Решение по дело №1316/2024 на Административен съд - Варна

Производството е с правно основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН,вр.чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба, подадена от М. Г. Р. чрез пълномощник адв. Ж. Г. срещу Решение № 589/07.05.2024 г. постановено по АНД № 2617/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XLIV състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0442-000527/01.06.2023 г. на Началник сектор в Четвърто районно управление към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, с което на М. Г. Р., на осн. разп. на чл. 174, ал. 3 предл. 2 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000,00 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 24 (двадесет и четири) месеца.

С жалбата се прави искане за отмяна на Решение № 589/07.05.2024 г. постановено по АНД № 2617/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XLIV състав, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и постановяване на ново, с което да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Като конкретни мотиви, обосноваващи искането жалбоподателят сочи допуснатия порок в издадения талон за изследване на кръвта за наличие на алкохол и/ или наркотични вещества по реда на чл.6 ал.6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози вр.чл.3 ал.2 от с.н., съставляващ непосочен срок за явяване в медицинско заведение. За първи път в касационната жалба въвежда, непосочено във въззивното производство ново твърдение, че е бил възпрепятстван да се яви за изследване, защото непосредствено след извършената проверка, бил задържан.

 

В открито заседание, редовно призован, касатора не се явява, не се представлява. Представено е писмено становище от адв.Ж. Г. – процесуален представител, който поддържа касационната жалба на изложените в нея основания и въведеното искане.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява, не се представлява. Представени са писмени бележки от представител по пълномощие – ю.к. К. Л., в които се оспорват твърденията, изложени в касационната жалба. Приема, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна Прокуратура-Варна, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211,ал.1 от АПК. Същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата касационни основания, доказателствата събрани във въззивната инстанция и при служебната проверка,осъществена по реда на чл.218,ал.2 от АПК, приема следното:

За да постанови изложения в обжалваното решение резултат, от фактическа страна въззивният съд е установил, че около 07:15 часа на 05.05.2023 г. М. Г. Р. управлявал влекач „М. А.“, собственост на „Кей Ти Кей“ ЕООД с Булстат: *******, с рег. № [рег. номер] с прикачено към него полуремарке с рег. № [рег. номер], собственост на „Кей Ти Кей“ ЕООД в [населено място], обл. Варна, по крайбрежен път в посока от ЖП гара към МТГ „Делфин“. Възникнало ПТП с управляваното от касатора превозно средство, поради което бил повикан екип на Четвърто РУ към ОД на МВР [населено място]. Пристигналите служители на поискали да изпробват водача на превозното средство за употреба на наркотични вещества, като той отказал пред тях да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Съдът констатирал, че приемайки, че с това свое поведение, М.Р. е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл 2 от Закона за движение по пътищата, на 05.05.2023 г., е съставен акт за установяване на административно нарушение, с който касаторът е санкциониран за нарушение на посочената нормативна разпоредба. Съставен бил също така талон за изследване № 0022945, с който е осигурена възможност на касатора да даде кръвна проба във ВМА [населено място], но той отказал да го получи, респ. не се явил в здравното заведение да даде кръвна проба за анализ. В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 01.06.2023 г. Началник сектор към Четвърто РУ към ОД на МВР [населено място], приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, наложил на М. Р. административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата

Съдът е възприел изслушаните обяснения на свидетелите Х. и П. като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Въз основа на тях и събраните писмени доказателства в съвкупност, възприел и правилност на наказателното постановление.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, е възприет извод, че наказателното постановление и актът за установяване на административно нарушение, възоснова на който е издадено, не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. Според съда в АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно – наказателната му отговорност. Спазена била процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН.

Настоящият касационен състав определя обжалваното въззивно решение като правилно. При извършената в касационното производство проверка, не се констатираха нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивният състав е изложил доводи по възраженията, мотивирали жалбата. На първо място се е произнесъл по доводите на касатора за допуснатия порок при съставяне на талона за медицинско изследване, които се споделят от настоящия състав. Непосочването на срок за явяване в медицинско заведение с цел – извършване на кръвни изследвания не опорочава процедурата по съставянето на талона до степен да е засегнато правото на касатора да се защити срещу вмененото му нарушение. Правилно ВРС е констатирал, че нарушителят изобщо е отказал получаването на този талон, което е установено чрез разпита на свидетеля и удостоверено чрез полагане на негов подпис в талона.

На второ място, съдът се е позовал на онези доказателства, които мотивират правния резултат по делото, както и е следвало да бъде сторено. Действително, в решението не са изложени доводи досежно твърдението на касатора, че е бил възпрепятстван да даде кръвна проба, защото бил задържан. Както бе посочено по-горе, това твърдение е формулирано за първи път в касационната жалба. По аргумент от чл.220 АПК, касационният съд следва да прецени прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени в обжалваното решение. В конкретния случай, поради липса на подобно твърдение във въззивното производство, ВРС не е формирал доводи. Въззивната жалба е бланкетна, в нея не са посочени конкретни пороци на НП. В този ред, следва да се отбележи, че ВРС е положил усилия да установи фактическата обстановка, като е събрал данни за образуваното след ПТП с пострадал досъдебно производство, съответно в приложените доказателства не се установява да е постановена заповед за задържане. Жалбоподателят не е и въвел доказателствено искане в хода на въззивното производство за събирането й към доказателствения материал.

Настоящият състав, след като обсъди събраните в хода на въззивното дело доказателства намира, че нарушение по чл.174 ал.3, извършено от касатора безспорно е доказано. Според посочената разпоредба, водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Видно е, че разпоредбата съдържа няколко съставомерни деяния, които законодателят е свързал със съюзите и/или. Тоест достатъчно е извършването на дори едно от тях, за да се възприеме извод за състояло се административно нарушение, както правилно е съобразил и РС-Варна.

В обобщение и при извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не бяха констатирани нарушения. По изложените съображения настоящия състав на Административен съд – гр.Варна приема, че следва да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора, в полза на ответника следва на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лв., определено по реда на чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27ж от НЗПП.

Воден от горното и на осн.чл.221,ал.2,предп.първо от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна, I касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 589/07.05.2024 г. постановено по АНД № 2617/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XLIV състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0442-000527/01.06.2023 г. на Началник сектор в Четвърто районно управление към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, с което на М. Г. Р., на осн. разп. на чл. 174, ал. 3 предл. 2 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000,00 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 24 (двадесет и четири) месеца. ОСЪЖДА М. Г. Р. [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лв.

Решението е окончателно.