Р Е Ш Е Н И Е
№ 260765
21.05.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, LVIII граждански състав
На двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и първа година
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател: Мариела Иванова
Секретар: Ирина
Манолова
като разгледа
докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 7986 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от К.К.Н.
с ЕГН **********,*** против ,,Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул. ,,Славянска“ № 29, ет.
7 и ,,Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1335, район
Люлин, бул.,,Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК за
приемане за установено в отношенията между ищеца и двамата ответници, че
договор за паричен заем № ********., сключен между ищеца и ,,Сити Кеш“ ООД,
който е прехвърлил вземанията си по него ,,Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, е недействителен, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за осъждане на ,,Сити Кеш“ ООД да заплати на ищеца сумата от сумата от 1 004,
62 лева – получена от първия ответник без основание по недействителен договор
за паричен заем № **********, ведно със
законната лихва от момента на предявяване на исковата молба до погасяване на
вземането. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи
исковите претенции и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
първия ответник „Сити Кеш“ ООД. Ответникът счита, че ищецът няма правен интерес
от предявяване на иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД срещу него, тъй като
след сключване на договора за цесия пасивно легитимиран да отговаря по него е
единствено цесионерът. Излага подробни контрааргументи против доводите на ищеца
за недействителност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
В съдебно заседание представител на ответника не се явява и не изразява
становище.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор и от втория ответник
,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Навеждат се подробни съображения за
неоснователност на изложените в исковата твърдения за допуснати нарушения,
представляващи основание за нищожност на договора или на негови отделни клаузи.
Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание представител на ответника не се явява, но изпраща
писмено становище.
Бургаският районен съд, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 27.12.2016г. между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на кредидодател, и К.К.Н.,
в качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № *****
(за краткост Договора). Той е сключен на основание отправено искане за заем от Н.,
чийто параметри и условия са описани в предоставените на заемателя стандартен
европейски формуляр (за краткост СЕФ) и общи условия към Договора (за краткост
ОУ).
В чл.3 от Договора, „Параметри на отпуснатия заем“, са отразени: размер на
отпуснатия заем – 4500 лева (получени от длъжника); годишен процент на
разходите – 48.497%; годишен лихвен процент – 40,08%; обезпечение – запис на
заповед, поръчител/банкова гаранция; обща сума за плащане – 5 284,38 лева.
В СЕФ размерът на ГПР е същият, но са посочени и условията, при които може да
бъде променен, а именно: при непредставяне на обезпечение по чл.9 от ОУ се
начислява неустойка в размер на 4630,05 лева (т.4.4 от СЕФ); разходи, дължими
при просрочени плащания – в случай на обявяване на предсрочна изискуемост се
дължи неустойка в размер на 20 % от непогасения остатък от кредита (т.4.6).
Според чл.6 от Договора страните се споразумяват заемът да бъде обезпечен с
поне две от посочените по-долу обезпечения: запис на заповед, издаден от
заемателя; банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл.9,
ал.2 от ОУ.
Според чл.8 от Договора с подписването му заемателят декларира, че му е
известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в
чл.6, ал.2 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ,
заемателят дължи неустойка в размер на 4 630,05 лева, с начин на
разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 2 към Договора. В погасителен
план към Договора, подписан от Н., е посочен размер на вноската без неустойка
по чл.8 от Договора (587,15 лева) и размер на вноската с включена неустойка
(1 101,60 лева).
С приложение № **********. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 24.09.2019 г., между „СИТИ КЕШ“ ООД (цедент) и „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД (цесионер), вземанията по Договора са прехвърлени на
дружеството ответник, като длъжникът е уведомен за цесията от новия кредитор,
но действащ като пълномощник цедента.
От назначената и изготвена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът
е заплатил в полза на ответника „Сити Кеш“ сума по договора в размер на
5 504.62лева.
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният установителен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК е
основателен по следните съображения:
Според чл.
9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. В този смисъл Договорът попада под уредбата на ЗПК.
Съгласно чл.
10 от ЗПК този вид договор се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Според чл.11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
изчерпателно изброени клаузи, сред които са: т.10 – годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима
от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита
за потребителя – пар.1, т.2 от ДР на ЗПК.
Видно е от Договора, че в него не е отразена действителната „обща сума,
дължима от потребителя“. Вярно е, че в чл. 3 „Параметри на отпуснатия заем“
фигурира „обща сума за плащане“, но тя отчита само общия размер на кредита
(отпуснатите 4500 лева) и дължимата възнаградителна лихва – 8 вноски по 587,15
лева и една последна от 587,18 лева или общо 5 234,38 лева, но не и общите
разходи за потребителя, в които следва да се включат и неустойката по чл.8 от Договора,
и неустойката при евентуално обявяване на кредита за предсрочно изискуем (чл.7,
ал.4 от Договора). Това е така, тъй като неустойките излизат извън предвидените
им функции и представляват допълнително възнаграждение за кредитора по смисъла
на чл. 19, ал. 1 ЗПК, извън уговорената договорна лихва, и на практика водят до
скрито оскъпяване на кредита.
По този начин се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
като към размера на дълга се включва и допълнително парично задължение,
надвишаващо 100% от задължението по главницата, което обаче не е включено в
ГПР.
Според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В
този смисъл, като е не е посочил съществена част от „общата сума, дължима от
потребителя“, кредиторът „Сити Кеш“ ООД заобикаля изискванията на закона за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което
клаузите от договора, касаещи общата сума за плащане и годишен процент на
разходите, са нищожни. След като те са нищожни, означава, че не съществуват по
Договора, а когато не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен – чл.22 от ЗПК.
На следващо място, в Договора следва да бъде посочен и лихвеният процент по
кредита – чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. В трайната си и непротиворечива практика ВКС
приема, че когато задължението не е обезпечено /какъвто е настоящия случай/,
уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва противоречи на добрите нрави. В случая посочената по договора за кредит
годишна лихва от 40,08 % надвишава трикратния размер на законната лихва, който
за процесния период след служебна проверка на съда към датата на сключване на
договора за кредит е била в размер на 10.00 %. Това означава, че клаузата за
уговорената в този размер възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и
като такава е нищожна на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като същата надхвърля рамките на присъщата и
възнаградителна функция и я превръща в средство за неоснователно обогатяване
/така и в решение № 906 от 30.12.2004 година на ВКС по гражд. дело № 1106/2003
година, ІІ г. о., решение № 1359 от 11.03.2009 година на ВКС по гражд. дело №
15/2007 година, ІV г. о., решение № 378 от 18.05.2006 година на ВКС по гражд.
дело № 315/2005 година, ІІ г. о., определение № 901 от 10.07.2015 година на ВКС
по гражд. дело № 6295/2014 година, IV г. о./.
След като клаузата е нищожна, означава, че не съществува по Договора, а
когато не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е нищожен (недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК).
Според разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не
влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая нито една от двете хипотези
не е налице. Нищожните клаузи относно определянето на процента на
възнаградителната лихва и на ГПР не могат да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона. От друга страна, Договорът не би могъл да бъде
сключен и без тези клаузи, защото те са част от задължителното му съдържание по
аргумент от чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК и условие за действителността му –
аргумент от чл.22 от ЗПК.
Предвид изложеното, искът се явява основателен и следва да бъде уважен, без
да се разглеждат останалите възражения на ищеца.
Това от своя страна влече след себе си и основателност на иска за връщане
на сумата от 1004.62лв., платени на основание недействителен договор. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В случая ищецът е получил сумата от 4 500лв., а е
върнал на кредитора „Сити Кеш“- преди сключването на договора за цесия с
„Агенция за събиране на вземания“, сума в размер на 5 504.62лева. За надплатената
сума в размер на 1004.62лв. следва да отговаря именно старият кредитор, тъй
като сумата е получена от него преди цесията.
С оглед изхода на делото право на разноски има само ищецът, които се
изразяват в заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно
списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.68 от делото). Ответникът е направил
възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Тъй като цената на иска се определя от стойността на договора (чл.69, ал.1, т.4
от ГПК), а общата сума по погасителен план възлиза на 9914,43 лева, то това е
материалният интерес по делото. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед
материалния интерес по делото е в размер на 825,72 лева, а ищецът е заплатил 600
лева, което не е прекомерно. Още повече, че с исковата молба са предявени два
иска, което ще рече, че възнаграждение се дължи за всеки един от тях.В този
смисъл на ищеца се дължат разноски в размер на 930 лева. Ответниците нямат
право на разноски.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА по иск, предявен от К.К.Н. с ЕГН **********
против ,,Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* и
,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* за нищожен на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.21 от ЗПК договор за паричен заем № *********.,
сключен между „Сити Кеш“ ООД и К.К.Н., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия.
ОСЪЖДА ,,Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* да заплати на К.К.Н. с ЕГН ********** сумата от 1 004, 62 лева – получена без основание
по недействителен договор за паричен заем № *******., ведно със законната лихва от 10.12.2020г. до
погасяване на вземането.
ОСЪЖДА ,,Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* и ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
ЕИК ********* да заплатят на К.К.Н. с
ЕГН ********** сумата от 930лв. съдебно-деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на ,,Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* и ,,Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Сумите могат да бъдат преведени на ищеца по следната банкова сметка ***: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ИМ