Р
Е Ш Е Н И Е
№260717 14.05.2021г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, LVIII граждански състав
На
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година
В
публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: Мариела И.
Секретар:
Станка Добрева
като
разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 597 по описа
за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.И.М.
с ЕГН ********** от гр. Бургас, кв. Б, ул. О №
9 срещу М.С.М. с ЕГН ********** ***. В молбата се твърди, че страните са
съпрузи и родители на детето С. М. М. с ЕГН **********. След сключване на
граждански брак страните се установили в Р. М, където е родено и детето им.
Поради факта, че ищцата трябвало да работи, за да издържа семейството, с
ответника решили да оставят детето в гр.Пазарджик при неговата баба по бащината
линия, като ищцата пътувала всеки месец до Р.България, за да го види. През
есента на 2019г. ищцата се върнала окончателно в Р. България и взела детето при
себе си в гр.Б. Твърди се още, че тъй като дълги години е живяла и работила в М.,
ищцата продължава да пътува често до М. и желае да взема детето със себе си. По
този начин то ще вижда по-често баща си, който все още живее там. Това обаче не
може да се случи, тъй като няма декларация съгласие от него, а през декември
2020г. срокът на валидност на задграничния паспорт на детето е изтекъл. С оглед
на заявените твърдения е направено искане по реда на чл. 127а СК за заместване
съгласието на бащата за пътуване на детето С. М. М. извън територията на Р.
България до държави в Европа, три пъти в годината с продължителност на престоя
в чужбина до 15 дни, придружавано от нея до навършване на пълнолетие на детето
и издаване на задграничен паспорт.
Исковата молба е с правно основание чл. 127а СК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, в който е посочено, че искът е донякъде основателен и е заявено
желание за доброволно уреждане на отношенията им, като се изготвят взаимни
пълномощни за извеждане на детето.
Бургаски районен съд след като анализира събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за сключен граждански брак
страните са съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 05.07.2014г. От брака си
имат родено едно дете - С. М. М. с ЕГН **********, роден в М., Р.М.
Съгласно представената служебна бележка, издадена от
Детска градина „Синчец“, детето посещава ДГ „Синчец“, кв. Б в гр.Бургас.
От събраните по делото гласни доказателства за
установява, че в началото на брака си страните са живеели в Р.М. След раждането
дете то им е живяло там само 6 месеца, след което са го оставили на грижите на
баба му в П. От около година и половина вече
е при майка си в Б.
Свидетелката Б. посочва още, че ответникът е все още в
М. и не е виждал детето повече от три години, тъй като не се е връщал в
България от 2016г. През това време контактувал с детето си по телефона за по
пет минути. Свидетелката посочва, че дъщеря й-ищцата, ходи в М. понякога, тъй
като има неща, които трябва да оправи. През това време детето не се чувства
добре, тъй като майка му я няма, и иска да пътува с нея. Също така искали да
отидат на семейна почивка в Т. с детето, но засега не могат да изведат детето
поради липсата на съгласие на бащата.
При така установена фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 127а СК е
основателен и като такъв следва да бъде уважен. Съображенията за това са
следните:
Когато родителите не се споразумеят по отношение на
пътуването на детето в чужбина съдът е овластен да разреши както конкретно
пътуване за определен период и до определена държава, така и конкретни
пътувания в определен период от време и до конкретна държава или държави, чиито
кръг е определен, а също така и неограничен брой пътувания за определен период
от време, но само до определена държава или държави.
При това съгласно Решение № 403/29.02.2016 г., по гр.
д. № 6903/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., въпросът, свързан с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това при разногласие на
родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването, на
който съдът прави преценка за целесъобразност. В производството по спорна
съдебна администрация по реда на чл. 127а СК съдът не е обвързан от
формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и
определени държави. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване
съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето.
Според Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК съдът не бива да допуска разрешението за пътуване
да води до промяна в местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е
съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на детето.
В настоящия случай искането за разрешение за пътуване
на детето на практика не води до промяна на неговото местоживеене, като искане
за определяне местоживеенето на детето в Р.България е направено с нарочна
молба, по която е образувано гр.д.№428/2021г. по описа на БРС. Ако съдът по
това дело уважи молбата на майката и предостави на нея родителските права по
отношение на роденото от брака дете, то това би довело до определяне на режим
на лични контакти с другия родител- в случая ответника. А в този случай
възможността за изпълнение на съдебното решение е свързано с възможността за
пътуване на детето извън страната.
От друга страна освен правото да упражнява
родителските права, на ищцата ще бъде възложено и задължението да не препятства
възможността бащата да упражнява режима си на лични контакти, което е свързано
с пътуване на детето до М. Това е така, тъй като съгласно ППВС № 1/1974 г. поддържането
на личните отношения между детето и родителя по начало трябва да става в
неговото местожителство или местопребиваване. С Решение № 452/3.06.2010 г. по гр. д. №
101/2010 г. IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че
даденото с ППВС 1/1974 г. тълкуване е валидно и за случаите, когато
неупражняващият родителските права родител има местожителство или
местопребиваване на територията на друга държава. Прието е, че и в тези случаи
отношенията между детето и родителя, комуто не е предоставено упражняването на
родителските права, се осъществява по местожителството на последния, като му се
осигури възможност да води детето в своето местожителство или местопребиваване.
В конкретния случай –според показанията на св.Б., бащата пребивава в Р.М.
От изложеното следва, че е налице конкретен интерес на
детето С. М. М. от пътуване извън страната, предвид на което такова трябва да
му бъде разрешено.
По настоящото дело искането касае пътуване на детето до държави в Европа, три
пъти в годината с продължителност на престоя в чужбина до 15 дни, придружавано
от нея до навършване на пълнолетие на детето и издаване на задграничен паспорт.
Съдът намира, че даване на разрешение за толкова дълъг период от време, не е в
негов интерес, доколкото няма предвидимост по отношение на местонахождението на
двамата родители в бъдеще и упражняването на родителските права по отношение на
детето. Предвид изложеното следва да се
даде съгласие за пътуване за период от пет години, който срок е съобразен и с
разпоредбата на чл. 36 от Закона за българските лични документи.
На основание чл.127а,ал.4 СК съдът следва да допусне
предварително изпълнение.
Мотивиран от горното Районен съд Бургас
Р Е Ш И:
РАЗРЕШАВА да се издаде международен паспорт на С. М. М. с ЕГН **********
само със съгласието на неговата майка М.И.М. с ЕГН ********** от гр. Бургас,
кв. Б., ул. О. № 9 и без съгласието на неговия баща М.С.М. с ЕГН ********** ***.
РАЗРЕШАВА на детето С. М.в М. с ЕГН ********** да пътува извън
територията на Р.България до държави в Европа, три пъти в годината с
продължителност на престоя в чужбина до 15 дни, придружавано от своята майка за срок до пет години без да е
необходимо съгласието на бащата М.С.М. с ЕГН **********
ДОПУСКА на основание чл. 127, ал. 4 СК, предварително
изпълнение на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА М.С.М. с ЕГН ********** *** да заплати на М.И.М. с
ЕГН ********** от гр. Бургас, кв. Б., ул. О. № 9 сумата от 50лв. съдебно
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: М.И.
Вярно
с оригинала: Р.Т.