№ 124343
гр. София, 08.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20251110133188 по описа за 2025 година
намери следното:
Образувано е по заявление на КИИ БГ ЕАД с ЕИК: ****** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземания по договор за заем, които
заявителят претендира да е придобил от първоначалния кредитор „КЙ“ ООД.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона
или с добрите нрави.
В случая заявителя претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните, породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
По отношение претенцията за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение.
Заявителят претендира заплащане на неустойка по чл. 8 от договора за неизпълнение
на задължение на длъжника по чл. 6 в тридневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
настоящото заявление се претендира неустойка за неизпълнение, но не на главното
задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен
срок от подписване на договора да представи обезпечение за кредитора.
При съблюдаване насоките относно валидността на клаузите за неустойка, подробно
развити в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK
и след преценка на цитираната договорна разпоредба, съдът намира, че така уговорената
неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната й функции,
противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
1
Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от
главното. Начинът, по който същата е уговорена обаче сочи, че заемателят всякога ще дължи
парична неустойка, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури
обезпечение. Дължимост на неустойката ще е налице дори и когато той е изправна страна
по отношение на основното си договорно задължение – да връща на падежа главницата
ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и да е удовлетворен интересът на
кредитора по договора за заем в срок да получава главницата и възнаграждението си, той ще
има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на
същественото задължение по договора за заем. Отделно от това, в хипотеза в която
заемателят изпълнява задълженията си за връщане на заетата сума, кредиторът няма интерес
от обезпечение на това задължение, тъй като то се изпълнява, но и при този случай,
уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение ще се дължи, макар и кредиторът
реално да не търпи вреди от това и да не му е необходимо обезпечение. От друга страна
неизпълнението на главното задължение на кредитополучателя да върне на падежа
предоставената в заем сума и уговорената възнаградителна лихва съгласно императивната
норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, когато се касае за
сключен договор за потребителски кредит, какъвто е процесния, може да бъде
санкционирано само с възникване на задължение за заплащане на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забава, като обезщетението за забава, което потребителят ще дължи,
не може да надвишава законната лихва. Поради това и уговарянето на неустойка в този
случай също се явява в противоречие с императивна правна норма и е нищожно.
Преценката за нищожност на договорната клауза, с която е предвидено задължение за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
води до извод за недължимост на търсената сума за погасяване на това задължение за
неустойка.
По отношение неустойка, претендирана на основание чл. 14 от Общите условия:
Съгласно чл. 14 от ОУ към договора за заем – при неизпълнение на поетите задължения
по договора за заем, считано от 60-тия ден след съответната падежна дата, съгласно
погасителния план, заемателят дължи и еднократна неустойка в размер на 10 % от
непогасената главница. Заявената претенция противоречи на императивните разпоредби на
чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК, съгласно които при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, в размер на законната лихва.
Уговорената неустойка е в допълнение на изрично предвиденото в чл. 7 от договора за заем
обезщетение за забава в размер на законната лихва. По този начин претенцията за тази
неустойка противоречи на императивната правна норма на чл. 33 ЗПК и не следва да бъде
уважена.
По изложените мотиви заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411,
ал.2, т.2 ГПК в частта, с която се търси заплащане от длъжника на неустойки.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление на КИИ БГ ЕАД с ЕИК:
******, , в частта, с която се претендират неустойки в размер на общо 324,51 лева по
договор за паричен заем № 232823 от 26.09.2022 г., сключен между М. Б. И. и КЙ ООД,
както и за държавна такса над сумата 14,45 лева и юрисконсултско възнаграждение над
сумата 28,90 лева до пълния претендиран размер 180 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3