Р Е Ш Е Н И Е
№ 722/5.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, осми състав, в открито заседание на първи септември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при участието на секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 411 по описа за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „СБ БОНЧЕВ 83“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище с. Динката обл. Пазарджик, представлявано от
управителя С.Й.Б., срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № ФК-419-0000712/23.12.2021 г. на и.д. началник
отдел „Оперативни дейности“-Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ
на НАП), потвърдено с Решение № ГДФК-7/04.02.2022 на Директора на Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „ФК“ в ЦУ на НАП.
Релевирани са доводи за незаконосъобразност на
обжалвания акт, като издаден в противоречие с материалноправни разпоредби,
както и че не е мотивирана. Посочено е, че административният орган не е връчил
на жалбоподателя АУАН за извършеното нарушение към датата на връчване на
процесната заповед. Отделно от
изложеното, заповедта не отговаряла на действителната фактическа обстановка.
В съдебно заседание, жалбата се поддържа
от процесуален представител- адв. Д., която моли същата да бъде уважена.
Ответникът - и.д. началник отдел
„Оперативни дейности“-Пловдив при ЦУ на
НАП не изпраща представител. В писмено становище се оспорва жалбата.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, осми
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на
оспорения акт съобразно с разпоредбата на чл. 168 АПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 17.12.2021 г. в 12,00 ч. била извършена
проверка на търговски обект- хранителен магазин, находящ се в с. Динката,
стопанисван от дружеството- жалбоподател. При проверката била извършена
контролна покупка на 1 бр. шоколад, 1 бр. топла напитка „3 в 1“, 1 бр. млечна
напитка, 1 бр. солени бисквити, всичко на обща стойност 5,20 лв., платени в
брой от Д.Х./проверяващ/ преди легитимацията на продавач консултанта в обекта К.И.,
като не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта
фискално устройство модел Datecs с ИН на ФУ DT897267 и с ИН на ФУ 02897267, нито касова бележка от кочан с
ръчни касови бележки, отговаряща на изискванията на разпоредбите на наредба № Н
18/13.12.2006 г. на МФ. За извършената покупка е следвало да бъде издаден
фискален бон с № 0000189/17.12.21 г. С този номер е въведен дневен финансов
отчет от проверяващите. При проверката било установено наличие на положителна
касова разлика в общ размер на 26,35 лв., между наличните парични средства в
касата, съгласно приложен опис и тези маркирани във ФУ, както и разпечатка
КЛЕН, изведена от функциониращото в обекта ФУ за дата 17.12.2021 г., от която е
видно, че няма маркиран ФБ за извършената от проверяващите контролна покупка.
Във връзка с проверката бил съставен протокол
за извършена проверка сер. АА № 0000712/17.12.2021 г., а впоследствие е
издадена оспорената заповед, с която е наредено запечатване на търговски обект
по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – хранителен магазин, находящ се в с.
Динката, ул. „Първа“№ 57, стопанисван от дружеството- жалбоподател, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни,
на основание чл. 186 ал.1 вр. чл. 187 от ЗДДС.
Прието е, че изложеното по- горе,
изпълнява състава на чл. 3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006, вр. чл. 118 от ЗДДС,
което е основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за прилагане на ПАМ.
Изложени са мотиви в заповедта относно
продължителността на срока при съобразяване определения от законодателя размер,
а именно от 14 дни, което показва значимостта на охраняваното обществено
отношение. Предвид неспазване реда за издаване на касови бележки за размера на
наложената санкция от административния орган е преценено местоположението на
търговския обект, с множество потенциални клиенти и възможност за реализиране
на високи обороти, характерът и разнообразието на предлаганите стоки и
разнообразието на цените им, както и констатираното на друго нарушение на
данъчното законодателство, установената положителна касова разлика в размер на
21,15 лв.- нарушение на чл. 33 ал.1 от наредба Н-18/13.12.2006 г.
Посочено е, че с нарушението се засяга
утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на
извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата
възможност за проследяване на реализирайте обороти. Издаването на касова
бележка от кочан за всяка извършена продажба е нормативно установено задължение
на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, което следва да
се изпълнява при съответните предпоставки. Прието е, че извършеното деяние,
показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както
и организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство. Посочено е, че ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност
от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и
труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради
неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне
на дължимите налози.
Оспорената заповед била обжалвана и по
административен ред, съгласно чл. 81-98 от АПК, като с Решение №
ГДФК-7/04.02.2022 на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „ФК“ в ЦУ на НАП, същата била потвърдена.
При така установеното от фактическа
страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в
законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и
при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а
разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена от и.д. началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП. Относно компетентността на
органа, издател на акта, е представена заповед № ЗЦУ–1148/26.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП, с която в т. 1 са определени: директорите на
дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП, да издават заповеди за прилагане на принудителна административна
мярка запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Със заповед № 391/15.10.2021 г. на
изпълнителния директор на ТД на НАП Павел Георгиев е определен да изпълнява
длъжността „началник на отдел“ в отдел „ОД“ главна дирекция „ФК“ в ЦУ на
НАП. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, принудителната
административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице, а според чл. 186, ал. 1 –
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се
прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
Въз основа на събраните доказателства по
делото, съдът намира оспорената заповед за мотивирана от фактическа и правна
страна. Изложени са от органа конкретни съображения относно продължителността
на срока на приложената мярка. Посочени са и конкретни факти и обстоятелства,
подлежащи на преценка за законосъобразност – дали обосновават постановения
резултат или не.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ ЗДДС предвижда налагане на принудителна административна мярка - запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, която се прилага на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл. 118. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Според чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или
обектите, където са установени нарушения.
При указаната доказателствена тежест за
страните, от страна на жалбоподателя не се опроверга описаната в заповедта
фактическа установеност, потвърдена с документацията от административната
преписка. По делото е приложен протокол за извършена проверка, който е съставен
по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им,
и се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50,
ал. 1 ДОПК.
Установяването на нарушението е достатъчно
условие за прилагане на ПАМ. Наложената принудителна административна мярка
съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. За издаването на процесната заповед по реда на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице
неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските
обекти, което в случая е несъмнено.
Извършеното нарушение е довело до
неотразяване на приходи, а в случая е установено неотчитане на продажби в
обекта на стойност от 26,35 лева, поради което е налице основание за
квалифициране поведението на търговеца като силно засягащо значимите обществени
отношения, охранявани с нормата на чл. 186 ЗДДС. В протокола за извършване на
проверката е отбелязано, че е установена разлика в размер на 26,35 лв. между
данните от ФУ и фактическата наличност на паричните средства. В опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката, приложение
към протокола, продавачът-консултант е посочил, че разликата в касата се дължи
на това, че не е издавала касови бележки, тъй като учи и не разбира много. Ето
защо, съдът намира, че подробно и обосновано административният орган се е
мотивирал относно прилагането на ПАМ за срок от 14 дни, като цел на ПАМ е да
гарантира спазване законовите норми и осигуряване на бюджетни приходи, както и
надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички
реализирани обороти. При определянето на срока е съобразен принципът на
съразмерност и целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта на срока е промяна в
начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е
правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ
документи и предаване на изискуемите данни към НАП. Издаването на съответен
документ за всяка една извършена продажба, заплатена в брой, е нормативно
установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти
и неотчитането на приходите препятства контролната дейност на приходните органи
и не позволява установяване на фактически реализирания оборот. Освен това, установената положителна касова
разлика е индиция, че само в рамките на деня на проверката не са издадени фискални
или касови бележки за плащания в размер на установената положителна касова
разлика, поради което следва да се приеме, че от тези нарушения са произлезли
конкретно определени вредни последици за фиска, спрямо които прилагането на ПАМ
за срок от 14 дни се явява съразмерно. Прилагането на ПАМ не засяга права и
законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото
за целта, за който актът се издава и не е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. В случая наличието на неспазването на установеното задължение по см. на
чл. 3, ал. 1 от Наредбата относно задължението за издаване на касова бележка е
безспорно, поради което са налице установените от закона предпоставки за прилагане
на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС.
По изложените съображения, жалбата на „СБ
БОНЧЕВ 83“ ЕООД се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора разноски на
жалбоподателя не се дължат. Основателно се явява своевременно предявеното от
процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на разноски.
Поради това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НАП сумата от
100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда
размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, осми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СБ БОНЧЕВ 83“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище с. Динката, обл. Пазарджик, представлявано от управителя С.Й.Б., срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
ФК-419-0000712/23.12.2021 г. на и.д. началник отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите
(ЦУ на НАП), потвърдено с Решение № ГДФК-7/04.02.2022 на Директора на Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „ФК“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „СБ БОНЧЕВ 83“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Националната
агенция за приходите, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /п/