№ 4633
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110140149 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба и уточняваща такава /л.49/ срещу наследниците на Р. Н. Р. и В. С. Р. – Н. Р. Р. и
М. Р. Р., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото
дружество, сумите както следва: 854,37 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба 26.07.2022 г. до изплащане на
вземането; 144,03 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.06.2022 г., в
условията на разделна отговорност при квоти както следва:
Н. Р. Р. – ½ или сумата от 427,18 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба 26.07.2022 г. до изплащане на
вземането; 72,01 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.06.2022 г.;
М. Р. Р. – ½ или сумата от 427,18 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба 26.07.2022 г. до изплащане на
вземането; 72,01 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.06.2022 г..
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е било налице облигационно отношение,
възникнало с наследодателите на ответниците въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи се, че за процесния
период са действали общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители
за битови нужди, одобрени с Решение от 2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.,
съгласно които купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите се
суми за топлинна енергия в 30 дневен срок от публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от
„Б.“ О., съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
1
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Н. Р.
чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда
да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М. Р.
чрез назначения от съда особен представител. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва наличието на облигационни отношения. Сочи, че за
процесния период са действали различни от посочените от ищеца общи условия.
Оспорва претенцията за мораторна лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
2
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия за недвижим имот – ап. /адрес/, с абонатен № *****.
От приложеното на л. 10 по делото копие на Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 1, том I, рег. № 514, дело № 1/2010г., се установява, че
през 2010г. процесното жилище е закупено от В. С. Р., ЕГН ********** и Р. Н. Р., ЕГН
**********.
От изготвените по делото справки в НБД „Население“ л. 34 и сл. се установява,
че Р. Н. Р., ЕГН ********** е починал на 29.08.2021г., а В. С. Р., ЕГН ********** е
починала на 22.04.2021г., като същите са наследени от ответниците Н. Р. Р. и М. Р. Р. /
техни деца/.
По аргумент от чл. 5, ал. 1 ЗН всеки от наследниците, по силата на наследствено
правоприемство е придобил право на собственост върху ½ идеална част от жилището,
при каквито квоти лицата отговарят за задълженията към ищеца.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че абонатната станция топлозахранва три
входа, общият топломер се отчита по електронен път, като от отчетеното количество
ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители.
Експертът е посочил, че в процесния имот през исковия период е имало един радиатор
в помещение кухня с монтиран ИРРО /индивидуален разпределител на разход за
отопление/ и два броя щранг лири в баня и коридор с еднакви размери. Осигурен е
достъп, като уредите са отчетени на 13.06.2019г. и 09.06.2020г., като отчетите са
подписани от потребител. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от
ФДР са в съответствие с действащите: Наредба № 16-334/01.06.2014г. и Наредба № Е-
РД-04-01/12.03.2020г.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на заявените претенции,
респективно следва да се разгледа наведеното от назначените особени представители
на ответниците възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
3
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД. По отношение на вземанията предмет на настоящото производство
давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен
срок.
Исковата молба, инициирала настоящото производство, е депозирана на
26.07.2022г., респективно погасени по давност са вземанията станали изискуеми преди
26.07.2019г., като в случая погасени по давност са вземанията за топлинна енергия за
периода м.05.2018г. – м.05.2019г. За останалата част от периода м.06.2019г. –
м.04.2020г., видно от заключението на вещото лице стойността на доставената
топлинна енергия е 739.21лв. Експертът е посочил, че преди завеждане на исковата
молба част от сумата е платена от ответниците, като след съобразяване на плащането
неизплатената част възлиза в размер на 543.20лв.
По изложената аргументация следва извода, че исковата претенция за стойността
на доставена топлинна енергия се явява частично основателна срещу всеки от
ответниците за сумата от 271.60лв., като над тази сума до максимално предявения
размер от 427.18лв. или за разликата от 155.58лв., исковете са неоснователни.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява частично основателна, доколкото видно от заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, мораторната лихва за
периода 15.09.2020г. –22.06.2022г върху неизплатената част на доставената топлинна
енергия е в размер на 97.46лв.
По изложената аргументация следва извода, че акцесорната претенция срещу
всеки от ответниците се явява основателна за сумата от 48.73лв., като над тази сума до
максимално предявения размер от 72.01лв. или за разликата от 23.28лв., искът се явява
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото. Предявени са искови
претенции в общ размер на 998.40лв., уважената част е в размер на 640.66лв.,
респективно отхвърлената част е в размер на 357.74лв., при каквото съотношение
следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1800.00лв., от които
200.00лв . – държавни такси, 800.00лв. – внесен депозит за особени представители,
700.00лв. – депозит вещи лица и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, всеки един от ответниците следва да
заплати на ищеца разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 577.51лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Р. Р., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 271.60лв., – главница,
4
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.06.2019г. –
м.04.2020г., до обект ап. /адрес/, с абонатен № *****, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба - 26.07.2022г., до окончателно изплащане на
сумата и 48.73лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 22.06.2022г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от 155.58лв.
за периода м.05.2018г. – м. 05.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба - 26.07.2022г. до окончателна изплащане на сумата и иска за
мораторна лихва, в частта, за сумата от 23.28лв., една част като погасени по
давност, друга част като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Р. Р., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 271.60лв., – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.06.2019г. –
м.04.2020г., до обект ап. /адрес/, с абонатен № *****, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба - 26.07.2022г., до окончателно изплащане на
сумата и 48.73лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 22.06.2022г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от 155.58лв.
за периода м.05.2018г. – м. 05.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба - 26.07.2022г. до окончателна изплащане на сумата и иска за
мораторна лихва, в частта, за сумата от 23.28лв., една част като погасени по
давност, друга част като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. Р. Р. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 577.51лв. – разноски.
ОСЪЖДА М. Р. Р. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 577.51лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Б.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5