Номер 49225.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. М.
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20203000500357 по описа за 2020 година
намира следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от Т. Х. Б. от гр. Варна
чрез адв. М. М. от АК-София, против решение № 407/26.06.2020г., постановено по т.д. №
779 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Варна, в частта му, с която е отхвърлен иска на
въззивника против „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, за разликата над
присъдения размер от 7 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
28.09.18г. в гр. Варна, причинено от С.С.А. като водач на лек автомобил „БМВ“, модел „Х6
Х Драйв 30Д“, рег. № СВ 8383АХ, застрахован при ответника по имуществена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от 18.01.19г. до
окончателното изплащане на сумата. Счита се, че решението в обжалваната му част е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение. Счита
се, че съдът е пропуснал да се съобрази детайлно с получените от пострадалия травматични
увреждания, периода на лечение и възстановяване, продължителния период на търпене на
болки и страдания, както и преживения психологически стрес, депресивно разстройство на
съзнанието, намалена и ограничена комуникация с околните. Развити са подробни
съображения въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, съдебната
практика и социално-икономическата конюнктура в страната, вкл. и лимитите на
застрахователната сума по сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, относно посочените по-горе обстоятелства, имащи пряко значение за
определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди. Поради всичко изложено се счита, че определянето на общ размер от 27 000 лв.
/ведно с извънсъдебно признатото и заплатено от ответника на ищеца обезщетение за
неимуществените вреди в размер на 20 000лв./ се явява занижен и е нарушен принципа за
1
справедливост. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на
обезщетение в пълния претендиран по делото размер от 30 000 лв., ведно със законната
лихва от 18.01.19г. до окончателното му изплащане, както и направените по делото разноски
и адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА с включен ДДС.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна
„ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, подадена чрез адв. П.П.Д. от АК-Варна, с
който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че решението в обжалваната му част
е правилно и законосъобразно, като са изложени подробни съображения по направените във
въззивната жалба оплаквания. Определеният размер на обезщетението за неимуществени
вреди от общо 27 000 лв. се преценява като изцяло съответстващ на принципа за
справедливост, имайки предвид всички установени в закона и съдебната практика критерии,
както и събрания по делото доказателствен материал относно конкретно търпените от
ищеца болки и страдания от получените травматични увреждания. Сочи се, че по делото не
е установено ищецът да е преживял психологически стрес, депресивно разстройство на
съзнанието, намалена и ограничена комуникация с околните. Изложено е, че позоваването
на съдебна практика по други дела, не обвързва решаващия съд, тъй като той се ръководи
единствено от събраните доказателства по конкретното дело и дължи извършването на
правната си преценка самостоятелно и по вътрешно убеждение, което да е съответно и на
приложимата материалноправна норма. Претендира се решението в обжалваната му част да
бъде потвърдено.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частите му, с
които предявените искове са били уважени за сумата от 7 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата от 43 лв. като обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законните лихва върху тях от 18.01.19г-. до окончателното им изплащане.
Въззивната жалба е подадена в съответния процесуален срок за това /видно от
извършената служебна справка за движение на пратка с № 530021575212 по описа на
куриерска служба „Еконт“/, от страна с правен интерес от обжалването на съответната част
от обжалваем първоинстанционен съдебен акт. Налице са доказателства и за надлежна
представителна власт, поради което въззивната жалба е допустима и следва да бъде внесена
за разглеждане в открито с.з.
Не е налице хипотезата на т. 3 от ТР № 1/09.12.13г. на СГТК на ВКС по т.д. № 1/13г.
за служебно събиране на доказателства поради неизясненост на делото от фактическа страна
или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на обжалваното
решение. Не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава
указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това
и самите страни не са формулирали доказателствени искания, поради което и нови
доказателства не следва да се събират във въззивното производство.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото в открито с.з. на 04.11.2020г. от 09.45 ч., за която дата и час да се
призоват страните чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3