В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валентина Бошнякова | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК. Образувано е по иск, предявен от Б. П. П. Ф. Е. със седалище и адрес на управление: гр С. ж. к. “М. *”, Б. П. С. сгр. *, представлявано от * Л.Л.П, депозиран чрез *. Н. Х. против Б. Д. П. за приемане за установено, че вземането, обективирано в Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № */21.02.2011 г. по ч. гр. д. № */2011 г. по описа на ЗРС, съществува. Ищецът твърди, че с Договор за кредит за покупка на стоки № */12.07.2008 г. е предоставил на ответника заем в размер на 1 090 лв. за закупуване на стока, получена от ответника, съгласно протокол от същата дата. Наведени са доводи, че ищецът е заплатил горепосочената сума директно на търговеца, от който ответникът е закупил стоката, като последният не е погасил нито една вноска. Изложени са аргументи, че процесното вземане е станало предсрочно изискуемо, поради което за дължимата сума в размер на общо 1 800.99 лв., от които 1 500.06 лв. главница и 300.93 лв. лихва за периода 30.09.2008 г. – 15.02.2011 г. ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № */21.02.2011 г. по ч. гр. д. № */2011 г. по описа на ЗРС. Ответникът – длъжник в заповедното производство е депозирал възражение срещу издадената заповед, поради което в предвидения срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си. Ответната страна депозира писмен отговор – възражение, с което заявява, че никога не е вземал кредит от ищцовото дружество и че подписа в процесния договор не е негов. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските по делото. ЗРС, като взе предвид изложеното в исковата молба, становището на ответната страна и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представения по делото Договор за кредит за покупка на стоки № */12.07.2008 г., Б. П. П. Ф. Е. гр. С. и Б. Д. П. са се договорили банката - кредитор да плати на търговския партньор – „О. – З.Н.”, гр. З. от свое име за сметка на физическото лице - кредитополучател дължимото вземане за финансираната стока – преносим компютър, марка *, с цена 1 090 лв., а кредитополучателят да заплати на кредитора месечните вноски така, както са посочени в погасителния план. В Протокола за продажба № */12.07.2008 г. стоката не е описана, а е посочена само нейната цена - 1 090 лв., имената на търговеца и на клиента, съответно „О. – З.Н.” и Б. Д. П., както и подписите на двамата. Предвид настъпилата предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит, поради неплащането на първите две и следващи вноски, ищецът в настоящото производство се е снабдил със Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № */21.02.2011 г. по ч. гр. д. №*/2011 г. по описа на ЗРС за сумата от в размер на общо 1 800.99 лв., от които 1 500.06 лв. главница и 300.93 лв. лихва за периода 30.09.2008 г. – 15.02.2011 г. с длъжник Б.Д.П., който е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. От допуснатата и назначена в настоящото производство съдебно-графологическа експертиза се установява, че подписът на четвърта страница от процесния договор, долу в ляво, на мястото на кредитополучател, под ръкописно изписаните имена не е положен от Б. Д. П.. При така установената фактическа обстановка ЗРС намира исковата претенция за допустима - депозирана е от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и е насочена срещу надлежна насрещна страна. Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи, които обуславят неоснователността на предявения иск: Страните в настоящото производство спорят досежно възникналото помежду им облигационно правоотношение. Представеният по делото и приет като доказателство Договор за кредит за покупка на стоки № */12.07.2008 г. по своята правна природа представлява писмен частен диспозитивен документ, който не се ползва нито с материална, нито с формална доказателствена сила, обвързваща съда, тъй като материалната касае свидетелстващи документи, какъвто настоящият не е, а формалната – че изявлението в документа е направено от лицето, което го е подписало. В тежест на ищеца по настоящото производство е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото. В случая съдебно-графологическата експертиза, която не е оспорена от страните и която настоящата инстанция намира за обективна и пълна, установява, че ответникът не е подписал процесния договор. Това обуславя липсата на волеизявление от страна на ответника – кредитополучател, следователно процесната сделка между страните по делото не е сключена, между тях не е възникнало претендираното облигационно правоотношение и същите не са поели взаимни задължения. При съвкупната преценка и анализ на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че вземането, чието установяване е предмет на предявения иск, не е възникнало към 12.07.2008 г. – датата на сключване на процесния договор за кредит, което от своя страна и с оглед последиците от доказателствената тежест за ищцовото дружество обуславя неоснователност на исковата претенция. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения от Б. П. П. Ф. ЕАД. със седалище и адрес на управление: гр. С. ж. к. “М. *”, Б. П. С. сгр. *, представлявано от * Л.Л.П., депозиран чрез *. Н. Х. иск за приемане за установено по отношение на Б.Д.П., че вземането, обективирано в Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № */21.02.2011 г. по ч. гр. д. № */2011 г. по описа на ЗРС, съществува, на основание чл. 422 от ГПК, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед изхода на делото, както и направеното искане за заплащане на разноски, Б. П. П. Ф. ЕАД. със седалище и адрес на управление: гр. С. ж. к. “М. *”, Б. П. С. сгр. *, представлявано от изпълнителния директор Л. Л. П. следва да заплати на Б. Д. П. направените от него разноски в размер на 80 лв. /осемдесет лева/, представляващи внесен депозит за вещо лице. Водим от горното, ЗРС Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ иска на Б. П. П. Ф. ЕАД. със седалище и адрес на управление: гр. С. ж. к. “М. *”, Б. П. С. сгр.*, представлявано от * Л.Л.П., депозиран чрез А. Н. Х. за приемане за установено по отношение на Б. Д. П., че вземането, обективирано в Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № */21.02.2011 г. по ч. гр. д. № */2011 г. по описа на ЗРС., съществува, на основание чл. 422 от ГПК, като неоснователен. ОСЪЖДА Б. П. П. Ф. ЕАД. със седалище и адрес на управление: гр. С. ж. к. “М. *”, Б. П. С. сгр. *, представлявано от *Л.Л.П. да заплати на Б. Д. П. направените от него разноски в размер на 80 лв. /осемдесет лева/. Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ:В.Б. |