Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
Гр.Велико Търново, 14.02.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд, първи състав, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов
при
секретаря Милена Радкова и в присъствието на прокурора . . .
. . . , като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр.дело № 577 по описа
за 2019г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН.
Ищцата Р.М.Д. твърди в исковата си
молба, че на 05.02.2018 г. починала ххх, ЕГН **********, б.ж. на гр.
Килифарево, която била нейна и на ответника майка. С ответника били брат и
сестра, родени от два различни брака на майка им - ответника е роден от втори
пореден за майката брак, който е прекратен с развод. Ищцата била родена от трети пореден за майка им брак,
сключен с ххх на 30.01.1966 г., който брак е прекратен със смъртта му на
29.11.1995 г. Видно от Удостоверение за наследници № 67/29.05.2018 г. на Община
В. Търново, след смъртта на майка й, единствени нейни наследници по закон на
основание чл.5, ал.1 ЗНасл били страните. В това си качество и с оглед
разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗНасл ищцата била в кръга на наследниците по закон
имащи право на запазена част от наследството, която запазена част на основание
чл. 29, ал.1 ЗНасл в случая е 1/3 (една трета) ид.ч. от цялото наследство. Със
саморъчно универсално завещание съставено на 23.01.2013 г. майка й завещала
цялото си имущество на ответника. Това завещание е обявено с Протокол от
04.04.2018 по н.д.№ 1/2013 г., регистрирано е като акт № 110, т.1, рег.№
1481/2018 г. на В. Търновски нотариус ххх и е вписано в АВ вх.р.№ 3267,акт 45,
том IV/25.04.2018 г.. С това завещание ищцата била лишена изцяло от наследство
на завещателката ххх (нейна майка), с което явно била накърнена запазената й
част от нейното наследство в размер на 1/3 ид.ч. Към смъртта си - 05.02.2018
г., майка й не е имала задължения към физически и юридически лица; не е налице
увеличение на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН, и няма направени от
нея в полза на дъщеря й завети и/или дарения. Във връзка с това, счита, че е
налице законово основание за възстановяване на накърнената й с това завещание
запазена част в размер на 1/3 ид.ч., до който размер завещанието следва да бъде
намалено. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да намали
завещателното разпореждане на наследодателя им ххх в полза на ответника с 1/3
ид.ч., необходими за допълване на нейната запазена част. Претендира и
направените по делото разноски.
Ответникът Н.Д.Б. не
изпраща отговор на исковата молба в дадения му срок. В съдебно заседане и чрез пълномощника си
адвокат К.С., възразява запазената част на ищцата да е накърнена, като излага
твърдения за извършено през 1993г. от майка й дарение на сумата общо 61000 лв.
за закупуване, ремонт и обзавеждане на собствения й апартамент в гр.Килифарево.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 05.02.2018 г. е починала ххха, ЕГН **********,
б.ж. на гр. Килифарево, която е майка на старните по делото. Видно от
Удостоверението за наследници на Община В. Търново, след смъртта на ххх,
единствени нейни наследници по закон са страните.
Със саморъчно универсално завещание
съставено на 23.01.2013 гххх г.
Свидетелите на ответника – ххх, излагат
впечатленията си за отношенията на страните с майка им пред 90-те годиини на
миналия век. Посочват, че ищцата в този период е закупила апартамент и го е
обзавеждала, като майка й била помогнала. Впечатленията на свидетелите за това
обсотятелство са от майката ххх, която им споделяла, че помагала на дъщеря си с
пари, но никой от свидетелите не посочва конкретна сума.
Свиделите на ищцата ххх, сочат, че
ищцата е работила във фирмата на майка си и е помагала на семейния бизнес със
закуски, като е продалава закуски в закусвалнята в гр.Килифарево. Парите за
закупуване на апартамента ищцата съъбрала заедно със съпруга си и със заем от брат
му от 30000 лв. ххх – съпруг на ищцата, отрича майка й да им е помагала с
апартамента, като заявява, че „тя ме нямаше малко и за зет”.
Представяни са като доказателства
Протокол за оценка от 12.01.1994г., според който продажната цена на апартамента
на ищцата е 118.382 лв., както и договор за продажба на апртамента на ищцата от
30.03.1994г., според който купувач е съпругът й ххх.
След смъртта си ххх е оставила в наследство: 3/4 ид.ч.
от недвижим имот се в урбанизираната територия на гр. Килифарево, ул. „Георги
Димитров" № 21; по 1/12 ид.ч. от общо 9 бр. земеделски и горски имоти в
землището на гр. Килифарево и нива, в землището на с. Самуилово, общ.Сливен.
Според заключението на вещото лице по
СТЕ, общата пазарна оценка на цялото останало в наследство имущество към смърта
на наследодателката е 33 681,67 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира предявения иск с правно основание чл.30,
ал.1 от ЗН за основателен и доказан по следните съображения:
Възражението на ответника, че запазената част на ищцата не е накърнена, с
твърденията му за извършено през 1993г. от майка й дарение на сумата общо 61000
лв. за закупуване, ремонт и обзавеждане на собствения й апартамент в
гр.Килифарево, съдът намира за недоказани. От противоречивите данни на
свидетелите на ответника за размера на дадените суми и предназначението им,
датата, на която са предоставени и начинът, по който са давани на ищцата от
майка й, не може да се приемат за доказани твърденията на ответника, че през
1993г. от майка й дарила на ищцата сумата общо 61000 лв. за апартамента в
гр.Килифарево. Никой от свидетелите не излага конкретни впечатления за времето
и мястото на даването на парите, размера на дадените суми. Всички свидетели на
ответника основават показанията си на споделените им откъслечни разговори с ищцата и майка й. Следва да се
отбележи и влошените впоследствие отношения на някой от свидетелите с ищцата – със
св.ххх. Поради това и съдът не дава вяра на показанията на свидетелите на
ответника.
От друг страна, от ангажираните от
ищцата писмени доказателства се установява, че апартаментът на ищцата е закупен
не от ищцата, а от съпруга й ххх през март
Съобразявайки, че запазената част от наследството е
равна на 2/3 и предвид на това, че запазената част на дъщерята е равна на 1/3
ид.ч., съдът достига до извода, че
запазената част на ищцата възлиза на 1/3 ид.ч. от имуществото на
наследодателя. В този смисъл намаляването на завещателните разпореждания следва
да се извърши до размера на 1/3 ид.ч. от наследството на наследодателя.
Наследствена маса по чл.31 от ЗН се образува само при
завет/и и/или дарение/я, но не и при универсално завещание – Решение № 580 от
2.08.2010 г. по гр. д. № 1315/2009 г., ВКС, I г.о.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 787.50 лв., представляваща направените
по делото разноски, съобразно приложения за това списък.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Р.М.Д. с ЕГН ********** ***. Стамболийски № 10, вх.Б, ет.1,
ап.3, от наследството на хххх, починала на 05.02.2018г., в размер на 1/3 ид.ч., като НАМАЛЯВА
ЗАВЕЩАТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕЖДАНИЯ, извършени чрез саморъчно универсално завещание,
регистрирано като акт № 110, т.І, рег. № 1481/2018г. на нотариус ххх, вписано в
АВ с вх.№ 3267, акт 45, том ІV/25.04.2018г., от ххх, починала на 05.02.2018г., в полза на Н.Д.Б. с ЕГН ********** ***, с 1/3 ид.ч.
ОСЪЖДА Н.Д.Б. с ЕГН ********** ***,
да заплати на Р.М.Д. с ЕГН ********** ***. Стамболийски
№ 10, вх.Б, ет.1, ап.3, сумата 787.50
лв. /седемстотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: