№ 1504
гр. Варна, 17.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Частно търговско дело №
20213100900090 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 398 от ГПК.
Производството е образувано по подадена от „АЛВЕС“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв. Н.Й., молба за замяна на допуснатото с определение №
26 от 29.03.2021 год. по в.ч.гр.д.№ 177/2021 на Варненски апелативен съд
обезпечение на бъдещ иск на Г. Д. Т., предявим срещу „АЛВЕС“ ООД, ЕИК
*********, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата
от 13 299.64 лева, претендирана като неустойка, дължима на основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД във вр. т. 19 от договора, в евентуалност – същата сума,
претендирана като капаро в двоен размер, дължима на основание чл. 93, ал. 2
ЗЗД, вр. т.6.1 от предварителен договор от 04.01.2019 г., чрез налагане на
ВЪЗБРАНА по отношение на вещно право, собственост на ответника
„АЛВЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, а именно: върху
правото на строеж за апартамент № 6 на етаж 3, със застроена площ 82.73 кв.
м., ведно с изба № 3, със застроена площ от 3.50 кв.м., находящи се в
„Жилищна сграда с магазин в УПИ – I- общ. /с ид .№ 10135.2555.52/, в кв. 4а,
по плана на 23-ти микрорайон на град Варна, за която сграда е издадено
Разрешение за строеж № 203/01.11.2018г., влязло в сила на 29.11.2018 год.
С определение № 885/20.07.2021 год. по делото съдът е констатирал,
че в дадения му едномесечен срок Г. Д. Т. е представил доказателства за
предявяване на иска с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, по който е
образувано гр.д.№ 6188/2021 год., като след извършена служебна справка по
делото се установява, че същото е висящо.
„АЛВЕС“ ЕООД отправя искане за замяна на наложената обезпечителна
мярка, като същата бъде вдигната, а на нейно място се наложи възбрана върху
½ ид.ч. от собствен на молителя имот, находящ се в същата „Жилищна сграда
с магазин в УПИ – I- общ. /с ид .№ 10135.2555.52/, а именно имот с
идентификатор: 10135.2555.52.2.10, представляващ магазин с площ 58.14
кв.м., с изба – 51 кв.м., със стойност на обекта 127 953.30 лева съгласно
приложена към молбата данъчна оценка на имота. Към молбата са приложени
също разрешение за строеж на „Жилищна сграда с магазин в УПИ – I- общ. /с
1
ид .№ 10135.2555.52/, с което е учредено право на строеж в полза на
„АЛВЕС“ ООД и заповед за издаването му, а също и схема на обекта. В
условията на евентуалност е отправено искане за замяна на допуснатото
обезпечение като се наложи възбрана върху целия описан имот.
В предоставения й срок насрещната страна Г. Д. Т., чрез адв. Св. Б.,
изразява становище по молбата, като моли същата да бъде оставена без
уважение, тъй като предложеният от „АЛВЕС“ ЕООД имот не е подходящ да
бъде обект на замяна. В тази връзка сочи, че липсват представени към
молбата доказателства за правото на собственост върху него или такива, от
които да може да се направи извод, че същият принадлежи на молителя.
Също така, намира, че както ½ ид.ч. от предложения имот, така и целият
обект биха затруднили удовлетворяване на правата му при евентуална
публична продан в сравнение с жилищния имот, върху който вече е допусната
възбраната. Накрая излага съображенията си за злоупотреба с права от страна
на „АЛВЕС“ ЕООД предвид множеството образувани производства с предмет
отмяна/замяна на допуснатото обезпечение.
Подадената молба е допустима, а по същество преценена същата се явява
неоснователна по следните съображения:
Чрез обезпечителното производство не следва да се нанасят необосновани
вредоносни последици в имуществената сфера на ответника. Когато
обезпечението е особено тежко за него, той може да предложи друго
адекватно обезпечение по реда на чл. 398 от ГПК, а съдът следва да намери
справедливия баланс между интересите на двете страни. В случая исковата
претенция, предмет на гр.д.№ 6188/2021 год. по описа на ВРС, е била
обезпечена чрез налагане на възбрана върху учреденото в полза на ответника
право на строеж за апартамент № 6, находящ се в „Жилищна сграда с магазин
в УПИ – I- общ, като ответникът възразява, че наложената обезпечителна
мярка му създава затруднения в дейността му, доколкото ответното
дружество има сключен предварителен договор за прехвърляне на
собствеността върху имота, обект на обезпечението. С оглед данъчната
оценка на имота се твърди също свръхобезпеченост на иска.
В същото време, в рамките на настоящото производство ответникът
предлага замяна на обезпечението чрез налагане на възбрана върху друг имот
от същата сграда, чиято данъчна оценка, видно от приложените към молбата
документи, също многократно надвишава размера на обезпеченото вземане.
Отправеното искане за налагане на възбрана само върху ½ ид.ч. от имота се
преценява като неоснователно, доколкото ще затрудни правата на ищеца при
евентуална публична продан при продажба само на половината от имота, а
също и с оглед предназначението му като обект за търговска дейност. Следва
също така да се отбележи, че за разлика от допускането на обезпечение, било
в хипотезата на бъдещ или висящ иск, при което за уважаване на искането не
е необходимо ищецът да доказва принадлежността на имуществото, предмет
на обезпечението към патримониума на ответника, както и не се очаква
същият да разполага с документи, удостоверяващи правото на собственост на
ответника върху съответния имот (така т.5 от ТР № 6/2013 год. от 14.03.2014
год. по т.д.№ 6/2013 год. на ВКС, ОСГТК), то при искането за замяна на вече
наложената обезпечителна мярка, ответникът следва да представи
съответните доказателства, от които да се установи, че интересите на ищеца
2
ще бъдат в еднаква степен гарантирани и след замяната, в това число и
доказателства, установяващи правото му на собственост върху предложения
предмет на обезпечението. В случая от приложените към молбата за замяна
разрешение за строеж на „Жилищна сграда с магазин в УПИ – I- общ. /с ид .№
10135.2555.52/, с което е учредено право на строеж в полза на „АЛВЕС“ ООД
за изграждане на сградата, част от която е и предложения с молбата друг
имот, а също и от данните в представената схема на обекта не може да се
направи извод, че след изграждането на сградата и съответния имот същият е
понастоящем собственост на ответника.
На следващо място, не се установява от представените документи и дали
предложения с молбата за замяна имот не е обект на друго обезпечение,
съответно няма вещни тежести върху него, които също биха затруднили
удовлетворяването на ищеца при реализиране на правата му по
обезпечението.
Накрая, при положение, че се твърди несъразмерност на обезпечението
чрез възбрана, ответникът винаги може да го замени с парично, включително
против волята на молителя по арг. от чл. 398, ал.2 от ГПК. Т.а искане, обаче,
до съда не е отправено.
Липсата на баланс при съблюдаване на интересите и на двете страни в
обезпечителното производството, както и липсата на съгласие на ищеца за
исканата замяна, са основание за оставяне на искането за замяна на
допуснатото обезпечение без уважение.
С оглед гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 398 от ГПК на „АЛВЕС“
ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Н.Й., за замяна на допуснатото с
определение № 26 от 29.03.2021 год. по в.ч.гр.д.№ 177/2021 на Варненски
апелативен съд обезпечение на бъдещ иск на Г. Д. Т., предявим срещу
„АЛВЕС“ ООД, ЕИК *********, за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 13 299.64 лева, претендирана като неустойка,
дължима на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. т. 19 от договора, в
евентуалност – същата сума, претендирана като капаро в двоен размер,
дължима на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, вр. т.6.1 от предварителен договор от
04.01.2019 г., чрез налагане на ВЪЗБРАНА по отношение на вещно право,
собственост на ответника „АЛВЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, а именно: върху правото на строеж за апартамент № 6 на етаж 3, със
застроена площ 82.73 кв. м., ведно с изба № 3, със застроена площ от 3.50
кв.м., находящи се в „Жилищна сграда с магазин в УПИ – I- общ. /с ид .№
10135.2555.52/, в кв. 4а, по плана на 23-ти микрорайон на град Варна, за която
сграда е издадено Разрешение за строеж № 203/01.11.2018г., влязло в сила на
29.11.2018 год., чрез налагане на ВЪЗБРАНА върху имот с идентификатор:
3
10135.2555.52.2.10, представляващ магазин с площ 58.14 кв.м., с изба – 51
кв.м., находящ се на ул. „Мир“ № 40, ет.1.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4