№ 23287
гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110147430 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца Т. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност,
следните суми: сумата от 1949,71 лв. – главница за доставена топлинна енергия през
периода от м.5.2006 г. до м.4.2010 г., ведно със законната лихва от 09.03.2011 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 485,06 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.07.2006 г. до 01.02.2011 г. и сумата 261,74 лв. – разноски по
делото, за събирането на които суми е образувано изпълнително дело № 1193/2011 г.
по описа на ЧСИ Биляна Богданова, рег. № 856.
Ищцата Т. К. Б. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че е била потребител на топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София,
****, аб. № ****, и тъй като не е погасила задължението си, ответникът се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен
лист от дата 06.10.2011 г. по ч.гр.д. 2560/2011 г. по описа на СРС, 86 с-в за следните
суми: 1949,71 лв. – главница за доставена топлинна енергия през периода от м.5.2006
г. до м.4.2010 г., ведно със законната лихва от 09.03.2011 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 485,06 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
01.07.2006 г. до 01.02.2011 г. и сумата 261,74 лв. – разноски по делото. Поддържа, че за
събиране на посочените суми ответникът на дата 29.11.2011 г. образувал изпълнително
дело № 1193/2011 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова, рег. № 856. Твърди, че по
изпълнителното дело не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което
от образуването му на 29.11.2011 г. е изтекла 5 –годишната давност за вземането и за
това не го дължи, чрез принудително изпълнение. Поради изложеното моли за
предявеният иск да бъде уважен, като претендира и разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, който оспорва иска при възражения, че
процесните вземания не са погасени по давност. Твърди, че с образуването на
изпълнителното дело на 29.11.2011 г. е възложил правата на съдебния изпълнител по
1
чл. 18 ЗЧСИ. Развива съображения, че след като е била прекъсната давността за
вземането с образуването на изпълнителното дело на 29.11.2011 г. до 26.06.2015 г.,
когато е постановено ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, с което е обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., давност не е текла.
Поддържа, че давност не е текла и в периода на извънредното положение. Изложени
са доводи да действията, които прекъсват давността в изпълнителния процес, без да се
сочат конкретни предприети такива. Моли за отхвърляне на предявения иск,
претендира разноските в производството и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото препис на изпълнително дело №
20118560401193, в полза на ответника „Топлофикация София“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист от дата 06.10.2011 г. по гр.д. № 2560/2011 г. по описа на СРС, 86 с-
в, по силата на който ищцата Т. К. Б. е осъдена да му заплати сумата 1949,71 лв. –
главница за доставена топлинна енергия през периода от м.5.2006 г. до м.4.2010 г.,
ведно със законната лихва от 09.03.2011 г. до окончателното плащане, както и сумата
от 485,06 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2006 г. до
01.02.2011 г. и сумата 261,74 лв. – разноски по делото.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист ответникът е образувал
изпълнително дело № 1193/2011 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова, рег. № 856 с
молба от дата 29.11.2011 г.
От приложения по делото препис на изпълнителното дело се установява, че в
рамките на същото са предприети следните принудителни изпълнителни действия и
искания за извършването на такива от взискателя:
На 11.01.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което
длъжникът – ищец получава от „Хепи Хенд“ ЕООД, като вземането е признато от
третото задължено лице, но запорът не е изпълняван, поради наличието на предходни
запори.
На 22.03.2012 г. е постъпила молба от третото задължено лице, с която
уведомяват съдебния изпълнител за прекратяване на трудовото правоотношение с
длъжника.
На 27.03.2012 г. е извършено разпределение по изпълнителното дело.
На 09.07.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което
длъжникът – ищец получава от „Криспи 2011“ ЕООД.
На 01.02.2016 г. взискателят – ответник е подал молба по изпълнителното дело,
в която е направил искания за извършване на справки и предприемане на
принудителни изпълнителни действия, чрез налагане на запор трудовото
възнаграждение на длъжника и извършване на опис на движими вещи.
На 30.05.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което
длъжникът – ищец получава от „Бергамо“ ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира предявения иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за
вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът
на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на
развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение
не е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай.
По отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
2
съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по
реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия
исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок,
какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице
изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този
случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на
чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се
получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.
424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този
смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение
№ 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.
Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с изтичането на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415,
ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на
възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените
съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери
приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от
страна на длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Следва да се има предвид също така, че от момента на подаване на молбата за
образуване на изпълнително дело – 29.11.2011 г. до 26.06.2015 г., когато е постановено
ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, давност за
вземането не е текла, доколкото до този момент е било приложимо ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което по време на изпълнителното дело давност не тече. С
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС, с което се обявява за изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. е започнала да
тече нова давност за вземането, доколкото постановките на т. 10 от тълкувателното
решение пораждат действие от датата на обявяването на ТР и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това (в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
Решение № 170 от 17.09.2018 г., постановено по гр.д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС,
ІV го.). Т.е. на 26.06.2015 г. е започнала да тече нова погасителна давност за вземането,
след която дата на 01.02.2016 г. взискателят е подал молба за извършване на
изпълнителни действия с изрично посочване на няколко изпълнителни способи, а на
30.05.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника - ищец.
След тази дата не са извършвани никакви изпълнителни действия за принудително
събиране на вземането.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
3
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане
на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. В конкретният случай ответникът, чиято е доказателствената тежест да
установи факти, водещи до прекъсване на давността, не е представил доказателства за
предприети изпълнителни действия след 30.05.2016 г., за което съдът изрично с
доклада по делото му е указал, че не сочи доказателства, поради което може да се
обоснове извод, че петгодишната давност за вземането е изтекла на 08.08.2021 г., в
който период са включени и 70 дни, през които давността е била спряна по силата на
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
С оглед на всичко изложено може да се обоснове извод, че процесното
вземането на ответника спрямо ищеца е погасено с изчитането на петгодишна давност,
поради което искът се явява основателен.
Предвид изхода на делото право на разноски има ищецът. Искане в този смисъл
е направил процесуалният му представител – адв. Л. К. Б., за предоставената от
адвоката безплатна правна помощ на ищеца, в която хипотеза съдът определя размера
на адвокатско възнаграждение. Следователно на адв. Л. К. Б., следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за предоставената от него безплатна правна помощ на
ищеца в размер на 500 лв., според фактическата и правна сложност на делото,
защитавания материален интерес и проявена процесуална активност на адвоката по
уважените искове.
Тъй-като ищецът е освободен от задължението за плащане на държавна такса по
делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, дължимата държавна такса за предявения
иск, която в случая е в размер на 107,86 лв. следва да се възложи в тежест на
ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца Т. К. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ****, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК, срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, че
ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването
им по давност, следните суми: сумата от 1949,71 лв. – главница за доставена топлинна
енергия през периода от м.5.2006 г. до м.4.2010 г., ведно със законната лихва от
09.03.2011 г. до окончателното плащане, както и сумата от 485,06 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.07.2006 г. до 01.02.2011 г. и сумата 261,74 лв. –
разноски по делото, за събирането на които суми е образувано изпълнително дело №
1193/2011 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова, рег. № 856.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л. К. Б.,
САК, с адрес на кантората: гр. София, ул. Триадица № 5Б, ет. 3, офис 311, на основание
чл. 38, ал. 1, т.2 Закон за адвокатурата сумата 500 лв. – адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 107,86 лв. – държавна
4
такса за предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5