настоящата инстанция като инстанция по същество намери стоящата в основата на производство,в следствие на така допуснатото изменение,искова молба за нередовна. В дадения им надлежен срок, ищците конкретизираха своята претенция по следния начин: искат да бъде установено по отношение на ответника,че те като наследници Ахмед Азисов Ахмедов /Сидер Гергинов Ананиев ,са собственици на парцелІ-1 в кв.4,пл.№ 51 по сега действащия подробен устройствен план на Крумовград,одобрен със заповед № 917/22.11.1982 г.,а по регулационния план от 1951 г.,одобрен със заповед № 2499/17.05.1951 г.,парцел І-1,кв.53,образуван от нива в местността “Ев алтъ” с площ от 1396 кв.м. при граници : дере,парцел ІV-1,парцел ІІ-1 и шосе ; и на 1/2 идеална част от поземлен имот ІІ-1 в кв.4,вкл. в пл.№ 51 по сега действащия подробен ¾стройствен план на Крумовград,образуван от нива в местността “Ев алтъ” с площ от 567 кв.м. при граници :улица,парцел ІІІ-1,парцел І-1 и улица.; искат да бъдат обезщетени за отчуждените им собствени недвижими имоти и им бъде възстановена собствеността върху незастроената част от процесните имоти с площ от 405 кв.м. и им се предаде владението ;и искат на основание чл.431,ал.2 от ГПК/отм./,да бъде отменен Акт за общинска собственост № 93/12.01.1998 г. С оглед направените конкретизации,настоящата инстанция изгради своето становище:Счита за надлежно предявен само първоначалният иск с правно основание чл.108 от ЗС. Счита допуснатото от първоинстанционния съд изменение на исковата претенция с правно основание чл.116 от ГПК /отм./ ,за недопустимо. Безспорно се установи в производството,че се касае не до изменение на първоначално предявеното искане ,а до предявяване на ново искане ,със свое самостоятелно основание и петитум. Цитираната разпоредба на чл.116 от ГПК /отм./ не допуска такова процесуално действие. Първоинстанционният съд като е приел за разглеждане нов иск и се е произнесъл по същество по същия,е постановил в тази му част едно недопустимо решение,което настоящата въззивна инстанция следва да обезсили,а производството да бъде прекратено в тази му част. По иска с правно основание чл.108 от ЗС. Иде реч за т.н. ревандикационен иск,за уважаването на който, ищците следва да докажат ,че са собственици на спорния имот /имоти,че ответникът е във владее на същите,и че той ги владее без правно основание. Недоказването само на една от тези предпоставки е основание за отхвърляне на претенцията с посоченото правно основание. В аспекта на изложеното в настоящото производство е безспорно ,че ищците са наследници по закон на своя баща Ахмед Азисов Ахмедов/ Сидер Гергинов Ананиев /удостоверение за наследници № 35/24.08.05 г. на Кметство Вранско,Община Крумовград;декларация за идентичност на лице с различни имена № 17/23.08.05 г. на същото кметство/. Установено по делото е и обстоятелството, и че с нот.акт № 13,т.І,дело № 33/1961 г. на Крумовградския районен съд, наследодателят на ищците,вписан в същия с имената си Ахмед Азисов Ахмедов,е придобил от Фатме Мустафова Ахмедова, следните недвижими имоти: 1. парцел І-1 в кв.53 по плана на гр. Крумовград,образуван от нива в м.”Ев алтъ” от 1 396 кв.м. при граници :дере,парцел ІV-1,парцел ІІ-1 и шосе ; и 2. 1/2 ид.ч. от парцел ІІ-1 в кв.53 по плана на гр. Крумовград,от нива в м.”Ев алтъ” от 567 кв.м.,при граници:улица,парцел ІІІ-1,улица и парцел –1. От удостоверение № 349/04.03.1965 г., се установява,че наследодателят на ищците е бил член-кооператор в образуваното в гр. Крумовград,ТКЗС “Победа”. Както и че с протоколно решение № 2/27.02.1965 г., в полза на същия,и в това му качество на член-кооператор, УС на ТКЗС ,гр. Крумовград, му отстъпва право на строеж върху парцел ІІ-1 в кв.53 по плана на града ,целия от 567 кв.м.,т.е. с това решение на наследодателя на ищците е отстъпено право на строеж върху имот ,за който същите в това производство твърдят,че е негов собствен /до размера на ½ и.ч.от същия / по силата на цитирания нот. акт от 1961 г. Или тази констатация води до извода,че наследодателят на ищците не е бил собственик на този имот към 1964 г.,а такъв негов собственик е било ТКЗС в гр. Крумовград. Дали строителство върху имота е осъществено по делото не се установява. А доказателство за това ,че и претендираният от ищците като собствен,описан в т.1 на цитирания от ищците нот.акт,имот,е бил също включен в блоковете на ТКЗС в гр. Крумовград, са приложените по делото Заповед № 1021/29.09.1977 г. и Заповед № 89/ 06.01.1978 г. на Председателя на ИК на ОНС-Кърджали,с която този имот се отчуждава от реалния му собственик ТКЗС –Крумовград ,за строителство на жил.блок ,обслужваща улица и озеленяване. Идентичността на имота ,описан като парцел І-1 в кв.53 по действащия към 1961 г. план на гр. Крумовград,и този описан като имот с пл.сн. № 51 в кв.4 по плана на града от 1964 г.,се установява от изготвеното от вещото лице ,заключение по назначената на стадия на първоинстанционното производство,съдебно-техническа експертиза. От това заключение ,което и настоящата инстанция кредитира,се установява,че процесните имоти,описани в нот.акт № 13 ,т.І,н.д. № 33/1961 г. на Крумовградския районен съд,като парцел І-1 и парцел ІІ-1 в кв.53 по плана на града,образувани от нива в местността “Ев алтъ”,са включени в площта на пл.сн.№ 51 в кв.4 по плана на града от 1964 г.,както и че в разписния лист към този план същите са записани на ТКЗС-Крумовград. Установява се също,че те са отчуждени като земи на ТКЗС. Установява се също,че претендирания като собствен в производството, парцел ІІ-1 в кв.53,е бил отчужден от ТКЗС за детска градина и това отчуждаване е извършено с приложената по делото и Заповед № 708/26.08.1982 г. на Председателя на ИК на ОНС-Кърджали. Установява се ,че отчуждителното производство е извършено на основание ЗТСУ,респ. по реда на ППЗТСУ. Дължимите суми за извършеното отчуждаване са били преведени на ТКЗС-Крумовград. По делото пред настоящата инстанция е представено писмо изх.№ 321/07.02.2008 г. на Общинска служба по земеделие и гори,гр. Крумовград,от което се установява,че наследодателят на ищците Сидер Гергинов Ананиев / Ахмед Азисов Ахмедов ,или негови наследници, не са подавали молба за възстановяване на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ. Или в хода на тези констатации ,настоящата инстанция ,действаща в производството като въззивна,изгради своето становище. В производството беше установено,че така придобитите от наследодателя на ищците ,по силата на покупко-продажба от 1961 г.,имоти,съставляващи парцел І-1 и ½ ид.ч. от парцел ІІ-1 в кв.53 по плана на гр. Крумовград,образувани от нива в местността “Ев алтъ” ,към 1964 г. ,към 1977 г.,респ. към 1978 г. и към 1982 г.,са се намирали в собственост на ТКЗС. Действително начина на придобиване на тези имоти от ТКЗС-Крумовград не беше установен в производството,но доколкото беше установено /доказателството за това е представено от ищците/,че към 1964 г. наследодателят им именно в качеството си член-кооператор в ТКЗС “Победа” ,гр. Крумовград,е придобил право на строеж от същото това ТКЗС, върху претендирания от неговите наследници като собствен негов недвижим имот,обуславя единствено логичния при тези доказателства,извод,че последният доброволно е внесъл имотите си в ТКЗС. Действително при това положение същият е запазил идеалната си собственост върху така внесените имоти,но възможността реалната такава да бъде възстановена,беше регламентирана в ЗСПЗЗ,в частност при всички възможни хипотези на чл.10 от същия. Безспорно е ,че от тази възможност нито наследодателят на ищците,т.к. последният е починал едва през 2005 г.,нито неговите наследници са се възползвали. А при така предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС,правото на собственост върху имоти ,имащи статут на такива,включени в трудовокооперативни земеделски стопанства,се установява само с позитивно решение на съответната Общинска служби по земеделие и гори, което има конститутивно действие. Или казано с други думи ищците в производството,в качеството си на наследници по закон на своя баща,не доказаха правото си на собственост върху претендираните недвижими имоти. Този извод води обосновано до отхвърляне на предявеÝата претенция. Така формираният извод не налага и произнасяне по иска с правно основание чл.431,ал.2 от ГПК /отм./. Друг е въпроса,че с него се иска отмяна на акт за общинска собственост,което е и невъзможно в това производство. Като е формирал и формулирал съответстващи на изложеното правни доводи по иска по чл.108 от ЗС,първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение в тази му част,което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 26/20.06.2007 г.,постановено по гр.д. № 107/2006 г. по описа на Крумовградския районен съд,в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от Шюкрю Ахмед Азис,Мустафа Ахмед Азис и Хасан Ахмедов Азисов, против Община Крумовград,с който същите искат да бъдат обезщетени за процесните имоти и да им бъде възстановена собствеността и ми се предаде владението върху незастроена част с площ от 405 кв.м.,и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26/ 20.06.2007 г.,постановено по гр.д. № 107/2006 г. по описа на Крумовградския районен съд ,в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |