Решение по дело №71/2023 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 99
Дата: 23 май 2023 г.
Съдия: Антония Атанасова Атанасова-Алексова
Дело: 20237160700071
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 99

гр. Перник, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА        

             АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

при съдебния секретаря А.М.,

и с участието на прокурор МОНИКА ЛЮБОМИРОВА от ОП – Перник,

като разгледа докладваното от съдията КАНД № 71/2023 по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба

ОТ: директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София

СРЕЩУ: РЕШЕНИЕ № 11/10.03.2023 г., постановено по АНД № 10 по описа за 2023 г. на Районен съд – Радомир.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 42-0004261/05.12.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Автомобилна администрация“ (РДАА) – София, с което на В.К.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, област Перник, ул. „***“ № 56, вх. А, ет. 2, ап. 6, за извършено административно нарушение по чл. 178а, ал. 7, т. 3, предл. четвърто от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 44, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредба № Н-32/16.12.2011 г.), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Жалбоподателят счита съдебното решение за неправилно и незаконосъобразно. Намира извода на районния съд, че измерването на температурата не представлява същински преглед, а е само предварителна подготовка на превозното средство преди самата проверка за неправилни, като сочи, че въпреки че това измерване представлява предварителна подготовка на превозното средство, тя е част от Методиката, а в случая чрез поставянето на средството за измерване на температурата на маслото извън двигателя на автомобила, съставлява нарушение на Методиката. Предвид това, сочи се в жалбата, въпреки че не е изрично описано, че се касае за пропуск да се отбележи, че измерването се съдържа в Методиката, подт. 8.2.2, буква ï“ на Приложение № 5, това е несъществен пропуск, а НП е издадено при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН – безспорно чрез прегледа на видеозаписа е доказана описаната в НП обстановка и самото нарушение. В тази връзка се излагат доводи, че при измерване като процесното, уредът, който анализира отработените газове чрез нереална информация за температурата на маслото в двигателя, разпечатва съответно нереална информация за нивото на вредните емисии, а в ЗДвП е предвидено спиране от движение на МПС с установени емисии над нормите.   С тези доводи се иска от съда да отмени решението на първата съдебна инстанция и да отмени процесното наказателно постановление.      

Ответникът по жалбата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не депозира отговор.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява от адвокат К.С. ***. Оспорва жалбата, пледира липса на сочените основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, моли касационният съд да остави в сила решението на първата съдебна инстанция. Претендира присъждане на съдебни разноски, сторени пред двете съдебни инстанции, за което прилага списък съгласно чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.  

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за законосъобразност и правилност на решението и предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Пред настоящата инстанция не са представени писмени доказателства за установяване на касационните основания.

 

Съдът, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, след съвещание, за да се произнесе намери следното:

Подадената касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от  процесуално легитимирана страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок за обжалване.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Със съдебно решение № 11/16.03..2023 г., постановено по АНД № 10 по описа за 2023 г. на Районен съд – Радомир, е отменено НП № 42-0004261/05.12.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Автомобилна администрация“ (РДАА) – София, с което на В.К.И., за извършено административно нарушение по чл. 178а, ал. 7, т. 3, предл. четвърто от ЗДвП, във вр. с чл. 44, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), за това, че на 20.10.2022 г. около 16:30 часа, в гр. Радомир, на ул. „***“ № 70, в пункт за извършване на периодични прегледи на техническата изправност на пътни превозни средства (ППС) „***“ ЕООД, при извършване на периодичен преглед на  лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № РК *** АН, с начало на прегледа в 13:25 часа, и издаден протокол № 30058797 и заключение на Комисията – допуска се ППС да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, В.К.И., в качеството си на технически специалист (член на Комисия, не е извършил проверка съгласно Приложение № 5, част I, точка 8.2.2 от Методиката по чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., тъй като не е измерил температурата на маслото на двигателя посредством сонда в тръбата за контролиране нивото на маслото, която трябва да бъде най-малко 80°С, тъй като поставя сондата за измерване при преден ляв калник на гореописаното МПС, видно от пълен видеозапис на извършения технически преглед от информационната система на ИААА – София.  

Първоинстанционният съд е установил фактическата страна на спора въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, представени с административнонаказателната преписка, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност е приел от правна страна, въз основа на извършената служебно проверка за законосъобразност, че въпреки че по делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на посочената дата, към посочения час и при описаните в НП обстоятелства, В.К.И. и в посоченото му качество, не е извършил замерванията на температурата на маслото на двигателя на проверявания автомобил посредством сонда в тръбата на за контролиране нивото на маслото, която трябва да бъде 80°С на отработените газове, с процесното наказателно постановление е приложен неправилно материалният закон, тъй като за това установено нарушение наказващият орган неправилно и незаконосъобразно е наложил административно наказание на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3, предл. четвърто от ЗДвП. Приел, че в случая административнонаказателна отговорност е следвало да бъде ангажирана и спрямо наказаното лице, но за нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., в която е определена ролята на техническия специалист, участващ в Комисията при периодичните прегледи на ППС, както и вън от това, че дори нарушението да е правилно квалифицирано по чл. 44, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредбата, то дадената правна квалификация е непълна поради непосочване кое от изброените четири отделни видове задължения (букви „а“ до „г“, бел. на съда) наказващият орган счита, че не е изпълнено, районният съд е отменил процесното наказателно постановление.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от районния съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя и направените от първоинстанционния съд правни изводи.

По доводите в касационната жалба:

Доводите на касатора срещу изводите на районния съд, че измерването на температурата на маслото на двигателя не представлява същински преглед, а е само предварителна подготовка на превозното средство преди самата проверка, са основателни.

Без съмнение действието по измерване на температурата на маслото в двигателя на ППС, така както е регламентирано в Методиката по Приложение № 5 на Наредбата, е част от предварителната подготовка на ППС за извършването на проверката за техническата им изправност по отношение на елемент „Вредно въздействие“, в частта „Емисии в отработените газове“ (подт. 8.2 от Част I, и т. III от Раздел I на Част II от Методиката).  Съгласно установените в Методиката изисквания и критерии при оценка на този елемент, заложен в протокола за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, по съображения за безопасност (арг. от т. 1 на подт. 8.2.2.2 от Част I на Методиката), двигателят трябва да е напълно загрял, като температурата на маслото в него трябва да е не по-ниска от 80° С, или от нормалната работна температура, определена от производителя, ако тя е по-ниска (т. 2 от подт. 8.2.2.2 на Част I от Методиката, във вр. с  т. 2.1.2 (б. А) и т. 2.2.2 (б. Б) на Част II, раздел III на Методиката). Във връзка с това в подт. 8.2.2.2 на Част I от Методиката, в т. 2 са разписани „Изисквания за предварителна подготовка“ на ППС преди извършването на проверката за техническа изправност по този елемент, свързани с проверка включително дали двигателят е напълно загрял (б. „i“). Съответно посочено е в тази част на Методиката, че проверката за това може да бъде извършена посредством няколко способа: измерване на температурата на маслото на двигателя посредством сонда в тръбата за контролиране на нивото на маслото (температурата трябва да е най-малко 80° С или да съответства на нормалната работна температура на работа, когато тя е по-ниска); измерване на температурата на блока на двигателя според нивото на инфрачервеното излъчване (температурата в този случай трябва да достигне най-малко еквивалентна стойност); установяване на нормалната работна температура на двигателя по други начини, например въз основа на работата на вентилатора за охлаждане на двигателя, когато поради конфигурацията на ППС не е възможно да се извършат тези (две) измервания.

Анализът на цитираните текстове води на извод, че независимо част от предварителната подготовка на ППС за извършването на технически преглед по отношение на елемент „Вредно въздействие“, в частта „Емисии в отработените газове“, свързан с техническата изправност на ПС, без съмнение проверката чрез някой от изброените способи, дали двигателят е напълно загрял, предпоставя по съображения за безопасност извършването на техническия преглед за вредно въздействие на ППС посредством емисиите в отработените газове, т.е. е дължимо действие, обуславящо пряко извършването на същинския технически преглед на ППС. Съответно неизвършването от страна на технически специалист, участващ в комисията за извършване на периодичен технически преглед на ППС, на това действие, по някой от изброените способи съобразно конфигурацията на ППС, така че да е установено без съмнение достигането на работна температура на двигателя, съставлява нарушение на разписаните в Методиката изисквания и критерии, свързани с оценка на техническото състояние на ППС по отношение на елемента вредно въздействие на ППС посредством емисиите в отработените от двигателя газове.

 

Без основание са доводите в касационната жалба срещу изводите в решението за неправилно приложен в производството материален закон, макар и да не се споделят изложените в обжалвания съдебен акт мотиви.  

 Предявено на ответника по касация е административнонаказателно обвинение, че в качеството си на технически специалист (член на Комисия), на посочените дата и място, към посочения час, при извършване на периодичен преглед на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № РК *** АН, с начало на прегледа в 13:25 часа, и издаден протокол № 30058797 и заключение на Комисията – допуска се ППС да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, не е измерил температурата на маслото на двигателя посредством сонда в тръбата за контролиране нивото на маслото, която трябва да бъде най-малко 80°С, тъй като поставя сондата за измерване при преден ляв калник на гореописаното МПС,  

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., съгласно която разпоредба, при извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията, извършва проверка на техническата изправност на ППС съгласно Методиката по чл. 31, ал. 1. В тази връзка, и само в обстоятелствената част на НП, е посочено, че не е извършена проверка съгласно Приложение № 5, част I, т. 8.2.2 от Методиката по чл. 31, ал. 1 от Наредбата.  

Съответно административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана на основание санкционната разпоредба на чл. 178а, ал. 7, т. 3, предл. четвърто от ЗДвП. Същата предвижда налагането на административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. на технически специалист, който не провери изправността на уредбите на ППС, които подлежат на преглед за проверка на техническата изправност, по методите, определени с Наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.   

Фактите и обстоятелствата по делото сочат на безспорно НЕизвършено от ответника по касация измерване на температурата на маслото на двигателя на процесното ППС посредством сонда в тръбата за контролиране нивото на маслото преди извършване на проверка на съдържанието на въглероден оксид (СО) в отработилите газове. Неизвършването на това действие в случая обаче не съставлява административно нарушение. Съображенията на съда са следните:

Действително, изискване за измерване на температурата на маслото на двигателя на ППС посредством сонда в тръбата за контролиране нивото на маслото е регламентирано в Таблицата по Част I, т. 2 на Методиката. Но същото е установено във връзка с извършване на проверка за емисии в отработените газове по отношение на конкретна категория двигатели на ППС – двигатели със запалване чрез сгъстяване (подт. 8.2.2, съответно подт. 8.2.2.2 от Таблицата в част I от Методиката). Изискване за предварителна подготовка на ППС (включително посредством привеждане на двигателя на ППС в работна температура, т.е. да е напълно загрял) преди извършване на проверката по този елемент, свързан с техническата изправност на ППС, не е установено в Таблицата по раздел I на Методиката, подт. 8.2.1.2, по отношение на ППС, оборудвани с двигатели с принудително запалване (подт. 8.2.1 от Таблицата). С идентично съдържание и с такава въведена диференциация са и разпоредбите на Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета и за отмяна на Директива 2009/40/ЕО, транспонирани в Наредбата (§ 2 от ДР на Наредбата), включително в част I на Методиката (Таблица по т. 2) по Приложение № 5 от Наредбата – Приложение I, част 3 „Съдържание и методи на проверка; Оценка на неизправността на превозните средства“, Таблица, т. 8, подт. 8.2, съответно подт. 8.2.1 и 8.2.2 от Директивата.  

Във връзка с това диференциране според типа на двигателя, установява се от разписаното в б. Б на раздел III, част II на Методиката по Приложение № 5 от Наредбата, че двигатели със самозапалване чрез сгъстяване на работната смес, са дизеловите двигатели. Съответно съгласно б. А на раздел III от част I на Методиката, двигатели с принудително запалване на работната смес са бензиновите двигатели.

 Видно е от приложения по делото Протокол за извършен периодичен преглед за техническата изправност на ППС  (л. 9 от АНД), че ППС е оборудвано с бензинов двигател. От което следва, че разписаните в подт. 8.2.2.2 от Таблицата по раздел I от Методиката действия по предварителна подготовка на ППС, и конкретно в б. „i“, предл. първо, не се отнасят до извършване на проверката за газообразни емисии на двигателя, с какъвто е оборудвано процесното ППС – бензинов. Методът на извършване на проверката на такъв тип двигател е посочен в подт. 8.2.1.2 от Таблицата, а в тази хипотеза, както вече се посочи, изискване за извършване на такова действие не е заложено. Т.е., независимо, че измерване на температурата на маслото в двигателя на процесното ППС не е извършено от техническия специалист посредством поставяне на сонда в тръбата за контролиране нивото на маслото, нарушение на Методиката по т. 8.2.2, част I (така, както е посочено в НП) не е извършено.

Въпреки така разписаното обаче в част I на Методиката, по-нататък в Част II, раздел I, т. III „Вредно въздействие“, б. А на Методиката, т. 2, подт. 2.1.2, е регламентирано изискване за подготовка и на ППС, оборудвано с бензинов двигател, преди извършване на проверката за съдържанието на емисиите в отработилите газове. Съответно въведено е и изискване (независимо от липсата на такова в Таблицата по т. 2 на Раздел I от Методиката по Приложение № 5), преди извършване на проверката на съдържанието на въглероден оксид в отработените газове от този тип двигател, температурата на маслото в двигателя да не е по-ниска от 80° С или от нормалната работна температура на двигателя, ако тя е по-ниска. Не е разписан обаче конкретен начин на измерване на температурата на маслото в бензинов двигател, както и не е извършена препратка конкретно към посочения в подт. 8.2.2.2, б. „i“ от Таблицата по Част I на Методиката способ. Установява се в тази връзка от съдържанието на приложената по делото разпечатка от системата/уреда, с която са извършени измерванията (л. 11 от АНД) – „Резултати от проверка на емисии на отработени газове“, че и двете извършени измервания са при температури над 80° С – 081°С (1) и 082°С (2). Т.е. съобразено е изискването преди, съответно при проверката на съдържанието на въглероден оксид в отработените газове от двигателя на процесното ППС, оборудвано с бензинов двигател, температурата на маслото в двигателя му да не е по-ниска от 80° С.

Предвид изложеното, извършеното от ответника по касация не покрива нито приложения, нито друг административнонаказателен състав, основан в санкционната разпоредба на чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП.

Отменил процесното наказателно постановление на основание неправилно приложен материален закон, макар с мотиви, които не се споделят от касационния състав, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.      

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът на касационната жалба. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. С обжалваното решение разноски за водене на делото пред Районен съд – Радомир и съобразно изхода на спора, са присъдени на ответника по касация. Предвид това се дължи присъждане на разноски в полза на ответника за водене на делото само пред настоящата съдебна инстанция. Претендират се съдебни разноски в размер на 450 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, за което представен е договор за правна защита и съдействие от 12.05.2023 г. (л. 13). Предвид това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) – юридическото лице съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за автомобилните превози и чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ИАА, в чиято структура се намира представляваният процесуално административен орган (§ 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г.), ще бъде осъдена да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 450 лв.

 

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 11/10.03.2023 г., постановено по АНД № 10 по описа за 2023 г. на Районен съд – Радомир.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с код по БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София, ул. „Гурко“ № 5“, да заплати на В.К.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, област Перник, ул. „***“ № 56, вх. А, ет. 2, ап. 6, сумата от 450.00 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляващи адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:

1./п/

2./п/