Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание проведено на първи октомври 2025г., в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря А.А.,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 16967 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата на извършване.
С
Решение на ВРС, потвърдено с Решение на ВОС по в.гр.д. № 1277/2022г. по описа
на ВОС, частично отменено с Решение на ВКС, влязло в сила, е допусната делба на
следния недвижим имот: сграда с идентификатор ****.3 по КККР на гр.В. и сграда
с идентификатор ****.5 при ½ ид.част в режим на СИО за В.И. и О.И. и ½
ид.част за М.Т. и делба на поземлен имот с идентфикатор ********по КККР на гр.В.
с адрес на поземлен имот гр.В., район О., ул. **** 4, с площ 281 кв.м,
припадаща се към изградените в него сгради с идентификатори ****.3 и ****.5 за М.В.Т., В.Г.И. и О.М.И. при квоти
½ ид.част за М.Т. и ½ ид.част за В.И. и О.И. в режим на СИО, на
осн.чл.34 от ЗС.
Приета
е за съвместно разглеждане предявената предявената
претенция от М.В.Т. за заплащане на сумата от по 175 лв. месечно, общо 6035 лв.
от всеки един от ответниците за периода от 10.02.2022г., до 23.12.2024г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на искането
до окончателното изплащане на сумата за лишаване от ползването на недвижим имот
с идентификатор ****.3 по КККР на гр.В., с адрес на сградата гр.В., ул. **** 4,
с площ от 41 кв.м, брой етажи – 1, предназначение – жилищна сграда –
еднофамилна, ведно с прилежащата към нея селскостопанска постройка,
представляваща сграда с идентификатор ****.5 по КККР на гр.В., с площ от 7
кв.м, брой етажи – 1, предназначение – селскостопанска сграда, както и
мораторна лихва върху главницата от 6035 лв. за периода от 11.02.2022г. до
24.12.2024г. по 500 лв. от всеки един от В.Г.И. и О.М.И..
Приета за разглеждане е предявената на
основание чл.344, ал.2 ГПК, претенция като привременна мярка, от М.В.Т. против В.Г.И. и О.М.И. за сумата от по 175 лв.
месечно за ползването на сгради с идентификатор ****.3 и ****.5 по КККР на гр.В.,
ведно с прилежащата към тези сгради ½ ид.част от поземлен имот с
идентификатор ********по КККР на гр.В. за периода от влизане в сила на
решението до извършване на делбата.
Във връзка
с направените от страните искания и събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
От заключението на СТЕ от 29.05.2025 г. на
в.л. М.А. е прието, че поземлен имот с идентфикатор ********е
неподеляем,, пазарната стойност на сграда с идентификатор ****.3 е
25 226,69 лв. и на сграда с
идентификатор ****.5
е 4307, лв., на дворното място 281 кв.м. е 49350 лв. Пазарната стойност на
допуснатите до делба имоти е 90 700 лв.
От заключението по назначената повторна СТЕ от 08.11.2022
г. на в.л. м.А. се установява, че средния
пазарен месечен наем , на сгради с идентификатори ****.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., с адрес на сградата гр.
В., район „О.", ул. „****", № 4, с площ от 41 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, ведно с прилежащата към нея
селскостопанска постройка, представляваща сграда с идентификатор ****.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., с площ от 7 кв.м., брой
етажи - 1, предназначение -селскостопанска сграда, за периода от 10.02.2022г.
до 23.12.2024г. е 8512 лв. Размерът на мораторната лихва върху
дължимата вноска изчислена съобразно средния месечен наем за периода 11.02.22г.
до 23.12.24г. е 432,23 лв. Сградите с идентификатори ****.3 и ****.5 са
изградени в дъното на имота. Достъпът до тях е по една пътека до югозападната
граница. В имота има и други постройки. Няма свободна дворна площ, която да се
ползва и за която може да се определи наем.
По делото
по искане на ищцата е разпитана като свидетел Деница Вълчева, от показанията на
която се установява, че последно е посетила процесния имот през 2018г. Тогава
ответницата по делото В.И. им отключила. Пуснали ги в имота след един час
висене на вратата, викане и хлопане.
От показанията на свидетеля М. Б.,
разпитан по искане на ответниците, се установява, че живее в процесния имот и не
познава близки на баба Е., които да са идвали в имота и да им е отказван
достъп.
Съобразно
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА
СЪСОБСТВЕНОСТТА.
В случаите когато дяловете на съделителите са равни,
основният способ за извършване на делбата е чрез обявяване на окончателен
разделителен протокол и след това теглене на жребий. За да бъде извършена
делбата по реда на чл.347 от ГПК, без да се тегли жребий, съставянето на дялове
или тегленето на жребий трябва да е невъзможно или много неудобно. Невъзможно е
когато дяловете не са равни или не могат да се обособят дялове за всички
съделители. В случая дяловете не са равни.
В случая допуснати до делба са две сгради, сграда с идентификатор ****.3 по КККР на гр.В. и сграда с
идентификатор ****.5, независимо, че същите са самостоятелни обекти, съдът
приема че теглене на жребий по отношение на тях е много неудобно, тъй като
същите са икономически неравностойни. Пазарната стойност на сграда с
идентификатор ****.3 по КККР на гр.В. е 25226,69 лв., а на и сграда с идентификатор ****.5 4307 лв.
съобразно заключението по приетата от съда и неоспорена от страните СТЕ.
Същевременно допуснатия до делба поземлен имот върху който са изградени тези
сгради е реално неподеляем.
Ето защо,
съдът приема, че са налице предпоставките на чл.348 от ГПК, поради което
делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан, като
получената при същата сума се разпредели между съделителите съобразно квотите
им в съсобствеността.
По
предявена претенция по чл.31 ал.2 от ЗС:
Предявена е претенция от М.В.Т. за заплащане на сумата от по 175 лв. месечно, общо
6035 лв. от всеки един от ответниците за периода от 10.02.2022г., до
23.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на искането до окончателното изплащане на сумата за лишаване от
ползването на недвижим имот с идентификатор ****.3 по КККР на гр.В., с адрес на
сградата гр.В., ул. **** 4, с площ от 41 кв.м, брой етажи – 1, предназначение –
жилищна сграда – еднофамилна, ведно с прилежащата към нея селскостопанска
постройка, представляваща сграда с идентификатор ****.5 по КККР на гр.В., с
площ от 7 кв.м, брой етажи – 1, предназначение – селскостопанска сграда, както
и мораторна лихва върху главницата от 6035 лв. за периода от 11.02.2022г. до
24.12.2024г. по 500 лв. от всеки един от В.Г.И. и О.М.И..
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2
ЗС,
когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване.
Основателността на претенцията по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2
ЗС
се обуславя от осъществяване на следните предпоставки: 1. съсобственост върху
вещта; 2. ползване на вещта само от единия съсобственик за задоволяване на свои
жилищни нужди; 3. възпрепятстване чрез фактически правни действия на другия
съсобственик да ползва вещта съобразно нейното предназначение; 4. писмена
покана за заплащане на обезщетение от лишения от ползването съсобственик и
искане за предоставяне на ползването, като доказателствената тежест за
установяване на посочените обстоятелства е на предявилия претенцията съделител.
Съгласно задължителните разяснения дадени в
ТР 7/2012 г. на ОСГК на ВКС лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2
от ЗС
е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове /наемната цена е такъв граждански плод/.
Съобразно изложеното в решението, когато един от съсобствениците упражнява
фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг
съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните
полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди
или потребности – той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2
от ЗС
общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез
действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на
което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството,
че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги
реализират. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик
е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и
той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е
предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него.
В случая, наличието на съсобственост между
страните по отношение на процесния недвижим имот с идентификатор ****.3 по КККР
на гр.В., с адрес на сградата гр.В., ул. **** 4, с площ от 41 кв.м, брой етажи
– 1, предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, ведно с прилежащата към нея
селскостопанска постройка, представляваща сграда с идентификатор ****.5 по КККР
на гр.В., с площ от 7 кв.м, брой етажи – 1, предназначение – селскостопанска
сграда е установено със сила на присъдено нещо с решението на съда по допускане
на делбата. Също така по делото не се спори, че в периода от 11.02.2022г. и до момента същият се е обитавал от ответниците.
Безспорно по делото се установява и
последната предпоставка по предявения иск – писмено искане от ответниците В.И.
и О.И. за заплащане на обезщетение за лишаването на ищцата от ползване на
съсобствения имот, с нотариална покана, връчено на ответницата В.И. с известие
за доставяне на 10.02.22г.
Задължението за заплащане на обезщетение от
страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от
лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Писменото поискване по чл. 31, ал. 2
от ЗС
е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят
е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на
поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването
му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от
този момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност.
Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето
докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
В случая, видно покана е връчена единствено
на ответницата В.И., липсва доказателство за връчване на такава до ответника О.И..
Посочване в текста на поканата /л.302 от делото/, че е адресирана и до О.И. не
е равнозначно на връчване на същата.
С оглед изложеното предявеният от съделителя М.Т.
иск срещу О.Т. е неоснователен и следва да се отхвърли, включително и
акцесорния за заплащане на обезщетение за забава.
Предвид редовно връчена покана до ответницата
В.И., искът се явява основателен спрямо нея за периода от датата на връчване на поканата -10.02.22г.
до датата 23.12.24г.
По отношение на размерът на дължимото
обезщетение, съдът намира, че следва изцяло да кредитира заключението по
приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Съобразно
последното средният пазарен месечен наем за процесния имот за съответните
години и дължимата от него съответна част от ответницата В.И. за ползване 1/4
ид.ч. от имота, тъй като останалата се ползва от ответника О.И., то искът се
явява основателен за сумата от 2128 лв. за предиода от 10.02.22г. до датата
23.12.24г. и следва да се отхвърли за горницата над тази сума до претендираните
6035 лв.
Приема се, че писменото
поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и
след получаването му съсобственикът изпада в забава. Съответно и искът се явява
основателен за заплащане на обезщетение за забава върху всяко
от месечните обезщетения за периода 11.02.2022 г. до 13.12.2024г. общо за
сумата от 108,06 лв. съобразно заключението по СТЕ и отхвърли за разликата над 108,06
лв. до претендираните 500 лв.
Приета за разглеждане е предявената на
основание чл.344, ал.2 ГПК, претенция като привременна мярка, от М.В.Т. против В.Г.И. и О.М.И. за сумата от по 175 лв.
месечно за ползването на сгради с идентификатор ****.3 и ****.5 по КККР на гр.В.,
ведно с прилежащата към тези сгради и припадащата се ½ ид. част от
поземлен имот с идентификатор ****, по
КККР на гр.В. за периода от влизане в сила на решението до извършване на делбата.
Предвид произнасяне по заявената претенция по
чл.31,ал.2 от ЗС спрямо В.И. и О.И. за периода от датата на предявяване на
претенцията 23.12.24г. /по пощата изпратана молба/, и влизане в законна сила на
решението по допускане на делбата на 24.04.24г., то тази мярка е недопустима за
периода от 24.04.24г. до 23.12.24г. и производството следва да се прекрати в
тази част.
По реда на чл. 344, ал. 2
от ГПК
съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбени имоти ще се
ползва до окончателното извършване на делбата, или какви суми ще следва да
бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се
извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на
делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените суми,
които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК,
уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на
делбеното производство и имат характер на привременна мярка. Съдебният акт,
постановен по този ред има действие и значение само за делбеното производство и
с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във
времето и само до окончателното приключване на делбеното производство.
В случая, както по-горе прие съдът, имота се
ползва от ответниците О.И. и В.И., което не е спорно между страните. Като
ищцата М.Т. е собственик на 1/2 ид.
части от същия.
При липсата на спор между страните, че
съделителят М.Т. не ползва имота, а същият се ползва единствено от ответниците,
то за последните съществуват две възможности: да предоставят ключ за имота на
ищцата и да предложат начин на ползване съобразно квотата на ищцата или да
заплащат обезщетение, че ползват еднолично съсобствения имот. Такива действия
не са предприети от ответниците, нито установиха че ползват имота съобразно
квотата си и са осигурили достъп и предоставили за ползване на ищцата съобразно
квотата й в съсобствения имот.
С оглед изложеното са налице предпоставките
за определяне на сума, която ответниците да заплащат на ищеца за частта от
имота съобразно наследствената й квота, от ползването на която са я лишили.
Що се касае до размера на претенцията,
претенцията на ищеца съобразно наследствената
квота от 1/2 ид. ч., както и определения месечен пазарен наем от 279 лв.
за целия имот към 2025г., искането се явява основателно за сума от 69,75 лв. по
отношение на всеки един от ответниците. За разликата над тази сума до 175 лв.
искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По разноските: Съобразно практиката на ВКС, вкл. определение
№167/14.06.2016г. по ч.гр.д.№1727/2016г., Първо ГО на ВКС; определение
№335/01.07.2015г. по ч.гр.д.№2020/2015г., I ГО на ВКС; определение
№685/23.10.2015г. по ч.гр.д.№4028/2015г. на Четвърто ГО на ВКС е прието, че
съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно
стойността на дяловете им, като разноските включват заплатените такси за
свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства, за вписване на
исковата молба и други съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на
съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват
и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство
само във връзка с предявени претенции по сметки и възлагане.
Поради което
на ищцата М.Т.,
следва да се присъдят разноски за депозит по СТЕ. По назначената СТЕ за
определяне поделяемост на допуснатите до делба имоти, предвид внасяне на целия
депозит от ищцата, ответниците следва да заплатят сумата от 400 лв. на ищцата
съобразно техния дял. По отношение на внесения депозит от 400 лв. за втората СТЕ,
то следва да се присъди сума, съобразно уважената част от предявената претенция
по сметки, или в тежест на ответницата В.И. сумата от 68,90 лв. и за О.И.,
сумата от 2,08 лв.
ТАКСИ
На
основание чл.71 ал.1 от ГПК вр. с чл.8 от ТДТССГПК съделителителите следва да бъдат осъдени да заплатят
държавна такса върху дела
на всеки от тях в имота, предмет на делбата М.Т.- 1814 лв., и за В. и О. Иванови да
заплатят солидарно сумата от 1814 лв.
Предвид уважената претенция по сметки, то В.И., следва да заплати д.т. претенция
по чл.31,ал.2 от ЗС в размер на 135,12 лева и по чл. 344, ал.2 от ГПК в размер на 100,44 лв. или общо сумата от 235,56 лв. Съответно О.И.
да заплати дж.такса по чл.
344, ал.2 от ГПК в размер на
100,44 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:
- сграда с идентификатор ****.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед
РД-18-40/14.07.2006г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата гр. В.,
район „О.", ул. „****", № 4, с площ от 41
кв.м., брой етажи - 1, предназначение -
жилищна сграда - еднофамилна разположена
в поземлен имот с идентификатор ********по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.;
-
сграда с идентификатор ****.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед
РД-18-40/14.07.2006г. на изпълнителния директор на АК, с площ от 7
кв.м., брой етажи - 1, предназначение -
селскостопанска сграда разположена в
поземлен имот с идентификатор ********по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. и
-поземлен
имот с идентфикатор ********по КККР на гр.В. с адрес на поземлен имот гр.В.,
район О., ул. **** 4, с площ 281 кв.м,
припадаща се към изградените в него сгради с идентификатори ****.3 и ****.5, на стойност 90 700 лв. , при начална цена опредЕ.от съдебния изпълнител,
на основание чл.348 от ГПК.
След извършване на проданта,
получената сума да бъде разпредЕ.между съделителите при квоти: за М.В.Т.,
ЕГН ********** - 1/2 и
за ответниците В.Г.И., ЕГН **********
и О.М.И., ЕГН ********** -1/2 в режим на СИО.
ОСЪЖДА В.Г.И., ЕГН ********** да
заплати на М.В.Т., ЕГН **********, на осн. чл. 346 от ГПК вр. чл. 31,ал.2 от ЗС, сумата
от 2128 лв. (две хиляди сто двадесет и осем лева) за периода от 10.02.2022г.,
до 23.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на искането-23.12.24г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на недвижим имот с идентификатор ****.3
по КККР на гр.В., с адрес на сградата гр.В., ул. **** 4, с площ от 41 кв.м,
брой етажи – 1, предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, ведно с
прилежащата към нея селскостопанска постройка, представляваща сграда с
идентификатор ****.5 по КККР на гр.В., с площ от 7 кв.м, брой етажи – 1,
предназначение – селскостопанска сграда, както и сумата от 108,06 лв. (сто и осем лева и шест стотинки), представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.02.2022г. до
24.12.2024г., като отхвърля иска за
заплащане на главница за горницата над 2128лв. до претендираните 6035 лв. и за
обезщетение за забава за горницата над 108,06 лв. до претендираните 500 лв.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.В.Т., ЕГН ********** срещу О.М.И., ЕГН ********** по чл. 346 от ГПК вр.чл. 31, ал.2 от ЗС за заплащане на
сумата от 175 лв. месечно, общо 6035 лв.
за периода от 10.02.2022г., до 23.12.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на искането-23.12.2024г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на недвижим имот с идентификатор ****.3 по КККР на гр.В., с адрес на
сградата гр.В., ул. **** 4, с площ от 41 кв.м, брой етажи – 1, предназначение –
жилищна сграда – еднофамилна, ведно с прилежащата към нея селскостопанска
постройка, представляваща сграда с идентификатор ****.5 по КККР на гр.В., с
площ от 7 кв.м, брой етажи – 1, предназначение – селскостопанска сграда, както
и мораторна лихва върху главницата от 6035 лв. за периода от 11.02.2022г. до
24.12.2024г. от 500 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявената от М.В.Т., ЕГН ********** претенция по 344, ал. 2 ГПК срещу В.Г.И.,
ЕГН ********** и О.М.И., ЕГН ********** за заплащане на сумата от
по 175 лв. месечно, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид.ч. от за ползването на сгради с идентификатор ****.3 и ****.5 по
КККР на гр.В., ведно с прилежащата към тези сгради и припадащата се ½
ид. част от поземлен имот с идентификатор ********за периода от 24.04.24г. до
23.12.24г.
ОСЪЖДА
В.Г.И., ЕГН ********** да заплаща на М.В.Т., ЕГН ********** сумата от 69,75 лв. (шестдесет и девет лева
и седемдесет и пет стотинки) месечно,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/4 ид.ч. от сгради с идентификатор ****.3 и ****.5 по КККР
на гр.В., ведно с прилежащата към тези сгради и припадащата се 1/4 ид. част от
поземлен имот с идентификатор ****, считано от 24.12.24г. до окончателното извършване на делбата, на чл. 344, ал. 2 ГПК, като отхвърля претенцията за горницата над 68,90
лв. до претендираната сума от 175 лв. месечно.
ОСЪЖДА О.М.И.,
ЕГН ********** да заплаща на М.В.Т.,
ЕГН ********** сумата от 69,75 лв. (шестдесет и девет лева и седемдесет
и пет стотинки) месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/4 ид.ч.
от сгради с идентификатор ****.3 и ****.5 по
КККР на гр.В., ведно с прилежащата към тези сгради и припадащата се 1/4 ид.
част от поземлен имот с идентификатор ****, считано от 24.12.24г. до окончателното извършване
на делбата, на чл. 344, ал. 2 ГПК,
като отхвърля претенцията за
горницата над 68,90 лв. до претендираната сума от 175 лв. месечно.
ОСЪЖДА В.Г.И.,
ЕГН ********** и О.М.И., ЕГН ********** да заплатят
солидарно на М.В.Т., ЕГН ********** сумата от 400 лв. (четиристотин лева),
представляваща разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.И.,
ЕГН ********** да заплати на М.В.Т.,
ЕГН ********** сумата от 68,90 лв. (шестдесет и осем лева и деветдесет
стотинки), представляваща разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА О.М.И.,
ЕГН ********** да заплати на М.В.Т.,
ЕГН ********** сумата от 2,08 лв. (два лева и осем стотинки), представляваща разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА М.В.Т., ЕГН ********** да
заплати по сметка на ВРС сумата от 1814
лв. (хиляда осемстотин и четиринадесет лева), представляваща държавна такса, на осн. чл.8
от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА В.Г.И., ЕГН ********** и О.М.И., ЕГН
********** да заплатят солидарно
по сметка на ВРС сумата от 1814 лв. (хиляда
осемстотин и четиринадесет лева),
представляваща държавна такса, на осн. чл.8 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА В.Г.И., ЕГН ********** да заплати по
сметка на ВРС сумата от 235,56 лв.
(двеста тридесет и пет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща
държавна такса по предявената претенция по чл. 344, ал.2 от ГПК и чл.346 от ГПК, на осн.
чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА О.М.И., ЕГН ********** да заплати
по сметка на ВРС сумата от 100,44 лв.
(сто лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща държавна такса по предявената
претенция по чл.
344, ал.2 от ГПК, на осн. чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: