Определение по дело №64601/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 47233
Дата: 20 ноември 2024 г. (в сила от 20 ноември 2024 г.)
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20231110164601
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47233
гр. София, 20.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110164601 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
„.... ЕООД е подало искова молба срещу Л. В. У.. В отговора на исковата молба е
направено възражение за неподсъдност на спора на основание чл. 105 ГПК, доколкото
постоянният адрес на ответника е в гр. Сандански. Съгласно чл. 105 ГПК искът се
предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.
Предметът на делото касае вземания по договор за потребителски кредит, поради което ответникът
има качеството потребител. Според §13 т. 1 от ДР на ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по ЗЗП действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно чл. 113 ГПК исковете на
и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Видно от изготвената справка
настоящият адрес на ответника е в гр. София. По тези съображения СРС, 82 състав намира, че е
компетентен да разгледа настоящия спор.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението по чл. 105 ГПК за местна неподсъдност на
делото на СРС.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщението.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 29274/2023 г. по описа на СРС, 82 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задължаване на ищеца да представи в
оригинал процесния договор, доколкото същият е сключен по ел. път и е в ел. форма.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.02.2025 г. от 10:10 часа, за когато да се
призоват страните.
1
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и преписи от
писмения отговор.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„.... ЕООД е предявило против Л. В. У. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 2272,09 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ../14.12.2016 г., ведно със
законната лихва от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане, 906,91 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 14.12.2016 г. – 10.08.2018 г. и 1576,37 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода 14.12.2016 г. – 19.05.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29274/2023 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че на 14.12.2016 г. между .....“ ЕАД и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит № .. по реда на ЗПФУР при спазване на изискванията на ЗПК и
ЗЕДЕУУ, по силата на който кредиторът отпуснал паричен кредит в размер на 2272,09 лв.,
който ответникът следвало да погасява на 20 равни месечни вноски – всяка по 158,95 лв., в
срок до 10.08.2018 г. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41,24% и ГПР по
кредита в размер на 50%. Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си,
произтичащи от договора за потребителски кредит. Сочи, че на 02.03.2021 г. между .....“ ЕАД
в качеството на цедент и ищеца в качеството на цесионер е сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно който .....“ ЕАД прехвърля на ищеца свои
ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания по договор за потребителски кредит с
ответника. Сочи, че с оглед задължението на цедента за уведомяване съгласно чл. 99, ал. 3
ЗЗД на 01.04.2021 г. до ответника е изпратен имейл на електронната поща, посочена в
договора, съдържаща уведомление за извършената цесия. В случай че съдът приеме, че
уведомяването не е извършено надлежно, моли същото да се приеме за връчено с
връчването на исковата молба на ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез особения си представител е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани по размер. Оспорва да е сключвал договор от разстояние, както и да е уведомен
за настъпилата предсрочна изискуемост, за чието обявяване намира, че няма основания.
Счита, че при сключване на договора не са били обсъждани клаузите за формиране на
лихвения %, за начисляване на наказателна лихва и условията за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, следователно в договора не са уговорени изцяло всички разходи, нито
ясно е описан начина за тяхното определяне. Сочи, че в договора липсва уговорка за базовия
лихвен процент, както и методика за начина на формирането му. Счита, че процесният
договор за заем съдържа нищожни клаузи, които са неравноправни и не са индивидуално
уговорени.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл.
9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между .....“ ЕАД и ответника е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което
кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената парична сума; настъпилата
изискуемост на задълженията на кредитополучателя; извършено плащане по договора за
потребителски кредит; наличие на валидно сключен договор за цесия между .....“ ЕАД и
ищеца; настъпилото правоприемство на страната на кредитора, основано на прехвърляне на
процесното вземане; уведомяване на ответницата за прехвърляне на вземането.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
2
паричното си задължение.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже, че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3