РЕШЕНИЕ
№ 22865
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело
№ 20221110168780 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът ................. е предявил срещу Е. Л. Т. и К. Л. Т. осъдителни
искове за разделно заплащане при квоти по 17/24 за Е. Л. Т. и 7/24 за К. Л. Т. на
сумите, както следва: сумата 6371,79 лева, представляваща главница за цена
на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ................, за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
19.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1103,58 лева, представляваща
мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 30.11.2022 г., сумата 25,04 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 19.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 5,64 лева, представляваща мораторна лихва върху
вземането за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г.,
както следва:
- за Е. Л. Т. с ЕГН ********** - 17/24 от общото задължение или сумата
в размер на 4513,35 лева, представляваща главница за цена на потребена
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ................, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 19.12.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 781,70 лева, представляваща мораторна
лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
30.11.2022 г., сумата 17,74 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до
1
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 19.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 4,00 лева, представляваща мораторна лихва върху
вземането за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г.;
- за К. Л. Т. с ЕГН ********** - 7/24 от общото задължение или сумата в
размер на 1858,44 лева, представляваща главница за цена на потребена
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ................, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 19.12.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 321,88 лева, представляваща мораторна
лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
30.11.2022 г., сумата 7,30 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 19.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 1,65 лева, представляваща мораторна лихва върху
вземането за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците по делото респ. с наследодателя на ответниците, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Претендира ответниците по делото респ.
наследодателят на ответниците, да са клиенти на топлинна енергия на
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството им на собственици на топлоснабдения
имот. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано
в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния
период дяловото разпределение за сградата, в която се намира
топлоснабденият имот, се е извършвало от ............ Поддържа, че съгласно
общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на
стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е
била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за
заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди,
както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово
разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника - Е. Л. Т. чрез адв. Т. М., с който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Оспорва ответникът да е потребител
на топлинна енергия през процесния период с твърдения, че не е налице
валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия,
доколкото не е сключен договор между страните и не е направено искане от
ответника за доставка на топлинна енергия, като се позовава на нормативна
уредба за защита на потребителите вкл. на такава на Европейския съюз.
Оспорва реалното изпълнение на задълженията на ищцовото дружество, като
излага съображения и за незаконосъобразно изчисление на потребената
топлинна енергия през процесния период. Твърди, че в процесния имот няма
2
монтирани отоплителни тела. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва и претенциите за лихви. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника - К. Л. Т., чрез назначения й от съда по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител - адв. М. П., с който предявените искове
се оспорват като неоснователни. Счита, че ответникът не е потребител на
топлинна енергия. Твърди, че за да бъде ответникът клиент на топлинна
енергия е необходимо решение на ОС на ЕС на жилищната кооперация, където
се намира топлоснабдения имот, въз основа на което да се сключи договор с
ФДР. Сочи, че представеният договор не е оригинал, поради което не може да
се направи извод, че има валидно сключен договор, респ. че ФДР има право и
задължение да извършва дялово разпределение. Възразява, че такъв договор
следва да се сключва при всяка промяна в правноорганизационната форма и
наименованието на дружеството. Оспорва начислените суми за консумирана и
незаплатена топлинна енергия с довод, че посоченото количество не е реално
доставено и разходвано, както и с довод, че не са правени реални отчети, а
сумите не отговарят на действително разходваната топлинна енергия. Оспорва
съдържанието на представените с исковата молба фактури и съобщения към
тях с довод, че не са изчислени на база реално измерване на потреблението, че
има начислена топлинна енергия за месеци, в които има използване само на
БГВ. Сочи, че това са частни документи, които не доказват стойността на
топлинната енергия и моли ако такава се дължи, то тя да бъде съобразена със
стойността на реално разходената. Излага, че методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия е отменена с решение № 4777 от
13.04.2018г. на ВАС по адм. дело № 1372/2016г., както и че са отменени
разпоредби от методиката с решение № 8294 от 26.06.2020г. на ВАС по адм.
дело № 14350/2019г. Възразява, че липсват доказателства за метеорологична
проверка на общия топломер в абонатната станция и как е измервал общото
количество потребена топлинна енергия. Възразява, че вземането е погасено
по давност. При тези съображения моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца – .............. не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер при посочените от ищеца квоти. С оглед релевираното възражение за
изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото
факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване
теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания. В тежест
3
на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетите като писмени доказателства по делото – Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот – ................, се установява, че на основание
дарение, групов строеж и делба ................... Т. е признат за собственик на
процесния недвижим имот, находящ се на адрес: гр. ................
