№ 3786
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100510395 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците М. И. Г., Н. И. Г. и К. Б. С.,
всички чрез адв. К., срещу решение № 7286/20.04.2024г., постановено по гр.дело №
57469/2023г. по описа на СРС, 79-и състав, в частта, в която е признато за установено,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че ответникът М. И. Г. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата
827.71 лева, представляваща 1/6 част от дължимата цена на топлинна енергия,
доставена през периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот - ап. 9,
находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. ****, аб. № 92480, сумата 124.08 лева,
представляваща лихва за забава върху същата главница за периода от 15.09.2021г. до
08.08.2023г, и сумата 10.42 лева, представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва
върху главниците от 14.08.2023г. до окончателното им заплащане,
че ответникът Н. И. Г. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата
827.71 лева, представляваща 1/6 част от дължимата цена на топлинна енергия,
доставена през периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот - ап. 9,
находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. ****, аб. № 92480, сумата 124.08 лева,
1
представляваща лихва за забава върху същата главница за периода от 15.09.2021г. до
08.08.2023г, и сумата 10.42 лева, представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва
върху главниците от 14.08.2023г. до окончателното им заплащане, и
че ответникът К. Б. С. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата
1 670.84 лева, представляваща 4/6 части от дължимата цена на топлинна енергия,
доставена през периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот - ап. 9,
находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. ****, аб. № 92480, сумата 237.81 лева,
представляваща лихва за забава върху същата главница за периода от 15.09.2021г. до
08.08.2023г, и сумата 19.75 лева, представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва
върху главниците от 14.08.2023г. до окончателното им заплащане, за които вземания по
ч.гр. дело № 45617/2023г. по описа на СРС, 79-и състав, на 24.08.2023г. е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на постановеното от СРС
решение в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост. По делото било установено, че партидата се водела само на едно лице
– ответникът М. И. Г., а останалите двама ответници не били обвързани от облигация с
ищеца. Сумите за дялово разпределение и лихвите върху тях не били доказани, тъй
като не били обявени публично общите условия, респ. не били достигнали до
потребителите. По делото останал недоказан фактът кой точно бил потребителят на
топлинна енергия, не било изследвано прието ли е наследството. Молят за отмяна на
решението в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове. Претендират
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за
въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не заявява
становище по жалбата.
Решението не е обжалвано в частта, в която предявените от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са
отхвърлени, поради което в същите части решението е влязло в законна сила.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
2
Решението на СРС е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ. От съвкупната преценка на събраните по делото и неоспорени писмени
доказателства - нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 07.03.1999г. и заповед №
РД-41-3553/26.11.1982г. на СНС, ИК се установява, че И.Г.С. придобил правото на
собственост върху процесния ап. 9, находящ се в гр. София, к-с „Баталова воденица“,
бл. ****, като обезщетение за отчужден негов имот и изплащане на остатъка от
стойността на апартамента. Придобитият имот, съобразно представеното по делото
удостоверение, издадено от ГИС-София, има актуален административен адрес гр.
София, ж.к. „****.
Не е спорно и от доказателствата по делото се установява, че към
придобиването Старокин бил обвързан от валиден граждански брак с ответника К. Б.
С.. По силата на брачната връзка, на основание чл. 19 СК от 1985г. /отм./, вещните
права върху процесния ап. 9 били придобити от съпрузите в режим на съпружеска
имуществена общност. Видно от приетото по делото удостоверение за наследници
И.Г.С. починал на 23.03.2014г., като оставил за свои законни наследници ответниците
К. Б. С. – съпруга и М. И. Г. и Н. И. Г. – дъщери. След смъртта на И.Г.С., по силата на
наследственото правоприемство – чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, притежаваната от
него ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот преминала при равни части в
патримониума на ответниците, при което ответникът К. Б. С. притежавала 4/6 ид.ч., а
ответниците М. И. Г. и Н. И. Г. – по 1/6 ид.ч.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответниците,
че не следва да отговарят по предявените искове поради липса на доказателства, че
приели наследството на И.Г.С.. Ответниците не твърдят, че са вписали по предвидения
в чл. 50, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН ред отказ от наследството на починалия, нито са
ангажирали доказателства за това. Разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова
презумпция по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60
ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. В този смисъл - Решение №
437/17.01.2012г. по гр.д. № 70/2011г. III г.о. на ВКС. Когато се оспори приемането на
наследството, в тежест на кредитора е да докаже факта на приемането, респ. да поиска
3
приложението на чл. 51 ЗН. В случая обаче не е заявено надлежно оспорване на
приемането на наследството с въведени относими фактически твърдения, което би
довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца установяване на това
обстоятелство, а само общо е оспорено приемането на наследството. С оглед на това и
доколкото не са въведени от ответниците твърдения за вписан отказ от наследство или
за приемането му по опис, нито пък са представени доказателства за това, следва
изводът, че възражението относно обстоятелството, че било недоказано приемането на
наследството, е неоснователно.
Отделно за ½ ид.ч. от имота ответникът С. е собственик на придобивно
основание, различно от наследяването – имотът е придобит от нея в режим на СИО
като обезщетение за отчужден имот и за придобиването на апартамента е доплатена
сума. По делото в заповедното производство служебно са изготвени справки във
връзка със задължението на съда по чл. 411 ГПК. От същите се установява, че
регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответниците е именно този. Ответникът
М. Г. ползва наследствения имот, който факт се установява от приетите и неоспорени
формуляри за отчет за процесните два отоплителни сезона, подписани от нея, както и
от получаването на съобщенията по делото от нея на адреса. Ползването
на наследствения имот от ответника М. Г. обуславя извод
за приемане на наследството с конклудентни действия - чл. 49, ал. 2 ЗН.
Страните по делото не са формирали спор и от представените писмени
доказателства - извлечение от сметка за аб. № 92480, инсталация **********,
съобщения към фактури, протокол от проведено на 19.09.2001г. общо събрание,
индивидуални справки, формуляри за отчет и др. се установява, че сградата в режим
на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.
Както ответниците изрично признават в отговора на исковата молба, ответникът
М. Г. не подала при ищеца молба за откриване на партида. Едностранното прехвърляне
от ищеца на партидата на името на ответника М. Г. не е довело до облигация по реда
на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ по силата на изричен писмен договор, респ. не е изключено
приложението на специалната хипотеза на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че
ответниците М. И. Г., Н. И. Г. и К. Б. С., в качеството си на собственици на
топлоснабдения имот – апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. „****, през
процесния период били клиенти/потребители на доставяната до имота топлинна
енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във връзка с чл.
155 ЗЕ, ответниците, като собственици на топлоснабдения имот, били обвързани по
силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до
собствения им имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от
4
тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота от ищеца „Топлофикация
София” ЕАД топлинна енергия. Доколкото законът обвързва качеството
клиент/ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху
топлоснабдения имот, то и отговорността на ответниците за задължения за цена на
доставена до имота топлинна енергия във връзка с чл. 150 ЗЕ следва да е съответна на
участието им в съсобствеността – или във връзка с чл. 30, ал. 3 ЗС, ответникът К. Б. С.
следва да отговаря за 4/6 части от дължимата цена за доставената до имота топлинна
енергия, а ответниците М. И. Г. и Н. И. Г. – за по 1/6 част.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват
ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответниците да се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно
разпоредбите на чл. 36 ОУ на ищеца се фактурират и заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество.
Възражението за непубликуване на ОУ на ищеца е въведено за първи път с
въззивната жалба, предвид на което като преклудирано, същото не се обсъжда от
въззивния съд.
Възраженията във въззивната жалба по отношение на мораторните лихви върху
главниците за дялово разпределение са неотносими. С решението на
първоинстанционния съд исковете за установяване на задължения за мораторна лихва
върху главниците за цена на услугата дялово разпределение са изцяло отхвърлени, а
решението в същите части, като необжалвано е влязло в законна сила и не е предмет
на въззивната проверка.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви съображения по отношение установения размер на задълженията и
приложението от СРС на института на погасителната давност, съдът не намира
основание за промяна изводите на СРС по тези въпроси, доколкото при въззивната
проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269
ГПК.
5
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира
първоинстанционното решение за правилно в обжалваните части по въведените с
жалбата доводи, поради което същото следва да бъде потвърдено, като на основание
чл. 272 ГПК въззивният съд препраща и към изложените от СРС мотиви.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемият-ищец.
Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата 100 лева. Настоящият състав на съда намира, че
разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като
ищецът е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба и бланкетна молба с която
е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Поради това съдът намира, че защита
от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което
липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с
НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза
на ищеца.
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса
остават за сметка на съда.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7286/20.04.2024г., постановено по гр.дело №
57469/2023г. по описа на СРС, 79-и състав, в частта, в която е признато за установено,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът М. И. Г., ЕГН **********, дължи на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 827.71 лева, представляваща 1/6
част от дължимата цена на топлинна енергия, доставена през периода от 01.06.2020г.
до 30.04.2022г. в топлоснабден имот - ап. 9, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“,
бл. ****, аб. № 92480, сумата 124.08 лева, представляваща лихва за забава върху
същата главница за периода от 15.09.2021г. до 08.08.2023г, и сумата 10.42 лева,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от 14.08.2023г. до
окончателното им заплащане, ответникът Н. И. Г., ЕГН **********, дължи на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 827.71 лева, представляваща 1/6
част от дължимата цена на топлинна енергия, доставена през периода от 01.06.2020г.
до 30.04.2022г. в топлоснабден имот - ап. 9, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“,
бл. ****, аб. № 92480, сумата 124.08 лева, представляваща лихва за забава върху
същата главница за периода от 15.09.2021г. до 08.08.2023г, и сумата 10.42 лева,
6
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от 14.08.2023г. до
окончателното им заплащане, и ответникът К. Б. С., ЕГН **********, дължи на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 1 670.84 лева, представляваща
4/6 части от дължимата цена на топлинна енергия, доставена през периода от
01.06.2020г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот - ап. 9, находящ се в гр. София, ж.к.
„Сердика“, бл. ****, аб. № 92480, сумата 237.81 лева, представляваща лихва за забава
върху същата главница за периода от 15.09.2021г. до 08.08.2023г, и сумата 19.75 лева,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от 14.08.2023г. до
окончателното им заплащане, за които вземания по ч.гр. дело № 45617/2023г. по описа
на СРС, 79-и състав, на 24.08.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Далсия“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7