№ 616
гр. Сливен, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от М. Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230105505 по описа за 2024 година
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключен договор между А1 ЕАД и
С. Ц. Ц. за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 14.04.2022 г., ответника е
ползвал мобилни услуги и интернет, за което съответно са издадени три фактури и в тях са
фактурирани съответните дължими суми. Твърди се, че въз основа на договора са подписани
и четири приложения №1 за услуги със срок 24 месеца.На 21.11.2022г. ответникът е
депозирал в ищцовото дружество заявление за пренос на номер в мрежата на друг оператор
и на 24.11.2022г. номерът е пренесен в мрежата на друг оператор.Поради прекратяването на
договора на ответникът е начислена неустойка.Твърди се, че ответникът има задължения по
фактури към ищцовото дружество в размер на 1164.13лв по договора и неустойки в размер
на 671.83лв за невърнато оборудване, допълнителни услуги, неустойки за отстъпка на
услуги за три месечни такси.
Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че
ответника дължи заплащане на ищцовото дружество сумата в размер на 1835.96 лв. е
формирана като сбор от предоставените на ответника електро съобщителни услуги за сумата
от 1164.13лв, неустойки за предсрочно прекратяване на договора в размер на 671.83лв,
ведно с мораторна лихва в размер на 287.13лв, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на образуване на заповедното производство.
Поискано е, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски в
заповедното и в исковото производство.
Съдът е квалифицирал така предявеният иск за главница, като такъв с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр.чл.200,ал.1 от ЗЗД.
1
Съдът е квалифицирал така предявените искове за изплащане на неустойки, като
такива с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от
ГПК чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявените искове за мораторна лихва, като такива с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр.чл.86 от ЗЗД.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че
между страните е имало сключен договор между А1 ЕАД и С. Ц. Ц. за предоставяне на
електронно съобщителни услуги от 14.04.2022 г., че ищцовото дружество е издало 6 броя
фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между А1 и абонатите и потребителите
на обществените мобилни наземни мрежи на А1 и общите условия на А1 ЕАД за сключване
на договори за лизинг, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от
ответника услуги да се определят месечно едностранно, въз основа на договорения тарифен
план, от ищеца чрез издаването на фактура, като неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението за плащане на цената на договора, че общите
условия са действали между страните в процесния период,дължимостта на сумите по
договорите, дължимостта на процесните суми за неустойка, правилното и законосъобразно
начисляване на сумите за неустойка, предоставянето на оборудване на ответникът, е негова.
Указано е на ищеца, че не сочи доказателства по отношение на твърденията му, че е
предоставено на оборудване на ответникът.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответникът, е постъпил
В отговора е посочено, че се оспорват предявените искове, като неоснователни и
недоказани.Твърди се, че ответникът е сключил с ищцовото дружество договор само за
мобилни услуги, представените по делото договор и приложения не са му предоставяни и
не ги е сключвал и не са му предоставяни услуги интернет и телевизия.Твърди се, че на
24.10.2022г. ответникът е получил фактура на стойност 454.69лв и е заявил, че не е ползвал
домашен интернет и телевизия и не дължи суми за тях.Поискал да подаде възражение, но в
посетения от него офис отказали да му го входират, поради което ответникът депозирал
заявление за пренос на мобилните си номера в друг оператор.Посочено е, че не става ясно
как са формирани сумите за телевизия и интернет и как са издавани фактурите.Направено е
възражение, че претенцията за неустойка е нищожна, тъй като прекратяването на договора е
договорно.Оспорен е предявения иск за мораторна лихва.
Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява
адв. Т., която моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
2
приема за установено от фактическа страна следното:
По откритото производство за оспорване на истинността на договори за предоставяне
на телевизия и интернет по договор от 14.04.2022г., допълнително приложение 3 броя и
приложенията към него, съдът приема с оглед изрично указаната доказателствена тежест на
ищцовото дружество, че в производството не се доказа истинността на договора и съответно
на приложенията към него. Изрично е указано на ищцовото дружество, че не сочи
доказателства по отношение на твърденията за предоставено оборудване за интернет и
телевизия на ответника. Доказателства в тази насока от ищцовото дружество не са
представени, нито за номерата на устройствата за телевизия, нито номерата на устройствата
за интернет, поради което съдът приема, че ще следва да бъдат изключени като писмени
доказателства по делото представените договори, допълнителни приложения и фактурите за
домашен интернет и телевизия и неустойки за невърнати устройства, както и неустойки за
разлика в предоставените услуги, по отношение на интернета и телевизията, не следва да се
кредитират като писмени доказателства по делото.
С приложение № 1 от 14.04.2022 г. С. Ц. Ц. е договорил с А1 България ЕАД условия
за ползване на тарифен план за мобилни услуги с промоционална месечна такса 25,99 лв. за
мобилен номер ..........
На 14.04.2022 г. С. Ц. Ц. е подписал приложение № 3 към договора, в което е
предвидено, че изпращането на есемеси се таксува за мрежата на А1 от 1 до 20 есемеса по
0,18 лв, от 21 до 100 – 0,13 лв., от 101 до 500 – 0,11 лв и над 500 – 0,07 лв.
С приложение № 1 от 21.04.2022 г. С. Ц. Ц. е договорил с А1 България ЕАД условия
за ползване на тарифен план за мобилни услуги с промоционална месечна такса 25,99 лв. за
мобилен номер **********.
С фактура от 24.10.2022г. с период на фактуриране 21.09.2022 г. до 20.10.2022 г., за
мобилни услуги за двата мобилни номера са начислени такси в размер на 33,32 лв., други
такси в размер на 18,43 лв., а от разговори е фактурирано 158,22 лв., а за съобщения 150,46
лв.
С фактура от 23.11.2022г. с период на фактуриране 21.10.2022 г. до 20.11.2022 г., за
мобилни услуги за двата мобилни номера са начислени такси в размер на 33,32 лв., други
такси в размер на 13,75 лв., а от разговори е фактурирано 284,45 лв., а за съобщения 91,07
лв.
От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че
дължимите месечни абонаментни такси и електронно съобщителни услуги са в размер на
1164,13 лв., като за мобилните номера дължимите суми са формирани от две абонаментни
такси всяка в размер на 16,66 лв., други такси 18,43 лв., таксувано потребление и разговори
в размер на 29,63 лв. и 128,59 лв., таксувано потребление и съобщения 0,99 лв. и 149,47 лв.
по фактурата от 24.10.2022 г., а по фактурата от 23.11.2022 г. като за мобилните номера
дължимите суми са формирани от две абонаментни такси всяка в размер на 16,66 лв., други
такси 13,75 лв., таксувано потребление и разговори в размер на 8,25 лв. и 276,20 лв.,
3
таксувано потребление и съобщения 1,32 лв. и 89,75 лв. В заключението на вещото лице е
посочено, че общият размер на процесните фактури възлиза на 1164,13 лв. и съответно на
ответника са начислени неустойки в размер на 671,83 лв., като неустойките са за невърнато
оборудване, за невърнат цифров приемник, неустойки по договорите за мобилни номера,
както и неустойки по договорите за телевизия и интернет и неустойки за отстъпката.
Съдът кредитира изцяло заключението на назначената и изпълнена съдебно
счетоводна експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.
От заключението на назначената и изпълнена съдебно техническа експертиза се
установява, че според наличната в ищцовото дружество информация на ответника са
предоставени услуга домашен интернет, домашна телевизия и услуги за двата мобилни
номера. От заключението на вещото лице се установява, че мобилен номер ......... на
24.11.2022г. е пренесен в мрежата на друг оператор и услугата е прекратена. На 21.11.2022 г.
услугите за интернет и телевизия са ограничени поради неплащане, а на 29.03.2023 г.
договора е прекратен. Услугите за мобилен номер ********** са предоставени до 28.11.2022
г. когато номера е пренесен в мрежата на друг оператор и услугата е прекратена. В
заключението вещото лице е посочило, че според наличната информация в системата на
оператора, т.е. справка от операционната система на ищцовото дружество, на адреса на
ответника са предоставени интернет и телевизия.
Съдът кредитира изцяло заключението на назначената и изпълнена съдебно
техническа експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.
При изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание, че при поискване на
вещото лице да представят приемо-предавателните протоколи за инсталиране на устройство
за интернет и телевизия изрично му е казано от служителите на ищцовото дружество че
такъв нямат и не могат да представят, защото може би не е попълван. От изслушването на
вещото лице в съдебно заседание се установява,че при монтирането на устройства техниците
на ищцовото дружество следва да попълнят номерата на устройствата, които инсталират на
адреса на абоната и съответно абоната да подпише приемо-предавателния протокол. От
изслушването на вещото лице се установява, че това, което му е показано в ищцовото
дружество е отразяването в системата на ищцовото дружество, че са монтирани устройства
на 18.04.2022 г. между 13:30 и 18:00 ч. От изслушването му се установява,че при поискване
на вещото лице на трафични данни за мобилните номера от ищцовото дружество му е
заявено, че трафични данни се съхраняват за срок от шест месеца.
От заключението на назначената и изпълнена допълнителна съдебно техническа
експертиза се установява, че при поискване от вещото лице да предоставят информация на
какъв тип потребление в страната, мобилни данни в чужбина, телефонни разговори в
страната, телефонни разговори в чужбина и други се дължат начислените суми за двата
мобилни номера, на вещото лице е отговорено, че исканите данни са трафични данни и
ищцовото дружество не ги съхранява след изтичане на шест месечния срок.
Съдът кредитира изцяло заключението на назначената и изпълнена допълнителна
4
съдебно техническа експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено
С протоколно определение от 09.05.2025г. съдът е задължил ищцовото дружество да
представи по делото детайлни справки/детайлни фактури за потреблението на двата
мобилни номера за процесния период, за който се претендират неплатени суми по
настоящото дело. Предоставен е едноседмичен срок на ищцовото дружество за изпълнение
на задълженията му. В даденият срок задължението не е изпълнено.
От детайлна справка за мобилен номер ********** за периода 21.09.-22.10.2022 г. се
установява, че начислената сума е в размер на 30,62 лв. и е формирана от изходящи
разговори към Йеттел и към Виваком.
От детайлна справка за мобилен номер ......... за периода 21.09.-22.10.2022 г. се
установява, че начислената сума е в размер на 278,06 лв. и е формирана от есемеси към А1
България ЕАД, фактуриране на 0,33 лв. От детайлната справка се установява, че
фактурираните есемеси са 453 на брой, всеки на стойност 0,33 лв. , а разговорите са на
стойност 128,59 лв.
От детайлна справка за мобилен номер ********** за периода 21.10.-20.11.2022 г. се
установява, че начислената сума е в размер на 9,57 лв. и е формирана от изходящи разговори
към Йеттел и към Виваком, както и есемеси, фактурирани на 0,33 лв.
От детайлна справка за мобилен номер ......... за периода 21.10.-20.11.2022 г. се
установява, че начислената сума е в размер на 365,95 лв. и е формирана от есемеси към А1
България ЕАД, фактуриране на 0,33 лв. От детайлната справка се установява, че
фактурираните есемеси са 74 на брой, всеки на стойност 0,33 лв. , общо на стойност 24,42
лв., а разговорите са на стойност 341,53 лв.
На 31.07.2024 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от А1
България ЕАД срещу С. Ц. Ц. за месечни фактури за предоставени услуги 6 на брой и 2
неустойки за невърнато оборудване и 4 неустойки в размер на три стандартни месечни
такси и 4 неустойки за дадена отстъпка от цената на услуги, като общо начислените
неустойки са в размер на 671,83 лв.,а претендираните предоставени, но не заплатени услуги
са на стойност 1164,13 лв., както и мораторна лихва за забава върху цялата сума, главница и
неустойки в размер на 287,13 лв., законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението и направените по делото разноски.
На 01.08.2024 г. г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден С. Ц.
Ц. да заплати на А1 България ЕАД претендираните предоставени, но не заплатени услуги са
на стойност 1164,13 лв., общо начислените неустойки са в размер на 671,83 лв., както и
мораторна лихва за забава върху цялата сума, главница и неустойки в размер на 287,13 лв.,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените по
делото разноски в размер на 192,46 лв..
Заповедта е връчена на С. Ц. Ц. на 22.08.2024 г. На 12.09.2024 г. е входирано
възражение от С. Ц. Ц. срещу заповедта за изпълнение. С разпореждане от 13.09.2024 г. е
указано на заявителя, че може да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за установяване
5
на вземанията си.
В едномесечния преклузивен срок ищецът е предявил положителни установителни
искове предмет на разглеждане на настоящото производство за главница, за мораторната
лихва и за неустойката.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения главен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.1 от
ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, а именно да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 1164,13 лв. по договора,
представляваща месечни абонаментни такси за два мобилни номера телевизия и интернет,
както и за ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 21.09.2022 г. до
20.03.2023г., съдът приема предявеният иск за неоснователен и недоказан. На първо място
не се доказа в производството от ищцовото дружество по пътя на прякото, главно и пълно
доказване, че е предоставил на адреса на абоната интернет и телевизия и съответно е
монтирало, чрез свои служители съответните устройства. Отразяването в системата на
ищцовото дружество, че е извършен монтаж на рутер и на устройство за приемане на
цифрова телевизия не доказва предоставянето на ответника на двете устройства и
свързването им, за да му бъдат предоставени услугите. Следва да се отбележи, че след като
ищцовото дружество е отразило ограничаване на достъпа до интернет и телевизия е
продължило да фактурира суми за интернет и телевизия още четири месеца. От
представените фактури за ползвани мобилни услуги и есемеси, съдът констатира, че
детайлните справки и фактурите не съвпадат по отношение на ползваните услуги. Отделно
следва да се отбележи, че есемесите са фактурирани непрекъснато на цена 0,33 лв. Няма
никаква връзка с посоченото при сключването на двата договора за мобилните номера, цена
на есемес, като между страните изрично е подписано приложение № 3 за телефонен номер,
което е ценоразпис и в него изрично е посочено първа цена на изходящ есемес от 1 до 20
броя 0,18 лв., от 21 да 100броя 0,13 лв. и от 101 до 500 броя – 0,11 лв. Приложение № 3 е
подписано на 14.04.2022 г. между страните, както от служител на ищцовото дружество, така
и от абоната, поради което съдът приема, че несъответствието между цените фактурирани за
есемесите, посочени в детайлната справка и сумите по фактурите не доказват по безспорен
и категоричен начин потреблението на ответника, изразяващо се в телефонни разговори и
есемеси на посочената стойност във фактурите. С оглед изложеното, съдът приема, че
предявеният иск за главница в размер на 1164,13 лв., ще следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
По предявените искове за неустойки с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК чл.92, ал.1 от ЗЗД за прекратени договори и
невърнато оборудване на стойност 671,83 лв., съдът приема, че предявените искове са
неоснователни и недоказани. На първо място не се доказа по безспорен и категоричен начин
в производството, че ищцовото дружество е предоставило на ответника оборудване,
устройство за цифрова телевизия и устройство за интернет. Съответно няма как ищцовото
дружество да претендирани без предоставяне на устройствата на ответника изпълнение на
6
договорните си задължения, а именно да му осигури телевизия и интернет на посоченият от
него адрес. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че след като ответника не е
заплатил двете фактури от месец октомври и от месец ноември, ищцовото дружество е
ограничило телевизия и интернет, но е продължило да начислява съответните такси.
Съдът приема, че ответника не дължи както неустойките за невърнато оборудване,
така и неустойките за три стандартни месечни такси, а също и неустойките за дадена
отстъпка от цената на услуги за телевизия и интернет.
Съдът приема, че не се дължат и неустойките за двата мобилни номера за три
стандартни месечни такси, както и за отстъпка от цената на услуги. Изрично се установи в
производството, че ищцовото дружество при фактурирането на есемесите е използвало
собствена, а не договорената между страните цена. Това съответно влече както
недостоверността на фактурите издадени през месец октомври и през месец ноември 2022 г.,
а и съответната недължимост на неустойките.
По акцесорният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД, с оглед неоснователността на иска за главница и
неоснователността на иска за неустойки, ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан и акцесорния иск за мораторна лихва. Следва да се отбележи, че ищцовото
дружество е начислявало мораторна лихва, както върху главниците, така и върху
неустойките, което е реално нелоялна практика към абонатите, защото чрез начисляването
на мораторна лихва върху неустойка ищцовото дружество постига анатоцизъм в
отношенията с физически лица, потребители по договори.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед на направеното искане, ще следва да бъде
осъдено ищцовото дружество да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на 900 лв.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за признаване за установено, че С. Ц. Ц., ЕГН
********** от гр. ......... дължи на А1 България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1, на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД сумата от 1164,13 лв.
по договора, представляваща месечни абонаментни такси за два мобилни номера телевизия
и интернет, както и за ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 21.09.2022 г.
до 20.03.2023г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 31.07.2024 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено, че С. Ц. Ц., ЕГН
********** от гр. ......... дължи на А1 България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес
7
на управление гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1, на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД общо начислените
неустойки са в размер на 671,83 лв за невърнато оборудване, 3стандартни меечни такси и за
дадена отстъпка от цената на услуги, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за признаване за установено, че С. Ц. Ц., ЕГН
********** от гр. ......... дължи на А1 България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1, на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
чл.415,ал.1, т. 1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД мораторна лихва за
забава върху цялата сума, главница и неустойки в размер на 287,13 лв., като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА А1 България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1 да заплати на основание чл.78,ал.3 от ГПК на С.
Ц. Ц., ЕГН ********** от гр. ......... направените по делото разноски в размер на 900лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8