Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,
30.12.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 515 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 31-
0000041 от 26.03.2019 г. на началника на ОО „АА” - Ловеч е наложено на ***ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.а., област Л., ул.”В.Л.” № **,
представлявано от управителя Н. Д. Н., административно наказание на основание чл.99,
предл.4-то от ЗДвП – имуществена санкция в размер на
2000 лева, за нарушение на чл.25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
Недоволни от постановлението
останали от дружеството, които чрез адвокат В.Кривошиева от АК Ловеч са го
обжалвали, като незаконосъобразно. Сочи, че в АУАН и издаденото въз основа на
него НП не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Изтъква,
че от обстоятелствената част на наказателното постановление не става ясно по
кой раздел от Наредбата е било издадено неотчетеното разрешително – дали по
Раздел ІІІ или по Раздел V и че това препятства проверката на съда относно
приложимостта на разпоредбата на чл.25 от Наредба № 11/2002 година.
По-нататък в жалбата сочи, че в
съдържанието на АУАН и НП липсва яснота в какво качество е ангажирана
отговорността на нарушителя – дали като упълномощен представител на лицето по
чл.2, ал.1 от Наредбата или като превозвач. Счита, че тази неяснота води и до
неяснота относно вмененото нарушение. Намира така установените пропуски за
съществени процесуални нарушения, които на самостоятелно основание имат за
последица отмяната на наказателното постановление.
Подробно в жалбата са изложени
аргументи относно наличието на предпоставки случаят да бъде характеризиран като
маловажен и се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, редовно
призовани, дружеството-жалбоподател се представлява от надлежно упълномощеният
си процесуален представител адвокат В.Кривошиева от АК Ловеч, която подържа жалбата
с наведените в нея доводи и пледира за отмяна на обжалваното НП. Подробно
развива доводи допълващи изложените такива в жалбата. Изтъква и наличието на
предпоставки за определяне на случая като маловажен и приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по жалбата. Писмено, в
съпроводителното писмо молят да се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.И. и И.Д.И., както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
***ЕООД - гр.а., област Ловеч,
се представлявало от управителя Н. Н. и притежавало лиценз за извършване на
международен превоз на товари № 14576.
На 13.03.2019 г. в гр.Ловеч, в
областен отдел „Автомобилна администрация” се явил управителя на дружеството Н.
Н. и представил разрешително № 064003, което било издадено за превоз на товари
от и до Р. У.. Началника на областния отдел наредил на свидетеля Д.И. да
извърши проверка на дружеството, в частност относно въпросното разрешително №
064003. Свидетелят констатирал, че разрешението е получено на 01.11.2018 г.,
като е следвало да бъде отчетено до 01.03.2019 г., но това към момента на
проверката не било сторено.
Предвид на така констатираното при
проверката, свидетелят Д.И. приел, че е налице нарушение на разпоредбата на
чл.25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС и съставил на ***ЕООД акт за
установяване на административно нарушение № 259860/13.03.2019 година. Като
свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта се подписал И.И..
Актът бил съставен в
присъствието на управителя на дружеството Н. Н., който го подписал и получил
препис от него. В графата за възражения по акта не вписал такива.
Няма данни по делото, в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН от дружеството да са представили писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение,
на 26.03.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, в което
била пресъздадена описаната в АУАН фактическа обстановка. Наказващият орган
също квалифицирал установеното по случая като нарушение на чл.25 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. на МТС. Приел също така и че не са налице предпоставки за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като случая не е маловажен. За така посоченото
нарушение, наказващият орган наложил на ***ЕООД предвидената в нормата на чл.99
от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки по същество жалбата съдът прие за установено следното от правна
страна :
Жалбата е подадена в законовия
7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е
допустима. Подадена е също така и от надлежна страна, доколкото именно ***ЕООД
е визирано в санкционната част на обжалваното постановление, като нарушител.
При пълната проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че при съпоставката на
обстоятелствената със санкционната част на постановлението не става ясно кого
наказващият орган е приел за автор на нарушението, съответно кой е следвало да
понесе административнонаказателната отговорност и в този смисъл наведеното
възражение е основателно. Правилно неотчитането на полученото разрешително №
064003 от 01.11.2018 г. до 01.03.2019 г. е било квалифицирано като нарушение на
разпоредбата на чл.25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари. Същата вменява на превозвачите
задължението да отчитат получените по реда на раздели ІІІ и V от Наредбата
разрешителни за съответната календарна година до 1-ви март на следващата
календарна година. Съгласно дадената в § 1, т.5 от ДР на ЗАвП
легална дефиниция на понятието „превозвач”, такъв е всяко физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на
пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. В
корелация с тази дефиниция е и разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № 11/2002
г., която предвижда, че международен превоз на пътници и товари може да
извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава
лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. В този смисъл, в обстоятелствената
част на обжалваното НП е посочено, че лиценз за извършване на международен
превоз на товари притежава ***ЕООД, т.е. превозвач съгласно цитираните по-горе
разпоредби е дружеството, като юридическо лице. Същевременно, извършването на
изпълнителното деяние под формата на бездействие е вменено на „Господин Н. Н.…”,
който „…като управител на фирмата не е спазил законоустановения
срок за отчитане на полученото разрешение – 01.11.2018 г. и е трябвало да бъде
отчетено до 01.03.2019 година.”
На първо място, като управител
на дружеството е посочено лицето Н. Н., докато управител на ***ЕООД, както
категорично се установява и от справката в публичния търговски регистър, е Н. Д.
Н.. С голяма степен на вероятност може да се предположи, че изписването на
фамилията на управителя на дружеството в обстоятелствената част като „Н.” е
вследствие на допусната техническа грешка, тъй като, както в съставения АУАН,
така и в индивидуализацията на дружеството в обжалваното НП, като законен
представител е посочен Н. Д. Н..
На следващо място и което е
по-същественото в случая е, че приложената санкционна разпоредба на чл.99 от ЗАвП (съдържаща и състава на нарушението) предвижда
административни наказания „глоба” и „имуществена санкция”, като съгласно общата
разпоредба на чл.83, ал.1 от ЗАНН на юридическите лица и едноличните търговци
могат да се налагат имуществени санкции, но не и глоби. Като адресат на административнонаказателна отговорност разпоредбата на
чл.99 от ЗАвП ползва израза „който” и при положение,
че по този текст могат да се налагат като административни наказания и глоби,
ясна е волята на законодателя, че автори на нарушението могат да бъдат и
физически лица. Отнесени към разглеждания тук случай и по начина, по който е
формулирано извършването на изпълнителното деяние на нарушението в
обстоятелствената част на наказателното постановление, тези съждения водят до
извода, че автор на нарушението е Н. Н. (при положение, че действително е
сгрешена при изписването й фамилията му), в качеството му на управител на
юридическото лице ***ЕООД, а не самото дружество. Същевременно, в диспозитива
на обжалваното НП като санкционирано лице е посочено юридическото лице ***ЕООД.
Ето защо, съдът изцяло споделя
наведените в този смисъл в жалбата и хода на съдебните прения доводи за
допуснато съществено процесуално нарушение. При съпоставката и анализа на
обстоятелствената и санкционна част на наказателното постановление не става
ясно кого наказващият орган е приел като автор на нарушението по чл.99, предл.4-то от ЗАвП, във връзка с
чл.25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС – дали това е физическото лице Н.
Н., в качеството му на управител на ***ЕООД или самото дружество, в качеството
му на превозвач притежаващ лиценз за извършване на международен превоз на
товари.
Между словесното описание на
обстоятелствата по извършеното нарушение, нарушената норма от закона и
приложимата санкционна норма, следва да е налице пълно единство и съответствие,
както и да не подлежи на съмнение кого наказващият орган визира като автор на
нарушението. Още повече, както е и в обсъждания казус с разпоредбата на чл.99
от ЗАвП, когато законът визира едновременно като нарушители,
както юридически, така и физически лица. Фактът, че Н. Н. е управител на ***ЕООД
не освобождава наказващия орган да прецизира обвинението за извършено
административно нарушение до такава степен, че да не съществуват съмнения относно
авторството на нарушението от обективна страна. Санкционираното лице следва да
знае точно какво нарушение му се вменява като извършено и при какви
обстоятелства, за да може да организира адекватно защитата си, а в случая и в
какво качество да упражни правото си на въззивна
жалба. Не на последно място, този порок на обжалваното НП препятства и съда в
преценката му на първо място дали постановлението е обжалвано от активно
легитимирано лице, а на следващо и по същество, тъй като когато автор на
нарушението е физическо лице се обсъжда и субективната му страна и наличието на
виновно поведение, докато административнонаказателната отговорност на
юридическите лица е обективна, безвиновна.
Като последица този порок води
до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и съответно
следва отмяната му единствено на формално основание, без да се разглеждат
доводите на страните по същество на делото.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000041 от 26.03.2019 г. на началник
на ОО „АА” Ловеч, с което е наложено на ***ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.А.,
област Л., ул.”В. Л.” № **, представлявано от управителя Н. Д. Н.,
административно наказание на основание чл.99, предл.4-то
от ЗДвП – имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.25 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :