ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 380
гр. Варна, 10.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20233000500267 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д.267/2023 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на П. Д. Я., подадена чрез адв.
Т. П., против решение № 260003/09.03.2023 г., постановено по гр.д. №
067/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което по предявените от
М. С. Х. срещу П. Д. Я. искове с правно осн. чл. 23, ал. 2 СК, е признато за
установено: - че М. С. Х. е собственик на 9/10 ид. части от самостоятелен
обект с идентификатор 10135.3517.13.1.75 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.
****, находящ се в жилищна сграда, разположена в поземлен имот с
идентификатор **** с предназначение на самостоятелния обект: жилище
апартамент, на едно ниво, състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня-
тоалет, килер и входно антре с площ от 79.98 кв. метра, заедно с
принадлежащото към апартамента избено помещение, с площ от 8.71 кв.
метра при граници по предходен документ за собственост: от всички страни-
коридор, горе-избени помещения от първи сутерен, като самото избено
помещение е разположено на втори сутерен, както и 1,2342 % ид.ч. от общите
части на сградата и от припадащата се част от правото на строеж върху
държавно дворно място в 15-ти подрайон на град Варна; - че М. С. Х. е
собственик на 9/10 ид. части от офис 1, част от апартамент 1, с одобрен
екзекутив за разделяне, с идентификатор № 10135.1503.99.1.30 по
кадастрална скица одобрена със Заповед №РД 18-98 от 10.11.2008г. на ИД на
АГКК, находящ се на партерния етаж на жилищната сграда на ул. ***, Област
Варна, със застроена площ 39.12 кв. м., състоящ се от едно помещение, баня,
с тоалетна и дворна тераса, заедно със съответните 3.55 % идеални части от
1
общите части на сградата под №1 и правото на строеж върху ПИ с
идентификатор №***, стар идентификатор УПИ 1-9, кв. 354, 10 микрорайон
по плана на град Варна, целият с площ от 242 кв.м., при граници по скица:
улица ***, ул. "***" и УПИ II-8; и П. Д. Я. е осъден да заплати на М. С. Х.
сумата от 3 779, 23 лв. представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд е недопустимо,
евентуално - неправилно като постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и е
необосновано. Молил е за обезсилването му, евентуално – за отмяната му и
отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски. Навел е следните
оплаквания: - за недопустимост на решението: съдът разгледал и уважил
исковете по чл.23, ал.2 СК, при наличие на отхвърляне на исковете за
прогласяване на нищожност на споразумението, в зависимост от уважаването
на които били предявени в евентуалност тези по чл.23, ал.2 СК; - съдът се
произнесъл по нередовна искова молба – при наличие на противоречие в
твърденията на ищцата, че процесните имоти са придобити изцяло с нейни
лични средства и искането за установяване, че е собственик на 95% от тях; -
предявеният иск, с оглед твърденията в исковата молба, бил за определяне на
по-голям дял /95%/ от общото имущество на осн. чл.29, ал.З СК и
преклудиран съгл. по чл.31 СК; - за неправилност на решението: съдът
погрешно анализирал събраните доказателства, като необосновано дал вяра
единствено на свидетелските показания на водените от ищцата свидетели без
да прецени, че същите са в пълно противоречие с останалия доказателствен
материал, а дори и с изложеното в исковата молба за начина на осигуряване
на средствата за закупуване на двата имота; съдът не взел предвид и не е
анализирал събраните доказателства за доходите на ответника и получените
от майка му средства и възможността му да осигури покупната цена за
апартамента; съдът необосновано приел за доказано че "паричните средства
за придобиване на жилището в размер на 21000 германски марки и 400000лв.
са били подарени от бащата на М. Х. и с тях е платена продажната цена" при
липсата на твърдения цената на апартамента да е 21000д.м. и 400000 лева;
съдът погрешно приел, че е преклудирано възражението за дарени средства от
родителите на ищцата в полза на семейството й, а не лично на нея и не
изложил мотиви по него; съдът при липсата на доказано притежание на
средствата от родителите на ищцата и при противоречие между показанията
на свидетеля св, Г. и твърденията на ищцата в отговора на искова молба по
гр.дело 2872/2010г. на PC Шумен (че с погрешно изтеглените от банковата й
сметка суми е заплатила офиса), безкритично възприел изнесеното от
свидетеля, че лично взел от бащата на ищцата цялата сума, послужила за
заплащане продажната цена на офиса и лично я броил в деня на сделката;
неправилно съдът игнорирал признанието на ищцата, че ответникът е
погасил задълженията й по изпълнителното дело образувано срещу нея;
М. С. Х., чрез адв. П. Х., е подала писмен отговор на въззивната жалба,
2
с който е оспорила същата и по съображения за неоснователност на
оплакванията и такива за правилността на обжалваното решение е молила за
потвърждаване на последното и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от
обжалване на решението на първата инстанция като неизгодно за него,
редовна е и допустима.
Съдът намира, че следва да даде възможност на ищцата да поясни
твърденията си в исковата молба в частта по претенцията на ищцата по чл. 23,
ал. 2 СК за офис на ул. *** в град Варна, закупен на 05.11.2009 г., предвид
следното:
В исковата си молба, ищцата е твърдяла, че цената за придобития през
време на брака офис е 26 500 евро и тя й е била дарена изцяло от родителите
й. Сумата от 20 000 евро й е била дарена от родителите й за покупка на офиса,
но тъй като не намерила веднага помещение, ги вложила в свои банкови
сметки и оперирала с тях, а през лятото на 2009 г. ги изтеглила и ги върнала
на родителите си, понеже сделката не се състояла поради заболяване на
продавача. На 05.11.2009 г. изтеглила от банковата сметка на майка си сумата
от 4000 евро, а останалата сума от 22 500 евро е взела от село от родителите
си, които били добавили (към 20 000 евро) още 2 500 евро. В табличен вид
към исковата молба е посочила датите и размерите на изтеглени средства от
посочени банки в периода от 10.07.2009 г. до 05.11.2009 г. без уточнение на
конкретната сметка и титуляра. В хода на производството е поддържала това
твърдение, като в молбата на л.134, т.8, е заявила, че получила от родителите
си като дарение пари за закупуване на офиса, които влагала по срочни
депозити през годините и е изтеглила през лятото на 2009 г. и поради
отлагане на сделката ги предала на родителите си. В съдебно заседание на
03.02.2023 г., чрез адв. Х. е посочила, че оперирала със средства на
родителите си, които внасяла по свои сметки. Тези средства изтеглила през
лятото на 2009 г., но сделката не се състояла и тя ги оставила при родителите
си да ги съхраняват до момента в който те отново са й ги предали. Ищцата не
е навела ясни твърдения в исковата си молба във връзка с дарението на частта
от сумата от 20 000 евро (за 4 000 евро е посочила, че изтеглила преди
сделката от сметка на майка си и за 2 500 евро – дарени от родителите й
преди сделката (добавените от тях). Тя не е посочила на коя дата родителите
й са й дарили сумата от 20 000 евро за покупката на офиса, (твърдяна като
върната им обратно през лятото на 2009 г.); кой е внесъл същата, евентуално
какви части от сумата, с посочен размер на внесената част и по кои конкретни
банкови сметки на ищцата и в коя банка; от кои сметки е изтеглена от ищцата
през лятото на 2009 г. сумата от 20 000 евро, евентуално какви части от нея и
кога тези суми са върнати на родителите й (в периода от лятото на 2009 г.).
Затова, в този смисъл съдът следва да даде указания на ищцата да
поясни твърденията си.
3
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата М. С. Х., представлявана по делото от адв. П.Х., в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба с препис
за насрещната страна, да поясни твърденията си в исковата молба досежно
офиса на ул. ***в град Варна, закупен на 05.11.2009 г., като посочи: - на коя
дата родителите й са й дарили сумата от 20 000 евро за покупката на офиса,
(твърдяна като върната им през лятото на 2009 г.); кой е внесъл същата,
евентуално какви части от сумата, с посочен размер и по кои конкретни
банкови сметки на ищцата и в коя банка; от кои сметки е изтеглена от ищцата
през лятото на 2009 г. сумата от 20 000 евро, евентуално какви части от нея
(от сумата от 20 000 евро) и кога тези суми са върнати на родителите й (в
периода от лятото на 2009 г.).
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 04.10.2023 г. от 9 ч., за която дата да се призоват страните чрез
процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4