№ 15624
гр. София, 21.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20211110160088 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 21.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 60088/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „У.“ АД срещу И.А. П., като се твърди, че страните били
сключили Договор за кредитна карта № .............../01.07.2016 г. по силата на който бил
предоставен банков кредит в размер на 3000,00 лева. Поддържа, че кредитополучателят бил
в неизпълнение на договора, като вземания по същия били станали предсрочно изискуеми,
като се дължала главница в размер на 359,00 лева, както и мораторна лихва в размер на
123,10 лева за периода от 23.02.2017 г. до 13.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 29.09.2020 г.,
както и сумата от 72,00 лева, представляващи разходи за извънсъдебно уведомяване. Сочи,
че била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, но последната била връчена по чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което има правен интерес от предявените искове. Евентуално, сочи, че
съдът следвало да осъди ответника за претендираните суми, ако приеме, че не било налице
предсрочна изискуемост. Прави доказателствени искания за приемане на писмени
доказателствени средстав, както и за допускане на заключението на ССчЕ по формулирани в
исковата молба задачи. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи
претендираните суми, евентуално да бъде осъден да заплати претендирани суми, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника чрез
особения представител, като предявените искове се оспорват. Прави отвод във връзка с
предявените осъдителни искове, като твърди, че в настоящото производство можело да се
предявяват само установителни искове. Навежда доводи, че неоснователно ищецът сочел, че
1
били налице предпоставките за наличието на предсрочна изискуемост. Иска отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и
последващо обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ, във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че на основание чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126 ГПК следва да върне
исковата молба в частта по предявените евентуални, осъдителни искове, като съображенията
за това са следните:
Съгласно т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК „В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера
на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване
на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при
условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.“. В
случая не е налице друго основание на предявените евентуални осъдителни искове, а
същото каквото е в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК от 19.10.2020 г. по ч. гр. д. № 47145/2020 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав. С
оглед на това е налице хипотезата на чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126 ГПК. Съгласно правилото
на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две
дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното
дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на
първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.
Целта на е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат
идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна
защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни
решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или
правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание
сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е
длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск.
Тоест, разпоредбата по своята правна същност е антиципиран отвод за сила на пресъдено
нещо – така Решение № 119 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3368/2014 г., IV г. о., ГК;
Решение № 471 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2010 г., IV г. о., ГК . В случая е
без значение обстоятелството, че формално по главните искове петитумът на ищеца за
установителни искове, тъй като същите са предявени при условието на чл. 422 ГПК, като се
цели да се установят вземанията инкорпорирани в заповедта за изпълнение, която е
изпълнително основание – арг. чл. 404, т. 1 ГПК. Идентичен е резултатът при постановяване
на осъдително съдебно решение, което също представлява изпълнително основание – арг.
чл. 404, т. 1 ГПК. Тъй като производството по предявените установителни искове, при
условията на чл. 422 ГПК не е приключило, а евентуално съединените осъдителни искове са
предявени между същите страни, на същото основание и същото искане, то последните се
явяват процесуално недопустими.
За пълнота е необходимо да се изясни и обстоятелството, че обстоятелството дали
2
вземанията са обявени за предсрочно изискуеми не обуславя различно основание на иска –
така Решение № 15/09.05.2017г. по т. д. № 60034/2016г. на ВКС, I г.о; Решение №
139/5.11.2014 г. на І-во т.о. по т. д. № 57/2012 г.; Решение № 7/19.05.2017 г. по гр. д. №
60053 /2016 г. на ВКС, ГК, II г. о. „…не може да се игнорира, че съществува валидна
облигационна връзка по договора за кредит при условията договорени от страните кредитор
и кредитополучател. Липсата на точно изпълнение по тях, без настъпилите последици на
надлежно обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит,
съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване
на задължението – главница и лихви, следва да бъде съобразено в рамките на исковото
производство по чл. 422 ГПК. Длъжникът – ответник по иска дължи изпълнение макар и
само до онази част, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните.“.
Тоест, предсрочната изискуемост касае единствено за изгубване от длъжника на
предимството на срока – арг. чл. 71, ал. 1 ЗЗД. Извод в противна насока не би могъл да се
направи и от възприетото в Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, ТК,
I т. о. В тази насока настоящият съдебен състав е съобразил и постановките на
Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК .
Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на валиден договор за издаване на кредитна карта между ищеца и ответника,
съответно предаване на кредитната карта от ищеца на ответника; 2) клаузите от договора да
са валидни , като не са неравноправни и не противоречат на императивните
материалноправни норми; 3) клаузите от договора да са индивидуално уговорени или да не
нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави; 4)
усвояване на парични суми по издадената кредитна карта в твърдения от ищеца размер,
които да не са заплатени на уговорения в договора падеж.
С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи
пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки, а ответникът трябва да
докаже, че е заплатил претендираните суми.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателствени средства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването
на правния спор предмет на делото.
Следа да бъде уважено искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на задачите поставени в исковата молба, тъй като същите са допустими,
относими и необходими за изясняването на предмета на правния спор и установяването на
обстоятелствата и връзките между тях са част от предмета на доказване за които страните
носят доказателствена тежест.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 29.09.2022 г. от 09:30 ч. за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
3
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126 ГПК, искова молба с вх. №
73330/20.10.2021 г. подадена от „У.“ АД, .......... срещу ИВ. АНГ. П., ЕГН: **********, в
частта по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 359,00 лева – главница по Договор за кредитна
карта № .............../01.07.2016 г., както и мораторна лихва в размер на 123,10 лева за периода
от 23.02.2017 г. до 13.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 29.09.2020 г., както и сумата от 72,00
лева, представляващи разходи за извънсъдебно уведомяване, като ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 60088/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в тази
част.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението съдебно-счетоводна експертиза по
задачите поставени в исковата молба от ищеца и служебно прецизираните задачи от съда в
мотивната част на определението, при депозит 350,00 лева, вносими от ищеца по сметка на
Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице за вещо лице М.М. която да бъде уведомена.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4