Р Е Ш Е Н И Е
01.03.2019г.,
гр.Хасково
Административен съд – Хасково, пети състав, в закрито заседание на
първи март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия: Кремена Костова-Грозева
разгледа докладваното от съдия
Костова-Грозева адм. дело №675 по
описа за 2018 година.
Производството по делото е образувано по
повод на жалби на С.Г.Я. и Й.Г.Я.-***, в качеството им на наследници на Г. Т.
Я., бивш жител ***, против действия по изменение на КККР, обективирани в писмо
/уведомление/ с изх. № 24-7795 от 11.04.2018г. на Началник СГКК - Хасково.
С Решение №2/30.01.2019г. съдът отмени
действията по изменение на КР, обективирани в уведомление с изх. № 24-7795 от
11.04.2018г. на Началник СГКК-Хасково и върна преписката на административния
орган за ново произнасяне по заявление с вх. № 01-117046/11.04.2018 г. Видно от
приложените разписки за връчване на съобщение, съдебният акт е съобщен на
страните, съотв. на жалбоподателите С.Я. и Й.Я.-Б., чрез техния пълномощник
адв. П., на 04.02.2019г.
Със Заявление с вх. №939/08.02.2019г.,
подадено от адвокат С.П., в качеството му на пълномощник на жалбоподателите С.Г.Я.
и Й.Г.Я.-Б., се прави искане за допълване на решението на съда в частта на
разноските, като се претендира присъждане на адвокатския хонорар и се прилага
писмено доказателство за изплатен такъв в полза на пълномощника.
Молбата, съдържаща искане за допълване
на решението в частта на разноските, е изпратена на ответната страна за
становище, която е депозирала такова в указания ѝ срок. В него изрично се
възразява срещу направеното искане.
Съдът, като съобрази данните по делото,
намира процесното искане по чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за
допустимо, като изходящо от активно легитимирани лица, чрез надлежно
упълномощения им пълномощник и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.
Разгледано по същество, то е напълно
неоснователно по следните съображения:
Безспорно е обстоятелството, че
съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт /в случая действие на
административен орган/, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Т.е. авторът
на отмененото действие - Началник СГКК - гр.Хасково, заплаща всички направени
по делото разноски, вкл. и възнаграждението за един адвокат, определено
съгласно Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА, ако другата страна е ползвала такъв.
Също е безспорно, че
жалбоподателките договарят с адв. П. заплащане на възнаграждение в размер на
600 лева, като заплащането да е по сметка. Несъмнено е и също, че до с.з., в
което е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество на спора, няма
представено надлежно доказателство за факта на постъпили 600 лева по см. на
адв. П..
Настоящото искане е неоснователно,
защото представеният тук към коментираното искане за допълване на решението в
частта на разноските документ, озаглавен „Движение по сметка“ на С.П., с
мастилен печат на „Райфайзен банк“ България ЕАД, е след момента, до който това
може да се направи от страната, за да се уважава една претенция за разноски,
вкл. и по реда на чл.248, от ГПк, вр. с
чл.144 от АПК.
Съгласно ТР № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. дело №6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително
се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването
за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера
на разписка. Тези действия обаче следва да са до приключване на делото по същество, не и както този случай това се прави едва с молбата за
изменение на решението в частта на разноските по реда на чл.248, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.144 от АПК.
Освен това, в случаите, при които се договаря заплащане на
някакво възнаграждение за адвокат по негова банкова сметка, ***ява със
съответните банкови документи. В случая представеният по делото документ,
озаглавен „Движение по сметка“, съдът не възприема за надлежно доказателство,
удостоверяващо заплащане на адвокатски хонорар на адв.С.П. по адм. дело
№675/2018г. в размер на 600 лева от страна на двете жалбоподателки по
настоящото дело. Видно от въпросното „извлечение“, то не удостоверява постъпване в сметката на
адв. П. на сума в размер на 600 лева, която да е заплатена на датата на
сключване на договора за правна защита, която дата е 01.10.2018г., т.е. много
след датите от „ИЗВЛЕЧЕНИЕТО“.
Не се доказва да има уговорено
авансово заплащане на хонорара на адв. П. в размер на 600 лв. преди датата на
сключване на договора от 01.10.2018г., поради което въпросното „доказателство“,
като удостоверяващо единствено движение по см. на лицето за м. август 2018г. е
и ненадлежно да удостоверява претендирано плащане от страна на двете
жалбоподателки по това дело на договореното възнаграждение от 600 лева на дата
01.10.2018г.
В документа се сочат различни по размер суми
от различни дати на м. август 2018г., но никъде не се сочи, коя от тези суми
евентуално е превеждана на адв.П. било от С.Я., било от другата жалбоподателка Й.Я.-Б.,
както и че тези постъпления на суми се извършват във връзка с осъществяване на
правна защита по адм. дело №675/2018г. по описа на АдмС – Хасково.
Декларираното от адв. П., че договореният на 01.10.2018г. адвокатски хонорар е
заплатен изцяло, не може да се приравнява на надлежно доказателство,
удостоверяващо и то своевременно до единствения релевантен последен момент за
това, на плащане на претендираната сума.
Ето защо искането за допълване на
Решение №2/30.01.2019г., се явява
неоснователно и следва да се отхвърли.
Предвид горното и на основание чл. 248, ал.3, във вр. с ал.1 от ГПК, във
вр. с чл.144 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
искането на С.Г.Я. и Й.Г.Я.-Б., направено чрез адв. С.П., за изменение
на Решение №2/30.01.2019г. на АдмС –
Хасково в частта за разноските.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.