От Удостоверение за наследници № .................. се установява, че
................... Т. е починал на 19.02.2011 г. и е оставил наследници по закон: С.
П. Е. (съпруга), К. Л. Т. (дъщеря) и Е. Л. Т. (син).
От Саморъчно завещание от 25.09.2008 г. се установява, че ...................
Т. е завещал 1/2 ид. ч. от процесния апартамент на сина си Е. Л. Т..
От влязло в сила на 08.08.2013 г. Решение № II-56-44 от 09.07.2013 г.,
постановено по гр. дело № 22964/2012 г. на СРС, 57 състав се установява, че
на С. П. Е. е възстановена запазената част от наследството на ................... Т. в
размер на 1/12 ид. ч., като е намалено с 1/12 ид. ч. Саморъчно завещание от
25.09.2008 г. в полза на Е. Л. Т..
С оглед на гореизложеното, по делото се установява, че ................... Т. е
бил едноличен собственик на процесния имот (по делото не се твърди и не се
установява имотът да е бил придобит от последния в режим на СИО), като
след смъртта му и по силата на наследствено правоприемство наследниците
му по закон – С. П. Е. (съпруга), К. Л. Т. (дъщеря) и Е. Л. Т. (син), са
придобили равни части – по 1/6 или 2/12 ид. ч. от процесния имот – чл. 5, ал.
1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. Другата 1/2 или 6/12 ид. ч. са придобити от Е. Л. Т. по
силата на саморъчно завещание, което обаче е намалено с 1/12 ид. ч., която е
възстановена с влязло в сила съдебно решение на основание чл. 30 ЗН на С. П.
Е.. Предвид изложеното процесният имот се е притежавал от наследниците на
................... Т. – С. П. Е., К. Л. Т. и Е. Л. Т. при квоти, както следва: 3/12 за С. П.
Е., 2/12 за К. Л. Т. и 7/12 за Е. Л. Т..
От Удостоверение за наследници № ............ се установява, че С. П. Е. е
починала на 03.07.2019 г. и е оставил наследници по закон: К. Л. Т. (дъщеря) и
Е. Л. Т. (син), които по силата на настъпилото наследствено правоприемство
са наследили равни части от притежаваните от наследодателя им 3/12 или 6/24
ид. ч. от процесния имот, поради което ответниците по делото се легитимират
като съсобственици на процесния имот след смъртта на тяхната майка при
квоти: 7/24 за К. Л. Т. (2/12 или 4/24, придобити по наследство от ..........
придобити по наследство от С. Е.) и 17/24 за Е. Л. Т. (5/12 или 10/24 по силата
на саморъчно завещание, 2/12 или 4/24, придобити по наследство от Л. Т. и
3/24, придобити по наследство от С. Е.). Следва да се посочи и че с
4
протоколно определение от 24.09.2025 г. тези обстоятелства са обявени за
безспорни между страните.
Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите
за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи
условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз
основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които
изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно
регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при
действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от
ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба:
ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването. В качеството на титуляри на правото на
собственост, ответниците са и страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот в процесния период.
По делото няма твърдения, нито данни преди или по време на процесния
период ответниците да са се разпоредили с притежаваните от тях идеални
части от недвижимия имот, нито да са учредили вещно право на ползване
върху същия на друго лице, нито трето лице, ползвател на облигационно
основание да е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за
процесния имот и период.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При
кредитиране заключението по СТЕ, като обективно и компетентно дадено,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към
същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали
количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества
потребена топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е
извършвано съгласно нормативната уредба. Не се установи по делото и да са
правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по
5
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
ответниците са начислени сметките за процесния период. Видно от
заключението и от разясненията на вещото лице в о.с.з. за имота на
ответниците е начислявана ТЕ при условията на неосигурен достъп при
спазване на нормативната уредба, действала в процесния период. От СТЕ се
установява, че общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество, а разликата се разпределя между всички потребители: за
отопление (имот и сградна инсталация) и БГВ. За процесния имот през
процесния отоплителен период м. ............ За процесния период начисляваната
ТЕ за отопление на имот е за 8 броя отоплителни тела и при условията на
несигурен достъп и в съответствие с чл. 70, ал. 4 на по т.6.5 от приложението
по чл. 61, ал.1 на Наредба №16-334 от 6.04.2007 г. и Наредба № Е-РД04-1 от 12
март 2020 г. за топлоснабдяването, като отоплително тяло без уред по
максимален специфичен разход на сградата. За периода м.10.2019 г. -
30.04.2020 г. ФДР е изготвила Констативен протокол за извършен отчет
(протокол за неосигурен достъп) с посочена първа дата за отчет 27 май 2020 г.
