Р Е Ш Е Н И Е
№ 371
Гр. П., 20.03.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
двадесет и първи февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Антоанета Василева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04656/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от М.Н.К.
*** АД кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 4 049,03
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2003 г. до
30.04.2009 г. и сумата от 1
759,40 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 30.11.2003 г. до 12.10.2009 г., за които суми по ч. гр. дело № 3705/ 2009 г. по описа на Районен
съд – П. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 21/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б.,с рег. № 753 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – П..
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от
17.12.2009 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 3705/2009 г. по описа на Районен съд
– П. бил осъден да заплати в полза на ответника „Топлофикация – П.“ АД сумата
от 4 049,03 лв., представляваща главница за доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. до топлоснабден
имот, находящ се в ***и сумата от 1 759,420
лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.11.2003 г. до 12.10.2009
г. Поддържа, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на
удостоверените в него вземания по молба на кредитора от 05.01.2010 г. било
образувано изпълнително дело № 21/2010 г. по описа на ЧСИ СС.Б.. В хода на това
производство със запорно съобщение от 14.02.2014 г., изпратено до дружеството –
работодател на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД бил наложен запор върху
получаваното от него трудово възнаграждение. В периода 30.05.2014 г. –
13.07.2016 г. били удържани общо 2 700 лв. от заплатата му. Счита, че
събирането на сумите е осъществено в момент, в който вземанията са били
погасени по давност. Намира, че това изпълнително производство следва да се
счита за прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
доколкото от датата на образуване на делото до датата на изпращане на
процесното запорно съобщение от 14.02.2014 г. са изминали над 4 години. Твърди
се, че след 05.02.2014 г., когато взискателят депозирал последната молба до
съдебния изпълнител до предявяване на процесните искове не са предприемани
никакви изпълнителни действия. Счита вземанията за недължими поради
погасяването им по давност. Намира за приложим тригодишния давностен срок по
чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на периодични плащания. С тези
съображения се обуславя допустимостта на исковите претенции и се отправя искане
за уважаването им.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответникът „Топлофикация – П.“ АД поддържа, че предявените
искове са процесуално допустими, но неоснователни, оспорвайки ги по основание и
размер при твърдението, че не е изтекла тригодишната погасителна давност за
процесните вземания, както и, че давностният срок е бил многократно прекъсван
на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД с извършването на различни изпълнителни
действия в хода на изпълнителното производство. С тези доводи отправя искане за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че в хода на производството по ч. гр. дело № 3705/2009 г. по описа
на Районен съд – П. в полза на ответното дружество „Топлофикация – П.“ АД и
срещу ищеца в настоящия процес М.Н.К. е издадена Заповед № 3070 от 20.10.2009 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която било разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора сумата от 4 049,03 лв., представляваща главница
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. до топлофициран имот, находящ се
в гр. П., ул. „***, законната
лихва за забава върху главницата, считано от 19.10.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 1 759,40 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 12.10.2009
г., както и сума в общ размер от 241,17 лв., представляваща разноски по делото.
Изяснява се, че по разпореждане на съда от 17.12.2009 г., след като е прието,
че заповедта е влязла в сила за сумите, присъдени със същата, е издаден
изпълнителен лист.
Не
е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на този изпълнителен
лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на „Топлофикация
– П.“ АД с вх. № 000113/05.01.2010 г.
и по разпореждане на съдебния изпълнител от същата дата било образувано
изпълнително дело № 20107530400021/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б.,с рег. № 753 и
с район на действие Окръжен съд – П.. От съдържанието на молбата /приета като
част от завереното копие на изпълнителното дело/ се изяснява, че дружеството –
взискател е поискало да бъде извършена справка за установяване размера на
получаваните от длъжника М.К. пенсия или трудово възнаграждение и при налични
такива да бъде наложен запор върху вземането, извършване на справка за налично
недвижимо имущество, върху което да бъде вписана възбрана, както и за
съществуването на декларирани от длъжника собствени МПС-та, които да бъдат
спрени от движение за срок от три месеца.
От
съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че поканата за
доброволно изпълнение била връчена лично на длъжника М.К. на 10.03.2010 г.
Изяснява се, че в хода на производството по принудителното изпълнение със
запорно съобщение от 14.02.2014 г. на ЧСИ Б., адресирано до третото за процеса
лице – „Водоснабдяване и канализация“ ООД, в качеството му на работодател на
длъжника М.К., бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С
писмо от 24.04.2014 г. дружеството-работодател е уведомило съдебния изпълнител,
че К. е негов служител и, че удръжките от трудовото му възнаграждение ще
започнат от месец май 2014 г. при спазване на правилата по чл. 446 ГПК.
Изяснява
се, че с молба с вх. № 12099/30.05.2018 г. взискателят „Топлофикация – П.“ АД е
поискал от органа по принудителното изпълнение да бъде наложен запор върху
вземането на длъжника по изпълнително дело № 497/2017 г. по описа на ЧСИ Е.Д.. На 15.06.2018 г.
ЧСИ Б. е разпоредил да бъде наложен такъв запор, като на същата дата е изпратено
запорно съобщение до ЧСИ Д..
От
изводите на вещото лице, обективирани в изготвеното и прието по делото
заключение на съдебносчетоводната експертиза се установява, че в хода на производството
по изпълнително дело № 21/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б.,общо събраните суми
възлизат на сумата от 2 700 лв., като всички представляват суми, събрани от
наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от „Водоснабдяване и
канализация“ ООД. От
така събраната сума по банков път на взискателя „Топлофикация – П.“ АД била
преведена сума в общ размер от 2 342 лв., а с останалата част в размер от 358
лв. били погасени такси на съдебния изпълнител. Отразено е, че последното
постъпление е било от 13.07.2016 г. в размер на сумата от 150 лв., от които 149
лв. са преведени на топлофикационното дружество на 01.09.2016 г. Посочено е
също, че с преведените суми при взискателя е погасяван общият размер на дълга.
Първоначално същият е бил осчетоводен по сметка 445 „Присъдени вземания“ на
06.01.2010 г. и възлизал на сумата от 5 916,43 лв., включваща вземанията
по изпълнителния лист с изключение на законната лихва за забава, считано от 19.10.2009
г. до 13.07.2016 г. /датата, на която е осъществено последното плащане/ и
възлизаща на сума от 2 758,48 лв. В експертизата е
описано, че след приспадане на преведените суми, задължението по изпълнителното
дело, осчетоводено при взискателя, възлиза на сумата от 3 574,43 лв., а
според изчисленията на експерта в размер от 6 332,88., предвид присъдената
с листа законна лихва за забава, считано от 19.10.2009 г. до окончателното
плащане. Този извод съвпада независимо от поредността в погасяването на
останалите задължения, конкретно без значение дали първо ще бъде погасена
лихвата за забава по изпълнителния лист в размер от 1 759,40 лв. или
лихвата за забава, представляваща законна последица, считано от подаване на
заявлението до датата на последно извършеното плащане – 13.07.2016 г. в размер
от 2 234 лв. Посочено е, че при извършване на конкретния превод от
събраните суми от страна на ЧСИ към взискателя също не е посочвано кое
задължение се погасява. При изслушването си пред съда вещото лице уточни, че
останалата непогасена сума по листа представлява цялата главница и лихва по
листа, както и част от лихвата, представляваща законна последица. Разяснява
също, че при ответното дружество не е бил спазен редът при погасяване на
вземанията с преведените суми, тъй като при него се погасява част от общото
задължение и накрая остава законната лихва, която не е била изчислена като
конкретен размер. Съдът кредитира заключението като компетентно и обосновано,
изготвено въз основа на материалите по делото, в частност на тези, съдържащи се
в приобщеното копие от изпълнително дело и след извършена проверка на място при
ответното дружество, отговарящо на всички поставени задачи и останало
неоспорено от страните.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съгласно посочената разпоредба длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва
чрез иск изпълнението. По своята
правна същност отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е проявна
форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително
изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за
предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да
бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на
същия законов текст. От изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да
установи правния си интерес от търсената искова защита – наличието на спор
между страните относно съществуването на вземането, а в тежест на ответника е
да установи реалното му възникване.
Наличието
на висящ изпълнителен процес, образуван по искане на взискателя „Топлофикация –
П.“ АД за събиране на процесните вземания, насочен срещу ищеца М.Н.К. и
проведеното оспорване на исковата претенция, релевирано от страна на ответника
с депозирания по делото писмен отговор, свидетелства за правния интерес на ищеца
от предявяване на отрицателни установителни искове и за неговата активна
материалноправна легитимация в процеса.
Установи
се, че процесният изпълнителен лист от 17.12.2009 г. е издаден именно срещу
ищеца и със същия е разпоредено заплащане на суми, част от които и процесните
вземания.- Предвид това, К. се явява активно материалноправно легитимиран да
отрича дължимостта им. В тази връзка съдът, съобразявайки изводите на вещото
лице по съдебносчетоводната експертиза и редът за погасяване на еднородни
задължения, установен в разпоредбата на чл. 76, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, намира,
че отречените с процесните искове вземания не са погасени чрез плащане, тъй
като със събраната сума в хода на изпълнителното дело са платени съдебни
разноски, както и част от законната лихва за забава, удостоверена в процесния
изпълнителен лист, считано от 19.10.2009 г. до датата на последно извършеното
плащане – 13.07.2016 г. /доколкото тази лихва за забава е начислена върху по-обременително
задължение, за по-дълъг период/.
В настоящия случай ищецът оспорва вземанията с
твърдението за погасяването им по давност, започнала да тече след издаване на
процесния изпълнителен лист и изтекла към момента на образуване на настоящото
производство.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
По
делото се изясни, че процесните вземания, представляващи стойност на доставена
и незаплатена топлинна енергия и законна лихва за забава на месечните плащания
са удостоверени в изпълнителен лист от 17.12.2009 г., издаден срещу ищеца по
реда на чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение.
Уредено
като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за цел
да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е
останало неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез
издаване на изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1,
предл. 3 ГПК/, която да послужи да принудително изпълнение на притезанието по
реда на чл. 442 и сл. ГПК.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК
следва изводът, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в
срок от длъжника заповед за изпълнение на парично задължение има правни
последици, аналогични на влязлото в законна сила съдебно решение. Безспорно
същата се ползва с изпълнителната сила, присъща на осъдителните решения и
представлява съдебно изпълнително основание за удостоверените в нея парични
вземания. Същевременно, заповедта за изпълнение има установително действие в
отношенията между страните, като влизането ѝ в сила препятства
оспорването на вземанията въз основа на обстоятелства или доказателства, които
са били известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение – арг. чл. 424 ГПК.
Вземането,
установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено
единствено по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си
представляват извънредни хипотези, с
ограничено във времето приложение. Същевременно и в заповедното
производство, в хода на което е издадено изпълнителното основание, допустима
форма на защита е искът по чл. 439 ГПК, който обаче може да се основава само на
факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение – арг. чл.
439, ал. 2 ГПК.
Всичко
изложено дотук дава основание на съда да приеме, че влязлата в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК има присъщото на съдебните
решения установително действие в отношенията между страните, поради което
спрямо удостоверените в същата вземания от влизането ѝ в сила става
приложим петгодишният давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. В този смисъл са и мотивите, изложени в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по
гр. дело 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV
гр. о., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, в които е отразено,
че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение, в който смисъл са и Определение
№ 443 от 30.07.2015 г. по ч. търг. дело № 1366/2015 г., II т. о., ТК на ВКС,
така също и Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. дело № 4647/2015 г.,
IV г. о., ГК на ВКС.
Следователно,
спрямо процесните, оспорени от ищеца вземания, за които по ч. гр. дело № 3705/2009 г. по описа на
Районен съд – П. е издадена Заповед № 3070 от 20.10.2009 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, влязла в законна сила на основание чл. 416,
ал. 1 ГПК, е приложим петгодишният давностен срок – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
започнал да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение.
По
делото няма данни в кой момент процесната заповед е влязла в законна сила, но
предвид отбелязването, направено върху същата за издаване на изпълнителен лист
на 17.12.2009 г., то следва да се приеме, че това е най-късният момент, към
който изпълнителното основание се е стабилизирало. Предвид това, считано от
този момент петгодишната давност за удостоверените в същото вземания поначало
изтича на 17.12.2014 г.
При
извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на
кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му
за принудително събиране на паричните притезания.
По
делото се изясни, че въз основа на процесния изпълнителен лист срещу длъжника по
него и по молба на ответника от 05.01.2010 г. е образувано изпълнително дело № 21/2010 г. по
описа на ЧСИ СС.Б.. Установи се, че с молбата взискателят „Топлофикация – П.“
АД е посочил различни изпълнителни действия, които да бъдат извършени за
събиране на процесните вземания. Съдът, съобразявайки и задължителните
разяснения, дадени в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, счита, че тази молба
на ответното дружество, в качеството му на кредитор по изпълнителния лист,
обективираща искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия и която е
била приета от органа по принудителното изпълнение като редовна такава, е
първото действие, което е довело до прекъсване на давността по отношение на
процесните вземания и нова такава е започнала да тече на основание чл. 117, ал.
2, вр. ал. 1 ЗЗД, считано от следващия ден – 06.01.2010 г.
Съдът
намира, че тази молба е довела и до
спиране на давностния срок за вземането на основание чл. 115, ал. 1, б.
"ж“ ЗЗД, през време на изпълнителното производство, съобразявайки
разясненията, дадени в Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС,
като нова давност е започнала да тече от момента на отмяната на тълкуването на
правната норма, дадено с това постановление на ВС, извършена с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. В мотивите на постановлението изрично е прието, че след образуване на
изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече
давност се спира, тъй като изпълнителният процес е също съдебен процес, част от
гражданския процес, каквато част е и предшестващото го исково производство, в
хода на което давност не тече докато трае процесът. Този акт на върховната
съдебна инстанция е отменен с тълкувателното решение от 26.06.2015 г., която
отмяна има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да
се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт. /в
този смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, ІV г. о. на ВКС, както и Решение № 363 от
12.11.2018 г. по в. гр. дело № 489/2018 г. по
описа на Окръжен съд – П./.
Предвид изложеното, съдът намира, че давността за
вземанията по процесния изпълнителен лист, в частност за вземанията за главница
и лихва за забава, е спряла да тече с образуването на изпълнителното
производство.
Междувременно доказателствата по делото сочат, че преди
влизане в сила на тълкувателното решение, отменящо постановлението на Пленума
на ВС от 18.11.1980 г. и първоначално даденото с него тълкуване - 26.06.2015 г.
/което поначало води преустановяване действието на спирането/ изпълнителното
производство е било прекратено.
От
материалите, съдържащи се в приетото като писмено доказателство по делото
заверено копие от изпълнително дело № 21/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б.,се
установи, че в продължение на 2 години, считано от деня, следващ подаването на
молбата за образуването му или от 06.01.2010 г. в хода на същото не са
извършвани, респективно не са били поискани от взискателя конкретни изпълнителни
действия. Няма такъв характер
кореспонденцията, разменена между частния съдебен изпълнител и различните
институции, тъй като същата е насочена единствено към проучване на
имущественото състояние на длъжника и по характера си не представлява същинско
действие по принудително изпълнение, доколкото не са последвали изпълнителни
действия – налагане на запор, насрочване и извършване на опис и т.н. Няма
такова действие и връчването на поканата за доброволно изпълнение на длъжника К..
Изложеното дава основание на съда да приеме, че
считано от 06.01.2012 г. /две години от деня, следващ последното активно
поведение на кредитора и взискател/ производството по процесното изпълнително
дело следва да се счита за прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на
две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия,
което от своя страна е проявна форма на неговото бездействие, водещо до
осуетяване реализацията на правата му. Процесното прекратително основание
настъпва ex lege – по силата на закона, считано от момента на изтичане на две
години от последното действие, в който смисъл са и задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
последното изрично е посочено, че в тази хипотеза прекратяването на
изпълнителното производство става по право, без значение дали съдебният
изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и в
кой момент е сторил това,
тъй като с
постановлението си съдебният изпълнител само констатира настъпилото прекратяване.
Издаването на постановлението за прекратяване, предвидено изрично в
разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо за прогласяване на действието
му и за прилагане на някои от последиците му – арг. чл. 433, ал. 3 ГПК, но не и
за настъпване на самата перемпция.
Това
прекратяване е породило правните си последици на 06.01.2012 г., а с това и преди
26.06.2015 г., когато поначало настъпва действието на спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД, поради
което на по-силно основание съдът намира, че с прекратяване на изпълнителното
дело е отпаднала неговата висящност, а с това и действието на самото спиране.
С
оглед горното, действията извършени след 06.01.2012 г., конкретно налагането на
запора върху трудовото възнаграждение на длъжника със запорното съобщение от
14.02.2014 г., както и подаването от страна на взискателя на молбата от 30.05.2018
г. с искане за прилагане на конкретно изпълнително действие, не могат да бъдат
взети предвид, тъй като са извършени в рамките на прекратено по силата на
закона изпълнително производство, т. е. по липсващ срещу ищцата и длъжник
изпълнителен процес, с оглед на което съдът приема, че с тях не е прекъсната
давността относно вземанията.
Предвид
факта, че новата погасителна давност за процесните вземания, както вече беше
изяснено, е започнала да тече от 06.01.2010 г. /денят, следващ първото и
последно активно действие на взискателя преди прекратяване на изпълнителния
процес – подаването на молбата от 05.01.2010 г. за образуване на производството
с конкретни искания/, то същата е изтекла на 06.01.2015 г., а с това и преди
образуване на настоящото производство. На основание чл. 119 ЗЗД и с оглед
акцесорния му характер следва да се счита за погасено по давност и вземането за
лихва за забава в размер на сумата от 1 759,40 лв., удостоверено в
издадените по ч. гр. дело № 3705/2009 г. по описа на
Районен съд – П. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист.
С
оглед изложеното, предявените искови
претенции, основани на твърдението за недължимост на вземанията за главница и
лихва за забава по процесния изпълнителен лист поради погасяването им по
давност, се явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат
уважени.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на исковите
претенции, право на разноски има само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на същия следва да бъде присъдената сумата от 982,34 лв., включваща
235,34 лв. държавна такса, 24 лв. платена такса за издаване на копие от
изпълнителното дело /съгласно квитанция към ПКО № 11883/09.11.2018 г. – л. 31
от делото/, 103 лв. депозит за вещото лице с такса превод и 620 лв. за
адвокатско възнаграждение. Реалното заплащане на последното съдът намира за
доказано, предвид отразеното в приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 06.12.2018 г. /л. 29 от делото/ плащане на уговореното
възнаграждение в брой, в която част договорът има характера на разписка,
удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Същевременно ответникът не е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на размера му, поради което съдът не дължи да обсъжда това
обстоятелство.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от М.Н.К., с адрес: гр. П.,
ул. „*** срещу „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че М.Н.К.
не дължи на „Топлофикация – П.“ АД сумата от 4 049,03 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009
г. и сумата от 1 759,40 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.11.2003 г. до 12.10.2009 г., за които суми по ч. гр. дело № 3705/ 2009 г. по описа на Районен
съд – П. е издаден изпълнителен лист от 17.12.2009 г., въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20107530400021/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б.,с
рег. № 753 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – П., поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по
давност.
ОСЪЖДА Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М.Н.К., с адрес: *** сумата от 982,34 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на решението, ч.
гр. дело № 3705/2009 г. по описа на Районен съд – П., архивирано под № 125-2704/2012
г., да се върне в Служба „Архив“ на РС – П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: