Определение по дело №127/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1147
Дата: 25 март 2013 г.
Съдия: Атанаска Китипова
Дело: 20131200600127
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 март 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

8.1.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.05

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Маруся Кънева

дело

номер

20124100501183

по описа за

2012

година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С Решение № ...../26.06.2012 г., постановено по гр. дело № .../2011 г. по описа на ГОРС, съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от А. на М. – гр. С., ж.к. „М. – 4”, бул. „Ал. М.” № ...., представлявана от ректора доц. д-р Й. П.срещу И. Е. И. с ЕГН- * от гр. Г. О., ул. „П. " № ... обективно съединени искове с правно основание по чл. 198 ал.1 вр.чл. 146, ал. 2 от ЗМВР (отм.), вр. чл. 79 и чл.86 от ЗЗД относно заплащане на сумата от ..... лева, представляваща разходите за издръжка, обучение и униформено облекло за периода на обучението му в А. на М. – гр. С., ведно със законната лихва, считано от 14..11.2011 г. до окончателното изплащане на задължението. Със същото решение е осъдена А. на М. – гр. С., ж.к. „М. – ...”, бул. „Ал. М.” № ..., представлявана от ректора доц. д-р Й. П. да заплати на С. Г. Д., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Л.” № ..., вх. ..., . ..., ап. ....сумата от ....лева, представляваща направените по делото разноски.

В законния срок е подадена възивна жалба от А. на М. – гр. С. против Решение № ..../26.06.2012 г. по описа на ГОРС.С жалбата са направени ¯плаквания, че решението в неправилно, поради нарушения на материалния закон и необосновано. Неправилно първостепенният съд бил приел, чепретенцията на Академията на М. е неоснователна,тъй като съгласно чл.198 ал.3 от ЗМВР правото да иска възстановяване на извършените разходи за издръжка и обучение на курсантите които са се отказали след дипломиране да заемат определена длъжност принадлежи на министерството на вътрешните работи. Този извод бил неправилен предвид обстоятелството, че чл. 146, ал. 1 от ЗМВР (отм.) регламентирал, завършилите редовно обучение в академията са длъжни да служат в М. за срок не по-малък от 10 години въз основа на подписан договор при приемането им. Т.е., както законът, така и клаузите на договора определяли независимо от придобитата специалност, курсантите да служат определен срок именно в М., а не в негова определена структура. Отделно чл. 146, ал. 2 от ЗМВР (отм.) предвиждал при определени хипотези, сред които и отказ след дипломиране да заемат определената им длъжност курсантите да възстановят разходите за издръжка, обучение, униформено облекло. Разпоредбата била императивна и не позволявала уредба в договора не нещо различно от нея.Моли съда да отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. Заема становище за неоснователност на възивната жалба,респективно правилно и незаконосъобразно решение на първостепенния съд.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата.

Съдът,като взе предвид оплакванията,заетото становише с отговора и доказателствата по делото които съобрази със закона,приема за установено следното :

Производството по гражданско дело № 2582/2011 година по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявен от А. на М. – гр. С., ж.к. „М. – ..”, бул. „Ал. М.” № ..., представлявана от ректора доц. д-р Йордан Пенев против И. Е. И., искове за сумата от .....лева, представляваща разходите за издръжка, обучение и униформено облекло за периода на обучението му в А. на М. – гр. С.. В исковата молба се излага следното:

Ищецът твърди, че ответницата И. е била приета за курсант – редовна форма на обучение във факултет „С.” при А. на М. – гр. С. през 2004 г., като след завършването му със Заповед рег. № ...../17.11.2008 г. на Министъра на вътрешните работи за присъждане на категория и назначаване на длъжност на курсанти от факултет „С.”, факултет „П.” и факултет „П. б. и с.” на А. на М. – гр. С. от випуск 2008 г. е назначена на длъжност разузнавач шеста степен в група „И. и к. " при ОДМВР Велико търново. Със Заповед рег. № ..../26.01.2009 г. предходната заповед била отменена в частта отнасяща се до присъждането на категория и назначаване на ответника на посочената длъжност, поради неподписване от негова страна на акт за встъпване в длъжност в тридесетдневен срок от датата на издаване на заповедта за назначаване. Излага се, че съгласно чл. 146, ал. 2 от ЗМВР (отм.), сега чл. 198, ал. 1 от ЗМВРотказалите се след дипломиране да заемат определената им длъжност възстановяват разходите за издръжка, обучение, униформено облекло, квалификация и/или преквалификация за периода на обучението. Съгласно направената справка по пера от финансовата служба на Академията на М. за времето на обучение от м. октомври 2004 г. до м. октомври 2008 г. ответницата И. дължала сумата от .... лева, от които за издръжка – .... лв., за обучение – .. .... лв. и за униформено облекло – ... лв.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от ..... лв., представляваща разходите за издръжка, обучение и униформено облекло за периода на обучението му в А. на М. – гр. С., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

Пред първоинстанционния съд ответницата е оспорила предявения иск.Излага, че съгласно чл. 198, ал. 1 от ЗМВР правото да претендира разходите във връзка с обучението му принадлежи на М., а не на Академията на М., с оглед обстоятелството, че същият е различен правен субект от М., който единствено е оправомощен по закон да стори това. Изтъква, че исковата претенция е неоснователна и по размер тъй като съгласно договора за обучение не следва да възстановява средствата за издръжка, а само тези за обучението му. С оглед гореизложеното отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски. По делото са събрани писмени доказателства,изслушана и приета е ССЕ.Постановено е обжалваното решение.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

При така установеното съдът приема пред Г. районен съд e предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 198, ал. 3 от ЗМВР, респ. чл. 146, ал. 2 от ЗМВР (отм.).

Не е спорно, че ответницата И. не е заела определената и длъжност, като с това не е спазила поетото договорно задължение да служи най-малко 10 години в системата на М. след обучението си. Договорът между страните е сключен на 16.02.2005 г., т.е. при действието на ЗМВР (отм.), обн. ДВ бр. 122/1997 г. Както действащия ЗМВР, така и отменения съдържат аналогични текстове, уреждащи последиците от неизпълнение на нормативно установеното задължение (чл. 198 от ЗМВР и чл. 146 от ЗМВР (отм.)). Приложимия закон обаче, е чл. 198 от ЗМВР, тъй като същия е действал към момента, в който ответникът отказал да заеме определената му длъжност, което изрично е уговорено от страните в сключения договор (измененията и допълненията в нормативната уредба водят до промяна на съответните текстове в договора.).

Съгласно чл. 146 от ЗМВР (отм.), завършилите редовно обучение в Академията били длъжни да служат в министерството за срок не по-малък от 10 години, въз основа на договор, сключен при приемането им. Съобразно ал. 2 на същия текст, отстранените от обучение поради слаб успех; по дисциплинарен ред; при осъждане за умишлено престъпление от общ характер; напусналите по собствено желание по време на обучението, отказалите след дипломиране да заемат определената им длъжност, както и освободените от служба по собствено желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока, пропорционално на времето на неизпълнение възстановяват разходите за издръжка, обучение, униформено облекло, квалификация и/или преквалификация за периода на обучението. В чл. 198 от ЗМВР законодателят е предвидил аналогични хипотези - курсантите, отстранени от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напуснали по собствено желание по време на обучението, както и отказали след дипломиране да заемат съответната длъжност, възстановяват на М. разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани, уреждащи последиците от неизпълнение на нормативно установеното задължение. Разликата между двете правни норми (чл. 146, ал. 2 от ЗМВР (отм.) и чл. 198 от ЗМВР) се състои в субекта, комуто принадлежи правото да търси възстановяване на разходите за издръжка и обучение. Докато в отменения ЗМВР такова право е принадлежало на Академията на М. (без изрично да е посочено в закона), то в действащия закон изрично се сочи, че курсантите следва да възстановят на М. разходите за издръжка и обучение. Съобразно чл. 3 и чл. 17, ал. 2 от ЗМВР, Министерство на вътрешните работи и Академията на М. са отделни правни субекти и като такива са носители на права и задължения.

С оглед изложеното съдът приема, че не Академията на М., а Министерство на вътрешните работи може да претендира процесните суми, поради което искът, като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло.а решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Предвид горното, съдът намира, че не следва да се произнася по отношение на другите наведени от ответника възражения.

С оглед изхода на спора пред възивния съд А. на М. – гр. С., ж.к. „М. – ..”, бул. „Ал. М.” № ..., представлявана от ректора доц. д-р Й. П. следва да бъде осъдена да заплати на И. Е. И. от гр.Г. О. сумата от .... лева,направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Водим от горното,съдът,

РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № ..../26.06.2012 г., постановено по гр. дело № ..../2011 г. по описа на ГОРС, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДАА. на М. – гр. С., ж.к. „М. – ...”, бул. „Ал. М.” № ..., представлявана от ректора доц. д-р Й. П. да заплати на И. Е. И. с ЕГН- * от гр. Г. О., ул. „П. " № ... сумата от .... лева, направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТОподлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Решение

2

A1401A0230CA7651C2257AED004BF75D