и втора дата на отчет 1 юни 2020 г., в който протокол, като неотчетен и на
двете дати е посочен и процесният ап. 9. За периода м.10.2020 г. - 30.04.2021 г.
ФДР е изготвила Констативен протокол за извършен отчет (протокол за
неосигурен достъп) с посочена първа дата за отчет 30 май 2021 г. и втора дата
на отчет 4 юни 2020 г., в който протокол, като неотчетен и на двете дати е
посочен и процесния ап. 9. Тези данни се установяват и от представените от
ТЛП документи, приети като писмени доказателства по делото, неоспорени от
страните. Изчислените стойности, съответстващи на инсталираната мощност
на отоплителното тяло, са разпределените количества ТЕ за отоплителното
тяло. За процесния период начислявана ТЕ за отдадена от сградна инсталация
е в съответствие с нормативната уредба и е на база пълната отопляема
кубатура в размер на 317 куб.м., съгласно Акт за разпределение на кубатурата
в жилищната сграда на .................... За процесния период няма начислявана ТЕ
за отопление на общи части, съгласно Акт за изключване на отоплението в
стълбището на жилищната сграда от 21.11.1994 г. на ТР ............ През
процесния период 2019/2020г. и 2020/2021 г. не е осигурен достъп до имота, за
което са представени констативни протоколи от ТЛП. За отчетния период има
служебно изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла вода,
при служебно определен разход 140 л. на денонощие. Според СТЕ
изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата нормативна
уредба. През процесния период във фактурите, изготвени от ................. няма
начислявана такса мощност, тъй като същата е отменена.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При
6
кредитиране заключението по СТЕ и съобразяване на приетите по делото
писмени доказателства, представени от трето лице помагач, съдът приема за
установено по делото, че за процесния имот през процесния период е
начислявана единствено топлинна енергия за БГВ при условията на
неосигурен достъп и в съответствие с чл. 69, ал. 2 от Наредба №Е-РД-04-1 от
12 март 2020 г. и по т.5.2 от приложението по чл. 61, ал. 1 от Наредбата за 2
броя потребители при норма на разход 0,140 куб.м за 1 потребител за 1
денонощие. Така установените от приетите по делото писмени доказателства -
протоколи за неосигурен достъп и молба-декларация, подадена от ответника
за откриване на партидата и посочени 2 броя потребители, както и от
заключението на СТЕ, факти, не са оспорени от ответника, поради което съдът
намира същите за установени по делото. На ответника не е начислявана
топлинна енергия за отопление на имот и за сградна инсталация, което в
съответствие и с неговите фактически твърдения, като обстоятелството дали
някой е живял и кой в процесния имот през процесния период е ирелевантно
за предмета на делото, както беше изяснено по-горе.
При кредитиране заключението на СТЕ съдът приема, че
разпределението на топлинна енергия през процесния период е извършено
съгласно действащите към процесния период нормативни актове за
топлоснабдяването. Заключението на СТЕ изцяло кореспондира и с
представените от ТЛП писмени доказателства. Задължение на купувача,
съгласно чл. 12, т. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ................. на клиенти в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ................. и
одобрени с Решение № ОУ1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, е да осигури достъп за
отчитане на средствата за дялово разпределение в имота си. В нормата на чл.
70, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването, действала в процесния период, е
предвидено аналогично задължение, като е посочено, че всички клиенти са
длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в
имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето
по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща
вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления
към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на
клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Съгласно чл. 70, ал. 4 от
Наредбата на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните
уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. Разпоредбата на чл.
70, ал. 5 от Наредбата предвижда, че клиентите, неосигурили достъп, могат да
поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в
тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения
за сградата представител. В този срок клиентът може да възрази срещу
изготвената изравнителната сметка и да поиска служителите на фирмата за
дялово разпределение да направят нов отчет, като осигури достъп за
осъществяването му. В случая не се твърди и не се установява ответниците да
7
са изпълнили задължението си да осигурят достъп за отчет, като не се твърди
и не се установява да са се възползвали от посочената по-горе възможност за
допълнителен отчет в нормативноустановения за това срок.
Неоснователно е възражението на ответниците с доводи за непоискана
доставка на топлинна енергия. Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ВКС по тълк. дело
№ 2/2016 г., ОСГК, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на чл. 62 вр. с
§ 1 от ДР на ЗЗП. Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която
доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на
потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът
постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно
отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл. 62, ал. 2
ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на
отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в
редакция след изменението ДВ, бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото
събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в
режим на етажна собственост могат да имат различни интереси, включително
по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който
законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на
конфликти между етажните собственици е „решава мнозинството“. Затова при
доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не
би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща
част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат
да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Потребителят на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на
права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните
уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
С оглед така дадените разрешения, съдът приема, че непоискана
доставка на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост
(включително за сградна инсталация и отопление на общите части) е налице
тогава, когато е направено надлежно искане при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ
за прекратяване на топлоподаването до абонатната станция в сградата, но
въпреки това същото не е своевременно прекратено от топлопреносното
дружество. Отделно от това всеки собственик на индивидуален обект в
сградата може по споразумение с топлопреносното дружество да спре
подаването на топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител единствено на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на енергия за общите
части на сградата.
8
Неоснователно е възражението на ответниците, че сумите не се дължат,
тъй като с Решение на СЕС от 23.10.2025г., постановено по дело C 760/23 е
прието, че член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за
отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на
апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите,
които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички
тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна
енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата
не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на
отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз
основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за
индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на
апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността
и точността на отчитането на индивидуалното потребление.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017
г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, законодателят регламентира
доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост
като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната
да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я
разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на
услугата „доставка на централно отопление“. Законодателното решение е
обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в
заварените сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин,
освен чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация.
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по
конституционно дело № 15/2009г., топлоснабдяването на сградите под режим
на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява
обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да
отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез
топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти
на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по
начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на
вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да
имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата
топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните
собственици, е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата
се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи
енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху
9
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата – чл. 153, ал.
6 ЗЕ. В тази връзка е налице и тълкуване от СЕС с решение от 09.12.2019г. по
съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, съгласно т. 1 от което член 27 от
Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на
Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент
и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на
Съвета /“Директива за нелоялни търговски практики“/, трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент – т.е., нормата на чл. 150, ал. 6 ЗЕ не е в
нарушение на общностното право. Съгласно т. 2 от същото решение, член 13,
параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива
93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда,
че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Вярно е, че методиката за изчисляване на дължимата енергия за
подгряване на сградната инсталация по т. 6.1.1 от приложението не отчита
напълно и точно количеството енергия, отдавана от всяка сградна инсталация
във всяка сграда. Следва да се посочи обаче, че тя се прилага само в случай че
липсва решение на общото събрание на етажната собственост за избор на един
от вариантите по чл. 63, ал. 2, т. 2, б. „е“ от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г.
респ. от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2, б. „е“ от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г.
респ. от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването за
топлоснабдяването лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б ЗЕ,
предоставя на топлопреносното предприятие или доставчика първоначално
10
или след настъпили промени данни за идентификация на сградата общо и по
отделни имоти, съдържаща топлинните товари и видовете потребление, в т. ч.:
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно
решение на общото събрание на етажната собственост, взето преди започване
на отоплителния сезон, по един от следните варианти:
„аа) по т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1;
бб) по т. 6.1.2 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1;
вв) по реално измерено количество енергия за сградна инсталация от
избрано от общото събрание на етажната собственост лице в присъствието на
представител на топлопреносното предприятие и на представител на етажната
собственост; избраното лице трябва да има завършено висше образование с
образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност от
професионално направление „Енергетика“;
гг) по избрана стойност за процент сградна инсталация, който не може да
бъде по-малък от 20 на сто и по-голям от 40 на сто от количеството топлинна
енергия за отопление на сградата – етажна собственост;“.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. респ. от
Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването лицето, избрано да
извърши измерването по ал. 2, т. 2, буква „е“, подбуква „вв“, подготвя
методика за измерване на количеството топлинна енергия, отдадено от
сградната инсталация, и за прилагане на резултата при условия, различни от
тези, при които е извършено измерването.
Съгласно чл. 63, ал. 7 от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. респ. от
Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването при липса на решение на
общото събрание на етажната собственост за избор на един от вариантите по
ал. 2, т. 2, буква „е“, топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се
определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ съгласно зависимостта за сградната
инсталация по т. 6.1.1 от приложението.
С оглед на гореизложеното, в действащата за процесния период
национална правна уредба са уредени правила въз основа на които се
изчисляват разходите, начислени за индивидуалното потребление на топлинна
енергия за отопление и за топла вода за битови нужди, които гарантират
прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление,
като за това е необходима единствено воля на общото събрание на етажната
собственост за избор на един от вариантите по чл. 63, ал. 2, т. 2, б. „е“ от
Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. респ. от Наредба № 16-334 от 2007 г. за
топлоснабдяването. Предвидената от законодателя формула по т. 6.1.1. от
Приложение № 1 се прилага в останалите случаи – когато етажните
собственици не са взели такова решение. Поради това и настоящият съдебен
състав намира, че действащата за процесния период нормативна уредба дава
достатъчна възможност на потребителя, който не е доволен от изчисленията
по предвидената от законодателя формула за установяване на разходите за
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, да поиска изчисляване
съобразно действителни показания, като направи съответните разходи за това.
Поради това следва да се приеме, че действащата формула на т. 6.1.1. от
11
методиката не засяга правата на потребителите, които имат възможност да
поискат и отчитане на база реалните разходи, ако същите бъдат установени по
предвидения за това ред.
С оглед изложеното се налага извод, че е допустимо нормотворецът да
уреди с правни норми начина на изчисляване на топлинната енергия, която се
отдава от сградната инсталация. При липса на обективна възможност да се
въведе индивидуално измерване нормотворецът трябва да определи правило,
по което да се разпределя енергията между абонатите в сграда в режим на
етажна собственост. Това следва от характера на етажната собственост като
особен колективен режим на управление и стопанисване на общите за една
сграда разходи. Прилагането на такива правила не противоречи на чл. 13, ал. 2
от Директива 2006/32/ЕО, тъй като посочената разпоредба изисква
действително измерване на отдадената енергия единствено в случаите, когато
това „е уместно“. При сградите в режим на етажна собственост изчисляването
на индивидуална консумация единствено по отдадените от отоплителните
тела в отделните апартаменти количества енергия е невъзможно, тъй като
намиращите се между тези тела тръби също отдават топлинна енергия. В
случая следва да се има предвид, че критерият за „уместност“, който
Директива 2006/32/ЕО въвежда не може да бъде изпълнен чрез действително
отчитане на отдадената от тръбите топлина, тъй като от една страна разходите
за този реален отчет биха били твърде големи, тъй като се изисква замерване
на всички тръби във всяка топлофицирана сграда през дълъг период от време
със специална техника, а от друга такива реални отчитания биха били
свързани и с твърде голямо засягане на личната сфера, тъй като измерванията
следва да се извършват в домовете на абонатите през продължителен период
от време. Поради това нормотворецът следва да направи компромис с
начините за измерване и да предвиди нормативно формула, която да облекчи
доказването и да осигури отчитане както на индивидуалното потребление,
така и на общата отдадена за отопление на сградата енергия. В случая следва
да се има предвид, че всяка сграда представлява отделна термодинамична
система, която е изолирана от околния флуид (въздуха) чрез своите стени,
врати и прозорци. В рамките на тази система обитателите правят усилия да
изолират колкото е възможно по-добре външните стени, за да запазят
топлината, която преминава през отделните обекти и общите части и затопля
сградата като цяло. При това всеки от обитателите използва топлина от
останалите и отдава топлина към тях. Следователно въвеждането на формула,
с която да се заплащат разходите за затопляне на сградата не представлява
правило, което не съответства на фактическата ситуация и при това
положение разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, която задължава всеки
собственик в етажната собственост да заплаща за отдадената от сградната
инсталация топлина, не нарушава изискванията за уместност на чл. 13, ал. 2 от
Директива 2006/32/ЕО. Не е налице и нарушение на друг правен принцип,
което да води до основание за неприлагане на посочената разпоредба.
Неоснователно е възражението на ответниците, че сумите не се дължат,
тъй като с решение на ВАС са отменени разпоредби от Наредбата за
топлоснабдяването. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен
12
акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение за
отмяната му, с оглед което и има действие занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на
ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се
отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие.
Неоснователно е възражението на ответниците, че сумата за ТЕ за
отопление на имот не се дължи, тъй като радиаторите в процесния апартамент
са демонтирани и затапени, за което обстоятелство се позовават на приетия по
делото протокол от 12.06.2019 г., съставен от домоуправител и двама съседи, в
който е записано, че всички радиатори са демонтирани и затапени. Съгласно
действащата към 2019 г. разпоредба на чл. 153, ал. 5 ЗЕ, при въведена система
за дялово разпределение на топлинна енергия клиентите в сграда - етажна
собственост, нямат право да прекратяват подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация. Съгласно чл. 46, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването,
клиентът няма право без участието на представител на топлопреносното
предприятие да преустройва, ремонтира или да заменя елементите на
средствата за контролно измерване, както и да нарушава пломба, знак или
друго контролно приспособление, а съгласно чл. 70, ал. 1 от същата
количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда – етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово
разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по
правилата съгласно приложението по чл. 61, ал. 1.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като
всеки от тях е заявил възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е
частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по
тълк. дело №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на исковата молба на 19.12.2022 г. (арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД), като в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е бил спрял да тече на основание
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016
13
г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Доколкото исковата молба е депозирана на
19.12.2022 г. и като се вземе предвид, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
давност не е текла, то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за периода
от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г., вкл. са погасени по давност. Задължението за
м. 07.2019 г. е станало изискуемо на 15.09.2019 г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.11.2022 г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността е спряла да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), т.е.
преди подаване на исковата молба на 19.12.2022 г.
Поради изложеното съдът приема, че ищецът се легитимира като
кредитор на главно вземане само за останалата част от исковия период – от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. Задължението за м. 08.2019 г. (най-старото от
периода) е станало изискуемо на 15.10.2019 г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.12.2022 г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността е спряла да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), т.е.
след подаване на исковата молба на 19.12.2022 г., с което давността е
прекъсната и не тече по време на висящността на процеса.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за непогасения
по давност период размерът на реално потребеното количество топлинна
енергия при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 6320,62
лева, от която сума и съобразно установените по делото квоти, ответникът Т.
дължи сумата от 1843,51 лева, а ответникът Т. сумата от 4477,11 лева. С
оглед на изложеното, исковете са основателни до посочените размери и за
периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., като следва да се отхвърлят до
пълните предявени размери и за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г., като
погасени по давност.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат уважени и
исковете за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като
по делото са ангажирани писмени доказателства, както и СТЕ, от които се
установява, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за исковия период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. начислената
цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в
размер на 25,04 лева, от която сума и съобразно установените по делото
квоти, ответникът Т. дължи сумата от 7,30 лева, а ответникът Т. сумата от
17,74 лева.
14
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
ищеца не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да
иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Следователно за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници за ДР, касаещи процесния
период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който задълженията
са възникнали, т.е. след изтичане на съответния месец, през който услугата е
предоставяна. Вземането м. 11.2019 г. (най-старото от периода) е станало
изискуемо на 01.12.2019 г., като тригодишната погасителната давност за него,
започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на
08.02.2023 г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г., през които давността е спряла да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), т.е. след подаване на исковата молба на
19.12.2022 г., с което давността е прекъсната и не тече по време на
висящността на процеса.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че цената
на услугата дялово разпределение не се дължи на ищеца. Във връзка с
основателността на претенцията съдът приема, че съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия
се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на
определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната
енергия“ е точно определен в ЗЕ съгласно чл. 139в, когато топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда
на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи
условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Основанието за
събиране на таксата от ищеца е предвидено в Закона за енергетиката и в ОУ на
ищеца. По силата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от приложимите към процесния
период Общи условия за продажба на топлинна енергия от ................. на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. „Монитор“, в сила от 12.08.2016
г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от наредбата или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от наредбата дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано
15
от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея. В чл. 36 от Общите
условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение, а
според клаузата на чл. 36, ал. 2 - редът и начина на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а
ЗЗД има силата на закон за последните.
Договорът между ЕС и ФДР касае задълженията на страните по него, а
не и тези между потребител и доставчик на топлинна енергия, и няма изрична
форма за валидността му, когато е сключен с лице, регистрирано по реда на чл.
139б от ЗЕ, а изборът на ФДР е удостоверен и пред топлопреносното
предприятие-доставчик. Освен това съществува и възможността предвидена в
чл. 61, ал. 2 от посочената наредба за разпределението на топлинната енергия
между потребителите в сграда етажна собственост. По делото не са
представени доказателства за нов избор от ЕС на сградата, поради което
избраната от ЕС ФДР е извършвала валидно дяловото разпределение. Цената
на услугата дялово разпределение обаче, по силата на ОУ от 2016 г. се заплаща
на търговеца-продавач, а не на ФДР. Ответниците не доказват да са възразили
срещу тези ОУ, приложими в процесния период, и те ги обвързват. Ето защо
по делото е доказано наличие на задължение на ответниците към ищеца за
заплащане на услугата дялово разпределение, както и реалното извършване на
тази услуга през процесния период.
С оглед цитираните разпоредби именно ищецът е носител на вземането
за стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, при
условия, че същата е извършена; цената на тази услуга се дължи на ищеца, без
предварителното й заплащане на дружеството, извършващо дяловото
разпределение на топлинна енергия. С оглед на изложеното, исковете за цена
на услуга дялово разпределение са основателни и следва да бъдат уважени в
цялост.
По исковете по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са
приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
16
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г. и
2021 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
................. не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може
да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Изискуемостта на вземането
обаче няма за пряка последица неговото забавено изпълнение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. В конкретния случай, предвид липсата на определен
падеж за изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би
изпаднал в забава едва след надлежно отправена му покана за плащане. Такава
покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в момент,
предхождащ подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
поради което съдът намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски от ответника Т. в настоящото производство са в размер от 672,08
лева, представляващи заплатени държавни такси, депозит за възнаграждение
17
на вещо лице по СТЕ, депозит за възнаграждение на особен представител и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Дължимите разноски от ответника Т. в настоящото производство са в размер
от 634,68 лева, представляващи заплатени държавни такси, депозит за
възнаграждение на вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответниците имат право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Такива не са сторени от ответника
Т., доколкото същата е представлявана в производството от особен
представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Ответникът Т. е поискал
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1400 лева,
видно от представения списък по чл. 80 ГПК, но до приключване на
съдебното дирене не е представил доказателства за уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение. Доказателства са представени едва с молба,
изпратена по електронна поща на 12.11.2025 г. в 15.21 ч., т.е. след
приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване на
12.11.2025 г. в 15.20 часа, поради което същите не подлежат на присъждане
(така ТР № 6/06.11.2013 г. по ТД 6/2012 г. ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Л. Т., ЕГН ********** да заплати на ................., ЕИК
.................. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ
сумата от 1843,51 лева, представляваща цена на потребена топлинна енергия
за имот, находящ се на адрес: гр. ................, за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 19.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 7,30 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 19.12.2022 г. до изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 672,08 лева,
представляваща разноски по делото, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153
ЗЕ за цена на ползвана топлинна енергия за сумата над 1843,51 лева до
пълния предявен размер от 1858,44 лева и за периода от 01.05.2019 г. до
31.07.2019 г., както и исковете по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 321,88 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г. и
сумата от 1,65 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г.
ОСЪЖДА Е. Л. Т., ЕГН ********** да заплати на ................., ЕИК
.................. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ
сумата от 4477,11 лева, представляваща цена на потребена топлинна енергия
за имот, находящ се на адрес: гр. ................, за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 19.12.2022 г. до изплащане на
18
вземането, сумата от 17,74 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 19.12.2022 г. до изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 634,68 лева,
представляваща разноски по делото, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153
ЗЕ за цена на ползвана топлинна енергия за сумата над 4477,11 лева до
пълния предявен размер от 4513,35 лева и за периода от 01.05.2019 г. до
31.07.2019 г., както и исковете по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 781,70 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г. и
сумата от 4,00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ............ като помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19