№ 50
гр. Раднево, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20245520101014 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България”
ЕАД срещу П. Д. Д., с която се предявява установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че с ответника имали сключен договор за лизинг
към допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
24.07.2020 г. с предпочетен номер +********, за предоставяне за временно и
възмездно ползване на мобилен апарат Самсунг Галакси С20 Плюс 128ГБ
Блек, за обща лизингова цена от 1347,57 лв., дължима чрез 23 месечни вноски,
всяка в размер на 58,59 лв. Твърди, че ответникът по този договор дължи сума
в размер на 117,18 лв. за лизингови вноски от 10.05.2022 г. до 09.07.2022 г.
Твърди, че на същата дата 24.07.2020 г. сключили и друг договор за лизинг
към допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
24.07.2020 г. с предпочетен номер +********, за предоставяне за временно и
възмездно ползване на базови аксесоари, дължима чрез 23 месечни вноски,
всяка в размер на 2,49 лв. Твърди, че ответникът по този договор дължи сума в
размер на 4,98 лв. за лизингови вноски от 10.05.2022 г. до 09.07.2022 г. Твърди,
че на 16.05.2022 г. сключили ново споразумение към договор за мобилни
услуги от 24.07.2020 г. с предпочетен номер +********, с план Тотал макс за
срок от 24 месеца и месечен абонамент в размер на 55,99 лв., по който
1
ответникът дължал сума в размер на 208,15 лв. за месечни абонаментни такси
и използвани услуги за периода от 10.05.2022 г. до 09.08.2022 г. Твърди, че
била начислена неустойка в размер на 189,60 лв. за неизпълнение на
задължение съгласно раздел III, чл. 2 от допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 16.05.2022 г. с предпочетен номер +********,
която не надвишава три месечни абонаментни такси, начислена във фактура
**********/10.10.2022 г. Твърди, че за предпочетен номер +******** било
сключено ново споразумение на 16.05.2022 г. за срок от 24 месеца с план
Тотал плюс с месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв., по който
ответникът дължал сума в размер на 49,33 лв. за месечни абонаментни такси и
използвани услуги за периода от 10.05.2022 г. до 09.08.2022 г. Твърди, че била
начислена неустойка в размер на 89,63 лв. за неизпълнение на задължение
съгласно раздел III, чл. 2 от допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 16.05.2022 г. с предпочетен номер +********, която не
надвишава три месечни абонаментни такси, начислена във фактура
**********/10.10.2022 г. Твърди, че за предпочетен номер +******** било
сключено ново споразумение на 16.05.2022 г. за срок от 24 месеца с план
Тотал плюс с месечна абонаментна такса в размер на 20,99 лв., по който
ответникът дължал сума в размер на 146,20 лв. за месечни абонаментни такси
и използвани услуги за периода от 10.05.2022 г. до 09.10.2022 г. Твърди, че
била начислена неустойка в размер на 102,08 лв. за неизпълнение на
задължение съгласно раздел III, чл. 2 от допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 16.05.2022 г. с предпочетен номер +********,
която не надвишава три месечни абонаментни такси, начислена във фактура
**********/10.10.2022 г. Твърди, че на същата дата 16.05.2022 г. сключили
договор за лизинг към допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги от 16.05.2022 г. с предпочетен номер +********, за предоставяне за
временно и възмездно ползване на мобилен апарат Хуавей П50 Про 256ГБ
Блек, при обща лизингова цена от 1577,57 лв., дължима чрез 23 месечни
вноски, всяка в размер на 68,59 лв. Твърди, че ответникът по този договор
дължи сума в размер на 1620,62 лв. за лизингови вноски от 10.05.2022 г. до
09.10.2022 г., начислена във фактура **********/10.10.2022 г. Твърди, че на
същата дата 16.05.2022 г. сключили и друг договор за лизинг към
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 16.05.2022 г. с
предпочетен номер +********, за предоставяне за временно и възмездно
ползване на базови аксесоари, дължима чрез 23 месечни вноски, всяка в
размер на 5,24 лв. Твърди, че ответникът по този договор дължи сума в размер
на 125,76 лв. за лизингови вноски от 10.05.2022 г. до 09.07.2022 г., начислена
2
във фактура **********/10.10.2022 г. Гореописаните задължения са начислени
в издадени от заявителя 5 броя фактури, подробно описани в исковата молба.
За претендираните суми била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. №
669/2024 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил открит на известните по
делото адреси, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предявил
иска за вземането си. Поради което иска от съда да постанови решение, с което
да признае за установено вземането по заповедта за изпълнение, ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК /посочен петитум в
допълнителна молба на ищеца/.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника П. Д. Д., чрез
адв. В. М. АК-Стара Загора, в качеството му на особен представител, в който
взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че оспорва
дължимостта на претендираните вземания и счита договорите, на които се
основават претенциите, за нищожни поради неравноправност на клаузите в
тях, за което развива съображения. Твърди, че претендираните от ищеца
неустойки противоречат на морала и добрите нрави. Иска със съдебно
решение да се отхвърлят изцяло или частично предявените от ищеца искове.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 15.04.2025 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК №
159/27.03.2025 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е
обявил липсата на признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства и е
разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже
наличието на валидно сключени облигационни отношения с ответника по
договори за предоставяне на мобилни услуги; предоставените услуги в
процесния период и дължими суми за тях в претендираните размери; валидно
сключени договори за лизинг и наличие на неплатени лизингови вноски,
клаузи за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите и техния
размер.
От приетите по делото многобройни писмени доказателства, находящи
се в исковото и заповедното производство – договори за услуги и лизинг от
л.24-67, приложените общи условия на ищцовото дружество /л.68-71/, е
видно, че между страните са възникнали няколко облигационни отношения по
предоставяне на услуги от ищеца /предимно интернет и телефони услуги/,
както и лизинг на мобилни устройства и базови аксесоари за използване на
3
услугите.
За използваните услуги и лизинговите вещи са издавани месечни
фактури за абонаментни такси, лизингови вноски, предоставени услуги, както
следва: фактура № **********/10.06.2022 г. на л.15-16, издадена за сумата от
270,46 лв. за месечни абонаменти, ползвани услуги и лизингови вноски за
периода от 10.05.2022 г. до 09.06.2022 г., платима до 25.06.2022 г.; фактура №
**********/10.07.2022 г. на л.17-18, издадена за сумата от 263,55 лв. за
месечни абонаменти, ползвани услуги и лизингови вноски за периода от
10.06.2022 г. до 09.07.2022 г., платима до 25.07.2022 г.; фактура №
**********/10.08.2022 г. на л.19-20, издадена за сумата от 184,78 лв. за
месечни абонаменти, ползвани услуги и лизингови вноски за периода от
10.07.2022 г. до 09.08.2022 г., платима до 25.08.2022 г.; фактура №
**********/10.09.2022 г. на л.21-22, издадена за сумата от 58,84 лв. за месечни
абонаменти, ползвани услуги и лизингови вноски за периода от 10.08.2022 г.
до 09.09.2022 г., платима до 25.09.2022 г.; фактура № **********/10.10.2022 г.
на л.23, издадена за сумата от 491 лв. за неустойки при предсрочно
прекратяване на договори за услуги, сумата от 17,99 лв. застраховки и за
сумата от 1476,60 лв. за лизингови вноски, платима до 25.10.2022 г., се
установява, че въз основа на сключени договори за ползване на мобилни
услуги и лизинг, ответникът има начислени услуги и абонаменти към
ищцовото дружество в размер на 403,68 лв., за лизингови вноски в размер на
1 868,54 лв. и неустойка за прекратяване на договорите в размер на 491 лв.
Ответникът не е възразил пред ищцовото дружество за начислените
услуги за абонаментни планове и ползвани услуги. Съгласно приетите по
делото общи условия /л. 68-71/, ответникът следва да следи издадените
фактури и при несъгласие да оспори същите, което ответникът не е сторил, с
което е признал пред ищеца начисленията за ползвани услуги. Не е нужно
ищецът да изпраща на ответника фактурата, за да възникне задължението за
плащане за начислени абонаменти и ползвани услуги. Освен това следва да се
посочи косвеното доказателство по делото, а именно представените от ищеца
договори, че ответникът е абонат на ищцовото дружество от 2014 г., от която е
видно, че ответникът е заплащал издадени фактури в периода 2014 г. до 2022 г.
/процесните фактури/, след което е спрял плащанията по договорите. От това е
видно, че същият е бил наясно с тези договори, ползвал е услугите и ги е
плащал до известен в миналото момент, след което е спрял плащанията, но е
продължил ползването на услугите съобразно представените справки за
потреблението по претендираните фактури.
4
Действително по делото няма представени доказателства за доставянето
на услугите, но тяхното изчисление е резултат на електронно отчитане на
ползваните услуги и реално ответникът е този, който трябва да оспори
начислените услуги пред мобилния оператор, за да се преразгледа
автоматичната електронна система и при евентуални грешки да се коригира
количеството ползвани услуги. В случая такава процедура не е имало,
ответникът е плащал услугите и абонаментите от сключване на
допълнителните споразумения към договорите, които е сключил в периода от
2014 г. до 16.05.2022 г., но без наличие на доказателства за основателна
причина е прекратил плащанията по издаваните фактури от ищеца, без да е
възразявал спрямо тях. Видно е, че след сключване на последните
споразумения от 16.05.2022 г. и издадените въз основа на тях фактури,
ответникът е спрял плащанията. А от тези споразумения и свързаните с тях
договори за лизинг ответникът е получил мобилни апарати на висока
стойност, тъй наречените премиум апарати, които обуславят размера на
претенцията за лизингови вноски. Отделно от това следва да се посочи, че
начислените услуги не са на значителна стойност, която на създава съмнения
за злоупотреба, адекватни са на абонаментните такси по сключените договори,
а начислените реално ползвани услуги са посочени в разбивки към фактурите
по пера, тоест за ответника е било известно за какво са начисленията. Тоест
основата на претенцията на ищеца е на база месечни абонаментни планове,
лизингови вноски и ползвани услуги съобразно представена подробна
разбивка. За първите е достатъчно сключването на договорите, които се
установиха по делото.
Поради изложеното следва извод, че ответникът има падежирали
непогасени задължения по въпросните фактури за услуги и абонаментни такси
в размер на 403,68 лв. и за лизингови вноски в размер на 1 868,54 лв. за
периода от 10.05.2022 г. до 09.09.2022 г. Затова съдът намира, че претенцията
за месечни абонаменти и ползвани услуги е основателна за претендираната
сума от 403,68 лв. и за лизинговите вноски за сумата от 1 868,54 лв., и
исковете ще се уважат за тези суми.
Ответникът е спрял плащанията по договора и по издадените фактури
няма плащане /ответникът дължи доказване на плащанията, което не стори/,
поради което ищцовото дружество е прекратило договорите за мобилни
услуги.
Ищецът е издал **********/10.10.2022 г. на л.23, издадена за сумата от
491 лв. за неустойки при предсрочно прекратяване на договори за услуги,
5
платима до 25.10.2022 г. Тази сума от 491 лв. включва: сумата от 189,60 лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от
16.05.2022 г. в размер до 3 стандартни месечни абонаменти съгласно раздел 3,
т.2 /предмет на иска/, сумата от 89,63 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на допълнително споразумение от 16.05.2022 г. в размер до 3
стандартни месечни абонаменти съгласно раздел 3, т.2 /предмет на иска/,
сумата от 102,08 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 16.05.2022 г. с предпочетен номер +******** в размер до 3
стандартни месечни абонаменти съгласно т.9 /предмет на иска/, и сумата от
109,69 лв., представляваща разлика между стандартна цена на устройства без
абонамент и размер на направена отстъпка по договор за лизинг от 16.05.2022
г., за която сума е било отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК и не е предмет
на настоящото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК. Неустойките от 189,60 лв.,
от 89,63 лв. и от 102,08 лв., в общ размер на 381,31 лв., представляват до три
стандартни месечни абонаментни такси без ДДС съгласно двете допълнителни
споразумения /л.38-44, л.51-56/ и договора от 16.05.2022 г. /виж л.57-64/. В
удебеления шрифт в договора и в допълнителните споразумения е посочено,
че при прекратяване на договора по вина на потребителя, същият дължи
неустойка в размер на месечните абонаменти до края на договора, но същата е
лимитирана до трикратния размер на месечните абонаменти /виж л.40, л.46,
гърба на л.52/.
Следва да се разгледат по служебен почин на съда, с оглед задължението
да се следи за защита правата на потребителя, дали тази клауза за неустойка е
нищожна. В този смисъл има и изрично възражение от особения представител
на ответника, заявено в отговора на исковата молба.
Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на
виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да
престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на
договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и
независимо от техния размер. Страните да уговарят свободно вида и размера
на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни
норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се
отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по аргумент от чл.
288 ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
6
санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.
Съгласно т.3 на ТР № 1/2009 г. на ТК на ВКС преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Затова преценката следва да се извърши
към разпоредбите за неустойка каквито са уговорени. Те се претендират като
неустойки в размер на 3 месечни абонамента.
На първо място неустойката може да се претендира по начина, по който
е уговорена. В договора е уговорена неустойката като остатък от всички
дължими месечни вноски до края на договора, но не повече от трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, тоест е с фиксиран краен предел.
Договорът за мобилни услуги е договор за периодично изпълнение и
развалянето му има действие само занапред, а по силата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД
кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението, т.е.
неустойката може да обезщетява само такива вреди, т.е. само резулаторна
неустойка. В случая уговорената неустойка е именно резулаторна и поради
това не се явява нищожна клауза като противоречаща на добрите нрави, тъй
като не би излизала извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Както приема и ОС-Стара Загора в свое определение №
260112 от 08.10.2020 г. по в.ч.гр.д. № 3240/2020 г.
Затова съдът намира, че претенцията за неустойка е основателна за
сумата от 381,31 лв. и искът ще се уважи за тази сума.
Следва изрично да се посочи, че още със заповедта за изпълнение е
отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК в частта за неустойки, които съдът е
счел за неравноправни клаузи.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и
исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената
част от исковете. Ищецът е сторил общо разноски в размер на 1 773,28 лв., от
които за платена държавна такса в размер на 53,07 лв. в заповедното
производство и в размер на 53,07 лв. в исковото производство, адвокатско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 525,79 лв. /фактура
към договор за правна помощ от 17.05.2024 г. на л.12 от заповедното
производство/ и за исковото производство в размер на 576 лв. /договор за
правна помощ от 01.04.2025 г. на л.115/, както и внесени 565,35 лв. депозит за
възнаграждение за особен представител на ответника, които са база за
определяне на разноските на ищеца. Същите следва да се уважат изцяло
7
съобразно уважените искови претенции.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Д. Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр. Раднево, ул. ********, дължи на „Йеттел
България” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, Ж.К. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД:
- сумата от 117,18 лв. (сто и седемнадесет лева и 18 ст.) - главница,
представляваща незаплатено задължение по договор за лизинг от 24.07.2020 г.
към допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +******** от 24.07.2020 г., за предоставяне за временно и
възмездно ползване на устройство марка SAMSUNG Galaxy S20 Plus 128 GB
Black, за неплатени лизингови вноски за отчетен период от 10.05.2022 г. до
09.07.2022 г.;
- сумата от 4,98 лв. (четири лева и 98 ст.) - главница, представляваща
незаплатено задължение договор за лизинг от 24.07.2020 г. към допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********
от 24.07.2020 г., за предоставяне за временно и възмездно ползване на пакет
базови аксесоари за неплатени лизингови вноски за отчетен период от
10.05.2022 г. до 09.07.2022 г.;
- сумата от 208,15 лв. (двеста и осем лева и 15 ст.) - главница,
представляваща незаплатени абонаментни такси и използвани услуги по
допълнително споразумение от 16.05.2022 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +********, за отчетен период от 10.05.2022 г. до
09.08.2022 г.;
- сумата от 189,60 лв. (сто осемдесет и девет лева и 60 ст.) – неустойка за
неизпълнение на задължение съгласно раздел III, чл. 2 от допълнително
споразумение от 16.05.2022 г., която не надвишава три месечни абонаментни
такси, начислена във фактура **********/10.10.2022 г.;
- сумата от 49,33 лв. (четиридесет и девет лева и 33 ст.) - главница,
представляваща незаплатени абонаментни такси и използвани услуги по
допълнително споразумение от 16.05.2022 г. към договор за мобилни услуги с
8
предпочетен номер +********, за отчетен период от 10.05.2022 г. до
09.08.2022 г.;
- сумата от 89,63 лв. (осемдесет и девет лева и 63 ст.) – неустойка за
неизпълнение на задължение съгласно раздел III, чл. 2 от допълнително
споразумение от 16.05.2022 г., която не надвишава три месечни абонаментни
такси, начислена във фактура **********/10.10.2022 г.;
- сумата от 146,20 лв. (сто четиридесет и шест лева и 20 ст.) - главница,
представляваща незаплатени абонаментни такси и използвани услуги по
договор за мобилни услуги от 16.05.2022 г. с предпочетен номер +********, за
отчетен период от 10.05.2022 г. до 09.10.2022 г.;
- сумата от 102,08 лв. (сто и два лева и 08 ст.) – неустойка за
неизпълнение на задължение съгласно т. 9 от договор за мобилни услуги от
16.05.2022 г. с предпочетен номер +********, която не надвишава три месечни
абонаментни такси, начислена във фактура **********/10.10.2022 г.;
- сумата от 1620,62 лв. (хиляда шестстотин и двадесет лева и 62 ст.) -
главница, представляваща незаплатено задължение по договор за лизинг от
16.05.2022 г. за предоставяне за временно и възмездно ползване на устройство
марка HUAWEI P50 Pro 256GB Black, за неплатени лизингови вноски за
отчетен период от 10.05.2022 г. до 09.10.2022 г.;
- сумата от 125,76 лв. (сто двадесет и пет лева и 76 ст.) - главница,
представляваща незаплатено задължение по договор за лизинг от 16.05.2022 г.,
за предоставяне за временно и възмездно ползване на пакет базови аксесоари
за неплатени лизингови вноски за отчетен период от 10.05.2022 г. до
09.10.2022 г.;
- законната лихва върху главниците, считано от 13.08.2024 г. до пълното
им погасяване,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 408/14.08.2024 г. по ч.гр.д. № 669/2024 г. по описа на РС-
Раднево.
ОСЪЖДА П. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Раднево, ул. ********, да заплати на „Йеттел България” ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, Ж.К.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1 773,28 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и три лева и 28 ст./,
представляваща разноски за заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
9
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
10