Р Е Ш Е Н И Е № 1240
гр. Пловдив, 10.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
разгледа
докладваното от съдията Илиев гр. д. № 2348 по описа на съда за 2016 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба от Л. С. К., ЕГН ********** – длъжник по изп. д. № 580/2013г
по описа на ЧСИ Д. М., рег. № ***, район
на действие- ОС - Пловдив, против насочване
на изпълнение върху несеквестируемо имущество- насрочване на
публична продан на – ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.249.76, с адрес
гр. П. м. „П.“, с площ от
272 кв.м., ведно с
½ идеална част
от построените в поземления имот
сграда с идентификатор
56784.249.76.1 със застроена площ
от 76 кв.м.,
брой етажи- два, с
предназначение- жилищна сграда,
еднофамилна, и сграда с идентификатор 56784.249.76.2 със застроена
площ от 9
кв.м., брой етажи- 1,
предназначение-
селскостопанска сграда. Твърди
се, че посоченият имот е единствено
жилище на жалбоподателката, поради
което същото е несеквестируемо на основание
чл.444, т.7 от ГПК. Във
връзка с несеквестируемостта на имота се иска спиране на
насрочената публична продан.
Ответната страна по жалбата- Н. Г. К.
/взискател в изпълнителното производство/, в писмено възражение излага
съображения за нейната недопустимост и
неоснователност.
В
писмените си мотиви
по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в
изпълнителното производство/ срещу насочване на изпълнението върху имущество,
което длъжникът смята за несеквестируемо. В т. 1 на Тълкувателно решение
№ 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС се приема, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо
имущество. Насочването
на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на
несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на
определено парично вземане. По
такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият
обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се
иска отменяването на някои
действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на
продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни
изпълнителни действия
са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя
всички изпълнителни
действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане
за това. Доколкото в случая длъжникът се позовава именно на
несеквестируемостта на имот, върху който
е насочено принудително
изпълнение, тя е допустима, като евентуалната отмяна на несъвместимите с
несеквестируемостта действия би била законна последица от извода за несеквестируемост
на вещта и не е обвързана от това дали от страна на длъжника е формулирано
такова искане и какво е неговото естество.
Жалбата
е процесуално допустима,
тъй като е насочена срещу Неоснователни
са доводите на
ответната страна по жалбата
Н. Г. К. за
недопустимост на същата. Съгласно
разясненията дадени в т.1
от Тълкувателно решение
№ 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС срокът
за обжалване при
насочване на изпълнението
върху вещ тече от
връчване на съобщението
за насрочване на проданта.
В случая, видно
от приложеното копие на
изпълнителното дело, жалбоподателката е
получила съобщението за
насрочване на проданта на
18.08.2016г., от когато
е започнал да тече
предвидения в разпоредбата
на чл.436, ал.1 от
ГПК едноседмичен срок
за обжалване. Жалбата
е депозирана в
кантората на съдебния изпълнител
на 19.08.2016г., т.е. в
рамките на срока за
обжалване. Обстоятелството, че
имотът вече неколкократно
е бил изнасян на
публична продан, без
длъжникът да се
е позовавал на
несеквестируемостта му и
да е обжалвал
насочването на изпълнението
върху него, не го
лишава от правото
да направи това
при всяко отделно
последващо насочване на
изпълнението върху него.
В настоящия случай
с разпореждане на
съдебния изпълнител от 12.07.2016г. е
била насрочена нова публична продан- първа по ред
на същия имот,
което действие съставлява
насочване на изпълнението
върху него и по
силата на чл.435, ал.2
от ГПК подлежи на
обжалване от длъжника.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл.444, т.7 от ГПК изпълнението
не може да
бъде насочено върху
жилището на длъжника,
ако той и
никой от членовете
на семейството му, с
които живее заедно,
нямат друго жилище,
независимо дали длъжникът
живее в него;
ако жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника
и членовете на семейството му,
определени с наредба
на Министерския съвет,
надвишаващата част от
него се продава,
ако са налице
условията по чл.39, ал.2
от Закона за собствеността.
От приложените
по изпълнителното дело
писмени доказателства безспорно
се установява, че освен
процесния имот
жалбоподателката притежава по наследство
и 1/6 ид.ч. от първи жилищен
етаж на
двуетажна жилищна сграда, построена
в дворно място,
намиращо се в гр.
П., ул.
„Е.“ №***, със застроена
площ от 75 кв.м., ведно
със съответните идеални
части от дворното място, като
основният спорен въпрос
по делото е
дали посоченият имот съставлява „друго жилище” по смисъла на
чл. 444 т. 7 ГПК. Под понятието “друго жилище” законодателят е имал предвид жилище, което да
задоволява жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство. Следователно, въпреки че
законът не предвижда като изискване това друго жилище да е изцяло собственост на длъжника
или на членовете на неговото
семейство, когато
се касае за притежаване на идеални части от него, следва да се твърди и
установява обективна възможност за ползването му за задоволяване на жилищните
нужди на длъжника и семейството му. В случая притежаваният обем права е малък –
1/6 ид.ч., като по делото липсват данни длъжникът в качеството му на
съсобственик да може да ползва цялата обща вещ срещу заплащането на обезщетение
на останалите съсобственици, които са лишени от ползването. Сама по себе си
законовата възможност на чл. 31 от ЗС за
това, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, не означава
безусловна възможност за ползването й за задоволяване на жилищните нужди на
съсобственика и членовете на семейството му. Първо, това ползване трябва да е
такова, че да не пречи на другите съсобственици да си служат с вещта според
правата им и второ, какво е конкретното фактическо състояние на съсобствената
вещ и фактическите отношения между отделните съсобственици, е въпрос, който
следва да бъде разглеждан във всеки отделен случай и от който зависи дали
действително съществува обективна възможност за задоволяване жилищните нужди на
длъжника и семейството му и дали това може стане веднага и без особени
затруднения. Доколкото всички тези обстоятелства в случая не са изследвани, а
те са в доказателствена тежест на страната, която твърди положителни факти и се
позовава на секвестируемостта, то следва да се приеме, че длъжникът няма друго
жилище по смисъла на закона и процесното е несеквестируемо. В тази връзка
следва да се
отбележи, че изложените от взискателя
Н. К. доводи
в отговора на жалбата,
според които длъжникът
следвало да доказва,
че той и членовете
на семейството му, с
които живее заедно,
нямат друго жилище, са
неоснователни, тъй като доказателствената тежест за
установяване наличието на
такова е за страната,
която би извлякла
изгодни правни последици от това,
а именно- за взискателя, който
по този начин ще докаже
секвестируемостта на имота,
върху който е
започнало изпълнението.
Без значение в случая
при преценката за
наличието на „друго
жилище“ е обстоятелството, че
изпълнението е насочено върху ½ ид.ч. от имота, като след евентуалната му
продажба съпругът– недлъжник ще притежава останалата ½ ид.ч. от него с
оглед на казаното по – горе относно невъзможността без изследването на
определени обстоятелства да се приеме, че притежаването на идеални части от
имот съставлява „друго жилище” по смисъла на закона.
Не може да се направи друг извод
и от обстоятелството, че квадратурата на жилищния имот надхвърля размера на
минимално необходимата за двучленно семейство жилищна площ от 40 кв.м. /чл. 2,
ал. 2, т. 2 от НЖНДЧНС/, тъй като
разликата до реалната площ, за да се приеме за секвестируема, трябва да може да
се обособи като самостоятелен обект, който да може да се използва без
значителни преустройства съобразно разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗС и Наредба № 7 от 22.12.2013г. за правилата
и нормативи за отделните видове територии и устройствени зони на МРРБ, каквито
обстоятелства в случая за надвишаващата квадратура нито се твърдят, нито се
установяват.
Ето защо, жалбата е основателна
и ще се уважи, като се отмени насочването на изпълнението върху
несеквестируемия имот и несъвместимите с несеквестируемостта изпълнителни
действия: насрочване на публична продан, обективирано в разпореждане от 12.07.2016г. /с
изключение на описа, който е съвместим съобразно казаното по – горе/.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ насочването
на изпълнение по
изп. д. № 580/2013г. по описа на ЧСИ Д. М., рег. № ****, район на действие – ОС –
Пловдив, върху следния несеквестируем
имот: ½ идеална част
от сграда с
идентификатор 56784.249.76.1 със застроена
площ от 76
кв.м., брой етажи-
два, с предназначение- жилищна
сграда, еднофамилна, построена в
поземлен имот с идентификатор 56784.249.76,
с адрес гр. П. м. „П.“, и несъвместимите с несеквестируемостта
изпълнителни действия: насрочване на публична продан, обективирано в разпореждане на
съдебния изпълнител от 12.07.2016г.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: