Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Русе,
03.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на 2-ри юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 6676 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, гр.София твърди, че на 11.07.2018 г. било подписано
Приложение № 1 към Допълнително споразумение от 11.07.2018 г. към Рамков
договор за покупко - продажба на вземания (цесия) от 11.04.2018 г. между него и
„БАНКА ДСК" ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
стоков кредит № 253548 от 18.03.2017 г. между „БАНКА ДСК" ЕАД и В.Г.А. ,
било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор, което
вземане било индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 11.07.2018 г.
към Допълнително споразумение от 11.07.2018 г. за цедиране на вземания към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г.
Съгласно чл. 6.5. от рамковия договора за цесия, „Агенция за събиране на
вземания“, в качеството на цесионер се задължила от името на цедента и за своя
сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което ищецът имал
изрично пълномощно от „Банка ДСК" ЕАД. В изпълнение на поетите договорни
задължения и на изискванията на закона, на ответника било изпратено по реда на
чл. 99, ал.3 ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „Банка ДСК"
ЕАД от 26.07.2018 г. посредством
„Български пощи" ЕАД с известие за доставяне, което писмо се върнало в
цялост като неполучено. Изпратено било и второ уведомление за извършената
цесия, като уведомителното писмо било връчено лично на ответника.
Процесното вземане произтичало от
сключен на 18.03.2017 г. между „Банка ДСК" ЕАД /кредитодател/ и В.Г.А.
/кредитополучател/ Договор за стоков
кредит № 253548 при спазване разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С подписването на Договора кредитополучателят заявил, че му е предоставена
своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК и общи
условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за
кредит /т. 9 от Договора/. Кредиторът се задължил да отпусне на
кредитополучателя стоков кредит в размер на 1169.47 лв. за закупуването от
„Технополис България“ ЕАД на: пералня WHIRLPOOL AWO/C 7420S - 1 /един/ бр. с цена 589.00
лв.; телевизор JVC 32 VH 53– 1 брой с цена 419.00 лева; удължена гаранция -1 бр. с цена 70.00 лева
, както и за сключване на застраховка
„Стандарт +" за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в
размер на 91.47 лв. В т. 3 от Договора кредитополучателят се съгласил
предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на стоките да бъде
усвоена еднократно, безкасово, чрез превод на сумата по банковата сметка на
Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за финансирането на застраховката
- да бъде усвоена еднократно, безкасово по сметка на Застрахователя. За
сключения договор за кредит Банка ДСК издала Уведомително писмо до Търговеца с
дата 18.03.2017 г., в което било посочено, че е сключен договор за кредит за
закупуването на стоката, предмет на Договора за кредит, а ответникът
декларирал, че е получил от Търговеца стоката, описана във фактурата, чиято
стойност е финансирана с процесния договор за кредит. С извършването на
плащанията към Търговеца и Застрахователя, Кредиторът изпълнил задължението си
да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, като за
потвърждаването на плащането Търговецът издал 2 броя Фактури.
Погасителните
вноски, които Кредитополучателят се задължавал да изплаща на Кредитодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с годишен процент на
разходите, който изразявал общите разходи като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Годишният процент на разходите бил посочен в
погасителния план, неразделна част от договора за кредит и включвал лихви и
такси, които Кредитополучателят дължал на Кредитора. Страните постигнали
съгласие за срока на договора кредитът да се олихвява с фиксиран лихвен
процент, който бил посочен в него, като лихвата се начислявала върху усвоената
и непогасена част от кредита и се заплащала месечно. Така договорната лихва по
кредита била уговорена от страните в размер на 327,50 лв., а общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 1496,97 лв. На основание
сключения между страните договор, Кредитополучателят се задължил да върне
сумата по кредита в срок до 18.06.2018 г., на 15 броя месечни погасителни вноски,
съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в който бил
посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора е
изтекъл на 18.06.2018г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за
предсрочно изискуем.
Подписвайки
договора за кредит, кредитополучателят се съгласил да заплаща такси, съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „БАНКА ДСК" ЕАД прилага
по извършвани услуги на клиенти физически лица, като едновременно с това
декларирал, че е запознат с действащата към датата на сключване на договора
Тарифа. Така, на основание т.11, на раздел 7 от Тарифата, на Кредитополучателя
е начислена такса разход при изискуем кредит в размер на 120.00 лева.
Съгласно Общите
условия към договора за стоков кредит, при забава в плащането на месечна
погасителна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в погасителния
план, частта от вноската представляваща главница, се олихвявала с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
На посоченото основание на кредитополучателя била начислена лихва за забава в
размер на 93,32 лв. за периода от 15.11.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към
ищеца. Сумата, която била погасена била в размер на 724.92 лева, с която били
погасени, както следва – договорна лихва в размер на 167.94 лева и главница –
556.98 лева. предвид изложеното за ищеца възникнал правен интерес да предяви
вземането си по съдебен ред. С оглед на това било входирано Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл.410 ГПК
срещу В.Г.А. ***, по което било образувано ч.гр.д.№ 4726/2019 г. Длъжникът не
бил намерен на заявените от него адреси, поради което ищецът претендира
да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че В.Г.А., като
кредитополучател по договор за стоков кредит № 253548 от 18.03.2017 г., дължи
на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, следните суми, присъдени в
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 4726/2019 г., а именно: 612.49 лв.,
представляваща главница по 8 бр.
неплатени месечни погасителни вноски за
периода от 15.11.2017 г. до 18.06.2018 г., 159.56 лв. договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
15.11.2017 г. до 18.06.2018 г; 120.00 лева- такса разходи при изискуем кредит,
93.32 лв. лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 15.11.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; законната лихва върху
главницата, считано от 31.07.2019 г. до окончателно погасяване на дълга.
Претендира присъждане на разноските в заповедното и исковото производства.
Съдът,
като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства,
на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно
предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът
В.Г.А. в с.з., проведено на 02.07.2020г. се явява лично и признава изцяло
предявения иск.
По
делото е приложено ч.гр.д.№ 4726/2019г. по описа на РРС.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно е
от цит. гр. дело, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед
за изпълнение срещу ответника за сумите 612.49 лв., представляваща главница
по 8 бр. неплатени месечни погасителни
вноски за периода от 15.11.2017 г. до 18.06.2018 г., 159.56 лв. договорна /възнаградителна/ лихва, дължима
за периода от 15.11.2017 г. до 18.06.2018 г; 120.00 лева- такса разходи при
изискуем кредит, 93.32 лв. лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 15.11.2017 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2019
г. до окончателното изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 25,00
лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът не е
открит на установените му постоянен и настоящ адрес и Заповедта за изпълнение
му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като съда е предоставил на заявителя 1-месечен срок,
съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК за предявяване на иск срещу ответника.
Ищецът
е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
Ответникът
признава иска по чл.422 ГПК за заплащане на сумата 612.49 лв., представляваща главница
по договор за стоков кредит от 18.03.2017г. по 8 бр. неплатени месечни
погасителни вноски за периода от 15.11.2017 г. до 18.06.2018 г., 159.56 лв. договорна /възнаградителна/ лихва, дължима
за периода от 15.11.2017 г. до 18.06.2018 г; 120.00 лева- такса разходи при
изискуем кредит, 93.32 лв. лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 15.11.2017 г. до 30.07.2019г.
-датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва, считано
от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и заявява, че ще ги
заплати на ищцовото дружество, също и разноските по ч. гр. дело №4726/2019г. на
РРС. Разгледан по същество, искът се явява основателен, тъй като ответникът е
признал претенцията изцяло. Съгласно чл.237, ал.4 ГПК признанието не може да
бъде оттеглено. Признато е право, с което ответникът може да се разпорежда и
което не противоречи на закона или добрите нрави.
Предвид изложеното, с оглед разпоредбата на чл.237, ал.1 и 2 от ГПК, съдът
намира, че претенцията следва да бъде уважена изцяло, като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 612.49 лв., представляваща главница по договор за кредит от
18.03.2017г. по 8 бр. неплатени месечни погасителни вноски за периода от
15.11.2017 г. до 18.06.2018 г., 159.56
лв. договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 15.11.2017
г. до 18.06.2018 г; 120.00 лева- такса разходи при изискуем кредит, 93.32 лв. лихва /обезщетение/ за забава, дължима
за периода от 15.11.2017 г. до 30.07.2019г., заедно със законната лихва от
подаване на заявлението - 31.07.2019г. до окончателното изплащане, по ч. гр.
дело №4726/2019г. на РРС
Съдът, който разглежда предявен иск по чл.422 от ГПК следва да се произнесе
и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели
отговорността за разноските в заповедното производство, както и в
исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл
е т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно изхода на исковото
производство и уважаване на исковата претенция, дължимите разноски в заповедното
производство, съдът приема, че са в размер на 75.00 лв., колкото и
следва да се присъдят на ищеца.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото
дело разноски в размер на 275.00 лева – заплатена държавна такса за
производството по делото 175.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100.00 лева.
По изожените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.А., ЕГН **********,***, че дължи на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4,
ЕИК *********, представлявано от изп.директор Димитър Бориславов Бончев,
сумите: 612.49 лева - главница по
Договор за стоков кредит от 18.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от 31.07.2019 г. до окончателното й изплащане; 159.56 лева договорна лихва за периода 15.11.2017 г. - 18.06.2018
г. , 120.00 лева- такса разходи при
изискуем кредит и 93.32 лева
обезщетение за забава за периода 15.11.2017 г. - 31.07.2019 г., предмет на
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 4726/2019 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА В.Г.А.,
ЕГН **********,***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД,
гр.София, 75.00 лева разноски за
заповедното производство – ч.гр.дело № 4726/2019 г. по описа на РС-Русе и 275.00 лв. деловодни разноски по
настоящото дело.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването
му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Своевременно
е направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.