Разпореждане по дело №232/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4367
Дата: 30 октомври 2013 г.
Съдия: Татяна Андонова
Дело: 20131200200232
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 юли 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 239

Номер

239

Година

11.1.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

12.16

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Христо Томов

дело

номер

20104100600664

по описа за

2010

година

Производството е по реда Глава ХХІ НПК.

С Присъда № ... от 14.10.2010г., постановена по НОХД ..../2010 г., Павликенският районен съд е признал подсъдимия Я. А. Я., роден на 06.02.1985 г. в Г.В., жив,Г.С.,У."С." N 27, български гражданин,неженен, с основно образование,безработен, осъждан, с ЕГН * , ЗА ВИНОВЕН в това, че на 28.05.2010 год. в Г. П., обл. В. Т., на изхода за Г. С. в едногодишния срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 716/2009 год. по описа на РУ”Полиция” – П., в сила от 08.10.2009 год. за управление на МПС без съответното свидетелство за управление, управлявал лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ОВ 17-02 АК, собственост на М. М. Г. от с. М., без да притежава съответното свидетелство за правоуправление на МПС, поради което и на основание чл. 343в, ал.2, във вр. с чл.343в, ал.1 от НК, във вр. с чл. 36 и чл.54 от НК го ОСЪДИЛ на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „ОБЩ” режим, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип.

Освен това съдът ПРИВЕЛ на основание чл.68 ал.1 от НК, в изпълнение и наказанието по НОХД № .../2007 год. по описа на РС – П. – ТРИ МЕСЕЦАЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което подсъдимия Н. Г. А., трябвало да изтърпи също при първоначален „ОБЩ” режим в затворническо общежитие от открит тип,отделно.

Против присъдата, в осъдителната и част, е постъпила жалба от адв.Х. Д. от ВТАК,като защитник на подсъдимия Я. А. Я., в която макар и общо се навеждат доводи за неправилност на постановената присъда, поради нейната явна несправедливост. Моли се за извършване на въззивна проверка и изменение на присъдата с прилагане на разпоредбата на чл.55 ал.2,б.”б” от НК, а по-късно в съдебно заседание, да бъде изменена тя и се отмени приложението на чл.68 от НК,като се наложи наказание „Пробация”.Изтъкват се като аргументи обстоятелствата,че подсъдимият имал четири деца и причината да се качи на МПС тогава била нуждата да се закупят лекарства от аптека в Г.П..

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният защитник,адв. Х. Д. от ВТАК,поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. Адвокат Д. излага допълнителни доводи, свързани с това,че се касае за човек за който са били налице смекчаващи отговорността обстоятелства.Иска налагане на наказание „Пробация” и при възможност определяне на пробационна мярка – курс за водач на МПС за неговият под защитен.

Представителят на Великотърновската окръжна прокуратура заема становище за неоснователност на депозираната жалба и предлага да бъде оставена в сила обжалваната присъда, тъй като същата е правилна и съобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства, а наложеното наказание на Я. - справедливо.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

С въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Жалбата е подадена срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса – защитникът на подсъдимия, който съгласно разпоредбата на 318, ал. 6 НПК има право да обжалва присъдата във всичките и части. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно. Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в жалбата и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след Ûато в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено следното:

Подсъдимият Я. А. Я. е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер против собствеността и по чл.343в ал.2 и по чл.343б,включително и на лишаване от свобода.

На 28.05.2010г. в Г.П., на изхода за Г.С. Я. управлявал лек автомобил ”Опел Астра” с рег. № ОВ 17-02АК,собственост на М. М. Г. от с.М. Същият бил и неправоспособен водач.Тогава и на това място го спрели органите на полицията, като му съставили акт за установяване на административно нарушение № 289/31.05.2010 г.Подсъдимият нямал валидна застраховка ГО за автомобила,който не бил и представян за ГТП за 2010г. Я. управлявал МПС без съответно свидетелство за правоуправление.Той е бил наказан с влязло в сила НП от 08.10.2009г.под № 716/09 от 17.08.2009г. на началника на РУ на МВР П.. Настоящото му деяние/това от 28.05.2010 г./ се явявало извършено в 1-годишния срок от наказването му по административен ред с това НП за същото деяние.

В съдебно заседание подсъдимият се е признал за виновен,като е дал обяснения.В тях твърди,че жената с която съжителствал,св.Г. Б. Т. го накарала да отиде спешно до Г.П. за да вземе лекарства за болното им дете.Колата му била преотстъпена от негов приятел да я съхранява.Същата той ползвал обаче въпреки липсата на правоспособност за лични нужди.Било е 14.30 часа според Я..Аптеката в с.В. работела до 14 часа.Поради тази причина и тръгнал за Г.П. но бил спрян от органите на полицията. Споделя в обясненията си и за друг случай на 19.05.2010 г. когато пак управлявал автомобила без свидетелство за правоуправление при което му бил съставен АУАН.

Събрани са били доказателства,че подсъдимият,е управлявал МПС без свидетелство за правоуправление редовно.В деня на заседанието на 14.10.2010 г. са му били връчени още два броя НП по АУАН издадени от Г.Севлиево за управление на МПС без правоспособност.Я. постоянно обещавал да не управлява МПС и да преустанови с това си неправомерно поведение ,но не е спазвал обещанията си.

Подсъдимият е с основно образование,безработен.Управлявал е МПС в 1 годишен срок от наказване по административен ред с НП № 716/2009г. на РУП П.,в сила от 08.10.2009г. за управление на МПС без свидетелство за правоуправление.

Приетата за установена фактическа обстановка в действителност се обосновава и доказва от събраните на досъдебното производство и съдебното такова, доказателства: обясненията на подсъдимия и направените от него самопризнания , показанията на свидетелите И. Р.,А. П.,Г. Т. и другите писмени доказателства по ДП ЗМ-165/2010г. по описа на РУ „Полиция” П., характеристична справка за Я., писма , както и от всички останали приложени по делото писмени доказателства. Районният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите, тъй като същите са били непротиворечиви, последователни и съответни със събраните по делото писмени доказателства и дадените обяснения.Освен това показанията на св.Тодорова за случилото се противоречат на часът отразен в самият акт за установяване на административното нарушение.В него е посочен час на извършване на нарушението – 12,25 часа ,време по което все още аптеката в селото е работела.

Окръжният съд не възприема доводите изразени както в жалбата,така и по време на съдебното заседание пред въззивната инстанция, че наложеното наказание от първоинстанционния съд е явно несправедливо и несъобразено с процесуалното поведение на подсъдимият и другите доказателства по делото.Напротив,видно от мотивната част на присъдата на ПвРС,съдът е отделил достатъчно време и аргументи да се обоснове защо именно следва да се наложи именно този вид наказание и с оглед определеният срок за това. Правилни са и останалите доводи на решилият делото районен съд поради , което и тази инстанция счита,че следва да ги възприеме изцяло.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че следва да бъдат направени следните правни изводи:

ПодсъдимиятЯ. А. Я. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343в, ал.2, във вр. с чл.343в, ал.1 от НК, доколкотона 28.05.2010 год. в Г. П., обл. В. Т., на изхода за Г. С. в едногодишния срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 716/2009 год. по описа на РУ”Полиция” – П., в сила от 08.10.2009 год. за управление на МПС без съответното свидетелство за управление, управлявал лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ОВ 17-02 АК, собственост на М. М. Г. от с. М., без да притежава съответното свидетелство за правоуправление на МПС.

Правилни са в тази връзка доводите на ПвРС определяйки именно престъпната дейност на Я.,като такава.

От субективна страна деянието на подсъдимия е било осъществено при форма на вината - пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието си.Бил е наказван за същото деяние по административен ред с НП .При извършване на настоящото деяние той сам е заявил, че съзнава своята неправоспособност,наказван е за това и не е следвало да управлява МПС.Многократно управлявал МПС неправоспособен.Нямало е никакви причини обективни подсъдимият да управлява МПС неправоспособен.

Я. е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и ги е искал. Подсъдимият е имал изградена в себе си представа за това че управлява МПС без да притежава свидетелство за правоуправление и неправоспособен. Във волево отношение той пряко е искал настъпването на този резултат. Подсъдимият е бил пълнолетно и наказателно отговорно лице.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние.

При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът намира, че ПвРС е съобразил всички предпоставки, за да определи посоченото в присъдата наказание,включително е обсъдил и тези факти сочени от защитника на Я.,адв.Д. пред настоящата инстанция.

При определяне размера на това наказание, съдът е отчел високата степен на обществена опасност на деянието и високата обществена опасност на дееца, наличието както на смекчаващи така и на отегчаващи отговорността обстоятелства и съобразно санкционните параметри за деяниeто по чл. 343в, ал.2, във вр. с чл.343в, ал.1 от НКе определил справедливо наказание от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и правилно е отказал приложението на чл.55 от НК тъй като не са налице в случая нито изключително,нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства.Нееднократно подсъдимият не е спазвал правилата за движение по пътищата и е управлявал неправоспособен, налице са и предишни осъждания. Освен това видно и от справката му за съдимост,по време след като е бил наказан с наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено при условията на чл.66 от НК,Я. отново е управлявал МПС неправоспособен и е извършил умишлено престъпление, за което му е било наложено наказание”Пробация” от РС Г.Севлиево.Този компромис направен от съда не е повлиял положително върху лицето тогава.

Съгласно определения първоначален „ОБЩ” режим, който Я. трябва да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, съдът констатира следното. Според Законът за изпълнение на наказанията „ОБЩ” режим следва да бъде приложен само за осъден който се настанява в затворническо общежитие от открит тип,а в такъв тип се настаняват само лица които са осъдени за първи път на лишаване от свобода до 5 г. за умишлени престъпления и осъдените за престъпления извършени по непредпазливост. В случая, видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия същия е осъждан многократно между които и на наказание лишаване от свобода, предвид което при настоящото осъждането на Я. на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не може да бъде приложен общ режим. Следва да се съобразят и разпоредбите на чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, който определя, закрит тип затворническо общежитие при постановен от съда „строг режим”. Ето защо съгласно разпоредбата на чл. 61, т. 2 на този закон,ВТОС следва да измени първоинстанционната присъда в частта относно наложения режим, като вместо определения общ наказанието следва да се изтърпи при „ строг режим” в затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът счита,че така наложеното и приведено в изпълнение при условията на чл.68 НК ефективно наказание е законосъобразно и ще изпълни целите на индивидуалната и генерална превенция на наказанието,което ще въздействува възпитателно и възпиращо на дееца.

По гореизложените мотиви и извършената оценка на събраните доказателства, неоснователни се явяват възраженията на защитника на подсъдимия,за несправедливост на присъдата на РС П. по отношение вида или размера на наложеното наказание на Я.,които не кореспондират и със събраните по делото доказателства.

Неоснователни и без доказателствена опора, се явяват изложените в жалбата твърдения че присъдата е със неправилно определено като вид или завишено наказание.

По гореизложените мотиви, подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Присъда № ... от 14.10.2010г., постановена по НОХД ..../2010 г.,на Павликенският районен съд, в частта с която е определен ОБЩ първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА от подсъдимия Я. А. Я. за престъплението по чл. 343в, ал.2, във вр. с чл.343в, ал.1 от НК, вместо което ПОСТАНОВЯВА , определя "строг режим" на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС за изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № .... от 14.10.2010г., постановена по НОХД .../2010 г.,на Павликенският районен съд в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

8AEFB887BAA495BAC2257815002B969E