№ 228
гр. Варна, 15.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20243100501741 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 31120/04.12.2024 г., подадена от М. И. М., чрез
процесуалния му представител адв. И. Е., с искане за изменение в частта за разноските на
Решение № 1196/13.11.2024 г., постановено по в. гр. дело № 1741/2024 г. по описа на ОС-
Варна. Молителят счита, че всеки един от съделителите следва сам да понесе сторените в
производството разноски за процесуално представителство от адвокат или да се присъдят
разноски в негова полза. Сочи, че не е подавал жалба срещу първоинстанционното решение,
като с постановеното решение на ОС-Варна делбеният имот е допуснат до делба, като не е
променен размерът на дела му в делбения имот.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК от К. И. А. и от А. И. А. не са депозирани отговори.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
С решение № 1196/13.11.2024 г. постановено по в гр. дело № 1741/2024 г. по описа на
ОС-Варна съдът е: отменил решение № 210/13.12.2022 г., постановено по гр. д. № 1524/2021
г. по описа на РС-Девня, 3-ти състав, поправено с Решение № 98/08.06.2023 г.; Решение №
151/05.10.2022г. и Решение № 20/06.02.2024 г. с което: по предявен иск с правно основание
чл. 34 от ЗС, за делба от М. И. М., ЕГН: **********, с адрес в град Варна, ул. „П Р“ № 36,
чрез процесуалния му представител адв. И. Е. от АК-Варна, е допусната съдебна делба на
недвижим имот с идентификатор № ***.3.12 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Девня, одобрени със Заповед № РД -18-85/17.09.2008. на изпълнителния
директор на АГКК, представляващ апартамент с адрес – гр. Девня, бул. “Съединение“ , бл. 4,
вх. В, ет. 4, ап. 42, състоящ се от две стаи , кухня , сервизни помещения и две тераси с площ
58.57 кв.м с прилежащи части – изба № 42 с площ 7.45 кв.м и 2.2323% от общите части на
сградата с идентификатор № ***.3, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***
по КККР на град Девня, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж
апартамент с идентификатор ***.3.11, под обекта ***.3.9 и над обекта ***.3.15., между
съделителите М. И. М., К. И. А., А. И. А. и М. А. А. при следните квоти: 1/8 идеални части
1
за М. И. М.; 1/8 идеални части за К. И. А.; 1/8 идеални части за А. И. А.; 5/8 идеални части за
М. А. А., като вместо него е допуснал извършването на съдебна делба на: съсобствен
недвижим имот с идентификатор № ***.3.12 по КККР на град Девня, одобрени със Заповед
№ РД-18-85/17.09.2008. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент с
адрес – гр. Девня, бул. “Съединение“ , бл. 4, вх. В, ет. 4, ап. 42, състоящ се от две стаи,
кухня, сервизни помещения и две тераси с площ 58.57 кв.м с прилежащи части – изба № 42 с
площ 7.45 кв. м и 2.2323% от общите части на сградата с идентификатор № ***.3,
разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град Девня, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж апартамент с идентификатор ***.3.11, под
обекта ***.3.9 и над обекта ***.3.15., между съделителите М. И. М., К. И. А. и А. И. А. при
следните квоти: 2/16 идеални части за М. И. М.; 7/16 идеални части за К. И. А.; 7/16 идеални
части за А. И. А.. Съдът е осъдил, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. И. М., да заплати на
К. И. А. и А. И. А. сумата в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща сторени
пред ОС-Варна разноски за заплатена държавна такса по делото, както и е осъдил на
основание чл. 38 от ЗАдв., М. И. М. да заплати на адв. М. Д. от АК-Варна, сумата в размер
на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ по делото пред ОС-Варна.
В мотивите на решение № 1196/13.11.2024 г. постановено по в гр. дело № 1741/2024 г.
по описа на ОС-Варна съдът е посочил, че наследодателят И. А. е закупил процесния имот
по време на брака си с М. А.. С настъпването на неговата смърт наследниците му по закон,
по силата на наследствено правоприемство са станали собственици на неговата ½ идеални
части от процесния имот, при следните квоти, както следва: 1/8 идеални части за М. И. М.;
1/8 идеални части за К. И. А.; 1/8 идеални части за А. И. А.; 1/8 идеални части за М. А. А.,
като М. А. е собственик на 4/8 идеални части на основание, че процесния имот е закупен от
И. А. по време на брака му с М. А. А. и закупеното по време на брака имущество
принадлежи по равно на двамата съпрузи. Следователно М. А. е собственик на общо 5/8
идеални части от процесния делбен имот. В хода на процеса, на 12.11.2023 г. М. А. А. е
починала. От представеното удостоверение за наследници на М. А. А. се установи, че след
смъртта си е оставила наследници по закон – К. И. А. – син и А. И. А. – дъщеря. На
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът при постановяване на решението си следва да вземе
предвид фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. Следователно процесният недвижим имот следва да бъде допуснат до делба, на
основание чл. 34 от ЗС, между съделителите М. И. М.; К. И. А. и А. И. А. при следните
квоти: 2/16 идеални части за М. И. М.; 7/16 идеални части за К. И. А.; 7/16 идеални части за
А. И. А..
Отмяната на първоинстанционното решение е с оглед настъпилата смърт на един от
съделителите.
Действително с въззивното решение процесният делбен имот е допуснат до делба,
като не е променен размерът на дела на М. И. М. в делбения имот. Първоинстанционното
решение е отменено и е постановено друго решение, поради обстоятелството, че в хода на
процеса е починал един от съделителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 355, изр. 1 от ГПК, страните в делбеното производство
заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им, тоест при приключване на
делбеното производство. Последователно в съдебната практика се приема (т. 9 от ППВС № 7
от 1973г., определение № 60141 от 19.11.2021г. на ВКС по ч.гр.д. № 3096/2021г., II г.о. и
цитираното в него определение № 193 от 26.11.2020г. на ВКС по ч.гр.д. № 2700/2020г., II г.о.
и др.), че това правило е приложимо относно разноските, които са направени по повод
признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване
на правата на съделителите и способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам
направените разноски за процесуално представителство за адвокат.
Когато обаче е налице спор, дали съществува съсобственост, досежно правата на
съделителите и способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по
присъединените искове в делбеното производство, а така също и при обжалване на
2
постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира
разпоредбата на чл. 78 ГПК.
В хипотезата, че на 12.11.2023 г. М. А. А. не беше починала, първоинстанционното
решение би било потвърдено, като в полза на М. М. би възникнало право да му бъдат
присъдени сторените от него разноски в производството пред ОС-Варна.
Процесният делбен имот е допуснат до делба, като не е променен размерът на дела на
М. И. М. в делбения имот. Следователно право на разноски има М. М.. Съобразно
приложения списък за направени от М. И. М. разноски в производството пред ОС-Варна,
става видно, че същият е направил разноски в размер на 1200 лева за заплащане на
адвокатско възнаграждение. Следователно К. И. А. и А. И. А. следва да бъдат осъдени да
заплатят на М. М. сумата в размер на 1200 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Постановеното решение в частта му за разноските следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено решение, с което К. И. А. и А. И. А. да бъдат осъдени да заплатят
на М. М. сумата в размер на 1200 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, по молба с вх. № 31120/04.12.2024 г.,
подадена от М. И. М., чрез процесуалния му представител адв. И. Е., Решение №
1196/13.11.2024 г., постановено по в. гр. дело № 1741/2024 г. по описа на ОС-Варна, в частта
му за разноските, като отменя Решение № 1196/13.11.2024 г., постановено по в. гр. дело №
1741/2024 г. по описа на ОС-Варна, в частта му за разноските, с което съдът е осъдил, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. И. М., да заплати на К. И. А. и А. И. А. сумата в размер
на 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща сторени пред ОС-Варна разноски за
заплатена държавна такса по делото, както и е осъдил, на основание чл. 38 от ЗАдв., М. И.
М. да заплати на адв. М. Д. от АК-Варна, сумата в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин
лева/, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по делото
пред ОС-Варна и вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К. И. А. и А. И. А. да заплатят на М. И.
М. сумата в размер на 1200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща сторени пред ОС-
Варна разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3