Решение по дело №881/2020 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 374
Дата: 4 декември 2020 г. (в сила от 24 декември 2020 г.)
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20204210200881
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 374
гр. Габрово , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
Секретар:Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20204210200881 по описа за 2020 година
Жалбоподателя И. Б. И. от гр. Габрово е обжалвал Наказателно постановление № 20-
0892-000766, издадено на 15.07.2020 г. от Началник на Сектор „ПП” при ОД на МВР
Габрово, чрез което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП същият е санкциониран с
„Глоба” в размер на сумата от 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
„Шест месеца”, наложени на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП, както и с отнемане на
десет контролни точки – същото осъществено въз основа на Наредба № Із-2539 от 17.12.2012
г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършване на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (Обн. ДВ бр. 1 от 04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013г.; изм. брой
44/2015 г.; изм. и доп. бр. 28/04.04.2017 г., в сила от 4.04.2017 г.; бр. 26 от 23.03.2018 г.). По
съображения, изложени в жалбата и подробно развити чрез процесуален представител, който
е упълномощил по предвидения за това ред, жалбоподателя е счел издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата
цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Към
последните спадат и разноски, заплатени на този процесуален представител, които се
претендират за присъждане съгласно предвиденото с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила процесуален
представител за разглеждането на делото. В писмото, с което жалбата е изпратена до съда,
от страна на същата е направено искане за оставяне на жалбата без уважение, както и за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
1
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателя е правоспособен водач от категориите „В” и „АМ”, воден на отчет в
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, който до датата, описана в акта и
обжалваното наказателно постановление, е бил санкциониран чрез две други влезли в сила
такива за нарушения на норми от ЗДвП, извършени при управление на МПС.
Към месец февруари 2020 г. свидетелите С.Ц. и И.Е. работели като полицейски
инспектори в РУ Севлиево. На 16.03.2020 година те са осъществявали дейност, свързана с
контрол за безопасност на движението по улица „Великотърновско шосе” в гр. Габрово.
Около 09,30 часа на 16.02.2020 г. двамата свидетели спрели за проверка лекотоварен
автомобил „Ситроен Джъмпер” с Рег. № ЕВ 89-06 ВК, който се движел по посочената улица
в гр. Габрово. При проверката те установили, че МПС се явявало собственост на лицето
В.П.П. от с. Донино, Община Габрово, ЕГН **********, както и че е било управлявано от
жалбоподателя И. Б. И.. След извършена справка с ОДЧ при РУ Габрово полицейските
служители констатирали, че автомобила е бил със служебно прекратена регистрация поради
получено уведомление за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност”. С
оглед на това против жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, тъй като е прието, че след като на тази дата по ул. „Великотърновско шосе” в гр.
Габрово той е управлявал въпросния автомобил, чиято регистрация е била прекратена на
27.01.2020 г. заради липса на „ГО”, този водач е осъществил състава на нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Във връзка с изложеното е сезирана и РП Габрово, прокурор от която
(чрез постановление от 21.05.2020 година) е отказал да образува наказателно производство
за извършено престъпление от общ характер – по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като
въз основа на събраните по преписката данни е приел, че съответното изпълнително деяние,
свързано с управлението на автомобила, не се явява съставамерно от субективна страна. Въз
основа на него и останалите материали по административно-наказателната преписка
Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово е издал цитираното
наказателно постановление, което е предмет на обжалване по настоящото дело.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Данните в разписката към приложения на л. 4 от делото екземпляр на НП сочат, че
той е получен от жалбоподателя на 09.09.2020 г. Жалбата против същото е постъпила при
наказващия орган на тази дата, или преди края на седемдневния срок, започнал (съобразно
правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за
неговото получаване. С оглед на това и поради обстоятелството, че е била подадена от
правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по
същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на обжалваното
постановление.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди
всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се санкционира
2
чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и следва да бъде
съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В”
от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези срокове се явяват спазени, тъй
актът е съставен на 16.02.2020 година, т.е. преди изтичането на тримесечен срок от деня за
откриване на нарушителя, който съвпада с датата за осъществяване на самото нарушение.
Визирания от ЗАНН срок за издаване на наказателното постановление също е спазен, тъй
като то е издадено преди края на шестмесечния период, започнал да тече от датата за
съставяне на акта за установяване на това нарушение, което се явява установено съобразно
предвидения в този закон ред. Актът е съставен от компетентно по смисъла на указаното с
чл. 189, ал. 1 от ЗДвП лице, като същия и обжалваното наказателно постановление съдържат
всички реквизити, предвидени като задължителни в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Действията във връзка с неговото съставяне са извършени в личното присъствие на
жалбоподателя, а тези по предявяването на акта и подписването му от него са
документиране съобразно изискванията на ЗАНН. Наказателното постановление също е
издадено от компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване в него и т. 2.12 от
вписаната в последното Заповед с Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи и приложена на л. 8-9 от НАХД № 631/2020 г., водят до заключение, че
Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово се е явявал компетентно по смисъла на
чл. 189, ал. 12 от ЗДвП лице, разполагащо с права да издава такива постановления за
нарушения на разпоредби от посочения закон.
Въпреки че нарушението е налице от обективна страна, съдът намери, че
жалбоподателя се явява незаконосъобразно санкциониран за него. По делото не са
приложени доказателства, които да установяват, че към датата, на която го е управлявал по
ул. „Великотърновско шосе” в гр. Габрово, той е знаел (или би могъл да предполага), че
автомобилът е бил с прекратена регистрация. Подобно заключение не може да де изведе не
само поради обстоятелствата, при които МПС му е било предоставено от неговия собственик
– за временно ползване през един кратък период от време, но и заради липсата на
доказателства, които да водят до извод, че самия собственик е знаел за прекратената
регистрация към тази дата. Щом това е така и при спирането на автомобила за проверка
същият е бил с регистрационни табели, следва да се приеме, че действията във връзка със
служебното прекратяване на неговата регистрация не са били сведени до знанието на
собственика по предвидения от закона ред, а оттук – че управлението на колата не би могло
да осъществява състава на нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от субективна
страна. И това е така, тъй като изпълнителното деяние на въпросното нарушение, както и
това на аналогичното нему престъпление по чл. 345 ал. 2 във вр. с ал.1 от НК, е възможно да
бъдат осъществени само при пряк умисъл, който не би могъл да се счита за проявен в
настоящия казус поради липсата на доказателства, че изпратеното до собственика от Сектор
„ПП” при ОД на МВР Габрово писмо Рег. № 264000-1452 от 28.01.2020 г. (на л. 24) с
уведомление за дерегистрацията, е било получено от него. То очевидно не е било доведено
до знанието на посоченото физическо лице – извод, който произтича и от допълнително
изисканите данни (на л.23) при съдебното производство, от които е видно, че Сектор „ПП”
3
не получава обратна информация от страна на „Български пощи” за връчване на
изпратеното уведомление и датата, на която се е случило това. Изложените по-горе
обстоятелства не са отчетени от наказващия орган, който въз основа на тях (според
предвиденото в чл. 54 от ЗАНН) е следвало да прекрати с образуваната преписка с
мотивирана резолюция, тъй като извършеното нарушение не би могло да се вмени във вина
на водача. Като не е сторил това, той е издал едно незаконосъобразно наказателно
постановление, което подлежи на отмяна по тази причина.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното
искане и представените в подкрепа на същото писмени доказателства, намери, че съобразно
предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя И.И. стойността на съответните разноски – възлизащи на сумата
от 300 лева, които (според приложения на л. 17 договор за правна защита и съдействие) той
действително е заплатил за упълномощаване на процесуален представител, който не само че
е изготвил подадената жалба против наказателното постановление, но и го е представлявал
като такъв в рамките на производството по него.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3-то от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 20-0892-000766, издадено на
15.07.2020 година от Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, с
което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на И. Б. И. от гр. Габрово, кв. „********” №
34, ЕГН **********, са наложени: ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 200 (двеста) лева и
ЛИШАВАНЕ от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА – на осн.
чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП, както и ОТНЕМАНЕ на ДЕСЕТ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ
същото осъществено въз основа на Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Габрово, с адрес град Габрово, улица „Орловска” № 50,
ДА ЗАПЛАТИ на И. Б. И. от гр. Габрово, кв. „********” № 34, ЕГН **********, сума в
размер на 300 (триста) лева, представляваща направени от същият разноски по делото
за адвокат, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово по
реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на
съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4