№ 855
гр. Варна, 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
СъдебниСоня Ян. И.
заседатели:Атанаска Ив. И.
при участието на секретаря Елка К. Колева
и прокурора И. К. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Трайчо Г. Атанасов Наказателно
дело от общ характер № 20223100200535 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Н. Г., редовно уведомен, се явява лично и с адв. П. В., АК –
Варна, редовно упълномощен на фаза ДП и приет от съда от преди.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. Б. Д., редовно уведомен, се явява лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
от фазата на съдебното следствие
Съдът снема самоличността на свидетеля:
Д. Б. Д., ЕГН: **********, българин, български гражданин, със средно образование,
работи, разведен, неосъждан, без родство с подсъдимия. Предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
На въпроси на адв. В.: Г. го познавам от 6 - 7 години. Бяхме колеги, занимавахме се
със земеделие. От няколко години той преустанови неговата дейност и ми помага в което
има нужда. Към 2020 г. ми помагаше. Имаше един човек от тяхното село ***** дядо М. го
знам, за когото се грижеше. Познавам човека. И аз съм ходил няколко пъти. Имаше един
период, в който Г. нямаше автомобил и съм ходил да го вземам от тях да ходим на работа и
сутринта сме минавали и сме оставяли храна на дядо М.. Като съм го вземал от тях Г.
храната беше в него, явно той я е купувал или майка му я е приготвяла. Случвало се е да ги
возя двамата. Може би пролетта или началото на лятото е било, може би пролетта, защото
тогава контактувам с Г.. Единия път ги карах до Варна, до някаква банка до „Тракия“ до
1
съда. Аз чаках в колата, те слязоха и ходиха до някаква банка. В колата си говориха за
някакви пари. После ги закарах в Долен чифлик. Там ги чаках, правиха нещо в банката.
После закарах дядото и отидохме да работим. Втория път, след няколко седмици ги карах до
Долен чифлик да получават някакви карти, банкоматни карти. Разбрах това после в
автомобила, защото с дядо М. се разправяха за пари и дядо М. му даде една карта и му каза,
че може да ползва сумите, но иска веднага при първа възможност да бъдат възстановени.
Това му бяха думите, ползвай, но при първа възможност искам сумата да се възстанови.
Няколко пъти ходих при Г. на полето и ме е молил като ми е давал пари да му напазаря и да
му оставя за ядене. Храна за котките съм му оставял. Един път ми даде 200 лв. и една
торбичка той беше напазарил, но това са 3-4 случая, не повече. За отношенията на Г. с Дядо
М. някакви наблюдения нямам. Дядо М. не ми е споменавал нищо за него. Когато отивах ме
питаше за него къде се е загубил, защо не се появява. Впечатлението ми за дядо М. е, че е
особняк. Рязко си сменяше настроението, това ми е впечатлението. Когато отивах да му
правя услуга, той ми говореше странни неща, постоянно недоволен. С мой личен автомобил
съм ходил.
На въпроси на прокурора: до Варна и до Долен чифлик до банките като ходихме дядо
М. стоеше от пред в колата, Г. стоеше отзад. Това беше втория път. Една карта му даде дядо
М. тогава. Към него момент Г. работеше за мен. Месеците след това пътуване пак за мен
работеше. През жътва, при сеитба, при подготовка пролетта и после жътвата юни месец и
септември – октомври месец, при пикови моменти. При подготовка пролетта, юни месец и
после есента. Различно възнаграждение му плащах, на надник, според заетостта. Той е
нямал цели месеци, работи 5 - 10 дена, после го няма 20 дена. Плащал съм му от 50 до 100
лв. на ден, зависи от натоварването на деня. Жътвата трае около 10 дни и съм му плащал
около 100 лв. на ден. Той си живее в *****, не му знам адреса. Аз живея в с. *** ****.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и не възразяват да бъде
освободен от залата.
Съдът покани подсъдимия да даде обяснения по обвинението.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: С дядо М. се познаваме повече от доста време, повече от 10
години. Помагали сме си един на друг през годините. Той тогава си беше на крака. Рядко си
помагахме, сам се оправяше. Обаче преди известно време пострада, тогава аз не знаех, по-
късно разбрах, когато беше вече излязъл от болницата, че е пострадал и че има операция и
тогава се движеше повече с племенника му С., който беше свидетел и един ден дойде, не
помня с какво, с кола ли, с неговата електрическа тротинетка ли дойде до в къщи и ме
помоли, че един вид има нужда от помощ, никой вече не го търси. Дядо М. дойде у нас и от
тогава започнахме, аз първоначално нямах много време с татко ми ходихме заедно, но след
няколко седмици, когато аз не съм ходил, татко каза аз не мога повече да се разправям с този
човек, просто много е крив, ти ходи да му помагаш, той ми се кара и на другия ден е на
обратната страна и се отказа. Аз започнах да отделям повече време за дядо М., като в
същото време и други хора му помагаха и това момиче Севда също ходеше да му чисти
периодично и някой път, когато аз не съм имал никаква възможност няколко дни да отида
при него, се обаждаше на това момче от махалата, забравих му името. Минаха няколко
месеца и един ден ми сподели, че имал там едни заделени пари, които ги е сложил на срочен
депозит, иска да ги прехвърли, за да може да разполага с тях, защото от там не може
постоянно да ходи във Варна. Дойдохме веднъж с него до банката, те казаха, че той беше
объркал с един месец датата на падежа и от банката ни върнаха, казаха, че не може, ще има
2
едни големи такси. Попитахме тогава, тъй като беше пандемия ако закъснеем с 1-2 дни след
падежа дали автоматично се подновява този депозит, те казаха не, няма проблем, само да не
е по-рано от датата на падежа. Отидохме след 1-2 дни и те вече го бяха подновили
автоматично, взеха някакви такси. Тогава бяхме с Д.. Не помня счупена ли ми беше колата,
имах ли автомобил, но тогава работех при него и не ми отказа помощта. С него говорихме,
той каза, че е хубаво някъде да ги изместим тези пари, за да може да разполага с тях.
Десетки пъти е говорил, че тези пари ги е оставил за старини, за човека, който се грижи за
него. До последно само ние с него знаехме за тази сума. Никога не съм имал намерение да го
ограбвам, преди това на други възрастни хора в селото съм помагал. Не съм имал за цел
това, в което той ме обвинява. Преместихме тези пари в Долен чифлик в банката и тогава се
случиха тези неща. Отначало не знаех за какво точно ме обвинява. В един момент ми беше
услужил с една сума и ми беше разрешил да я ползвам, която му възстанових по сметките.
След това имаше едно теглене които основно бяха за него. За мен аз съм ползвал 2000 лв. от
цялата сума, от които голяма част съм ги възстановил. Винаги е ставало въпрос, че той не
може да ходи постоянно до банките, затова извадихме втора карта, за което добре беше
осведомен в банката и за която много добре той знаеше. Не знам от къде идва това нещо, че
съм му вземал неговата карта. Аз винаги като съм ходил с него съм ползвал неговата карта.
Винаги заедно сме били на банкомата. Не си спомням, но при първото или при второто
ползване той ме помоли да сменя пина, евентуално ако се наложи аз да тегля от другата
карта, той да си го помни и да си го знае, че може би ще загуби бележката с пина. Аз никога
не знаех неговата карта къде е. Не съм теглил без негово знание и не съм внасял пари в
неговата карта. Имаше втора карта у мен, която можех по всяко време да ползвам. Не
разбирам защо е това, аз разбирам, де, но такъв си беше човека, на единия ден дава мило и
Д. за тоя човек, на другия ден забравя и си последния враг.
На въпроси на адв. В.: като отидохме в банката във връзка с картите бях с него на
гишето. Имаше периоди, когато беше по-трудно подвижен и когато се раздвижваше.
Служителката му даваше документи, той си подписваше документите и много добре му
обясни за какво става въпрос, предварително говорихме за това, че ще бъдат две карти и че
едната ще остане при него, а другата при мен, когато на него му се налага и той не може аз
да му тегля. По принцип той си беше добре, няма как да не е разбрал, при положение, че сам
ми даде втората карта, за какво са му две карти, като и една му е достатъчна. С картите се
теглеше и се внасяше. Мога да обясня транзакция по транзакция. Спомням си, че в началото
когато ходихме мисля, че от Пощенска банка изтеглихме депозита. ДСК имаха такси, но ние
вече бяхме платили едни такси в Пощенска банка. Именно за такива неустойки решихме да
ги внесем, цялата сума, за да няма допълнително такси. Той държеше да е 10 000 лв. сумата
в сметката, въпреки, че в Пощенска по-малко пари внесохме заради таксата. Внесохме 3 000
лв., след това втори път като ходихме да вземаме картите, мисля, че още 3 000 лв. и после
внесохме на банкомат, за да няма такса при теглене. Тогава аз имах нужда от помощ и той
от цялата сума ме подпомогна с някаква сума мисля, че беше 1 800 - 2 000 лв. така, че по
сметката бяха вкарани само 8 000 лв. Той ги обслужи, без да ги внасяме. Парите си стояха
при него. Заедно сме ги внасяли, заедно сме ходили. Имаше ми доверие. Не съм го лъгал с
3
нищо, не съм го крал с нищо. Непрекъснато се оплакваше, че тази племенница, този
племенник му откраднал това, другия не знам си какво, еди кой си циганин идвал. Исках да
ги избегна тези неща, особено както беше в това положение. След първоначалното
усвояване от 1 800 лв., след като му ги върнах, мисля, че ми услужи с 4000 лв. ми услужи и
ги възстановихме, той държеше да види, че има 10 000 лв. по сметката. Същия ден обаче не
помня каква сума изтеглихме. Бяхме ги вече внесли и се сети, че трябва да купим нови
акумулатори за неговата количка и някакви други неща имаше да се плаща. Не помня каква
сума изтеглихме. След това теглихме суми, два пъти около 6 000 лв., освен, че иска да
помага на някакъв племенник, имал нужда нещо за ремонт на къщата. На три пъти му
изтеглих по 2 000 лв., които му ги дадох лично и в сметката останаха около 2 000 лв. и го
помолих пак да ми услужи с тази сума, като обещах да ги върна в срок, което не успях да ги
възстановя и с това момче, което беше свидетел сега, той и преди идваше да му помага на
него, не знам дали има да му дава, дали има да му взема, не знам какви са техните
отношения, нещо кола ли искаше да си купува и са отишли в банката, като явно е забравил,
че тогава тези 2 000 лв. ми позволи да ги изтегля да ги ползвам. Като станаха тези неща, аз
много по-рядко можех да му помагам и много се натрупаха негативните неща. Опитах да
намеря хора, които да се грижат за него, включително една негова племенница. Тя ходи
няколко дни и по същия начин отказа да се вижда и да се чува с него затова, че днес е много
добър, на другия ден й се кара защо е дошла да помага, какво е направила. За най-малките
неща се караше, напоследък беше станал като малко дете. Тръгна на варианта, че съм му бил
откраднал парите и се посдърпахме. Аз започнах все по-малко да ходя. Имам връщания, той
си ги записваше там в тефтера, което съм му давал, купувал съм му храна, продължих да се
грижа за него. Помолих го да ги оттегли тези неща, но той беше човек на крайностите, все
щеше да убива, да си връща. Човек, когото намразеше беше много краен. Именно от тази
гледна точка тръгна да прави тези неща с мен. Картите, които получи дядо М. ги дадоха
стандартно с 2 000 лв. лимит на ден при теглене. Не си спомням дали при заявяването
заявихме по-висок лимит или си беше така. Не зная дали не е стандартен такъв лимита или
ДСК постепенно ги вдигаше. Лимита да бъде 2 000 лв. с негово знание и по негово искане
бяха, ако се наложи за по-голяма сума за операции или за болници, да може да се реагира.
Едната карта остана в дядо М., другата – в мен. Не знам къде е била неговата карта и не съм
се интересувал къде си държи парите. Когато съм ходил с него и съм ползвал неговата карта
мисля, че от портмонето си вадеше картата. Пин кода не помня дали го гледаше от листче.
Знам, че променихме пина, който беше с бележката и за пина му помагах, за теглене и
внасяне на суми също му помагах, не беше много наясно с банкомата. Никога не съм вземал
негова карта, не ми е била нужна, без негово знание и съгласие. Не ми е забранявал да
ползвам картата, но напоследък, като станаха тези неща вече и видях, че нещата са по-
сериозни, тогава поисках да му я върна, но аз именно затова не я върнах, защото вече знаех,
че нещата са сериозни и в един момент можеше да каже, че нещо съм направил и съм му
вземал пина.
На въпроси на съда: възнаграждение за грижите от дядо М. не съм получавал. Двата
пъти с Д. когато идвахме във Варна, тогава само извади пари за гориво. През останалото
4
време, когато аз съм ходил във Варна, дори съм ходил по няколко пъти и специално за него
съм се връщал, защото съм ходил при Д. на работа и на други места съм работил, когато
нямаше работа, именно затова той започна да се сърди, че аз ходя на работа, имам
семейство, няма как да съм постоянно до него и това нещо допълнително го изнерви, но
никога не ми е заплащал. Аз съм помагал безкористно, като познат и като приятел и не съм
имал користни цели. Дори цялото село се чудеше, как може да се занимавам с този човек,
той с всички беше скаран и не се разбираше. Единствено с доктора се разбираше.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на други доказателства. Да приключи
съдебното следствие и да се даде ход на делото по същество.
АДВ. В.: Да приключи съдебното следствие и да се даде ход на делото по същество.
На основание чл. 283 от НПК се прочитат протоколите и писмените документи,
съдържащи се към досъдебното производство и събраните в съдебното следствие,
приложени като писмени доказателства по делото.
Страните заявиха, че нямат искания за извършване на нови следствени действия.
На основание чл. 286 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
На основание чл. 291 от НПК, председателят на състава
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н съдия, уважаеми съдебни заседатели, аз поддържам
повдигнатото обвинение от ВОП срещу подсъдимия и абсолютно не кредитирам
обясненията, които той даде. Законът дава право на подсъдимия да мълчи, но при
преценката си, освен на другите доказателства, всеки от нас трябва да отговори а защо
мълчи. Обясненията на подсъдимия започват много след напредъка на разследването по
досъдебното производство. Започват в някаква форма след разпита на пострадалия дядо М.
пред съдия. Още по-подробни стават обясненията на подсъдимия след смъртта му, тогава,
когато той не може да се защити и да потвърди думите си по някакъв начин. Разбрахме, а и
аз имам лични впечатления, защото присъствах на разпита на Д. Й. пред съдия, че меко
казано, че характера му е бил тежък. Чепат човек общо казано, така казваме по разговорно.
Човек, който живее сам, няма особено близки хора от селото, а и не подържа близки
отношения с останалите си роднини, разбрахме пак поради характера си. Издържа се от
пенсията си и е слагал на депозит сумите, които е получавал от продажба на животни. Не е
пипал тези пари години, месеци наред. Знаел е точната сума, която имал на депозита си,
10 000 лв. По какъв начин и как подсъдимият е влязъл под кожата на Д. Й. не ми е ясно, не е
установено, но е факт. Към него Д. Й. е имал особено доверие, за да му сподели и за това, че
има срочен влог и за сумата, която има по него. Подсъдимият, обсъждайки с него и предвид
обстоятелството, че бил закрит клона на банката в Долни чифлик му предложил да бъде
преместена сумата в новата банка, която има клон в Долни чифлик, за да му е по-удобно да
тегли пари. Само че, моля да прецените е ли възможно чрез банкова карта да се изтеглят
пари на банкомата, който е на входа на банката в Долни чифлик. Мисля, че не са
5
необходими специални знания, за да отговорим положително на този въпрос. Всички знаем,
че с карта в ръка можем да изтеглим суми от всеки банкомат. Да изтеглим сумите, ако му се
наложи да изтегли суми. Само че когато му се налага да изтегли сума, Д. Й. не отива с
картата си на банкомата, а отива на гише, защото вероятно предвид годините си, човека така
знае и така му е сигурно, иска на гише и там е бил студения душ за него, че по сметката му
няма нищо. Веднага е разбрал, защото няма кой друг да знае и до последно, докато беше
жив, той смяташе, че подсъдимия е вземал картата му и си я ползвал. До последно Д. Й. не
знаеше, че има издадени две карти. Втората карта, твърди подсъдимият, била издадена за да
му е по-удобно на Д. Й.. Д. Й., който години наред е живял според размера на чергата си,
разбирай пенсията си, е нямал особена нужда да ходи до банката да тегли пари. Има ли
обективна причина, не забравяйте характера му, почти чичо Скруч, така си го представям аз,
този човек да даде картата си и след това да си я вземе отново. Подсъдимият живее в същото
село, подсъдимият е в непосредствени, чести контакти с него, има ли пречка, коя е пречката,
след като иска да му поръча, да си даде картата и да си я вземе отново. Защото казват
свидетелите, когато иска да му се купи нещо, Д. Й. дава списък, дава пари, но след това му
носят рестото и касовата бележка. Не е човек ларж, абе харчи, да си жив и здрав, ще ми ги
върнеш когато можеш. Друго обстоятелство, до последно свидетелят Й. не знаеше, че пина
на картата е сменен. Как ще тегли този човек със своята карта и с някакъв пин. Той предаде
плика където се намира пина. Ако той се нуждаеше да ползва пин, щеше не да отиде на
гише да тегли пари, а щеше да си провери сметката и нямаше да се излага пред хората да се
окаже, че отива да тегли пари, които няма. Щеше да провери и щеше да си знае. Но не е.
Нещо друго, кое налага пина на неговата карта, имам предвид картата, която Д. Й. знаеше,
че разполага и която представи и за която говореше през цялото време, да бъде сменен
непосредствено след издаването на картата. И забележете, не в Долни чифлик, а във Варна.
Каква работа има Д. Й. във Варна него ден, нали му е трудно да се придвижва, нали това е
целта, да има карта от банката в Долни чифлик. Само че вноските по картата, смяната на
пина и на двете карти и първото теглене от 1 000 лв. са във Варна, на бул. „Владислав
Варненчик“ № 53, от където са всички транзакции по сметката чрез двете карти. Няма
логика, нали? Аз поне не намирам такава. Нещо друго, коя е причината у подсъдимия да са
налице и двете карти. Нали уж едната му била дадена да тегли чрез нея за Й. когато трябва
или когато на него му се налага. По каква причина на 08.06. и двете карти са у него и чрез
той тегли отново на същия банкомат на бул. „Вл. Варненчик“ 53. Няма логика. Последната
транзакция, изпразването на сметка е станало на 19.06.2020 г., 6 месеца, почти пълни 6
месеца в този период подсъдимият е бил в тесни контакти с Й.. Не му е казал, че по сметката
няма нищо и изведнъж се оказва януари месец, че тя е празна. За пръв път чух от думите на
подсъдимия, че трябвало да си купува някакъв акумулатор за някаква количка. Аз за такава
количка от другите свидетели не съм чувала подсъдимия да ползва и дълбоко се съмнявам,
че ще изтегли 6 000 лв. или 2 000 лв. за акумулатор. За 2 000 лв. може да се купи,
извинявайте, както казваме таралясник, лек автомобил. Какъв е този акумулатор за количка
2 000 лв. не ми е известно. Затова абсолютно не кредитирам показанията, които бяха дадени
тук. Подсъдимият каза преди малко, че се влошили отношенията им и затова не говорил с Д.
6
Й.. След като установява, че по сметката му няма никакви пари, все пак е имал контакти с
него и му е давал някакви суми и Д. Й., който според подсъдимия така му е дал картата си
да тегли от сметката му както си иска, скрупольозно си е записал в едно старо
тефтерче,представили сме го, какви пари му е дал и ако подсъдимия може да издуха,
извинявайте за разговорния език, да занули 10 000 лв. за няколко дена, после в продължение
на много месеци му е било много трудно да възстанови дори 1 000 лв., дори 500 лв. Обещал
е на досъдебното производство да възстанови сумата до края на годината. Само че в този
случай времето работи за подсъдимия и така се оказа, защото преди приключване на
разследването, с оглед възрастта и заболяванията му човека си отиде. Е и, къде са другите
пари? Нали щяха да бъдат възстановени. Можеше да го направи днес, тук на вас. Да
представи парите. От жената, с която живее на съпружески начала разбрахме, че общо взето
печели тя, в този период издържа тя семейството. Не разбрах с какви доходи и по какъв
начин би могъл да спечели тези пари. По повод добросъвестността на показанията му, преди
малко той не можа да посочи дали е имал автомобил, дали в момента, когато са ходили по
банките е имал свой автомобил. Г-н председател, не съм сексистка, но вие и защитника сте
мъже, дали пък не помните този месец, тази година какви автомобили карахте и какви ви
бяха автомобилите. Аз мисля, че прекрасно помните. Каза, че помагал и на други възрастни
хора в селото. Има характеристика от кмета и може да се види, че той е преустановил
дейността си по повод земеделието, защото не е заплатил и дължи големи суми на хората, от
които е наел земите. Толкова относно добросъвестността, поведението и помощта към
възрастните хора. Защото явно това иска да ви посочи, аз се грижих за този човек, но той
нали е проклет, ето вижте как се отблагодари на добрината ми. Поставям го силно под
съмнение. Нещо друго, искам да ви обърна внимание на това, че всъщност и вие не
разбрахте къде е местоживеенето му. Защото призовките му и във Варна и в ***** се
върнаха, че не е открит и не живее на тези адреси, да започнем с това. Казал, че е искал да
върне картата. Ами той можеше да върне картата още когато го викаха в полицията на
първите обяснения. Само че там е мълчание в мрака. Мълчание и за втората карта. И за това,
че има втора карта в него, подсъдимият е заявил на 24.11.2021 г., след смъртта на Д. Й..
Можел ли е още тогава да каже, ето я картата и да разкаже за какво става въпрос, недейте да
ме разкарвате по полициите. Не, мълчи, няма да обясни. Ще каже само, че е с негово
съгласие, защото такъв е текста на престъплението, пък ще говорим, когато няма кой друг да
се изправи срещу нас и да каже засрами се бе, как може да лъжеш. Ето затова считам, че вие
не трябва да кредитирате обясненията, които той даде и трябва да изградите убеждението си
върху фактите обективни каквито са. Д. Й. получил две карти и в тази връзка се сещам още
едно обстоятелство, първия свидетел, който разпитахме на съдебното следствие Я. Е., когато
той закарва Д. Й. до банката не е стоял до него на гишето да види какви пари ще му дадат.
Д. Й. е имал проблеми с вървенето, с придвижването. Имал е нужда някой да го заведе до
банката, евентуално да му помогне да докрета да не падне някъде по пътя. Кое налага
подсъдимия да е непрекъснато с него, рамо до рамо. Банковата служителка, която му е дала
да подписва документите има ли интерес да каже дали разбра, какво разбра, аз говорих с
този тон. Ами той е 90 годишен почти човек, дали я чу, дали я разбра. Той е отишъл с човек,
7
към когото е имал някакво доверие това не го подлагам на съмнение и то голямо доверие.
Подписвал, ами защо да не подпише този човек, който е с него и му мисли доброто не му е
казал сакън, не подписвай. Има ли нужда Д. Й. 2 000 лв. лимит. Не вярвам. Човек, който
години живее, предполагам с 200 - 300 лв. пенсия. Има ли нужда и то не за една карта, по
две карти с лимит по 2 000 лв. – 4 000 лв. Няма такава нужда, но човека е подписвал.
Считам, че банковата служителка и на шиш да я бяхме въртели нямаше да каже абе, не съм
сигурна дали е разбрал. Но пък банковата служителка не е изразила никакво съмнение у нея
състоянието на Д. Й.. Никой не каза, че Д. Й. е бил неадекватен. Поведението му сочи на
адекватност, човек, който си знае парите и си пази парите и когато му върнат 5 лв. той си го
пише в тефтерчето.
Затова считам, че обвинението е доказано, че не следва да се кредитират обясненията
на подсъдимия и е извършено престъплението по чл. 249 от НК. В този случай то е не само
обществено опасно деянието, но от моя гледна точка и от морална гледна точка то е
изключително опасно и долно, защото преди да почине един човек се е оказал, че е без
стотинка от парите, които е събирал цял живот, защото се е доверил на човек, от когото е
трябвало да бяга като от дявол. Поради това считам, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание малко под средата, среден размер предвиден в закона, с оглед чистото му съдебно
минало. Данни за трудова дейност повече от два месеца няма и да му се наложи
допълнителното наказание глоба, в размер на размер и половина от сумата, която е получил
чрез картите, издадени на Д. Й., а именно, 15 000 лв. В памет на пострадалия въпреки, че
няма наследници, които да искат да получат пари от него, въпреки, че и те сигурно имат
нужди, не по-малки от тези на подсъдимия, в памет на пострадалия Д. Й. е редно и морално
подсъдимия да заплати глоба сумата която е получил, плюс лихвите. Затова ви предлагам да
е сумата, плюс половината. Моля ви, приканвам ви да приемете предложението ми.
АДВ. В.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, след това
емоционално изложение на държавното обвинение аз мога да кажа само едно. Чухме
описание на подзащитния ми и то не от доказателствата, събрани по делото, а изводи вадени
от справки, от това дали е работил, от това кой е изхранвал семейството му и с всички тези
съждения държавното обвинение смята, че обвинението, което е предявила е доказано. Аз не
чух нито един факт, нито едно доказателство, което да потвърждава вината на моя
подзащитен. На първо място, не сме съгласни с обстоятелствената част на обвинителния акт
по никакъв начин. Описаната фактическа обстановка в голямата си част не отговаря на
събраните доказателства по делото. В обвинителния акт и въобще в пледоарията на
прокуратурата се твърди, че подзащитният ми бил накарал така наречения дядо М. да си
изтегли парите от едната банка и да ги сложи в друга банка незнайно защо какво е по-добре
за подзащитния ми от това. Само, че в протокола за разпит на пострадалия същия обяснява
как момичето от банката в ***** му предложило да си премести парите във банка във Варна,
тъй като клона в ***** щял да бъде закрит и искайки да отиде там и да направи това, той
помолил Г. за помощ. Така, че Г. няма нищо общо със желанието на дядо М. да премести
парите си. Разбрахме колко е черен Г., как помагал на дядо М. само и само защото искал да
8
му вземе парите и какви ли не работи за него, изводими от незнайно къде. Всъщност на дядо
М. е нямало кой да му помага, не само роднини, но и близки не са му помагали. Беше
разпитан свидетеля, роднина на дядо М. и човека си призна, че не са му помагали, защото
бил много опак и никой не искал да се занимава с него. Въпреки това обаче Г. е черния,
защото е искал да помага на дядо М., защото видите ли е искал да му вземе парите. Но дядо
М. е човека, който е решил да си премести парите в банката и той е помолил Г. да му
помогне. Пак казвам, чухме Г. колко е черен. Една думичка не се каза за Г., който е помагал
на дядо М. безрезервно. Дядо М. е плащал на момичето, което го е гледало, тя каза съвсем
малко пари, защото дядо М. не е бил от плащащите и всички потвърдиха за трудния
характер на дядо М. и не държавното обвинение съжалява, че дядо М. не е тука в момента
да даде показания, защото дядо М. не сме го разпитвали ние и не сме му задавали въпроси, а
го е правило държавното обвинение единствено и ние в момента ползваме това, което
държавното обвинение е сътворило с въпросите, които му е задавало, въпроси които са само
и единствено във връзка с потвърждаване на обвинението. Нищо друго. Така, че не само
държавното обвинение съжалява, че го няма дядо М., ние съжаляваме, защото от всички
доказателства по делото не чух един довод, освен показанията на дядо М., разпитван от
държавното обвинение не чух един довод, едно доказателство, че подзащитният ми е
извършил престъплението, за което му е предявено обвинение. Няма такова доказателство.
Относно хората, които са се грижили за него. Единствените данни, които имат връзка
по някакъв начин с обвинението това е относно характера му. Чепат характер, с него не
можеш да се разбереш, хората от селото не комуникират с него. Това са хората, които
успяват по някакъв начин да се разберат с него и той единия ден ги възхвалява, на другия
ден са най-лошите. Но добър или лош, дядо М. е живо същество, на което все някой трябва
да помага, бил е в лошо физическо състояние. Това са хората, които се грижат за него. Никой
от тях не е казал дядо М. да се е оплаквал от Г., дядо М. да е имал някакъв проблем с Г.,
никой от тях.
Относно показанията на банковата служителка. Считам, че тези показания са
изключително важни от гледна точка на това, че тя е имала пряк контакт с подзащитния ми
и с дядо М. и то тях точно, когато са издавани тези карти и какво е било отношението на
дядо М. към този процес. На първо място, свидетелката, прокурорът каза, че дори на шиш да
я въртим тя нямало да каже друго, ами тя няма и какво друго да каже. Когато човек си
изкарва карта, независимо на колко години е, служителят винаги държи да говори с него и
това на служителите им се обяснява когато постъпват на работа, че трябва да обясняват на
хората. Аз също държа дебитната карта на майка ми, с която получава пенсията си и
пенсията на майка ми аз я тегля. През две години сменяме карта и знам служителя на кого
обяснява и как гледа в очите майка ми и обяснява какво трябва да направи и къде трябва да
се подпише. Не мога аз нищо да направя. По същия начин служителите постъпват във всяка
банка. Обяснява се на човека, на когото се издава карта. Обяснява се на човека, чиято
сметка е, не на придружителя му. Придружителя може да стои там и да слуша, но не да
прави нещо, което трябва да се направи от човека, чиято е сметката и на чиито имена се
9
издават картите. Така, че няма как Г. да е поискал картите да са две и Г. да е поискал лимита
да бъде 2 000 лв. Обяснете ми какъв е проблема за Г., ако той е искал да тегли парите на
дядо М. лимита да е 400 лв. или 1 000 лв., какъв е проблема, че трябва да ги изтегли на три
пъти? Ами те са 10 000 лв., не са 200 000 лв. Картите, твърди държавното обвинение са в
него и защо трябва да е лимита 2 000 лв. не разбрах. Защото така е удобно на обвинението
да докаже какво е направил този лош човек Г.. Моля да кредитирате показанията на
служителя на банката изцяло. Тя няма отношение към нито една от двете страни и това,
което е заявила на досъдебното производство, го заяви и в съдебно заседание. Това е
нормално за служител на банката. Това са нормални действия на всеки служител на банка.
Служителят на банката обясни защо предлагат на клиентите си да имат дебитни карти. Това,
което според държавното обвинение Г. е поискал, за да има достъп до средствата му. Това тя
го обясни. Причината да правят картите е защото таксите за теглене на картите са по-ниски,
отколкото на гише. Затова предлагат на хората карти и затова има карти. Обяснила е на
възрастния човек. Не е останала с впечатлението, че не е разбрал каквото ида било. Няма
как тя да остане с впечатление, че човека да не разбира и тя да продължи работата си. Двете
карти са взети от пострадалия през една минута. По делото има приложени документи, че
той лично се е подписал и е приел картите. Той е приел картите, не са дадени на Г., а дядо
М. да се е разписал някъде. Той е приел картите и да твърди, че няма втора карта има два
варианта. Първи вариант да е забравил и втори вариант, да не казва истината. За съжаление,
предвид това, че го няма ние можем само да гадаем кое е истината.
Моля да кредитирате показанията на свидетеля, който разпитахме днес, въпреки, че
той не внесе някакви подробности. Единственото, което каза и го има и по делото, че явно
дядо М. е знаел за двете карти, а не както твърди, че за едната карта той въобще не е знаел.
Тъй като е ставало дума за двете карти и той е казал, че е знаел за едната карта. Това не е
някаква драма, защото доказателства за това има от разпита на банковата служителка и
писмени документи, че е дядо М. е приел картите.
На следващо място, тъй като обвинението най-вече вади своите изводи от това какво
е можело да стане и какъв човек е Г., аз ще задам един въпрос. До този момент е ясно, че
дядо М. е взел две карти, едната карта е дал на Г.. Питам аз, защо му е необходимо на Г. да
взема картата на дядо М., когато той има карта в него. Питам какъв е смисъла за Г. да взема
картата на дядо М.. Да обърка дядо М. дали да използва едната или другата карта може да се
установи само със справка в банката. Няма друг вариант да се установи. По една сметка има
две карти. Каква е идеята на Г., защото трябва да търсим нормална житейска логика във
всеки акт. Каква е идеята на Г.. Имал е една карта, отишъл, взел картата на дядо М.. Какъв е
смисъла за Г.. Той ако е искал, щял е да изтегли за 5 дена всичките пари на дядо М. и всичко
е щяло да приключи. Прокурорът обяснява как на 15-ти били извършени транзакциите. Ами
те три пъти са внасяли пари. Те са внасяли пари, те не са теглили, 3 000 лв., 2 000 лв., 1 000
лв., те са внасяли. И тук стои другия въпрос, каква е идеята на Г., който разбирате ли е
много лош човек, закарал е дядо М., накарал го е да си смени сметката в друга банка, за да
има достъп до нея за да може да му вземе парите и изведнъж внася пари в тази сметка.
10
Разбирам, теглил е. Обяснете ми защо да го прави това нещо. Сигурно да заблуди някого,
кого да заблуди. Внася, тегли, внася, тегли, защо го прави това нещо. Отговора е един.
Следва да се кредитират показанията на подзащитния ми, въпреки, че е минал голям
период от време и някои неща не ги помни, но има много неща, които помни и обясни. Защо
са внасяни парите и това е нормалната житейска логика. Първоначално парите, направих си
труд, тъй като никъде по делото няма каква е била наличността на картата след отделните
тегления. На 28.04. са внесени 3000 лв. на касата. Явно това е тази сума, над която ще има
вече някаква такса. Те са решили да внесат 3 000 лв. На 15-ти са внесени още 3 000 лв. Пак
казвам, на каса, не от банкомат. От там нататък, всичките транзакции стават през банкомат.
Сумата стига до 9 000 лв. на 15-ти май още. Като казвам, че през банкомата са внасяни
всички, тези 3 000 лв., които са внесени на каса единствено поради причината, че е по-малка
таксата. Мисля, че това е неоспоримо. Сумата на 15.05. става 9000 лв. Направи ми
впечатление това, което каза държавното обвинение, че дядо М., когато дава пари някъде,
иска касова бележка. Не знам дали ви направи впечатление колко пъти са правени справки
за наличните суми. Тези справки на кого са необходими, ако не е същото, което иска дядо
М., касова бележка. Когато сумата става 10 000 лв. отново иска справка. Защото
подзащитният ми спомена как дядо М. искал сумата да е 10 000 лв. На 08.06. сумата става 10
015 лв., пак е направена справка, има от кой апарат и в колко часа е направена. Това, че
според обвинението, че сумата е теглена от Варна, видите ли е нещо уличаващо
подзащитния ми, аз не намирам такъв проблем. Точно затова е направена втората карта, не е
било за да е удобно на Й., защо да е удобно на Й., напротив, за да е удобно на подзащитния
ми, защото ако дядо М. иска нещо да се прави, подзащитният ми трябва да отиде, да вземе
картата, защото дядо М. не твърди, че не е имал карта. Дядо М. каза картата ми си беше в
портфейла и пин кода ми беше там и даже каза, той не е взел картата, а е взел само пин кода.
Считам, че не е необходимо да го коментирам, защото без карта и да знаеш пин кода смисъл
няма. Дядо М. знае, че картата му е там, но тъй като не е запознат с всички тези неща по
какъв начин трябва да се тегли и това е съвсем нормално за възрастен човек, затова и картата
на майка ми е в мен. Затова той си мисли, че имайки пин кода, едва ли не можеш да теглиш.
И не е необходимо Г. да му е взел картата, има ли листчето, край. На Г. за какво му е листче.
Той си призна човека чистосърдечно, което не беше нужно да го казва, но той каза дядо М.
не може да работи с банкомат. Всичко съм го правил аз. Той му знае пин кода, за какво му е
пин кода. Дали го помни е отделна работа. Дядо М. поискал да го смени с цифри, които щял
да помни. Това го правя аз, цифрите да ми говорят, за да го запомня. Пак казвам, всичко
което е като тегления, за което ни е предявено обвинение има своята логика. Подзащитният
ми няма как да помни всичко две години назад. Има нещо много важно, докато аз влязох в
делото, подзащитният ми идея си нямаше какъв е проблема. Аз изключително трудно му го
обясних. Той мислеше, че делото е за това, че има пари които е изтеглил и трябва да ги
върне на дядо М.. Аз не мога да му обясня два дена, че проблема не е, че е теглил пари, че
обвинението срещу нас е, че е теглил пари, без дядо М. да му е дал разрешение да ползва
картата. Той не може да разбере това нещо. Той все си мисли, че проблема е, че е изтеглил
парите на дядо М.. А не е това. В крайна сметка разбра за какво става дума. Така че ако
11
прокуратурата ще вади някакви позитиви за обвинението от това, че видите ли в началото
той не дава обяснения, пък после дава. Подсъдимият може винаги да дава обяснения и да
откаже да дава обяснения и от това, че не е дал не може да се черпят активи нито за
обвинението, нито за никого. Няма как да стане това нещо ние да анализираме поведението
на подзащитния ми по време на досъдебното производство. Обещал, че щял да върне парите.
Той каза колко пари са били за него, 2 000 лв. и щял да ги върне човека. Но след всички тези
неща, които са станали и за мен е абсолютно логично, че не е дал картата. Що не я бил дал
първия ден в полицията. Ами някой да му я е поискал? Да бяха направили нормално бързо
разследване и да разберат. Човека казал няма да дам картата, докато не се изясни всичко.
Защото му казали в полицията ти си взел на дядо М. картата. И човека като разбрал, че
другата карта няма да им я дава, предал я, можеше да я хвърли, доброволно, само че я
предал. Пак казвам, моля имайте предвид транзакциите, които са извършени по какъв начин
са извършени и другото нещо, което ми прави впечатление и да го имате предвид, сумите не
са кръгли – 1010 лв., 1805 лв., 800 лв., да, повечето са кръгли, но има и такива суми, които
не са кръгли. Ако искам да взема парите от този човек, няма грам логика в това нещо. Маса
такива дела има, но за пръв път чувам някой да иска да вземе парите на някого от картата, а
междувременно да внася пари. Няма логика в това нещо. Относно това, което каза
прокуратурата, че дядо М. не знаел, че пин кода му е сменен. Ами как да знае, като не е
питан човека и няма как да го питаме за съжаление вече. Казал е, че пин кода си го имал на
едно листче и стоял там. Дали е сменен никой не го е питал. Друго твърдение на държавното
обвинение, че двете карти били в подзащитния ми, и двете карти. Такова доказателства по
делото няма. Аз не видях някой да е казал, да е видял, да е установено по някакъв друг
начин, че и двете карти са били в подзащитния ми. С двете карти се тегли много близко по
време, през една минута, но той каза, че никога не съм теглил пари, не съм правил нищо с
картата на дядо М., защото е тя си е в него. Когато е искал нещо сме ги правили тези неща.
Аз съм ги правил с картата му, но той е бил до мен, защото той не може да ги направи тези
неща. От къде е това доказателство, че са били картите в него. Да, фактически са били, но
дядо М. е бил до него. И пак казвам иначе защо му е да взема картата на дядо М., като си
има негова карта. Виждате, че има някакви тегления и внасяния през една минута. Няма
такава логика, не мога да намеря, много мислих, какво може да е направил Г., как да е
скроил всичко, че видите ли някой е трябвало да обърка, кой, не знам. А държавното
обвинение не е чувало, че дядо М. имал количка. Ами няма задавани такива въпроси. Кой да
го каже, освен Г., който се грижи за него. Ако питахме Ю. и момичето, което се е грижило за
него, сигурно щяха да кажат. Предполагам, че щом е ставало въпрос за акумулатори, това са
акумулатори само за количка, която се движи само на акумулатори и те въобще не са
евтини, защото количката с тях се движи количката. А подзащитния ми каза не само за
акумулатори, а каза за акумулатори и за други неща. Не виждам нещо по житейски
нормално от това. За съжаление няма как да установим, че тези 6 000 лв. били за някой друг
човек, на когото дядо М. искал да помага. Няма как да установим това дали казва истината
или не. Няма как и по някакъв начин действително обясненията на подзащитния ми имат
двойствен характер. Те могат да са както да разкриват обективната истина, могат така да се
12
използват и за защита. Но пак казвам, за да се направи това те трябва да се оборят по някакъв
начин. Не можем да предполагаме какво е станало и една присъда не може да се обосновава
на предположения. Твърдя, че държавното обвинение, не искам да обидя прокурора, не
може обаче да извеждаме изводите си само на предположения. Щом сме решили веднъж, че
Г. е взел парите на дядо М., Г. трябва да го очерним най-много. Имал да връща пари на
хората, какво отношение има това, дори не бил платил земята, която е наел с това което се е
грижил за други хора. Ами факт е, че се е грижил за дядо М. и това не са негови думи. Това
са думи на всички свидетели, разпитани по делото. Даже роднината му знаел, че той се е
грижил за дядо М.. Всички знаят. Не може едно нещо, което е хубаво за един човек, ние да
го очерним и да го правим най-лошия. Защото с такива хора като дядо М. е пълно по селата,
най-вече по селата и няма кой да ги погледне тези хора, особено пък такива, както всички се
изразяват, с чепат характер. Ами няма, ама човека си е жив и си иска съответните грижи и
това, че Г. се е грижил за него, ние го изкарваме престъпник. Относно това, че жена му
печелела и тя давала парите за семейството и т. н. Те не живеят заедно. Тя има поглед върху
него, тя самата казва, че са разделени. Сигурно се грижи човека за децата си. Свидетелят,
който в днешно съдебно заседание каза, той ако не работи при мен, работи на други места.
Той самият каза, че работил на две места. Самият дядо М. казва, че е работил в
строителството и със земеделие се занимавал. Да, няма трудови договори. За съжаление в
България той не е единствения, който работи, но няма трудови договори, не е единствения.
В земеделието е така, сезонни работници. Каза днес човека, жътвата била 10 дни, сеитбата
била не знам си колко дена, ами няма работа. Когато има работа, работи. Опитвал се човека
да гледа земи, видно от характеристиката, не е успял. От тази лоша характеристика и аз да
изкарам нещо добро и аз да го направя това нещо. Опитал се да отглежда зеленчуци, не
станала работата и тръгнал да работи в строителството.
Моля да кредитирате показанията на служителката на банката, на свидетеля от
днешно съдебно заседание. Считам, че обясненията, които подзащитния ми даде днес и
последния път в полицията, където е казал, че едва тогава разбра за какво става въпрос.
Моля да ги кредитирате, защото те са непротиворечиви и не се опровергават от нито едно
доказателство по делото. Пряко доказателство за това няма. Пак казвам, може да правим
анализи колко е добър и колко е лош Г. колкото си искаме, защото в голяма част това е един
субективен елемент. Това по делото да го изкарваме добър или лош. Аз не искам да го
изкарвам добър, но в крайна сметка на нас ни е предявено обвинение, че сме ползвали тези
карти, без съгласието на титуляря. Аз считам, че такова не се установи предвид това, че
безспорни доказателства, че дядо М. е взел две карти. Той е знаел за тези две карти. Самият
дядо М. казва, че не може да ползва картите. Ей богу, защо са му тези две карти, след като
не е можел да ги ползва. След като държавното обвинение го казва, Ю. като го закарал до
банката, дядо М. не е отишъл до банкомата, а е влязъл вътре. Дядо М. не може да ползва сам
банкомата. Защо са му две карти. Не е разбрал, че има карти. За мен е друго странно, когато
е отишъл с Ю. до банката. Защо не е поискал от Ю. да му тегли пари от банкомата, а е
отишъл направо на гишето. Защо. Считам, че този опак характер на дядо М., за който всички
казват един ден си добър, друг ден си лош е дал отражение като цяло върху всичко. Въпреки
13
това подзащитният ми е щял да върне парите. Да, забавил се е, но е нямал пари човека. Той
каза, аз щях да му ги върна, но такъв беше периода нямаше работа, не можах да намеря
работа и как да ги върна.
Все пак искам да кажа няколко неща и за наказанията от държавното обвинение,
въпреки, че считам, че подзащитния ми следва да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение. Аз не виждам отегчаващи вината обстоятелства, че да искаме
такива наказания, глоби и т. н. Въпреки, че той няма пари, да му искаме глоби, защото е най-
лошия. Има деца, ама няма проблеми. Изкарваме го едва ли не виновен за това, че е починал
дядо М.. Това няма нищо общо. Защото ако не е бил той е нямало кой да се погрижи за дядо
М..
Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, моля ви да признаете
подзащитния ми за невиновен в така повдигнатото му обвинение. Да, той пари е взел и си го
признава чистосърдечно, пари е взел, но не без съгласието на титуляря, който абсолютно е
знаел, че подзащитния ми има карта и давайки му тази карта, той е знаел, че може да ги
ползва. И нещо друго, още едно потвърждение от обясненията на подзащитния ми, че дядо
М. е бил съгласен подзащитния ми да взема пари и да му ги връща. Очевадно е от
разпечатката на банката е защо тегли, защо пак внася и пак тегли. Това е всичко. Няма друга
причина той да внася пари. Да, виждал съм злоупотреби с карти, да тегли – да, но да внася.
Ние имаме обвинение, че сме внасяли пари в банката, без човека да знае. Ние му даваме
пари, те ни повдигат обвинение. Не мога да го разбера това. Моля да признаете подзащитния
ми за невиновен.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: Понеже много се наблегна на състава на престъплението.
Състава на престъплението е да ползва данните от платежен инструмент. Данните от
платежния инструмент са пина и съответния номер на платежния инструмент. Грам
доказателства няма за това, че при ползването на платежните инструменти и техните данни
Д. Й. да е знаел и да е бил съгласен с това, да ползва данните. Кой какво държи в
портмонето си или някъде другаде, няма никакво значение за състава на престъплението.
Трябва към момента на ползването на данните на този платежен инструмент техния титуляр
да знае и да е съгласен за това. Ако имаше категорични данни за някакво друго
престъпление, измама, злоупотреба на доверие, изнудване или друго, каквото и да е, то това
щеше да бъде предявено, защото състава на чл. 249 е ако не е извършено друго, по-тежко
престъпление. Ако не се предвиждаха и някакви материални щети, а само да се ползват,
нямаше да бъде втората част от наказанието и глоба в размер на сумата, която е била
получена. Толкова за състава на престъплението. Защо Д. Й. е бил абсолютно категоричен и
той не е бил съгласен, че не съм давал на Г. картата си, той сам я е взел с листчето с кода и е
изтеглил парите. Не съм давал картата си. За какви карти за какви пинове. След като е
получил картата си току-що в Долни чифлик, защо има внасяне по картата на Д. Й. в гр.
Варна, в 3.30 часа след обяд. Само, че следващото внасяне е в 15.50 ч. и след като в 15.51 ч.
някой е поискал справка, в 15.52 ч. следва автоматичната смяна на пиновете на двете карти в
гр. Варна. В този си разпит пред съдия Д. Й. е заявил, че Г. работил в строителството, освен
14
това той работеше във Варна и нямаше смисъл да го викам постоянно да ми помага. Толкова
за помощта, без която никой не може на Г.. Г. е във Варна. Какво са правили двете карти в Г.
и защо всички тегления са в гр. Варна не мога да ви кажа. То и защитата не би следвало да
каже, но не може да го каже, защото трябва да го каже Г., ако има честта и достойнството,
разбира се какво правят всички тегления са правени на „Владислав Варненчик“ 53 в гр.
Варна. Защо не е в Долни чифлик, нали е непрекъснато там да се грижи за Д. Й., всеки ден
защото иначе човека не може да оживее, нищо, че е оживял след месец януари 2021 г., до
смъртта си. Относно банковата служителка, това беше просто едно разсъждение, но
известен е факта, че всяка банка търси парични постъпления. Разбира се, че ще е по-добре и
няма да каже нека си стоят там, така ще е по-удобно. Как, един клиент повече за банката,
едни такси повече за банката, защо да не му каже така на човека. Обяснява банковата
служителка, но човека го интересува парите да са му там, за да му е по-лесно. Свидетелят Й.
е бил категоричен, че Г. го е закарал до Варна да си изтегли парите и след това до Долни
чифлик и свидетелите споменаха, че е бил с лек автомобил „Мерцедес“ та се появи и този
свидетел сега, че той ги е карал и едни банкови карти се подават. Всичко което казах пред
вас преди малко беше защо аз лично не вярвам на обясненията на подсъдимия и че същите
не следва да бъдат кредитирани. Фактите са и от събраните доказателства, че Д. Й. не е
давал съгласие да бъдат ползвани данните на платежните инструменти, които са му били
издадени не е давал съгласие, поради което и моля да го признаете за виновен.
АДВ. В. /дуплика/: аз пак гледам пак обвинението - използвал платежни
инструменти дебитна карта такава и дебитна карта такава. Просто показанията на дядо М.,
не съм давал на Г. карта, но долу казва, според мен той не е взел картата, а само листчето.
Затова го казвам това нещо. И никога не сме твърдели, че Г. ежедневно се е грижил за него.
Г. е ходил само когато е имало необходимост и му се е обаждал дядо М.. Нещо друго,
държавното обвинение твърди как двете карти са у подзащитния ми, няма такива
доказателства. Това трябва да се докаже. Това, че са използвани през една минута картите,
значи ли, че от един и същ човек са ползвани и Г. ли е бил. Това трябва да се докаже, не
само да се казва. Няма такова доказателства, всичко е предположение.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с казаното от адвоката ми. Където се спомена за
същия ден след обяда с дядо М. дойдохме до Варна, за въпросното ползване на неговата
карта и се внесоха пари. Аз не виждам къде е проблема, просто е вноска, не е теглено.
Никога не съм ползвал неговата карта без негово знание и без негово присъствие,
включително и втората карта, която беше у мен. За това, че аз съм един изпитан мошеник, че
в селото се говори, аз съм работил към няколко фирми и като работник и като организатор
производство. Аз не съм бил лицето, което дължи на хората пари, съответни нямам никакви
заведени искания и други неща, за да се говори, че аз съм един готов престъпник. Друго
нямам какво да кажа. Истината е, че той през цялото време знаеше за какво става на въпрос,
знаеше цялата ситуация. Никога не съм го подвеждал с нещо, с което да го ощетя и това
много ме боли. Знаете какви са възрастните хора, знаете какъв е проблема. Въпреки това аз
до последно исках да му помагам. Дължах му около 1 000 лв., които трябваше да върна, но е
15
човешко да се изчака, все пак толкова години се познаваме и не виждам какво от самото
начало някакви обвинения за злоупотреба.
Съдът на основание чл. 297 от НПК дава на подсъдимия
ПОСЛЕДНА ДУМА
ПОДСЪДИМИЯТ: Моля да ме признаете за невиновен. Аз пред себе си съм чист и
пред моята съвест съм чист. Никога не съм имал лоши намерения към този човек, да го
крада, да го ограбвам.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание постанови присъдата си, която Председателят на
състава обяви публично и разясни на страните, че мотивите ще бъдат изготвени в срока по
чл. 308, ал. 1 от НПК, както и срока и реда за обжалването й пред Апелативен съд - Варна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 11:10 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16