Решение по адм. дело №2719/2025 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 14419
Дата: 23 декември 2025 г. (в сила от 23 декември 2025 г.)
Съдия: Иванка Иванова
Дело: 20257050702719
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 14419

Варна, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XV състав, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ИВАНКА ИВАНОВА

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА административно дело № 20257050702719 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Делото е образувано по жалба на И. Н. Т. [ЕГН] от гр. Варна, ул. „Иваница Данчев“№ 1, ет. 3, ап. 7 против Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0445-000169/ 03.11.2025 г. на началник група при ОД на МВР – Варна, РУ - Аксаково, с която е постановено на основание чл. 171, т. 2а б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят счита издадената заповед за неправилна и незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на адм.-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона, при неспазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, като излага подробни съображения.

В съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Кр. К. от АК – Варна, която поддържа жалбата, изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт.

Ответникът по оспорването – началникът на група при ОД на МВР – Варна, РУ - Аксаково, редовно призован, не се представлява.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, последната е неоснователна при следните съображения:

От фактическа страна съдът приема, че жалбоподателят И. Н. Т. на 03.11.2025 г. около 15, 20 ч. е управлявал собствения си автомобил Ауди А3 с ДК№ [рег. номер] на земен път за вилна зона на с. Езерово на около 500м. преди път І-2 в посока гр. Варна след като са му отнети всички контролни точки с влезли в сила НП. При проверката се установило, че Т. е загубил правоспособност на основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, поради отнемането на всички контролни точки.

С процесната Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0445-000169/ 03.11.2025 г. на началник група към ОД на МВР – Варна, РУ - Аксаково, за нарушение и на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на процесния автомобил за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца, като са отнети: СРМПС № ********* и 2 бр. рег. Табели № [рег. номер].

По делото не са събирани гласни доказателства.

При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От правна страна съдът счита, че Заповед № 25-0445-000169 за прилагане на ПАМ от 03.11.2025 г. на началника на група при ОД на МВР – Варна, РУ - Аксаково, с която е приложена ПАМ на жалбоподателя е законосъобразна, като издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Видно от Заповед № 365з-7399/04.09.2025 г. директорът на ОД на МВР – Варна е упълномощил началниците на групи в сектор„ОП“ при ОД на МВР за цялата територия на ОД на МВР - Варна да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП (адм. преписка)

ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материално-правните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т. к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Чрез прилагането на ПАМ се дава легален израз на държавна принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи, поради което те следва да бъдат прилагани само в конкретно изброени в закона случаи, както и от компетентен орган (съобразно визирания в цитираната норма кръг от длъжностни лица). Наложената ПАМ е преустановителна и цели преустановяване на управлението на МПС от лице, което е неправоспособно, поради отнемането на всички контролни точки.

Деянието станало причина за прилагане на ПАМ на жалбоподателя е извършено на 23.12.2024 г. или тогава е действала разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „а“ в редакцията си от ДВ бр. 77/ 03.01.2018 г. Според разпоредбата: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на адм. нарушения се прилагат следните ПАМ: ….2а. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;……“

В настоящия случай жалбоподателят Т. е управлявал собствения си автомобил след като са му били отнети всички контролни точки и правилно процесната ПАМ е приложена спрямо него, като съдът приема, че не са налице сочените основания за оспорване от жалбоподателя на процесната заповед. Незнанието на правото никога не е оправдавало никога незнаещия.

Сочените обстоятелства от процесуалния представител на жалбоподателя по повод на задължение на контролните органи по ЗДвП да уведомяват своевременно водачите на МПС за управление на МПС след отнемането на всички контролни точки съдът намира за неоснователно, тъй като не намира опора в нормативната система – ЗДвП и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
(Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.).

Съгласно чл. 25 от посочената наредба „Частичното възстановяване на контролните точки с 1/3 от първоначалния им брой се извършва от отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по место отчет на водача след получаване на протокола за преминато допълнително обучение. Според ал. 2 „Броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет от отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по место отчет на водача и се отразяват в автоматизираната информационна система.“ Или макар и водени на отчет от контролните органи контролните точки не са в задължение за съобщаване от органите по контрол на движението по пътищата.

Съдът приема, че оспорения адм. акт е законосъобразен, съответства на изискванията за форма на адм. акт, визирани в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспорената заповед не противоречи на материалния закон и е издадена при спазване на адм. производствените правила. Не е налице такова нарушение, което ако не беше допуснато да би се стигнало и до друго решение на поставения пред АО въпрос. Поради това съдът намира, че при издаване на АА не е налице допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила (чл. 146, т. 3 от АПК).

Настоящият съдебен състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства и на целта на закона, както и на принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК. Нарушението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП са разпоредби, въведени в една и съща редакция на закона. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Мярката действително се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от законодателя недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при извършено съответно нарушение по ЗДвП и изпълнена при наличието на всички материално и процесуалноправни предпоставки. Временното прекратяване на регистрацията на МПС препятства възможността да се управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение с него.

Поради изложеното съдът приема, че оспореният адм. акт е законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена.

Предвид на нормата на чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, настоящото съдебно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал.2 във връзка с ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Н. Т. [ЕГН] от гр. Варна, ул. „Иваница Данчев“№ 1, ет. 3, ап. 7 против Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0445-000169/ 03.11.2025 г. на началник група при ОД на МВР – Варна, РУ - Аксаково, с която е постановено на основание чл. 171, т. 2а б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

Съдия: