Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 27.07.2020 г.
Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 8 юли 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана
Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 648 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК във вр. чл.228 и
сл. от ЗЗД и чл. 238, ал.1 от ГПК.
Ищците К.М.П., Н.Н.П. и П.Н.П.
твърдят в исковата си молба, че на 14.01.2020 г. им било връчено съобщение за
постъпило от ответника „ЗАРИ – АГРО“ ЕООД възражение по чл. 414 от ГПК срещу
издадената по ч.гр.д. № 6251/2019 г. по описа на PC - Стара Загора Заповед №
3229 от 28.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Във връзка с постъпилото възражение, за кредитора по заповедното
производство възникнало задължението да установи с иска по чл. 422 ГПК
вземането си по отношение на длъжника, което било процесуално правното
основание за образуване на настоящото исково производство.
Поради факта, че ответникът отричал дължимостта на посочените в заповедта
за изпълнение вземания ищецът бил длъжен да установи от какво произтича
вземането и какъв е неговият размер.
Твърдят, че на 07.09.2014 г. П.Н.П., в качеството на наемодател сключил от
името и със съгласието на баща си Неделчо П. с ответното дружество "Зари -
Агро" ЕООД, в качеството му на наемател договор за наем на земеделски
земи, находящи се в с. Самуилово. Нивите били следните:
1. Поземлен имот № 056008 с площ от 14,000 дка, находящ се в с. Самуилово,
в местността Балаклийска долчина, с начин на трайно ползване НИВА;
2. Поземлен имот № 061003 с площ от 20,000 дка, находящ се в с. Самуилово,
в местността Балаклийска долчина, с начин на трайно ползване НИВА;
3. 1/2 ид.ч. от Поземлен имот № 045018 целият с площ от 5,000 дка, находящ
се в с. Самуилово, в местността Коруклуците, с начин на трайно ползване НИВА.
Общата площ на отдадените под наем имоти бил 36,500 дка.
Сключеният договор за наем започвал действието си от стопанската 2015 г. —
2016 г. и се подновявал всяка следваща стопанска година. В точка 2 от раздел
„Срок на договора“ било записано следното: ,Договорът се счита за продължен за
още една година, ако никоя от страните не отправи предложение за прекратяване
три месеца преди изтичане на стопанската година. Това условие важи за
стопанските 2015/2016, 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019 години“. Именно на това
основание договорът се подновявал до края на 2019 г. и имотите се ползвали от
наемателя. Следователно, дори и да не било имало друг писмен договор за наем
между страните, то за периода от 2017 г. до 2019 г. бил налице неформален
такъв, поради факта, че наемателят продължил под една или друга форма (лично
или чрез пренаемане) да ползва наетите имоти.
Съгласно точка 9 от договора наемателят дължал наемно плащане, което ще се
извършва от 15.08. до 15.09. на съответната стопанска година. През първите две
години от действието на договора (стопанската 2015/2016 г. и 2016/2017 г.)
наемателят заплатил на наемодателя наем в размер на 120 кг. на дка по 0,28
лв./кг. След това спрял да плаща наем за ползваните от него имоти и към
настоящия момент такъв наем не бил заплатен за последните две стопански години.
Към датата на образуване на заповедното производство дължимите от наемателя
суми били, както следва:
- За стопанската 2017 - 2018 г. се дължал наем за 36,500 дка х 120 кг./дка
х 0,28 лв./кг. = 1226,40 лв.
- За стопанската 2018 - 2019 г. се дължал наем за 36,500 дка х 120 кг./дка
х 0,28 лв./кг. = 1226,40 лв.
Процесните имоти били собственост на Неделчо Нейков П. - наследодател на
ищците (съпруг на К.П. и баща на двамата им синове - Н. и П. Петкови). Първите
наемни отношения възникнали между Неделчо П. и ответника "Зари -
Агро" ЕООД, още преди 2014 г. По-късно бащата се разболял и с отдаването
на земята под наем се занимавал един от синовете П.П., поради което и
последният писмен договор за наем бил сключен от него. На 06.11.2019 г. Неделчо
П. починал и към настоящия момент по силата на наследствено отношение рентата
за изминалите две стопански години се претендирала от неговите наследници.
Правят тези уточнения само в случай, че ответникът заяви, че няма договор за
наем с ищеца П.П., тъй като в приложеното възражение не бил изложил никакви
конкретни твърдения за недължимост на сумите. В този случай твърдят, че имало
неформален договор за наем между "Зари - Агро" ЕООД и Неделчо П.,
който продължил и с неговите наследници.
Поради факта, че дължимото наемно плащане не било заплатено в срок до
15.09. на съответната година, както било посочено в договора за наем, то
ответното дружество дължало и обезщетение за забава под формата на законна
лихва върху дължимия наем за стопанската 2017 - 2018 г. и 2018 - 2019 г., както
следва:
- върху сумата от 1226,40 лв. за периода от 16.09.2018 г. до 26.11.2019 г.
/датата на образуване на заповедното производство/ - законната лихва била в
размер на 148,87 лв.:
- върху сумата от 1226,40 лв. за периода от 16.09.2019 г. до 26.11.2019 г.
/датата на образуване на заповедното производство/ - законната лихва била в
размер на 24,53 лв.
Ответникът дължал и лихва за забава върху главниците от датата на
образуване на заповедното производство за събиране на дължимите суми до
окончателното изплащане на задължението.
Молят съда да признае за установено, че съществува вземането на К.М.П., ЕГН
********** ***; Н.Н.П., ЕГН ********** *** и П.Н.П., ЕГН ********** *** против
„ЗАРИ - АГРО“ ЕООД /с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Стара Загора, ул. Ген. Столетов № 133, ет. 2, ап. 6, представлявано от
управителя Запрян П. Запрянов/ по Заповед № 3229 от 28.11.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6251/2019 г. по
описа на PC - Стара Загора относно сумата от 1 226,40 лв., представляваща
задължение за неплатен годишен наем за стопанската 2017 - 2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата възлизаща на 148,87 лв. за периода от
16.09.2018 г. до 26.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от образуване
на заповедното производство /26.11.2019 г./ до окончателното изплащане на
сумата.; както и относно сумата от 1 226,40 лв., представляваща задължение за
неплатен годишен наем за стопанската 2018 - 2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата възлизаща на 24,53 лв. за периода от 16.09.2019 г. до
26.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от образуване на
заповедното производство /26.11.2019 г./ до окончателното изплащане на сумата.
Молят съда, на основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК да осъди
ответника „ЗАРИ - АГРО“ ЕООД с посочени по-горе данни да заплати на ищците по
делото направените в заповедното производство разноски в пълния им размер от
552,52 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Претендират направените пред настоящата инстанция разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „ЗАРИ-АГРО” ЕООД.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца направи искане на основание чл. 238 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на
чл. 238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в
първото по делото заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Видно от книжата по делото,
ответното дружество е получило чрез управителя си Запрян П., указания да подаде
писмен отговор в едномесечен срок, като са му указани последиците от
неподаването на такъв. Ответното дружество
не е подало отговор на исковата молба в срок, не е изпратило свой представител
на проведеното на 08.07.2020 г. открито съдебно заседание и не е направило
искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
От приложените към делото съобщение и призовка е видно,
че на ответника са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание. Освен това, исковете се явяват вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства. От приетите по
делото доказателства се установи по несъмнен начин, че между страните по делото
е сключен договор за наем на земеделска
земя от 7.09.2014 г.
Договорът за наем е двустранен и възмезден по своя характер, при който
наемодателят се задължава да предостави за временно ползване определена вещ, а
наемателят се задължава да му заплаща договорената наемна цена в уговорените
срокове. По делото ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил
основното си задължение по смисъла на чл. 232 ал.2 ЗЗД във вр. с чл. 228 ЗЗД.
По
делото не се спори, че ищците и ответното дружество са в наемни отношения като
на 07.09.2014 г., като П.Н.П. е сключил
договор за наем със "Зари - Агро" ЕООД, с който договор е
отдал под наем три поземлени имота - ниви в село Самуилово с обща площ 36,500
дка - Поземлен имот № 056008
с
площ от 14,000 дка, находящ се в местността „Балаклийска долчина“; Поземлен
имот № 061003 с
площ от 20,000 дка, находящ се в местността „Балаклийска долчина“; ½
ид.ч. от Поземлен имот № 045018
целият
с площ от 5,000 дка, находящ се в местността „Коруклуците“).
Договорът за наем първоначално е сключен като едногодишен,
но с клауза да бъде подновяван всяка година за период от пет години. (В точка 2
от раздел „Срок на договора“ е уговорено следното: „Договорът се счита за продължен за още една
година, ако никоя от страните не отправи предложение за прекратяване три месеца
преди изтичане на стопанската година. Това условие важи за стопанските
2015/2016, 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019 години“). Съдът приема, че договорът
е бил подновяван ежегодно в продължение на 5 години е фактът, че за първите три
стопански години ответното дружество е заплатило рента на ищците за 36,500 дка
- толкова, колкото са посочени в договора за наем. Този факт се установява и от
заключението на съдебно- счетоводната експертиза, която установява, че първите
три стопански години - 2014/2015, 2015/2016, 2016/2017 е изплащана дължимата
рента за процесните имоти. След изтичане на стопанската 2016-2017 година
ответното дружество не е отправяло писмено уведомление до някой от ищците, с
което да ги уведоми, че счита договора за наем за прекратен, поради това той е
продължил и през следващата стопанска година- 2018 г.-2019 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло, като се признае за установено, че
съществува вземането на К.М.П., ЕГН **********
***; Н.Н.П., ЕГН ********** *** и П.Н.П., ЕГН ********** *** против „ЗАРИ - АГРО“ ЕООД /с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Ген. Столетов № 133,
ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя Запрян П. Запрянов/ по Заповед №
3229 от 28.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 6251/2019 г. по описа на PC - Стара Загора относно сумата от 1 226,40 лв.,
представляваща
задължение за неплатен годишен наем за стопанската 2017 - 2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата възлизаща на 148,87 лв.
за
периода от 16.09.2018 г. до 26.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от образуване на заповедното производство /26.11.2019 г./ до
окончателното изплащане на сумата.; както и относно сумата от 1226,40 лв.,
представляваща
задължение за неплатен годишен наем за стопанската 2018 - 2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата възлизаща на 24,53 лв. за периода от
16.09.2019 г. до 26.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
образуване на заповедното производство /26.11.2019 г./ до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски в
размер на 802.52 лв. по настоящото дело и сумата от 552.52 лв. – разноски
направени по заповедното производство.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАРИ - АГРО“ ЕООД /с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Ген. Столетов № 133,
ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя Запрян П. Запрянов, да заплати на К.М.П., ЕГН ********** ***;
Н.Н.П., ЕГН ********** *** и П.Н.П., ЕГН ********** ***, /чрез пълномощника адв. Д.К. от АК СТ.Загора, съдебен
адрес:***/ сумата от
1226,40 лв., представляваща
задължение за неплатен годишен наем за стопанската 2017 - 2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата възлизаща на 148,87 лв. за периода от
16.09.2018 г. до 26.11.2019 г., сумата от
1226,40 лв., представляваща
задължение за неплатен годишен наем за стопанската 2018 - 2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата възлизаща на 24,53 лв. за периода от 16.09.2019 г. до 26.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху главниците от образуване на заповедното производство
/26.11.2019 г./ до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена
Заповед № 3229 от 28.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6251/2019 г. по описа на PC -
Стара Загора.
ОСЪЖДА „ЗАРИ - АГРО“ ЕООД /с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Ген. Столетов № 133,
ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя Запрян П. Запрянов, да заплати на К.М.П., ЕГН ********** ***;
Н.Н.П., ЕГН ********** *** и П.Н.П., ЕГН ********** ***, /чрез пълномощника адв. Д.К. от АК СТ.Загора, съдебен
адрес:***/ сумата от 802.52 лв., представляваща разноски по
настоящото производство, както и сумата
от 552.52 лв. – разноски по заповедното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: