Решение по дело №919/2019 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 204
Дата: 2 юли 2020 г. (в сила от 23 юли 2020 г.)
Съдия: Галина Васкова Герасимова
Дело: 20197080700919
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 204

 

гр. Враца,  02.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 08.06.2020г. /осми юни две хиляди и двадесета година/ в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 919 по описа на Административен съд - Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 КСО вр. с чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на С.Г.Л. ***, чрез пълномощника * М.Л., против Решение № 1040-06-53 от 05.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Враца, с което е потвърдено Разпореждане № О-06-000-00-01345198/24.10.2019г. на Ръководител по изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ - гр. Враца за отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 03.09.2019г. до 12.09.2019г. по болничен лист № **.

В жалбата се поддържа, че оспореният административен акт е издаден при липса на материална компетентност, което е основание за прогласяване на неговата нищожност. Твърди се, че актът е незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната страна – Директора на ТП на НОИ - Враца, чрез процесуалния представител * Ц.Ц., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав на Административен съд – Враца, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане № О-06-000-00-01345198/24.10.2019г. на Ръководител по изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ - Враца, подписано от В.П., е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на С.Г.Л. по болничен лист № **.

Разпореждането е оспорено по реда на чл. 117 от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.

С Решение № 1040-06-53 от 05.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Враца жалбата на оспорващия е отхвърлена. Актът е подписан от В.П., съгласно Заповед № 1016-40-74/22.01.2018г. на Управителя на НОИ. С цитираната заповед В.Б.П. –  ***  е определен да изпълнява правомощията на Директора на ТП на НОИ – Враца, предоставени по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, в случай на негов отсъствие поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при временна неработоспособност, командировка, както и при друга възникнала неотложна необходимост.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От приложената административна преписка безспорно се установява, че В.П., изпълняващ правомощията на Директор на ТП на НОИ – Враца, в качеството на по-горестоящ административен орган е разгледал постъпилата жалба против издаденото от него като Ръководител по изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ - Враца Разпореждане № О-06-000-00-01345198/24.10.2019г., извършил е преценка за законосъобразност и с решението си е потвърдил оспорения акт.

Налице е нарушение на един от основните принципи на административния процес - за безпристрастност, възприет в разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от АПК, който изисква в административното производство да не участват лица, които са заинтересовани от изхода му. Заинтересованост винаги може да се презюмира, когато едно и също физическо лице, макар и в различни служебни качества, постановява индивидуален административен акт и се произнася по неговата законосъобразност като по-горестоящ административен орган при обжалването по административен ред. /В този смисъл Решение № 786/18.01.2011г. на ВАС по адм.д. № 7251/2010г., I о./

Когато е налице основание за отвод по чл. 10, ал. 2 от АПК, на основание чл. 33, ал. 1 от АПК длъжностното лице се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на заинтересована страна. Неизпълнението на това задължение е съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Предвид изложеното, оспореното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 10,00 лева за платена държавна такса, 150,00 лв. възнаграждение за вещо лице, както и възнаграждение за един адвокат. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 11.12.2019г. /л. 12/, от който се установява, че оспорващият е договорил и заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. От процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Възражението е основателно. Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажираните в производството доказателства и броя на проведените по делото открити съдебни заседания, в които се е явил процесуалния представител на жалбоподателя /две/,  съдът намира, че на същия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минималния размер от 350,00 лева, предвиден в действащата към момента на договарянето и плащането редакция на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1040-06-53 от 05.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е потвърдено Разпореждане № О-06-000-00-01345198/24.10.2019г. на Ръководител по изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ - Враца за отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № **, като незаконосъобразно.

 

ИЗПРАЩА преписката на Директора на ТП на НОИ - Враца за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указанията по тълкуване и прилагане на закона.

                        

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Враца  ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.Л. *** направените по делото разноски в размер на 510,00 /петстотин и десет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.

 

 

 

Административен съдия: