Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. П.,09.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на двадесет и трети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ
ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№2767 по описа за
2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу П.Г.М. с
ЕГН ********** *** ищецът „Т. Б.“ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град С., ж.к.“М. 4“, Б. П.С., сграда 6 чрез пълномощника си твърди,
че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК срещу ответника , въз основа на което е образувано ч.гр.д.№892/2019г.
по описа на РС-П.. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение в
размер на 310.21лв. за неизплатени далекосъобщителни услуги. Твърди се, че
между страните по делото е сключен ан 16.11.2015г. договор за мобилни услуги за
клиентски номер .... и титуляр по предпочетен номер .... с избрана абонаментна
програма Нон Стоп 29.99 с уговорен срок на договора до 16.11.2017г. С
допълнително споразумение от 01.04.2016г. отношенията са новирани като абонатът
е предпочел да ползва абонаментен план
Нон Стоп 40.99 със срок на действие до 01.04.2018г. Абонатът се е възползвал от
предоставената му възможност да ползва повече от една услуга и е взел следните мобилни номера : 1/мобилен
номер .... с абонаментен план Интернет 6500 19.99лв. и уговорено действие до 11.12.2017г., 2/ мобилен
номер .... с абонаментен план Нон Стоп с абонаментен план Нон Стоп 29.99лв. и уговорено действие до
08.06.2016г. съгласно договор за мобилни
услуги от 08.06.2018г., 3/ мобилен номер .... с абонаментен план Нон Стоп
29.99лв. съгласно мобилни услуги от 28.07.2016г. с уговорен срок на действие до
28.07.2018г. Към договора е сключен и лизингов договор от същата дата за
мобилно устройство Telenor модел Smart
Plus II Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на по 4.99лв. всяка
съгласно уговорения план по лизинговия договор. Въз основа на посочените
договори ответникът е ползвал предоставените м, мобилни услуги като потреблението
за посочените по-горе мобилни номера е фактурирано под абонатен номер №..... За
потребените от абоната – ответник услуги са издадени следните фактури : 1/ фактура
№**********/15.11.2016г за отчетен период 15.10.2016г до 14.11.2016г. с
начислена сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 139.45 лв.
Дължимата сума е платима в срок до 30.11.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните
мобилни номера, 2/ фактура №**********/15.12.2016г. за отчетен период на
потребление 15.11.2016г. -14.12.2016г. с начислена за периода сума за разговори
и месечни абонаменти в размер на 110.35лв. Дължимата сума е платима в срок до
30.12.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни
номера. Твърди се, че ответникът в
качеството на абонат е потребил, но не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 249.80лв. фактурирани за два последователни отчетни
месеца –за месец октомври 2016г. и за месец ноември 2016г. Към всяка от
фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на мобилните номера. С кредитно известие
№********** от 15.01.2017г. за извършена корекция по дълга е сторнирана сумата в размер на
34.40лв./ с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване
на абонаментните такси , от които 5.32лв. без ДДС за мобилен номер ...., 5.32 лв. без ДДС за мобилен номер ...., 12.12
лв. без ДДС .... и 5.91 лв. без ДДС за
мобилен номер ...., начислена е дължима лизингова вноска в размер на 4.99лв. и
е отразен незаплатения баланс в размер на 249.80лв. за предходните два отчетни
периода, при което задължението за заплащане възлиза на сума в размер на 220.39лв.
Поради неизпълнението на задължението да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 220.39лв. ищецът е прекратил едностранно
договора с ответника и е издал на
15.02.2017г. крайна фактура №**********. В тази крайна фактура е фактурирана
цената, дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски съгласно уговорения
погасителен план в размер на 89.82лв. и е включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходни отчетни периоди в размер на 220.39лв. При сключване
на процесния договор е посочена предпочетената дата на фактуриране на услугите 15-то число от
месеца. Така падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок
за заплащане на фактурираните услуги. Поради предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната са обявени за предсрочно изискуеми и вноските дължими след месец февруари 2017г.,
когато е издадена крайната фактура съгласно уговорения погасителен план както следва: за устройство Telenor модел Smart Plus II Black, взето във
връзка с мобилен номер .... се дължи цената в размер на 89.82лв. след месец
февруари 2017г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите
лизингови вноски е от месец февруари 2017г до месец юни 2018г. Твърди се, че
процесният договор е сключен при общи условия като съгласно чл.20 от Общите
условия всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по
цени, съгласно действащата ценова листа на ищцовото дружество. Съгласно 23 , б/
месечния абонамент осигурява достъп до услугите , за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите са поддръжка на мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план. Съгласно чл.26 от ОУ
неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението заплащане на дължимата сума.Съгласно чл.27 от
ОУ плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването и. Моли се съда да постанови
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за
ищеца съществува вземане за сумата от 220.39лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер.... за периода от 15.10.2016г. до
14.02.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.Моли се съда постанови решение, с което да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 89.82лв., представляваща неизплатени
лизингови вноски за периода от месец февруари 2017г до месец юни 2018г. по
договор за лизинг от 28.07.2016г. Претендират се разноски в исковото
производство. В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е
подаден писмен отговор, с който се оспорват исковете по основание и размер.Оспорва
се наличието на договорни отношения между страните.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
подадено писмено становище, в което са развити съображения по съществото на
спора.
В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа
писмения отговор.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата
молба фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д.№892/2019г по
описа на РС-П. се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед №544/26.02.2019г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против ответника за
следните суми: 310.21лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги,ведно със законна лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на
заявлението 25.02.2019г до окончателното заплащане на дължимата сума, както и
мораторна лихва в размер на 61.29лв. за
периода от 03.03..2017г до 11.02.2019г. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК , поради което на основание чл.415, ал.1т.2 от ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на
вземането си в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Съгласно т.11б от ТР№4/2013г. на
ОСГТК на ВКС в производството по иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК не
намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК – за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането , различно от това
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение , може да се заяви чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между
размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния
размер на вземането при условията на чл.210, ал.1 от ГПК може да се предяви
осъдителен иск в това производство. В настоящия случай ищецът е предявил иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение , но не в
пълния размер, за който е издадена заповедта, а за сумата от 220.39лв. като
наведеното в исковата молба основание за дължимост на посочената сума съвпада с
това, посочено в заповедта за изпълнение.Така предявения установителен иск е допустим
като заповедта за изпълнение, в частта, за която не е предявен иск за
установяване на вземането на заявителя, подлежи на обезсилване на основание
чл.415, ал.5 от ГПК. Компетентен да обезсили заповедта в този случай е съдът по
заповедното производство. Предвид постановките в ТР№4/2013г на ОСГТК на ВКС в
настоящото производство по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК е
допустимо съединяване на искове по реда на чл.210 от ГПК, включително и
предявяване при условията на обективно кумулативно съединяване на осъдителни
искове.
По настоящото дело са предявени
обективно съединени искове, а именно - положителен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД
за признаване за установено по отношение
на ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата от 220.39лв.,
представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №....
за периода от 15.10.2016г до 14.02.2017г. , ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението -25.02.2019г., за която сума е издадена Заповед №544/26.02.2019г
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№892/2019г по описа на РС-П.
и осъдителен иск с правно основание
чл.345, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 89.82лв., ,
представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 28.07.2016г.
Предявените искове са допустимо и
следва да се разгледат по същество.
По иска с правно основание чл.422,
ал.1във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ,ал.1 от ГПК съдът намира
следното:
За основателността на този иск
следва да се установят следните материално правни предпоставки : валидно
правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и че ищецът е предоставил тези
услуги на ответника през исковия период.
От представените от ищеца писмени
доказателства, неоспорени от ответника, а и от
изслушаната съдебно –икономическа експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните се установи, че между страните на 16.11.2015г. е сключен договор , по силата
на който ищецът се е задължил да предоставя на
ответника мобилни услуги за мобилен телефонен номер .... съобразно
условията на абонаментен план Нон Стоп. От своя страна ответникът се е съгласил
да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 29.99лв. Договорът е сключен за срок от 24 месеца до 16.11.2017г.
С допълнително споразумение от 01.04.2016г. отношенията са новирани като
абонатът е предпочел да ползва
абонаментен план Нон Стоп 40.99 със срок на действие до 01.04.2018г.
Абонатът се е възползвал от предоставената му възможност да ползва повече от
една услуга и е взел следните мобилни
номера : 1/мобилен номер .... с абонаментен план Интернет 6500 19.99лв. и уговорено действие до 11.12.2017г., 2/
мобилен номер .... с абонаментен план Нон Стоп с абонаментен план Нон Стоп 29.99лв. и уговорено действие до 08.06.2016г. съгласно договор за мобилни услуги от
08.06.2018г., 3/ мобилен номер .... с абонаментен план Нон Стоп 29.99лв.
съгласно мобилни услуги от 28.07.2016г. с уговорен срок на действие до
28.07.2018г. Към договора е сключен и лизингов договор от същата дата за
мобилно устройство Telenor модел Smart
Plus II Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на по 4.99лв. всяка
съгласно уговорения план по лизинговия договор.
За ползваните от ответника в качеството му на абонат мобилни
номера, посочени по-горе ищецът е издал два
броя фактури както следва: 1/ фактура
№**********/15.11.2016г. за отчетен период 15.10.2016г. до14.112016г. с падеж
на плащане 30.11.2016г. за сумата от 139.45лв., ведно с описание на вида на
ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена, които са подробно посочени и в констативната част на
заключението, 2/ фактура
№**********/15.12.2016г за отчете период 15.11.2016г -14.12.2016г. с падеж на
плащане 30.12.2016г за сумата от 110.35лв.,, ведно с описание на вида на ползваните
далекосъобщителни услуги и тяхната цена, които са подробно посочени и в констативната част на
заключението.След приспадане на уговорените отстъпки като това е станало с кредитно известие №********** от
15.01.2017г. ищецът е издал фактура №********** от 15.02.2017г.за сумата от
220.39лв. с падеж 02.03.2017г. От заключението на вещото лице се установява, че
дължимите суми за мобилни услуги,
предоставени на абоната П.М. за мобилни номера ...., ...., ....
и .... за периода 15.10.2016г. до
14.02.2017г са в общ размер от 220.39лв.
като в табличен вид / Таблица2 от
заключението/ вещото лице детайлно е посочило
по стойности-месечния абонамент, потребление, такси ценова листа и
платени услуги за всеки от мобилните номера.Вещото лице уточнява, че в тази
сума са включени и 3 броя лизингови вноски в размер на 14.97лв. за месеците
ноември и декември 2016г и януари 2017г.
Предвид изложеното съдът намира, че
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на
което ищецът се е задължил да предостави на ответника мобилни услуги срещу
заплащане на уговорената цена съгласно тарифния план. С оглед естеството на
договора и заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът приема, че
ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предостави мобилни услуги на
ответника. Съобразявайки и обстоятелството, че към неоспорените от ответника
фактури са приложени детайлни справки за потреблението от ползваните от
ответника телефонни номера съдът приема, че искът за признаване на установено
дължимостта на сумата от 220.39 лв. представляваща цената на ползваните
далекосъобщителни услуги за доказан по основание и размер. Ответникът, носещ
доказателствената тежест нито установи, нито противопостави възражение, че е
платил исковата сума. Ето защо исковата претенция за сумата от 220.39лв. за която е издадена заповед №544
от 26.02.2019г по ч.гр.д.№892/2019г по описа на РС-П. е основателна и следва да
бъде уважена като законна последица следва да се присъди и законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата.
По осъдителния иск с правно
основание чл.345, ал.1 от ТЗ във вр.с чл.232, ал.2 от ЗЗД съдът намира
следното:
За успешното провеждане на този иск
ищецът следва да установи наличието на валидно правоотношение по договор за
лизинг, по силата на което лизингодателят се е задължил да предостави на
лизингополучателят вещ за временно ползване срещу уговорено лизингово възнаграждение
и лизингодателят да е предоставил държането на мобилното устройство в състояние
, годно за обичайното или уговорено потребление.
От представените от ищеца и
неоспорени от ответника писмени доказателства както и от кредитираното
заключение на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че на 28.07.2016г.
между страните е сключен договор за лизинг, съгласно който ищецът в качеството
на лизингодател е предоставил на ответника в качеството на лизингополучател за
временно и възмездно ползване мобилно устройство Таблет Telenor
модел Smart Plus II Black срещу заплащане от
страна на лизингополучателя на обща лизингова цена от 119.73лв. Договорът е със срок от 23 месеца
като е приложен погасителен план , съгласно който лизингополучателят всеки месец се е задължил да заплаща лизингова вноска в
размер на 4.99лв. Съгласно чл.4 от договора с подписването му
лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във
вид, годен за употреба . Вещото лице заключава, че неплатените лизингови вноски
са общо 17 на брой за периода февруари 2017- юни 2018г. като общия им размер възлизат
на сумата от 89.82лв./ в параметрите на исковата претенция/.Доколкото се
установи, че ищецът е предоставил за ползване на ответника мобилното устройство
във вид , годен за употреба и е изтекъл срокът на лизинговия договор , то съдът
намира, че ответникът е следвало да заплати цената на лизинговата вещ.
Предвид изложеното и този иск се
явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен .
По разноските:
При образуване на исковото
производство ищецът не внесъл дължимата
държавна такса от 75лв. Ето защо и на основание чл.77 от ГПК следва ищецът да
бъде осъден да внесе по сметка на РС-П. държавна такса в размер на 75лв.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски. Искането за
заплащане на разноски за исковото производство е направено с исковата молба, а
за заплащане на разноските в заповедното производство – с молба –становище
№2325/31.01.2020г/ тоест своевременно. Съгласно т.12 от ТР№4 от 18.06.2014г на
ВКС ОСГТК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 205 лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 705лв. разноски за исковото производство/ от които
75лв.ДТ, 180 лв. адвокатско възнаграждение, 200лв.за особен представител и 250
лв. за вещо лице/.
Така мотивиран
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на П.Г.М. с ЕГН ********** *** , че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Т. Б.“ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град С., ж.к.“М. 4“, Б. П.С., сграда 6, представлявано от
изпълнителния директор О. Б. Ш.за сумата
от 220.39лв., представляваща стойността на неизплатени далекосъобщителни
услуги , потребени през периода от 15.10.2016г до 14.02.2017г, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението-24.02.2019г.до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед№544 от 26.02.2019г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№892/2019г по
описа на Районен съд –П..
ОСЪЖДА
П.Г.М. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Т.
Б.“ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“М. 4“, Б. П.С.,
сграда 6, представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш.сумата от 89.82 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 28.07.2016г. за мобилно устройство таблет Telenor
модел Smart Plus II Black
ОСЪЖДА П.Г.М. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Т.
Б.“ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“М. 4“, Б. П.С.,
сграда 6, представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш.сумата от 205 лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 705лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Т. Б.“ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град С., ж.к.“М. 4“, Б. П.С., сграда 6 да заплати в полза на РС-П. държавна такса в
размер на 75лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :