Решение по дело №827/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Максима България“ ЕООД срещу Решение рег. № 132 от 20.02.2025г. по АНД № 3081/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 005691 от 24.06.2024г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към ГД „КП“ при КЗП, с което за нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 200 от ЗЗП на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. Жалбоподателят оспорва решението, като твърди, че същото е неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Чрез процесуалния си представител развива подробни съображения в насока, че районният съд неправилно не е приложил чл. 28 от ЗАНН. Сочи, че е липсвала материална и териториална компетентност на издателите на АУАН и НП. Навежда, че незаконосъобразно в текста на НП е препратено към изготвен констативен протокол. Акцентира върху нарушения във връзка с датата на съставяне на АУАН. Обръща внимание, че е налице несправедливост на наложената санкция. От съда се иска да отмени решението и потвърденото с него НП. Претендират се разноски.

Ответната страна в производството – директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, не заема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в касационната жалбата, в рамките на допустимата проверка по смисъла на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Подадената касационна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение рег. № 132 от 20.02.2025г. по АНД № 3081/2024г. по описа на Районен съд Бургас е потвърдено наказателно постановление № 005691 от 24.06.2024г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към ГД „КП“ при КЗП, с което за нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 200 от ЗЗП на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. За да достигне до този извод, съставът на Районен съд Бургас е приел, че не са допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, като са спазени чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочил е за безспорно установено, че е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗП, а наказанието е определено в минимален размер. Развил е съображения за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН към случая. С тези мотиви е потвърдено обжалваното наказателно постановление.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

От събраните пред Районен съд Бургас доказателства, от фактическа страна се установява, че на 16.04.2024г., от служители в КЗП – РД Бургас (сред които актосъставителят – С. Г. Т. – В., старши инспектор), била извършена проверка (документирана в КП № К-2762636) на търговски обект „Т-Маркет“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Максима България“ ЕООД. При проверката (осъществена по повод постъпила жалба от потребител от 09.04.2024г.) се установило, че в обекта са изложени за продажба стоки, за които няма обявена продажна цена върху стоката или в близост до нея, а именно: банани, кифлички с шоколад, кифлички с мармалад, салата айсберг, репички, безалкохолни напитки „ШвепсЮ, пакетирани изделия - чипс и солети, тоалетна хартия „Милде“, тоалетна хартия „Гама“, чипс „Чиочипс“. На посочените стоки били изготвени снимки, приложени от проверяващите към констативния протокол. При констатираните данни на „Максима България“ ЕООД била връчена покана представител на дружеството да се яви на 30.04.2024г. в 09:30 часа в офиса на КЗП – РД Бургас – за съставяне на АУАН. Поканата била връчена на 24.04.2024г., но на 30.04.2024г. представител на търговеца не се явил. Поради тази причина бил съставен АУАН № 005691 от 07.05.2024г. – в отсъствие на нарушителя по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, връчен на същата дата на лице на трудов договор с дружеството-жалбоподател. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в производството. Изложената фактическа обстановка се установява от всички ангажирани доказателства пред Районен съд Бургас, действащ като въззивна инстанция в производството по обжалване на наказателното постановление и с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК посочената фактическа обстановка се възприема изцяло от касационната инстанция.

По съществото на спора настоящият касационен състав споделя изложените в решението на Районен съд Бургас мотиви относно издаване на наказателното постановление при спазване на процесуалния и материалния закон. Посочените мотиви са обосновани, не е необходимо да се преповтарят и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към тях.

При обсъждане по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК на изложените в жалбата възражения не се констатират основания за промяна на тези изводи.

Неоснователни са съображенията в касационната жалба за липса на компетентност на органите издали АУАН и НП. Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗЗП актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителя на съответния контролен орган или от кмета на общината. А. Т. – В. е определена за длъжностно лице, компетентно да съставя АУАН, на територията на областите Бургас, Сливен и Ямбол със заповед на председателя на КЗП № 242 от 22.11.2023г. (на л. 20 от НАХД № 3081/2024г. по описа на Районен съд Бургас). Следователно посоченият служител е притежавал териториална и материална компетентност за съставяне на АУАН. От своя страна директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към ГД „КП“ при КЗП, е бил с делегирани права да налага административни наказания и да издава НП – със заповед № 7 от 06.01.2023г. на председателя на КЗП. По този начин – при спазване на чл. 233, ал. 2 от ЗЗП, на издалия наказателното постановление орган е дадена нужната компетентност. В заключение може да се посочи, че са спазени всички изисквания по чл. 233, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП – за компетентност на органите, издали процесните АУАН и НП, и възраженията на касационния жалбоподател в обратната посока са неоснователни.

Не представлява нарушение на процесуалните правила цитирането в текста на НП на констативен протокол № К-2762636 от 16.04.2024г. Точно обратното – цитирането на КП е в изпълнение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, която задължава наказващият орган да посочи доказателствата, които потвърждават нарушение. Посоченият протокол представлява официален документ – писмено доказателства за установяване на факти от длъжностните лица при осъществен от тях контрол по смисъла на чл. 193, т. 1 от КЗП. Цитирането му е извършено при спазване на процесуалните правила. Още повече, че чрез това доказателство (и снимковия материал приложен към него) са индивидуализирани в пълна степен стоките, за които нарушението е допуснато – обратно на възраженията на жалбоподателя за липса на такава индивидуализация.

Не са допуснати нарушения и във връзка с датата на издаване на АУАН. Същият е съставен при спазване на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като на дружество е връчена покана за явяване на определена дата за съставянето му, на която дата представител на дружеството не се е явил. Логично е АУАН да бъде съставен след тази дата, тъй като нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН изисква след покана нарушителят да не се яви. Неявяването му може да бъде удостоверено единствено на по-късна дата, поради което със съставянето на АУАН на 07.05.2024г. не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Същият е връчен надлежно на лице в трудов договор с проверяваното лице – при спазване на чл. 233, ал. 4 от ЗЗП.

Както се посочи – Районен съд Бургас е установил правилно фактическата обстановка, при която е безспорно установено, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗП, което е подведено и под правилната санкционна норма – чл. 200 ЗЗП. Наказанието е наложено в минималния размер, предвиден в тази норма, поради което доводите за неговата несправедливост, поддържани от касационния жалбоподател, са неоснователни. Няма основания да се приложи и чл. 28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани със защита правата на потребителите, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Нарушението е първо за жалбоподателя, но това обстоятелство не може да се приеме като достатъчно смекчаващо, за да е налице маловажен случай. Същевременно не се констатират други смекчаващи вината обстоятелства. Точно обратното – налице е изричен сигнал от потребител за липса на поставени цени, което показва, че конкретни потребители са били засегнати от нарушението, а на място същото е установено по отношение на множество стоки, което е индиция за засягане на широк кръг от потребители. Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Такива съображения правилно са изложени и от наказващия орган в текста на НП, като се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Бургас следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдебният състав

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. Решение рег. № 132 от 20.02.2025г. по АНД № 3081/2024г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.