Присъда по дело №1181/2021 на Окръжен съд - Варна

М о т и в и

към присъда №4 по ВНАХД №1181 по описа за 2021 год. на Варненския окръжен съд,
наказателно отделение

Съдебното производство по делото е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано
по протест на прокурор от РП Варна срещу решение №255 от 22.06.2021г. по
АНД№20213110201491 по описа за 2021г. на РС Варна с която обвиняемия М. В. М., ЕГН
********** роден в гр.Лом, живущ в гр. Варна, неосъждан е признат за невиновен по
възведеното му обвинение за престъпление по чл.325в, ал.1 НК, а именно за това че на
08.11.2017 г. в гр. Варна, не положил достатъчно грижи за гръбначно животно – куче,
порода Хъски, от женски пол, което се намирало под негов надзор, в резултат на което
кучето причинило на Д. Г. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в комбинирана травма
на втори пръст на дясната ръка, която обусловила трайно затруднение в движенията на
крайника за период, надхвърлящ един месец, поради неустановяване по несъмнен начин, че
деянието е извършено от обвиняемия М. В. М. - на основание чл.304, пр.2 НПК.
В протеста се навежда доводи за необоснованост и неправилност на атакувания
съдебен, както и че събраните по делото доказателства не са преценени правилно.
Излага се, че обвинението е доказано по безспорен начин, поради което и се моли
въззивната инстанция да отмени първоинстанционния съдебен акт, като признае
обвиняемия за виновен по така предявеното му обвинение.
Защитника на обвиняемия – адв.Ч. моли решението на първоинстанционния съд
като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Излага, че не са събрани
доказателства подзащитният му да е извършила престъплението за което има повдигнато
обвинение.
В съдебно заседание пред въззивното инстанция представителя на ОП Варна излага,
че поддържа протеста подаден от прокурора при РП Варна, като излага и допълнителни
подробни съображения, като в цялост моли постановеният съдебен акт да бъде отменен и
постановен нов с който обвиняемия да бъде признат за виновен по предявеното му
обвинение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по
отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:
Предмет на въззивна проверка е решение №255 от 22.06.2021г. по
АНД№20213110201491 по описа за 2021г. на РС Варна с която обвиняемия М.М. е признат
за невиновен по възведеното му обвинение за престъпление по чл.325в, ал.1 НК, а именно за
това че на 08.11.2017 г. в гр. Варна, не положил достатъчно грижи за гръбначно животно –
куче, порода Хъски, от женски пол, което се намирало под негов надзор, в резултат на което
кучето причинило на Д. Г. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в комбинирана травма
на втори пръст на дясната ръка, която обусловила трайно затруднение в движенията на
крайника за период, надхвърлящ един месец, поради неустановяване по несъмнен начин, че
деянието е извършено от обвиняемия М.М. - на основание чл.304, пр.2 НПК.
Протеста инициирал настоящото производство е процесуално допустим, подаден e в
законово установения срок, като разгледан по същество се преценява и като основателен.
Наведените основания в него представляват въззивни основания за отменяване на
решението и постановяване на нова присъда по смисъла на чл.336, ал.1, т.2 от НПК.
Първоинстанционния районен съд е приел за установена следна фактическа
обстановка:
1

На 08.11.2017 г. около 17.30 ч. свид. Д. Н. извела своето куче порода „Мини Пинчер“
до обособена площадка за разхождане на домашни любимци в близост до ОУ „Патриарх
Евтимий“ в кв. Владислав Варненчик“, гр. Варна, където по същото време със свои домашни
любимци се намирали и свидетелите Н.Т. и К.И.. Около 18.00 ч. свид. Д. Н. се насочила към
изхода на площадката като същевременно, към площадката приближавало куче порода
„Хъски“, водено на повод без намордник от мъж, придружаван от жена. Кучето „Хъски“
започнало да лае към намиращите се в заграждението други кучета, които му отвърнали, но
при излизането на свид. Д. Н. с воденото от нея куче „Мини Пинчер“, кучето „Хъски“
внезапно го захапало през гърба. Тогава свид. Д. Н. се впуснала да издърпа своето куче, при
което тя също получила ухапване по лявата ръка и одраскване по горната устна от другото
животно. В този момент тя насочила поглед към намиращия се на около 1.5 м зад кучето
„Хъски“ негов стопанин и възприела, че той е с къса коса, без някакви отличителни
характерни особености на лицето, с ръст около 170 см. Същият веднага дръпнал повода на
кучето си, назовавайки го с името „Мия“ и заедно с него и придружаващата го жена
тръгнали покрай площадката, без да се спрат и обърнат внимание на свид. Д. Н. и
пострадалото й животно. Случилото се било видяно и от намиращите се в непосредствена
близост свидетели Н. Т. и К. И., всяка от които възприела стопанина на кучето „Хъски“ само
от разстояние като мъж на възраст около 40 години с ръст около 170 см, придружаван от
значително по-висока от него жена. Незабавно след инцидента свид. Д. Н. отишла с кучето
си до ветеринарна клиника, където било подложено на животоспасяваща операция и едва
там 1 установила, че показалеца на дясната й ръка е сериозно наранен. Тогава посетила
спешен център в поликлиниката в кв. „Владислав Варненчик“, където нараняванията й били
прегледани и почистени.
По-късно същата вечер била уведомена от ветеринарната клиника, че операцията на
нейното куче била неуспешна и то е починало.
На следващия ден свид. Д. Н. била прегледана в кабинет по съдебна медицина в
МБАЛ „Св. Анна – Варна“ и установените по нея травми от инцидента били отразени в
медицинско удостоверение №1133 от 09.11.2017 г. В следващите дни настъпила
възпалителна инфекция на раните в областта на втория пръст на дяната ръка като въпреки
проведената терапия, инфекцията не била овладяна и това наложило ампутация на средна и
долна фаланга на пръста.
В дните след инцидента свид. Д. Н. и нейният син – свид. М. Н., потърсили
информация от други собственици на домашни любимци в квартала, за това, кои лица в
близките райони отглеждат кучета от породата „Хъски“ и сред получените сведения от
различни, неизяснени източници, свид. М. Н. попаднал на конкретни данни с името и адреса
на обв. М. М., който живеел в граничещия с „Владислав Варненчик“ квартал „Кайсиева
градина“. Свидетелят М. Н. отишъл до входа на съответния жилищен блок, уверил се, че
лице с посочените му имена има жилище там и след като изчакал известно време, забелязал
стопанин с куче от породата „Хъски“ да излиза от съответния вход и го заснел с мобилния
си телефон. След това, той показал снимката на своята майка и тя му потвърдила, че това е
стопанина, който е водил кучето, нападнало и нахапало нея и техния домашен любимец.
На 08.12.2017 г. свид. Д. Н. подала жалба до РП Варна срещу обв. М. М. като в хода
на разследването, при проведено на 28.05.2019 г. разпознаване по снимки, тя посочила
неговата снимка измежду показаните й шест лица.
При така установената фактическа обстановка по делото, първоинстанционният ВРС
е направил своите правни изводи, а именно, че по делото не са били събрани безспорни и
категорични доказателства относно авторството на престъплението от страна на
обвиняемия и при условията на член 304 от НПК го е признал за невиновен и го е оправдал
по така възведеното и обвинение по чл.325в, ал.1 НК.
Тези правни изводи на РС за невиновност на обвиняемия обаче са неправилни,
2

като е необоснована констатацията, че не са събрани достатъчно доказателства в подкрепа
на обвинението.
След внимателна преценка на всички събрани по делото доказателства и събирането
на нови по време на съдебното следствие пред въззивния съд в своята съвкупност,
Варненският окръжен съд стига до извод, че по делото са събрани достатъчно категорични и
убедителни доказателства, от които да бъде направен законосъобразен и обоснован извод,
че обвиняемия е автор на престъпление наказуемо по чл.325в, ал.1 НК, а именно, че на че
на 08.11.2017 г. в гр. Варна, не положил достатъчно грижи за гръбначно животно – куче
порода „Хъски“, което се намирало под негов надзор в резултат на което кучето причинило
на Д. Г. Н. средна телесна повреда изразяваща се комбинирана травма на втори пръст на
дясната ръка, която обусловила трайно затруднение в движенията на крайника за период
надхвърлящ един месец – престъпление по чл.325 В, ал.1 от НК.
Предвид на това и на основание основание чл.378, ал.5 вр. чл.336 ал.1 т.2 от
НПК отмени решение № 255/22.06.2021г. по НАХД № 1491/2021г. по описа на ВРС и
постанови нова осъдителна присъда, като призна обвиняемия за виновен за престъпление по
чл.325 В, ал.1 от НК и на основание чл.78 а 1 от НК го освободи от наказателна отговорност
и му наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 3000 лева.
Доказателствата от които по безсъмнен и категоричен начин ВОС прави изводите
си, а именно, че обвиняемия М. е автор на инкриминирано престъпление са тези събрани по
време на ДП, от първоинстанционния и въззивния съд по време на съдебното следствие:
показанията на свидетелите Д. Н., М. Н., К.И., Н.Т., И. Х., З. П. писмените доказателства
събрани по време на досъдебното производство, СМЕ, Епикриза, протокол за разпознаване
на лица.
От показанията на свидетелката Д. Н. се установява, че на 08.11.2017 г. около 17.30
ч. тя извела своето куче порода „Мини Пинчер“ до обособена площадка за разхождане на
домашни любимци в близост до ОУ „Патриарх Евтимий“ в кв. Владислав Варненчик“, гр.
Варна, където по същото време със свои домашни любимци се намирали и свидетелите Н.Т.
и К.И.. Около 18.00ч. уличното осветление било включено и имало добра видимост, като
свид. Д. Н. се насочила към изхода на площадката като в същото време към площадката
приближавало куче порода „Хъски“, водено на дълъг повод без намордник от мъж,
придружаван от жена. Кучето порода „Хъски“ започнало да лае към намиращите се в
заграждението други кучета, които му отвърнали, но при излизането на свид. Д. Н. с
воденото от нея куче порода мини Пинчер, кучето „Хъски“ водено на дълъг повод от
приближаващия се мъж внезапно захапало през гърба кучето на свидетелката Н.. Тогава
последната се опитала да издърпа своето куче от захапката на кучето порода ,,Хъски,, , при
което тя също получила ухапване по лявата ръка и одраскване по горната устна от кучето
порода ,,Хъски,,. По време на инцидента св.Н. погледнала към намиращия се пред нея мъж
водещ кучето порода ,,Хъски,, и го възприела като физиономия и основни белези.
Последния дръпнал повода на кучето си, назовавайки го с името „Мия“ и заедно с него и
придружаващата го жена тръгнали покрай площадката, без да се спрат и обърнат внимание
на свид. Д. Н. и пострадалото й животно. Установява се също, че след станалото св.Н. е била
настанена в лечебно заведение, където и е било извършена ампутация на част от втори пръст
на ръката. Установява се също от показанията на свидетелката Н., че няколко дни след
инцидента синът й - св.Н. след като е споделил станалото в социалните мрежи е стигнал до
информация за адреса на мъжа собственик на кучето порода ,,Хъски,,-маламуд, причинило
уврежданията на Н.. Отишъл до жилищния блок, където живеел обвиняемия, изчакал пред
блока и когато обвиняемия излязъл да разхожда кучето си направил на М. и кучето му
няколко снимки. След това показал снимките на майка си /св.Н./, която категорично
разпознала обвиняемия, като лицето водело кучето порода ,,Хъски,, причинило й телесните
увреждания.
Установява се от показанията на свидетелите Т. и И., че двете свидетелки са били на
3

местото по време на инцидента в близост до случилото се, като всяка от тях е възприела
стопанина на кучето „Хъски“ –маламуд от като мъж на възраст около 40 години с ръст
около 170 см, придружаван от жена. И двете свидетелки описват станалото по един и същи
начин като пострадалата св.Н., като само не могат да разпознаят с категоричност лицето
собственик на кучето ,,Хъски,, тъй като и двете излагат, че не са видели неговото лице.
Описват го с общи белези, възраст и телосложение. Описват също така подробно и кучето
,,Хъски,, - маламут.
От показанията на свидетеля М. Н. се установява, че след инцидента майка му –
св.Н. веднага му се е обадила, като кучето порода мини пинчер било закарано във
ветеринарна клиника и му била направена операция, като обаче лекарите не успели да
спасят живота на кучето мини пинчер и то починало. Същия свидетел излага, че веднага
случилото се било споделено в социалните мрежи , като получил информация за лицето
притежаващо куче порода ,,Хъски,,- маламут на име ,,Мия,, като му бил посочен и адреса на
стопанина му в гр.Варна в кв.,,Кайсиева градина,,. Св.Н. отишъл до адреса посочен му в
социалните мрежи и застанал пред жилищния блок. След известно време обвиняемия
излязъл да разхожда кучето си порода ,Хъски,, при което св.Н. им направил няколко снимки
с телефона си. Показал снимките на своята майка – св.Н., която с категоричност разпознала
обвиняемия, като лицето водело на 08.11.2017г. кучето си порода ,,Хъски,,, което причинило
смъртта на нейното куче и телесни увреждания на самата нея.
По време на ДП /л.66-67/ било е извършено разпознаване на което свидетелката Н.
е разпознала с категоричност обвиняемия като лицето което водело на 08.11.2017г. куче
порода ,,Хъски,,, което причинило смъртта на нейното куче и телесни увреждания на
нея.
От заключението на извършената съдебно медицинска експертиза се установява, че
комбинираната травма на втори пръст на дясна ръка /ампутация на средна и долна фаланга/
на св.Н. е обусловила трайно затруднение на движенията на крайника - средна телесна
повреда по смисъла на закона.
Обвиняемия от своя страна излага, че на въпросната дата и час, когато е извършено
престъплението не е бил с кучето си на мястото на инцидента.
Варненският окръжен съд кредитира изцяло показанията на свидетелката Д. Н. и
свидетеля М. Н., тъй като те са пълни, точни, логични и последователни, като са и в синхрон
и взаимовръзка с извършеното разпознаване, СМЕ и показанията на свидетелите Т. и И.,
както и с показанията на свидетелката Х., която добросъвестно излага по време на ДП в
съдебно заседание пред въззивната инстанция, че кучето на обвиняемия порода ,,Хъски,, на
име ,,Мия,, е проявявало агресивност и друг път и в частност е нахапало нейния син
известно време преди инцидента станал на 08.11.2017г.
В своята съвкупност тъка събраните и кредитирани от съда доказателства безспорно
доказват, че на 08.11.2017г. в гр.Варна обвиняемия е извършил престъплението по чл.325
В, ал.1 от НК за което е предаден на съд.
С показанията на свидетелите Д. Н., М. Н., Т., И. и Ив.Х. и с извършените
процесуално следствени действия, фактически е попълнена доказателствената съвкупност в
наказателното производство доказваща обвинението.
Свидетелката Н. с категоричност по време на ДП и в съдебно заседание разпознава
обвиняемия, като лицето станало причина за причинената и средна телесна повреда, /още по
време на ДП посочва и името с което обвиняемия е назовал своето куче по време на
инцидента, а именно ,,Мия,,- л.58, л.92 от ДП/ като тези нейни показания относно станалия
инцидент се подкрепят и допълват от показанията на свидетелите Н., Т., И. и Х., /относно
името на кучето порода ,,Хъски,, собственост на обвиняемия, няма спор по делото/, които
доказателства ценени в цялост, взаимовръзка, последователност и логичност водят до
единствено възможния извод, а именно, че обвиняемия е извършил престъплението за което
4

е предаден на съд.
Що се касае до обясненията на обвиняемия дадени по време на ДП и съдебното
следствие, а именно, че не е извършил престъплението за което е предаден на съд,
настоящият съдебен състав ги приема само като форма на защита и в разрез със събраните и
посочени по горе доказателства, поради което и не ги кредитира. Не кредитира и
показанията на майката на обвиняемия, а именно свидетелката М. Й., която излага, че синът
й не е извършил престъплението за което е предаден на съд, тъй като същата е явно
заинтересована от изхода на делото и целта и е да допълни защитната версия на
обвиняемия.
При така установената фактическа обстановка по делото ВОС прави изводите си, че
с деянието си обвиняемия е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на престъпление наказуемо по чл.325 В, ал.1 от НК
Престъплението по чл.325 В, ал.1 от НК обвиняемия е извършил при условията
на член 11 ал.3 от НК, като същия не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Причини за извършване на престъплението- незачитане на установения в
страната правов ред.
Съдът отчете както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността
обстоятелства за обвиняемия, а именно: смекчаващи- семеен с деца за които полага грижи,
липса на други противообществени прояви, а като отегчаващи- всякаква липса на
критичност към извършеното от него престъпно деяние и незаинтересованост от
здравословното състояние на пострадалата от престъплението, както и като взе предвид, че
в случая са налице предпоставките на чл.78а от НК, освободи обвиняемия от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 3000/три
хиляди/лева.
Така наложеното наказание на обвиняемия с оглед неговото поправяне и
превъзпитаване ВОС счита за напълно достатъчно и необходимо за пълното постигане
целите на специалната и на генералната превенции, визирани в член 36 от НК.
По реда на служебната проверка настоящият състав на въззивната инстанция не
констатира други нарушения на процесуалния и материалния закон, които да съставляват
въззивни основания за отмяна или изменяване на първоинстанционното решение
По изложените по горе съображения съдът постанови присъдата си, като осъди
обвиняемия да заплати и направените по делото разноски

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
5

Номер на акта:	4
Дата:	13 януари 2022 г. (в сила от 13 януари 2022 г.)
Съдия:	Станчо Радев Савов

Дело:	20213100601181
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	2 ноември 2021 г.

Присъда по дело №1181/2021 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите