О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 10.08.2020год. град Перник
Пернишкият окръжен съд - в закрито заседание на 10.08.2020год. / десети август
през две хиляди и двадесета година / в следния състав:
Председател: Рени Ковачка
Като
разгледа докладваното от съдия Ковачка гр .дело №542 по описа за 2019год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод предявен иск от „Застрахователна компания Лев Инс„ АД гр.София против
Министерство на вътрешните работи, Прокуратурата на Република България и
Софийски градски съд, с който се търси солидарна отговорност от ответниците за
вреди и пропуснати ползи в размер на 34 379 083.44 лева, сумата от
15 288 521.65 лева обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1,
чл.84, ал.3 от ЗЗД върху главницата от 34 379 083.44лева за периода
от 24.08.2011 год. до датата на предявяване на иска- 30.12.2015год.,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска -
30.12.2015 год. до окончателното й изплащане,както и сумата от
1 000 000лева, представляваща обезщетение по чл.52 от ЗЗД за уронване
доброто име и репутацията на застрахователното дружество, обезщетение за забава
върху главницата от 1 000 000лева за периода от 24.08.2011 год. до
датата на предявяване на иска- 30.12.2015 год. до окончателното й
изплащане,ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -
30.12.2015 год. до окончателното й изплащане и разноските по делото.
В исковата
молба се твърди, че на 10.02.2010год. служители на ГД на МВР „ ДП“ са извършили
претърсване и изземване в централния офис на „ Лев Инс“ АД, находящ се в
гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 41, както и в корпоративния офис на същото дружество,
находящ се в гр.София, бул“ Цар Борис III“ № 136В и на домашните адреси на лицата от ръководството
на дружеството, от където били иззети следните вещи :
от
централния офис - Компютърна конфигурация - бяла на цвят, с надпис „***"
на предния панел,Компютърна конфигурация - черна на цвят, с надпис на задния
панел, ***", Компютърна конфигурация - бяла на цвят, с надпис на
предния панел "***",Компютърна конфигурация - бяла на цвят, с надпис
на предния панел „***,Компютърна конфигурация - марка „*** ,Компютърна
конфигурация - с надпис на предния панел „***", Компютърна конфигурация -
черна на цвят, с надпис и входна точка за „***", Компютърна конфигурация -
черна на цвят, с надпис на задния панел № ***, Хард диск марка „***, серия ***
и лаптоп "**" с № ***,комплект със зарядно, без означения, компютърна
конфигурация - сива на цвят, с надпис на предния панел „***", Сървърна
конфигурация - черна цвят с № ***,Сървърна конфигурация с***, Сървърна
конфигурация с № ***, Сървърна конфигурация с № ***, Сървърна
конфигурация с № ***, Сървърна конфигурация с № ***, Мрежово устройство
за съхранение на информация с № ***, Сървърна конфигурация с № *** и № ***, Сървърна
конфигурация с № ***,от корпоративния офис на "Лев Инс" АД, находящ
се на *** - Компютърна конфигурация с надпис в горен ляв ъгъл „***" и
ръчно изписан на гърба номер ***, Сървър „***", модел ***, сериен № ***,
Сървър „**", модел ***, сериен № ***, Сървър „**", модел ***, сериен № ***; Сървър „**",
модел **, сериен № ***, С ървър „**", модел ***, сериен № ***, Дискови
масиви - два броя всеки от тях с по 12 на брой диска, общо за двата
дискови,масива - 24 бр. диска, със следните серийни номера: *** и *** бр.
папки, съдържащи счетоводна документация с надписи на по - голямата част от тях
„2009 ПКО ";, РКО..."; „Каса", „Банка, както и още 4 броя папки
със счетоводни документи. Общо папки - 72 бр. номерирани условно и
поредно,Счетоводна документация на фирма ЗК „Лев Инс" АД, общо на брой -
26 папки, обозначени условно под № 73,както и са бяха запечатани и затворени
помещенията в офисите на ЗК "Лев инс" АД.
Твърди се, че в нито един от цитираните протоколи за
претърсване и изземване не било цитирано разрешение на съда за подобни
действия, нито са били посочени конкретни причини, които да обосноват
неотложност на случая или мотиви защо това е единствената възможност за
събиране и запазване на доказателства,като и че на застрахователното дружество
не било съобщено нито дали е налице разрешение от съда за действията на
разследващите органи, нито какви точно доказателства се издирват, нито какво е
тяхното значение и отношение към съответното следствено дело или прокурорска преписка.
Към никое от присъстващите лица не било отправено искане да бъдат предадени
конкретни доказателства или носители на информация, като наместо това била
проведена операция по пълно изпразване на помещенията от документи и техника,
тяхното запечатване и освобождаване на служителите на компанията, работещи в
посетените офиси. Посочва се, че в последствие било узнато, че запечатването на
помещенията, претърсване и изземването на документи, сървърни и компютърни
конфигурации е било предприето за
нуждите на досъдебно производство № 144/2010 г. по описа на Националната
Следствена Служба и прокурорска преписка №13680/2010 г. по описа на Софийска Градска
Прокуратура, водена спрямо обвиняемите Алексей Илиев Петров за извършено
престъпление по чл.321, ал.З, вр. ал.1 от НК, Антон Кирилов Петров за извършено
престъпление по чл.321, ал.З, вр. ал.2 от НК, Николай Иванов Велков за извършено
престъпление по чл.321, ал.З, вр. ал.2 от НК, Йордан Димитров Стоянов е за извършено
престъпление по чл.321, ал.З, вр.ал.2 от НПК Пламен Димитров Стоянов за
извършено престъпление по чл.321, ал.З, вр. ал.2 от НК (т.нар. дело "Голям октопод", което било
прекратено с определение от 27.02.2014г. постановено по н.ч.д. №1194/20131,1
по описа на Специализирания
Наказателен съд, 11 наказателен – състав на основание чл.369, ал.2 от НПК поради
невнасяне на обвинителен акт от страна на прокуратурата. Узнато било също така
и за образувано досъдебно производство №2/2010 г. по описа на Националната следствена служба,
прокурорска преписка 4-41/20 на Софийска Градска прокуратура, по което ще се
повдигне обвинение за създаване и участие във въоръжена организирана престъпна
група по отношение на няколко обвиняеми и поради факта, че лицето – А. И. П. е
притежавал акции в периода 1996-1997 в застрахователната компания,иззетите
документи и компютърна техника ще послужат за разследване на обвиненията, срещу
него. Посочва, че и това досъдебно производство било прекратено частично с
постановление от 20.05.2011год. на Софийска градска прокуратура по отношение на
повдигнатото против обвиняемия А. П. обвинение за престъпления по чл.321,ал.З
от Наказателния кодекс за това, че същият е участвал във въоръжена организирана
престъпна група включваща и длъжностни лица.
Твърди се
също така, че въпреки многобройните молби и жалби за връщане на иззетата
техника и документи, имащи отношение към извършваната търговска дейност на ЗК
„ЛЕВ ИНС" АД, същите не били върнати. Посочва се, че на 23.02.2010 г. с Постановление на
Софийска градска прокуратура било разпоредено отваряне на запечатаните, офиси
на застрахователното дружество и постановено снемане на печатите от помещенията
и осигуряване на общ достъп до тях. Отказано обаче било връщане на документацията на
иззетата компютърна техника на дружеството, като отказът бил обективиран в
Постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура от 10.03.2010 г. и
12.03.2010 год. Въпреки своевременното обжалване на постановленията се твърди
че и до момента няма произнасяне по подадените жалби от СГС .
Твърди се
също така, че въз основа на постановление на СГП от 29.06.2011 год. и
12.08.2011 год., изведено в деловодство на 17.08.2011 г. на 07.07.2011 год. са
върнати на застрахователното дружество 5 броя сървъри и 2 броя дискови масиви,
иззети от корпоративния офис на "Лев Инс" АД, находящ се на ***, като
за предаването е съставен приемо-предавателен протокол от Р. К.-следовател от
Национална следствена служба. Друга част от компютърните
конфигурации,компютърно информационни системи-сървърни конфигурации-19бр., като
приобщени към материалите по ДП № 2/2010 год. по описа на НСЛС, били върнати едва на 24.08.2011 год., за което бил
съставен приемо-предавателен протокол от Х... - следовател в следствен отдел в СГП. В протоколите било
посочено, че извършените действия по запечатване на помещения и изземване на
документи и компютърна техника били одобрени с Определение на СГС №
682/11.02.2010 год.,което ищецът
твърди, че такъв съдебен акт не му бил предявяван. Твърди се също така, че едва
с постановление от 12.08.2011год. на СГП била разгледано искането на ищеца за
връщане на иззетите книжа и вещи като въз основа на него и с протокол от
24.08.20011 год. били върнати
иззетия по протокол от 10.02.2010 г. Хард, диск марка „***“ серия № *** Иззетите от
корпоративния офис на "Лев Инс" АД, находящ се на *** папки и
счетоводни документи в 98 класьора били върнати от Софийска Градска прокуратура
на служител на ЗК Лев Инс АД – Б. П. А., едва на 23.07.2014 г.
С допълнително молба се уточнява, че цитираното в
приемо-предавателен протокол Определение № 682/11.02.2010 год. не е
законосъобразно издадено в предвидения в закона 24 часов срок, поради което не
е налице надлежно одобряване на извършените без предварително разрешение
действия на служителите на МВР по претърсване и изземване на вещи, собственост
на ищцовото дружество. Дори да се установи, че е налице одобрение от страна на
съдии на СГС на тези действия,то се поддържа, че такова одобрение не е следвало
да се издава, тъй като не са били налице законовите предпоставки за това - чл.161, ал.2 от НПК . Не е било налице
неотложност на случая, поради което претърсването и изземването е следвало да се
извърши само след предварително разрешение, а такова не е давано. Посочва се,
че одобрението на съда не касае конкретни документи или компютърни
конфигурации, не сочи връзката им с предмета на разследването и лицата в
твърдяната престъпна група,поради което не аргументира „неотложност“ и
„обществен интерес“ при изземването на имуществото. В тази връзка се позовава
на ЕСПЧ, който в решението по делото П.Д. с/у България /Дело № 8429/05 год. IV отделение на ЕСПЧ/
е приел, че споменаването на чл.161 от НПК и изтъкването на неотложни обстоятелства
без надлежно обосноваване на законността и пропорционалността на мярката, представлява
нарушение на европейското законодателство и в частност на конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи.
В
допълнителната молба се уточнява, че въпреки подадените жалби, Софийски градски
съд не се е произнесъл по подадените жалби против постановления на СГС от
11.03.2010 год. и 12.03.2010 год., с които е
отказано връщане на иззетата компютърна техника.
Твърди се,
че гореизложеното обосновава извод за това, че разследващите органи (МВР, НСлС
и Софийска Градска прокуратура) вероятно със санкцията на Софийски Градски съд,
са предприели неподходящи и прекомерни мерки по отношение на застрахователното
дружество в продължение на четири години — от 10.02.2010 г. до 23.07.2014 г. (датата на окончателното възстановяване на иззетата
документация), изразяващи се в неоснователно и незаконосъобразно запечатване на
помещения, изземване и задържане на документи и компютърна техника като
веществени доказателства по наказателно производство. Твърди се също
така, че запечатването на помещенията и изземването било извършено още на
10.02.2010 г.; копирането на
електронни носители на информация и връщането им на застрахователната компания
на 24.08.2011 г., а копирането и
връщането на хартиените носители и счетоводната документация на 23.07.2014 год. като тези
действия са извършвани в продължение на над 4 години и въпреки които
наказателното производство по дос. пр. 144/2010 г. по описа на
НСС, пр.пр. 13680/2010 г. по описа на СГП било прекратено с определение от 27.02.2014 г. постановено по
н.ч.д. №1194/2013 г. по описа на Специализирания Наказателен съд, 11
наказателен състав на основание чл. 369,ал.2 от НПК поради невнасяне на
обвинителен акт от страна на прокуратурата.
Счита се, че отказа за връщане на иззетите вещи и
документи, обективиран в
Постановление на СГС от 12.03.2010 год. е незаконосъобразен, тъй като воденото срещу лицето А. П. следствено дело, не може да бъде
основание за изземване на вещи и документи от застрахователното дружество,
респ. основание за отказ за връщане на иззети такива. Посочва се, че лицето А.
П. няма никакво участие в застрахователното дружество, не притежава акции в
капитала на ЗК „ Лев Инс“ АД, не е член на Управителния или надзорния съвет на
застрахователното дружество,не е член на специалните контролни органи по
отношение на дейността на застрахователите,регистрирани в КЗ, ЗС и Закона за
независимия финансов одит, нито между него и застрахователното дружество са
налице трудовоправни отношения. Посочва се, че връщането на иззетите документи
не би затруднило и разкриването обективната истина,тъй като от момента на
изземването на вещите и документите е имало възможност да се копира информацията
на хартиен носител,което не било направено. Компютрите и документите не били
предмет на административно нарушение, поради което е следвало да бъдат върнати,
а с отказа да бъдат върнати е нарушена нормата на чл. 111, ал.2 от НПК.
Поддържа се, че не е било налице законово основание са изземването им,тъй като
същите нямат отношение към разследването.
Изрично се твърди, че вещите е следвало да бъдат върнати,
тъй като изземването им било незаконно. Посочва се,че претърсването и изземването
са били извършени без предварително разрешение по чл.161, ал.1 НПК. Според
алинея втора на същия текст, това било
допустимо само в неотложни случаи, и то само в случаите, когато това е
единствена възможност за събиране и запазване на доказателства, и то от
местопроизшествие, каквото в случая не било налице. В случая не само липсвали
доказателства за неотложност на случая и
доказателства за отсъствие на друга възможност за събиране на доказателствата,
но липсвали дори твърдения на
разследващите органи за наличието на такива обстоятелства. Поддържа се ,че
изводът, че няма друга възможност за събирането на доказателствата бил
невъзможен. Това било така ,тъй като
наличието или липсата на друга възможност за събиране на определени
доказателства можело да бъде преценено само, ако са били ясни какви са доказателствата, които трябва да
бъдат събрани. В процесната хипотеза се твърди ,че разследващият орган нито
веднъж не бил посочил кои всъщност са търсените от него доказателства и
при това положение преценката за
наличието или липсата на друга възможност за събирането на тези доказателства
била невъзможна. Това естествено означавало че е невъзможен и изводът за липса
на такава друга възможност и по тази
причина и по аргумент от чл. 161, ал.2, изр. първо НПК трябвало да се приеме,
че в конкретния случаи извършването на претърсване и изземване без
предварително разрешение на съда е забранено.
Посочва се ,че съгласно текста на съставените протоколи
претърсването и изземването е започнало в 14.20 часа, поради което следвало да
се установи дали в рамките на 24 часа след това до 14.20 часа на следващия ден
- 11.02.2010 г. в компютърната
система на Софийски Градски съд е бил наличен текст и подписан от съдия вариант
на съдебен акт за разрешаване на тези
действия на разследващите органи от страна на съда. На практика посоченият час
14.20 ч. е часът, в който
било отпочнато изготвянето на протоколите от разследващите органи, а самото
претърсване и изземване е започнало още преди началото на работното време на
10.02.2010г.
Поддържа се нарушение на
чл. 163, ал.2 НПК, тъй като преди претърсването и изземването
разледващият орган не бил предложил търсените предмети, книжа и данни да му
бъдат предадени доброволно, както и чл.164, ал.4 от НПК,тъй
като присъствалите на претърсването и изземването лица – И. П. и Н. Н. не
били представители на ищцовото застрахователно дружество. Посочва се ,че иззетите компютърни информационни системи не
могли да бъдат обект на изземване, по аргумент на чл.159 от НПК, като е
следвало съгласно чл.163, ал.7 от НПК да се извърши запис върху хартиен или
друг носител, а не да се изземва самият компютърен носител на данни. Така било
нарушено изискването за опазване на застрахователната тайна по чл.93 и чл.94 от КЗ и на чл.16 от Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18.06.1992 год.
Твърди се ,че с извършеното запечатване на офисни
помещения, безцелни и произволни претърсвания, изземване на движими вещи,
собственост на застрахователната компания „Лев инс" АД, поддържане на
полицейско присъствие в офисите на дружеството и блокиране дейността на
компанията чрез неоснователно задържане на иззетите документи и електронна
техника, разследващите органи в лицето на служителите на МВР, Националната
следствена служба, Софийска Градска прокуратура и другите подразделения на
Прокуратурата на Република България, както и съдът, са нарушили правото на
собственост, правото на защита и неприкосновеност на информацията, базите
данни, кореспонденцията, движимата и недвижима собственост, правото на защита
на инвестициите и правото на справедлив процес в разумни срокове на ищец, като
следва:
- Правото на стопанска инициатива,
уредено в член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2012/С
326/02), съгласно: който свободата на стопанската инициатива се признава в
съответствие с правото* на Съюза. . Налице е и противоречие с чл.19, ал.2 и
ал.З от Конституцията на Република България: В чл.19, ал.1 от Конституцията е
провъзгласен принципът, че икономиката на Република България се основава на
свободната стопанска инициатива. С цел осигуряване на необходимите предпоставки
за провеждане на този принцип чл. 19, ал.2 от Конституцията възлага. на закона
да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни
условия за стопанска дейност, а ал.З на чл.19 постановява, че инвестициите и
стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се
закрилят от закона.
- Правото на собственост, уредено в член 17 от
Хартата на основните права на Европейския съюз (2012/С 326/02), съгласно който
всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил
законно,- да го ползва, да се разпорежда с него и никой не може да бъде лишен
от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените, със закон ;
случаи и I условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената
загуба. Действията на държавните органи са предприети в противоречие е чл.17,
ал.1 и ал.З от Конституцията на Република България. Съгласно чл.17, ал.1 от Конституцията на Република България, правото на собственост се гарантира й
защитава от закона. Чл.17, ал.З от Конституцията обявява частната собственост
за неприкосновена, а ал.5 определя условията, при които е допустимо отчуждаване
на частна собственост - само въз основа на закон, с цел удовлетворяване па
държавни и общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин,
след предварително и равностойно обезщетение на собственика.
- Изземването на имуществото му не било
предприето в защита на обществения интерес, тъй като така иззетите
доказателства не били послужили за наказателно преследване и ефективното
осъждане на никой негов служител или акционер. Наказателното производство, към
което иззетите писмени и веществени доказателства са били приобщени, било
прекратено поради това, че Прокуратурата изобщо не е повдигнала обвинения, а
иззетото имущество е било задържано ненужно дълго без да се предприемат мерки
за снемане копие от носителите на информация. Предприетите от държавните органи
мерки били в нарушение на принципа за пропорционалност, защита на обществения
интерес и законосъобразност при отнемане на имуществото.;
- правото на
справедлив съдебен процес (справедливо и публично гледане на делото в разумен
срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона) по
чл.6, т.1 и т.З от Европейската
Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана със Закон,
приет от Народното събрание на 31.07.1992г. (ДВ, бр.66 от 1992г. в сила за РБ
от 07.09.1992г.). Застрахователното дружество ,
пострадало от извършени процесуални действия на разследващите органи и
съда, е било лишено от възможността да
бъде незабавно и подробно информирано за характера и причините на, обвинението,
да се защити срещу извършваните процесуални действия по запечатване на
помещенията му и изземване на движимата му собственост и в разумен срок да
получи обратно иззетото имущество, за да възстанови дейността си:
- правото на
ефективно средство за защита срещу действията на разследващите органи и съда,
гарантирано от чл.13 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и
основните свободи, ратифицирана със Закон, приет от Народното събрание на
31.07.1992г. (ДВ, бр.66 от 1992г., в сила за РБ от 07.09.1992г.). На ищцовото
дружество не били връчени актовете, постановени в рамките на процедурата по
събиране на иззетите доказателства и одобряването на тези действия от съда;
нещо повече подадените жалби и молби или са оставени без уважение или изобщо не
са разглеждани от органите на Прокуратурата, а жалбите на ищеца срещу
Постановленията на СГП за отказ да бъдат върнати вещите изобщо не са разгледани
от компетентния Софийски Градски съд. Нарушение на правото на собственост, стопанска
инициатива и ефективна съдебна защита е извършването на претърсване и изземване
по отношение на юридическо лице, което не е субект на престъплението и не е
свързано с престъплението, по отношение на; движими вещи за които няма данни да
са средство на престъпление, без предварително съдебно разрешение и без да се
конкретизират и обосноват причините, поради които е налице необходимост от
неотложни действия и липсва друг начин за събиране на доказателствата в
процеса. Това съставлява и нарушение на разпоредбата на чл.47:от Хартата на
основните права на Европейския съюз (2012/С 326/02).
- Липсва одобрение на съда по отношение
запечатването на помещенията на ищцовото застрахователно дружество. Дори при
наличието на последващо одобряване на протоколите за претърсване и изземване на
документите и компютърната техника от страна на съда, трябвало да се вземе
предвид, че одобрението на съда не касае конкретни документи, или компютърна
конфигурация, не сочи връзката им с предмета на разследването и лицата, участващи
в твърдялата престъпна група, не. аргументира наличието на „неотложност" и
„обществен интерес" при изземването на имуществото. В българското
законодателство не била предвидена възможност последващото одобряване на съда
на действията на разследващите с акт по чл.161, ал.2 НПК, да подлежи на
обжалване от лицата, чиито права и интереси са засегнати. ЕСПЧ бил приел вече ,
че споменаването на чл.161 НПК и изтъкването на неотложни обстоятелства без
надлежно обосноваване на законността и пропорционалността на мярката,
представлява нарушение на европейското законодателство и в частност на.
конвенцията за защита правата на човека и основните свободи в решението си по
делото Преждарови с/у България (дело №8429/05, IVотделение па ЕСПЧ).
- Съгласно чл.34 от ЕКЗПЧОС и Протокол
1 към Конвенцията, юридическите лица можели да се определят като пострадали
лица от действията или бездействията на държавните органи, когато е засегнато
мирното упражняване на правото им на собственост. Въпреки че.1 от Протокол 1
към Конвенцията изрично признавал в полза на юридическите лица защита на
правото им на собственост, практиката на съда приемала, че правата по чл.6 и
чл.13 от Конвенцията могат да се отнесат също към юридическите лица.
- Ищецът твърди, че изземването,
задържането и копирането на базата данни със застраховани лица и имущество, без
наличието на каквато и да е връзка на тази база данни с разследваните
престъпления,било извършено в нарушение на разпоредбите на ДИРЕКТИВА 96/9/ЕО НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА от 11 март 1996 година за правна закрила на
базите данни;
Ищецът
поддържа също, че посочените по-горе действия на държавните органи са в
нарушение на Член 19, параграфи 2 и 3 от Директива 73/239/ЕИО, съгласно който
„всяка държава-членка предприема всички необходими стъпки, за да гарантира, че
компетентните органи имат необходимите правомощия и средства за надзор на
дейността на застрахователните предприятия и
да вземат всякакви мерки спрямо предприятието, които са подходящи и
необходими, за да гарантира, че дейността на предприятието продължава да е в
съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби, и да
предотвратява или поправя всякакви нередности, засягащи интересите на
застрахованите лица". В конкретния случай държавните органи не само не били предприели всички
мерки застрахователното дружество да продължи безпрепятствено да изпълнява
задълженията си за отчетност и поднадзорност, за своевременно обслужване
интересите на застрахованите лица и опазване на застрахователната тайна, а са
действали в разрез с вменените им задължения. В резултат на извършените
запечатване, претърсване и изземване на документация и техника на
застрахователното дружеството, същото било поставено в невъзможност да подава
периодичните си отчети и справки към Комисията за финансов надзор, в
невъзможност да обслужва застрахованите лица и да поддържа необходимата
ликвидност и платежоспособност.
- Твърди също така, че описаните
действия на държавните органи били в нарушение и на чл.63 ДФЕС.Според
константната практика на СЕС, член 63, § 1 ДФЕС забранява ограниченията върху
движението на капитали между държавите-членки (вж. по конкретно Решение от
28.09.2006 г. по дело Комисия/Нидерландия, С-282/04 и С-283/04, точка 18 и
цитираната съдебна практика, както и Решение от 23.10.2007 г. по дело
Комисия/Германия, С-112/05, точка 17). В ДФЕС няма изчерпателно изброяване и на
конкретните действия на държавата, попадащи в обхвата на забраната за
ограничаване свободата на движение на капитали, по смисъла на чл.63 от ДФЕС.
Това биха могли да бъдат всякакви мерки от законодателен, административен и
друг характер (вж. Решение от 24.06-1986 г. по дело Luigi Brugnoni и Roberto
Ruffinengo срещу Cassa di risparmio di Genova e Imperia С-157/85).
„Ограничение" на свободното движение на капитали е налице когато мерките,
предприети от държавите-членки, са „годни да предотвратят или ограничат
придобиването на дялове от предприятия,, или да разколебаят инвеститорите от
други държави членки да инвестират своя капитал", (вж. Решение от
11.11.2010 г. по дело Комисия/Португалия, С-543/08). Посочва се, че извън така
описаните действия разследващите органи всячески се опитвали да въвлекат
Застрахователна компания "Лев инс" АД в предприетата кампания срещу
лицето Алексей Петров и другите обвиняеми, като по този начин. увредиха
съществено репутацията на застрахователното дружество и причиниха значителен
отлив на клиенти, спад във възходящата тенденция на развитие на компанията,
намаляване на пазарния и дял, вреди и пропуснати ползи поради прекратяване на
застрахователни договори, връщане на застрахователни премии или пропускане да
се реализират приходи от такива премии, заплащане на санкции наложени от други
държавни органи като, Комисия за защита на потребителите и Комисията за
финансов надзор.На първо място се посочва ,че при извършване арестите на обвиняемите
се извършвали обиски на членове на
управителния и надзорния съвет, и други ръководни кадри на Застрахователната
компания, и се разпространявала информация, че сред задържаните като част от
организираната престъпна група е и г-жа Л. С. (член на Надзорния съвет на ЗК
Лев инс АД). На 10.02.2010 г., били извършени претърсвания на помещения и
изземвания на вещи, находящи се в домовете на физическите лица И. П.
-Председател на Надзорния съвет на ЗК „Лев Инс" АД, Л. С. - член на Надзорния
съвет на ЗК "Лев инс" АД и Н. Н. - Главен секретар на ЗК „Лев
Инс" АД. Предвид изпълняваната от тях длъжност, посочените лица са
разполагали със специално обособени работни места, находящи се в Централно
управление на застрахователната компания на адрес в ***, респ. Софийски
корпоративен център на същата - ***. Липсвало обяснение кое е наложило
претърсване на домовете на тези лица, и дори отвеждане и задържане на
някои от тях. На второ място се посочва ,че след извършените претърсвания и
изземване, в помещенията и непосредствено пред
офисите на застрахователната компания, са разположени служители на МВР и
полицейското присъствие е почти постоянно.. Първоначално служителите на МВР без
никакво основание обикаляли помещенията
на застрахователната компания, изисквали достъп до документацията, забранявали
достъпа на външни лица или пък изисквали да записват имената и личните данни на
всички външни посетители.На трето място в пресата били публикувани изказвания
на представители на МВР, НСлС и Прокуратурата, въз основа на които била
създадена публична нагласа, че
застрахователното дружество е част от организираната престъпна група,
наименувана "Октопод".Органите на МВР започнали неоснователно и
незаконосъобразно да осъществяват претърсване на служители и превозни средства
на застрахователното дружество. Посочва
се ,че обскът и проверката на вещи и
превозни средства при всички случаи се извършват по начин, който не уронва
честта и достойнството на гражданите. Така разписаните законови текстове, които
законодателят е съобразил с европейското право, но в случая полицейските служители не са ги спазили и вместо да съблюдават спазването на
конституционните права на гражданите, грубо са ги погазили, както,и те самите
са нарушили обществения ред. Вместо да изпълняват трудовите си задължения,
служителите на Застрахователна компания „Лев Иде" АД били спирани
безпричинно от служители на СДВР, при
проверката са извършвали действия по обиск на служители от ЗК „Лев
Инс" АД и са претърсвали служебните автомобили. Такива инциденти били станали:
• На 30.12.2011г. в 18.30 ч на
кръстовището на ***, когато служител на дружеството бил спрян с претекст, че се
прави проверка за оръжие. Извършен му бил личен обиск и претърсване на
служебния автомобил, за което документи по надлежния ред не били издадени.
• На 31.12.2011г. около 13, 45 часа в ***
и ***" в посока централно управление *** със служебен автомобил марка
„Опел" модел, Астра" с рег. №***, в който са били други двама
служители на дружеството. Спрени били за проверка от полицейски патрул на 04
РПУ при СДВР със звуков сигнал. При проверката бил зададен въпрос за
притежаване на оръжие и има ли оръжие в автомобила. На полицейските служители
им било обяснено, че в проверяваните лица и в автомобила няма оръжие,но
независимо от това полицейските служители били извършили личен обиск на
служителите и претърсване на служебния автомобил. При личния обиск и
претърсването на служебния автомобил не било открито оръжие. Тези действия били
извършени в зоната на кръстовището, когато движението е интензивно и бил
предизвикан стрес, уплах и бил уронен престижа на служителите пред неограничен
кръг лица.
Твърди се ,че
подобни действия били предприети и от други полицейски патрули на СДВР в
различни райони на столицата. На 03.01.2012 в 18.00 ч на *** в отсечката между ***
и ***бил спрян друг служител, управляващ служебен автомобил на ЗК „Лев
Инс" АД с рег.№ ***, като отново му бил извършен обиск и претърсване на автомобила и документ
не бил издаден
• На 05.01.2012г. бил спрян служебен
автомобил с рег.№** на *** пред хотел „България" като отново били
проверени други служители на компанията и отново при изпълнение на преките им
трудови задължения -сценария бил същия.
• На 06.01.2012г. около 12.50 часа в
гр. София на ***" пред Народното събрание - на пл. „Народно събрание"
отново бил спрян служебен автомобил рег. № *** с други двама служители на
компанията при изпълнение на преките им трудови задължения, като отново
сценария е бил същия - личен обиск и претърсване на автомобила за оръжие без да
се издава документ.
• На 06.01.2012г. около 11.20 часа в
гр. София на пл. Независимост пред хотел Шератон отново бил спрян служебен
автомобил рег. *** с друг служител на компанията при изпълнение на трудовите му
задължения, като отново служителите на полицията били осъществили обиск и
претърсване на автомобила без да се издава документ.
Създадена
били обществена нагласа, че лицето А. П. притежава застрахователната компания
„Лев инс" АД и осъществява посредством дружеството пране на пари и
незаконни финансови операции, нарушава окончателно доверието на клиентите на
застрахователния пазар в ЗК „Лев инс" АД.;Въпреки че през 2010 г. нямало никакви
съществени промени в условията, при които застрахователната компания предлагало
на клиентите си и в застрахователните и продукти, натискът на посочените
държавни институции, затварянето на офиси, полицейското присъствие, изземването
на документи, компютърна техника и сървърни конфигурации, довело до почти пълна
невъзможност за застрахователната компания да възстанови нормалната си дейност.
Само през 2010 г. компанията била
принудена да отговори на над 400 искания за проверки от страна на Комисията за
финансов надзор, множество застраховани лица предявявали претенции за незабавно
изплащане на застрахователни обезщетения и бързо обработване на щетите поради
съмнения за закриване и ликвидация на компанията, а хиляди застрахователни
договори бяха прекратени.Възходящият темп на развитие на компанията и
увеличаване на пазарния и дял бил преустановен и Застрахователна компания „Лев
инс" АД отново бе върнато в позицията си отпреди близо 3 години.
Твърди се , че с действията си по одобряване на
извършените процесуално-следствени действия-претърсване и изземване, както и с
непроизнасяне на съдиите от СГС по подадените жалби против Постановленията на
СГС от 11.03.2020 год. и 12.03.2010 год. е нарушено европейското законодателство, правото на
собственост, правото на защита и неприкосновеност на информацията, базите
данни, кореспонденцията, движимата и
недвижима собственост, правото на защита на инвестициите и правото на
справедлив процес в разумни срокове както следа:
одобряването от съда на изземването на информационните
бази данни на застрахователната компания било извършено и в нарушение на
изискванията за опазване на застрахователната тайна по чл.93 и чл.94 Кодекса за
застраховането и чл.16 от ДИРЕКТИВА 92/49/ЕИО НА СЪВЕТА от 18 юни 1992 година
относно координирането на законовите, подзаконовите и административните
разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и
за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО (Трета директива за
застраховането, различно от животозастраховане); освен това изземването,
задържането и копирането на базата данни със застраховани лица и имущество, без
наличието на каквато и да е връзка на тази база данни с разследваните
престъпления, било извършено в нарушение на разпоредбите на ДИРЕКТИВА 96/9/ЕО
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА от 11 март 1996 година за правна закрила на
базите данни;
одобряването от съда на действията на разследващите
органи нарушавало правото на стопанска инициатива, уредено в член 16 от Хартата
на основните права на Европейския съюз (2012/С 326/02), съгласно който
свободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на
Съюза. Налице е и противоречие с чл.19, ал.2 и ал.З от Конституцията на
Република България; ал.З на чл.19 постановява, че инвестициите и стопанската
дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от
закона.
одобряването от съда на действията на разследващите
органи нарушавало правото на
собственост, уредено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския
съюз (2012/С 326/02), съгласно който всеки има право да се ползва от
собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се
разпорежда с него и никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в
обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо
и своевременно обезщетение за понесената загуба.
действията и
бездействията на съда, описани по-горе нарушавали и правото на справедлив
съдебен процес (справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона) по чл.6, т.
1 и т.З от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните
свободи, ратифицирана със Закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г. (ДВ, бр.66 от
1992 г., в сила за РБ от
07.09.1992 г.).
Застрахователното дружество, пострадало от извършени процесуални действия на
разследващите органи и съда, е било лишено от възможността да бъде незабавно и
подробно информирано за характера и причините на обвинението, да се защити
срещу извършваните процесуални действия по запечатване на помещенията му и
изземване на движимата му собственост и в разумен срок да получи обратно
иззетото имущество, за да възстанови дейността си.
действията и
бездействията на съда, описани по-горе нарушавали и правото на ефективно
средство за защита срещу действията на разследващите органи и съда, гарантирано
от чл.13 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните
свободи, ратифицирана със Закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г. (ДВ, бр.66 от
1992 г., в сила за РБ от
07.09.1992 г.). На ищцовото
дружество не били връчени актовете, постановени в рамките на процедурата по
събиране на иззетите доказателства и одобряването на тези действия от съда;
нещо повече подадените жалби и молби или са били оставени без уважение или
изобщо не били разглеждани от органите на Прокуратурата, а жалбите на ищеца
срещу Постановленията на СГП за отказ да бъдат върнати вещите изобщо не били
разгледани от компетентния Софийски Градски съд. Съгласно чл.34 от ЕКЗПЧОС и
Протокол 1 към Конвенцията, юридическите лица могат да се определят като
пострадали лица от действията или бездействията на държавните органи, когато е
засегнато мирното упражняване на правото им на собственост. Въпреки че чл. 1 от
Протокол 1 към Конвенцията изрично признава в полза на юридическите лица защита
на правото им на собственост, практиката на съда приема, че правата по чл.6 и
чл.13 от Конвенцията могат да се отнесат също към юридическите лица.
В исковата молба се твърди, че в резултат на описаните
по-горе действия и бездействия на държавните органи, застрахователното
дружество е претърпяло увреждане,, което включва вреди (загуби) и пропуснати
ползи в размер на разликата във финансовия резултат през 2010 г. - и предходната
финансова година (2009 г.). Посочва се, че в периода от 2007 до 2009 г,
застрахователното дружество е бележило непрекъснат растеж в продажбите на
застрахователни продукти и сумата на получените премии, като освен непрекъснато
увеличаване на пазарния дял, Застрахователна компания „Лев инс" АД винаги
е реализирало средна годишна печалба от приблизително 10 милиона лева. Твърди
се, че след предприемане на описаните действия на разследващите органи и съда,
на практика цялата дейност на компанията е била почти изцяло блокирана,
дружеството било поставено в невъзможност да обслужва нормално клиентите си и
да обработва претенции и щети,което довело предсрочно прекратяване на сключени
застрахователни полици. В резултат на това, на основание чл.19, ал.6 от Закона
за Комисията за финансов надзор и в изпълнение на Заповед № 40 от 17.03.2010 г.
на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен
надзор", била разпоредена проверка на цялостната дейност на
застрахователна компания (ЗК) „Лев Инс" АД,като в резултат на направените
констатации /обективирани в Констативен протокол № Р04-71 от
29.03.2011 г. – били издадени
множество наказателни постановления за санкциониране на ЗК „Лев инс" АД за
неизпълнение или забава в изпълнението на задълженията си да подава справки за
сключените застрахователни договори и изискуемите по КЗ отчети към КФН.
Твърди се,
че поради отказът да се върнат софтуерните конфигурации, ищецът бил поставен в
невъзможност да възстанови базата си данни, което го поставило в невъзможност
да обслужва клиентите си и за извършва в пълен обем застрахователната си
дейност и съответно да реализира печалба,в размер на средната такава,
реализирана през предходните години. Според ищецът претърпените вреди са
следните по вид и размер:
1.
Пропуснати ползи от
затварянето и преустановяване на дейността на компанията в периода от
10.02.2010 г. до23.02.2010 г. (когато е
разрешено сваляне на печатите на офисните помещения на ЗК „Лев инс" АД) - ако се вземе
предвид среднодневния приход от дейността на дружеството през 2009 г., който възлиза
на 666 666,67 лв. на
ден, за 10-те работни дни в периода 10.02-23.02.2010 г. пропусната полза
е в размер на 6 666 666,70 лв.;
2.
Вреди в резултат от
санкции, наложени от държавни органи поради липсата на документация и софтуер
за отчетност (КФН и Комисия за защита на потребителите):,
Сума в
размер на 1 083 820 лв. заплатена като санкция по Наказателно постановление №
Р-10-311/14.10.2010 г., Наказателно постановление № Р-10-321/18.10.2010 г.,
Наказателно постановление № Р-10-317/14Л,0.2010 г., от която:
1 000 лв., заплатена като
санкция по Наказателно постановление
№ Р-10-361/01.11.2010 г.;
2000 лв. заплатена като санкция по Наказателно постановление № Р-10-313/14.10.2010 г.;
1000 лв. платена като санкция по Наказателно
постановление № Р-10-508/06.12.2010 г. Или общо в
размер 1 087 820 лв. по
наказателни, постановления от 2010 г.
2. сума в размер на 11 000 лв. заплатена като санкция по Наказателно
постановление № Р-10-560/07.04.2011 г., Наказателно постановление № Р-10-625/15.04.2011 г., Наказателно
постановление № Р-10-626/15.04.2011 г., Наказателно постановление № Р-10-630/15.04.2011 г., Наказателно
постановление №Р-10-690/17.05.2011 г.
3. Сума в размер на 48
000 лв. заплатена като санкция по Наказателно постановление №
Р-10-755/17.06.2011 г., Наказателно постановление № Р-10-789/30.06.2011 г., Наказателно
постановление № Р-10-792/30.06.2011 г., Наказателно постановление № Р-10-790/30.06.2011 г., Наказателно
постановление № Р-10-807/11.07.2011 г„ Наказателно постановление № Р-10-827/13.07.2011 г., Наказателно
постановление № Р-10-829/13.07.2011 г., Наказателно постановление №Р-10-860/25.07.2011 г., Наказателно
постановление №Р-10-949/03.09.2011 г.
Сума в
размер на 31 000 лв. заплатена. като санкция по Наказателно постановление №
Р-10-618/15.04.2011 г., Наказателно постановление № Р-10-104/21.12.2010 г., Наказателно
постановление № Р-10-390/29.03.2011 г. и Наказателно постановление № Р-10-424/05.04.2011 г.
Сума в
размер на 10 000 лв., заплатена като санкция по Наказателно постановление
№Р-10-302/21.03.2011 г.
Сума-в
размер на 20 000 лв., заплатена като санкция по Наказателно постановление №
Р-10-293/19.03.2011 г. и Наказателно постановление № Р-10-429/05.04.2011 г.;
Сума в
размер на 605 980 лв., заплатена като санкция по Наказателно постановление №
Р-10-822/12.07.2011 г. Или общо в размер 725 980 лв. по наказателни постановления от 2011 г.
Вреди и пропуснати
ползи от прекратени застрахователни договори през 2010 г. (върнати,
сторнирани, отписани и несъбрани застрахователни премии за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г.), в които се
включва сума в размер на 42 267 898 лв. върнати, сторнирани и отписани вземания (застрахователни
премии) по предсрочно
прекратени договори, сключени пред предходни отчетни периоди) и сума в размер на 3
516 452 лв. върнати, сторнирани и отписани вземания (застрахователни
премии) по предсрочно прекратени договори, сключени през текущия период
(2010 г.) или общо в
размер на 45 784 350 лв. При сравнение с предходната финансова година (2009 г.) се установява
от Справка № ГБ.3.1, Общи данни за застрахователния портфейл към 31Л2.2009 г., че общата сума
на сторнираните премии
от брутния премиен приход за 2009г. възлиза на 12 328 888 лв., което
означава, че през 2010 г. застрахователното дружество е върнало и отписало общо 45
784 350 лв. застрахователни премии или с 33 455 462 лв. повече.,
4.
Вреди и пропуснати
ползи от прекратени застрахователни договори през 2011 г. (върнати,
сторнирани, отписани и несъбрани застрахователни премии за периода 01.01,2011 г. - 31.12.2011 г.), в които се
включва сума в размер на 9 103 838 лв. върнати, сторнирани и отписани, вземания
(застрахователни премии) по предсрочно прекратени договори, сключени пред
предходни отчетни периоди) и сума в размер на 15 224159 лв. върнати, сторнирани
и отписани вземания (застрахователни премии) по предсрочно прекратени договори,
сключени през текущия период (2011 г.), или общо в размер на 24 327 997 лв. При сравнение с
последната финансова година, в която няма намеса на разследващите органи (2009 г.) се установява
от Справка № ГБ.3.1, Общи данни за застрахователния портфейл към 31.12.2009 г., че общата сума
на сторнираните премии от брутния премиен приход за 2009 г. възлиза на 12
328 888 лв., което означава, че през 2011 г. застрахователното дружество е върнало и отписало общо
24 327 997 лв. застрахователни премии или с 11 999 109 лв. повече.
5.
Вреди от отнемането
на движимо имущество (хардуер) и програмни продукти, възлизащи на сумата
от 925 210.63 лева, от които 310 020,96 лв. за стойността на иззетото
оборудване, 9 455.35 лв. за наем на техника и сървъри, 119 480,32 лв. за
техническо обслужване във връзка с възстановяването на данни и 486 254 лв. за
закупуване на нов софтуер.
6. Вреди
представляващи направените разходи за реклама и маркетинг през 2010г. и 2011г. за
компенсиране на увредената търговска репутация, намаления пазарен дял и отлива на
клиенти, в размер на 1 746 598 лв.
през 2010 г. и 2 337 295 лв. през 2011 г.;
7. Обезщетението за
неимуществени вреди поради увреждане на доброто име и търговската репутация в
размер на 1 000 000 лева.
С исковата молба са
представени доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е подаден отговор от Министерство на вътрешните работи /МВР/, в който са
изложени доводи за частична
недопустимост на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, съединен
с исковете по чл. 86 от ЗЗД и неоснователност на всички съединени искове.
Поддържа се, че юридическо лице не може да търпи неимуществени вреди, поради
което и не може да претендира обезщетение за претърпени такива. Предвид на това
моли производството по делото, в частта относно претенцията за неимуществени
вреди, да бъде прекратено,ведно със съединените с него искове по чл.86 от ЗЗД.
Направено е
възражение, че Министерство на вътрешните работи не е носител на материална и
процесуална легитимация по предявените искове. В тази връзка се поддържа, че
претърсването и изземването в офисите на ищцовото застрахователно дружество е
извършено от служители на Главна дирекция „ Досъдебно производство“ /ГДДП/,
чийто правоприемник към настоящия момент е ГДНП, поради което МВР не е пасивно
легитимиран по предявените искове. Твърди се ,че МВР не може да носи отговорност и за действия
на служители на СДВР, което е отделно юридическо лице. По същество ответникът
поддържа ,че не са налице законовите
предпоставки на чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД, поради което предявените искове са
неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят като такива, ведно с
произтичащите от това последици. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност. Твърди се ,че в случая се касае
за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, вземането за което се
погасява с 5-годишна давност, която започва да тече от откриването на дееца, в
случая от 10.02.2010год. От този момент до датата на предявяване на иска-
30.12.2015год. този срок е изтекъл, като вземането за лихви е погасено с
изтичане на краткия давностен срок по чл.111, б.“ В“ от ЗЗД.
С писмения отговор са
представено заверено копие от писмо рег.№ 3286р10814/18.02.2016год. ,както и са
направени доказателствени искания.
Изложени са възражения относно разпита на поискани от ищеца свидетели.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от Прокуратурата на Република България,
в който се правят възражения за нередовност на исковата молба поради невнасяне
на държавна такса в размер на 4 % върху цената на иска. Ответникът посочва, че
съгласно разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на РБългария при
осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят
наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за
постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено
престъпление,поради което претенцията за вреди от техни служебни действия и
актове е недопустима. Поддържа се
недопустимост на исковете и паради наличието на друг ред за реализиране на
търсената отговорност. С оглед основанието за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 144/2010год. по описа на НСлС се поддържа, че претенцията
на ищеца следва да бъде по чл.2, ал.2,т.2 от ЗОДОВ. По същество се оспорва
наличието на елементите на фактическия състав по чл.49 от ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответниците по иска на това основание. Посочва се, че ако исковата претенция е по чл.4, параграф 3
от ДЕС, чл.7 от Конституцията и чл.45 и чл.49 от ЗЗД , то същата е неоснователна.Според ответника
никъде в обстоятелствената част на исковата молба не се съдържат твърдения за
нарушения права на физически и юридически лица,предвидени в някои от актовете
на вторичното право на ЕС,които да са транспонирани във вътрешното
законодателство.Изведените твърдения за извършено претърсване и изземване и
невръщане на иззетите вещи и документи според ответника не съдържат данни за
наличието на противоречие или ограничаване правата на юридическите и физическите
лица въведено в българския наказателен процес,което да не съответства на
нормите на Европейското право. В този смисъл се твърди, че не са налице
предпоставките за ангажирани отговорността на държавата, чрез нейните органи,
по реда на чл.4, пар.3 от ДЕС.
В писмения отговор се взима
отношение по изложените в исковата молба факти,като се твърди, че
претендираното обезщетение за пропуснати ползи от затваряне на офисите не може
да се определя на база среднодневен доход, че наложените с наказателните
постановления санкции на ищцовото застахователно дружество не се намират в
причинно следствена връзка с извършените процесуално-следствени действия и с
извършеното изземване на компютърна техника и документи,че липсва такава и
между извършените процесуално-следствени действия и прекратяването на
застрахователните договори за 2010 г. и 2011 г. Оспорва се твърдението иззетото оборудване да е
амортизирано, респ. да се дължи неговата стойност или такава за закупуване на
нов софтуер, както и твърдението на ищеца за извършени разходи за наем за
сървъри и техническо обслужване.Оспорва се и претенцията за разходи за реклама
и маркетинг, с твърдения за липса на доказателства за необходимостта на
допълнителна такава.
Прави се
възражение за изтекла погасителна давност - кратката такава по по чл.111, б. „ в“ от ЗЗД по
отношение претенцията за лихва и давността по чл.110 от ЗЗД по отношение
претенцията за главниците. поддържа се, че се претендира обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от изземване на вещи на 10.02.2010 год., а исковата
молба е депозирана на 30.12.2015 год. –близо 120 месеца след изтичане на давностните
срокове.
С писмения отговор е
взето отношение по доказателствените
искания на ищеца и е формулирана допълнителна задача на поисканата от ищеца
съдебно-техническа експертиза.
С допълнителен писмен
отговор /подаден по повод уточняваща молба от ищеца/ отново се прави възражение
за нередовност на исковата молба поради невнасяне на държавна такса от 4 %
върху размера на предявените искове. Доразвиват
се съображенията и за
недопустимост на исковете, поради възможността ищецът да защити интереса си
чрез предявяване на иск по чл.2, ал.1,т.2 от ЗОДОВ. Отново се поддържа, че
релевираните от ищеца правни основания не кореспондират с описаната от него
фактическата обстановка.Предвид изложени от него твърдения за предприети от
ответниците „ неподходящи и прекомерни мерки…. в продължение на повече на
четири години - от 10.02.2010 год. до 23.07.2014 год. …..“се счита, че процесуалният път на защита на
ищеца е по чл. 2б от ЗОДОВ, а допустимостта на такъв иск предпоставя изчерпване
на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета
„А“ от ЗСВ,по която няма споразумение. В случая не се твърди и няма доказателства
за изчерпване на тази процедура,поради което според ответника предявения иск с
правна квалификация по чл. 2б от ЗОДОВ се явява недопустим. Твърди се, че
действията на прокуратурата не са били противоправни, извършени били при
спазване на чл.159 от НПК, чл.191, ал.1 от НПК и чл.111, ал.1 от НПК, поради което
исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди са неоснователни,
каквато е и претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Отново се прави възражение за изтекла погасителна давност, както и се възразява
срещу доказателствените искания на ищеца с твърдения че са неотносими, ненужни
и недопустими.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от Софийски градски съд, в който се твърди
недопустимост и неоснователност на предявените искове и се прави искане за
прекратяване на производството по делото, респ. отхвърляне на исковете, ведно с
произтичащите от това последици. Твърди се, че исковата молба е нередовна, тъй
като не са посочени противоправните действия на СГС от които са настъпили
твърдените вреди,липсва конкретизация на претърпяната загуба и на пропусната
полза,както и не е внесена държавна такса по предявените искове в размер на 4 %
върху техния размер. По същество се поддържа, че съдът не е работодател и
възложител на правораздавателната дейност на съдиите, поради което е
недопустимо да се ангажира неговата отговорност по чл.49 от ЗЗД за репариране
на причинени вреди от работата им като правораздавателен орган. Твърди се, че не е
налице противоправно поведение от страна на СГС, последващото одобряване на
протоколи от извършени от разследващите органи процесуално-следствени действия
е изрично предвидено в чл.161, ал.2 от НПК. Оспорва се твърдението на ищеца да
е претърпял посочените от него вреди, както и размера на претендираното
обезщетение. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Посочва се, че
съда не може да носи отговорност за вреди от полицейско присъствие пред и в
офисите на дружеството-ищец и вреди от неправомерни проверки на служебни
автомобили на застрахователната компания .Оспорва се наличието на предпоставки
на ЗОДОВ за търсене отговорност от държавата за вреди от действия на СГС на
основанията, посочени в специалния закон. Ако се приеме, че се търси
отговорност на СГС по реда на ЗОДОВ то се посочва, че такава отговорност може
да търси само физическо, но не и юридическо лице,както и че не са налице
предпоставките за търсене на отговорност по този ред. Според ответника СГС не е
пасивно легитимиран по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 и т.3 от ЗОДОВ.
С писмен отговор, подаден по
повод уточняваща молба на ищеца се оспорва допустимостта и основателността на
предявените искове. Посочва се , че действително е постановено Определение № 682/2020 год. от 11.02.2010 год. и то при
спазване на всички законови изисквания,в частност в законоустановения съгласно
чл.161, ал.2 от НПК срок. Посочва се , че преценката за неотложност на
действията е извършена от съдията, на който е разпределено делото и че постановения от него
акт е необжалваем. Поддържа се ,че друг съд не може да извършва преценка за
неговата законосъобразност, както и че в НПК е създаден механизъм за защита в
случаи на постановени определения по чл.161, ал.2 от НПК. Оспорват се
твърденията на ищеца за настъпили вреди от противоправно поведение на ответника
и за причинна връзка между поведението на представители на ответника и вредите
на ищеца.
С писмения отговор се
представя препис от вътрешната система
на СГС по справка по ч.н.д.№ 682/2010год. на СГС.
Предявените искове са с правно основание чл.
49 вр. чл.45 от ЗЗД ,като подробни доводи относно дадената им от съда правна
квалификация са изложени в Определение № 368/09.06.2020год. , постановено по делото .
Предявените искове са
допустими,като подробни съображения за това са изложени в Определение №
368/09.06.2020год.
С молба вх.№
260291/20.07.2020год., подадена от „ Застрахователна компания Лев Инс“ АД
гр.София е направен отказ от предявените
искове, а именно :
-иска за присъждане на обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1
вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД в размер на законната лихва за забава
върху главницата на претендираното обезщетение в размер на
34 379 083.44 лв. за периода от 24.08.2011год. до датата на
предявяване на иска- 30.12.2015год. в размер на 15 288 521.65лева и
- иска за присъждане на обезщетение за забава на
основание чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД в размер на законната лихва за
забава върху главницата на
претендираното обезщетение по чл.52 от ЗЗД в размер на 1 000 000 лева за периода от 24.08.2011год. до датата
на предявяване на иска- 30.12.2015год. в размер на 444 704.17 лева.
С Определение от 07.08.2020год. и на основание
чл.233 от ГПК е прекратено производството по делото по горецитираните
искови претенции .
Уточнените с молба вх.№ 260291/20.07.2020год и поддържани от ищеца искови претенции по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
са предявени с редовна искова молба,тъй
като същата отговаря на изискванията на
чл.128, т.2 от ГПК. Дължащата се по тях
държавна такса в размер на 1 415 163.34 лева е внесена в указания от
съда с Определение № 368/09.06.2020год. срок ,за което е представена вносна
бележка от 17.07.2020год. Определение № 368/09.06.2020год. е съобщено
на ищеца на 17.07.2020год.,на която дата е внесена и определената от съда
държавна такса. Сумата е постъпила по сметка на Пернишкия окръжен съд и това се
установява от направена по делото служебна справка.
Предявените главни искове са с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно обезпечителна за виновното действие / действие или
бездействие/ на лицата, в случая
разследващи органи , прокурори и съдии , работещи при ответниците ,които при
изпълнение на възложената им работа са извършили незаконосъобразни действия и
бездействия ,в резултат на които са причинили на ищеца имуществени и неимуществени вреди. За да
възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя следва да са настъпили
следните юридически факти: 1. деяние /действие или бездействие/, 2
.противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактическото
осъщественото поведение /3.вреди/неблагоприятно засягане на имуществената сфера
на увредения , 4.причинно -следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени и
/или неимуществени вреди , вина на деликвента, която съобразно уговорената в
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция се
предполага и 6. виновното лице да е причинило вредите при или по повод на
изпълнение на възложената работа.
При предявен иск по чл.49
от ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи по несъмнен начин
противоправно и виновно действие или бездействие на ответниците , от които да
се причинени вреди . В негова тежест е да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки : причинени вреди, виновни и противоправни действия на
физическите лица- разследващи полицаи, прокурори и съдии , работещи при
ответниците при изпълнение на възложената им работа или бездействия и причинени вреди , които да са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Вината се предполага/ чл.45, ал.2 от ЗЗД/ до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответниците.
Ответникът – Софийски
градски съд не оспорва обстоятелството
,че Определение от 11.10.2010год. по ч. н.д. № 682/2010год.
на СГС, НО, 28 състав е подписано от
съдия Атанас Атанасов ,поради което това обстоятелство не се нуждае от
доказване. Определението е представено по делото ,поради което следва да се
остави без уважение искането на ищеца за
издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с това определение.
С оглед направеното
признание следва да се остави без уважение и искането на ищеца за допускане
изслушването на съдебно-графологическа експертиза.
Други права и
обстоятелства не се признават от
страните .
Страните са ангажирали
доказателства във връзка с твърдените от тях и оспорени факти. Съдът намира ,че
представените с исковата молба и отговорите на ответниците документи , като допустими и относими към
спора , следва да се приемат като доказателства по делото, както и да се допуснат
поисканите от ищеца съдебно-икономическа и съдебно –техническа експертизи . Касае
се за допустими по закон доказателствени средства, с които се цели да се
установят релевантни за спора факти и обстоятелства.
С оглед изпълнение
изискването на чл. 156, ал.2 от ГПК, следва да бъде дадена възможност на ищеца
,в едноседмичен срок от съобщението , с писмена молба, с преписи за
ответниците, да посочи имената на поисканите свидетели и обстоятелствата, които
ще установява всеки един от тях.
След изпълнение
изискването на чл. 156, ал.2 от ГПК, съдът ще се произнесе по искането на ищеца
за допускане на разпит на свидетели.
Всяка от страните е направила доказателствени
искания за установяване на твърдените от нея факти, но съдът констатира ,че
ищецът не сочи доказателства за причинната връзка между твърдените вреди и незаконосъобазните
действия на разследващи органи , прокурори и съдии , извършени по процесното
наказателно производство. Предвид на това и на основание чл. 146, ал.2 от ГПК
следва да му се дадат указания за
ангажиране на доказателства за установяване на горецитираната причинно
–следствена връзка.
Следва да бъде указана на страните
и възможността за доброволно уреждане на спора.
Водим
от горното и в същия смисъл , съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИКАНВА
страните към доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото
представените от страните документи.
ПРИЗНАВА за безспорно по
делото ,че Определение от 11.10.2010год. по ч. н.д. № 682/2010год.
на СГС, НО, 28 състав е подписано от
съдия А. А..
УКАЗВА на ищеца ,че не сочи доказателства за
твърдяната причинно следствената връзка между
претендираните вреди и незаконосъобразните действия на разследващи органи ,
прокурори и съдии , извършени по процесното наказателно производство.
ДА СЕ ИЗИСКА пълен препис от
н.ч.д № 1194/2013год. по описа на Специализирания наказателен съд, 11
наказателен състав, досъдебно производство № 144/2010год. по описа на
Национална следствена служба и прокурорска преписка № 13680/2010год. по описа
на Софийска градска прокуратура.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, което да послужи пред
Софийска градска прокуратура, въз основа на което да се снабди с преписи от
актовете на прокуратурата, които са били постановени при разглеждане на жалбите
на ищеца срещу постановление на СГП от 11.03.2020год. по пр. пр. 4-41/2010год.
и Постановление на СГП от 12.03.2010год. по пр.пр. 4-41/2010год. ,след
таксуване.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно
удостоверение ,което да послужи пред СГС ,въз основа на което да се снабди с
преписи от актовете на съда, които са били постановени при разглеждане на
жалбите на ищеца срещу постановление на СГП от 11.03.2020год. по пр. пр.
4-41/2010год. и Постановление от 12.03.2010год., както и с цялата преписка по
издаване на Определение от 11.02.2010год. на СГС № 682/2010год. ,след
таксуване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ищеца за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване със заверен препис от
Определение от 11.02.2010год. на СГС №
682/2010год.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ищеца за допускане на съдебно-графологическа експертиза.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на Министерство на вътрешните работи съдебно удостоверение, което да му послужи
пред СГС за снабдяване с Решение от 20.07.2012год. по гр.дело № 10132/2020год.
с отбелязване дали решението е влязло в сила, както и с информация относно
развитието на производството по делото във всички съдебни инстанции.
ДОПУСКА изслушването на
съдебно – икономическа експертиза със задача , формулирана в исковата молба,
при първоначален депозит от 1200 лева , платим от ищеца в едноседмичен
срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Д. Л..
ДОПУСКА изслушването на
съдебно-техническа експертиза със
задача, формулирана в исковата молба , молба вх.№ 5112/30.09.2019год. / п.к.
27.09.2019год./ и допълнена в писмен отговор вх.№ 19236/12.02.2016год. при първоначален депозит от 500 лева ,от
които 350 лева платими от ищеца и 150лева от Прокуратурата на Р България в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н. М. Р. .
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца , с
писмена молба , с преписи за ответниците да посочи имената на поисканите свидетели,като
посочи обстоятелствата ,които ще установява всеки един от тях.
НАСРОЧВА делото за 09.10.2020 год. – 10.00часа ,за която дата и
час да се призоват страните.
НА СТРАНИТЕ да се изпрати съобщение за внасяне на
определения депозит за вещи лица.
Вещите лица да се уведомят за
поставената му задача и да се призоват за съдебно заседание след представяне на доказателства за внесен
депозит.
Препис от настоящото определение
да се връчи на страните.
Съдия: