№ 608
гр. Ловеч, 12.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500380 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с
чл. 274 и сл. от ГПК
Образувано е по частна жалба вх.№ 2630/14.07.2022г., подадена от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД , ЕИК *****, гр.***** чрез
процесуален представител юрисконсулт Р.И. против разпореждане №
625/27.06.2022г. по ч.гр.д. № 20224320100262 на РС - Луковит, в частта с
която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу ЮЛ. П. Й., ЕГН ********** и Г. Б. Й., ЕГН ********** и двамата
с адрес с*****, за сумата от 510.66 лева, представляваща претендирана лихва
за забава за периода от 11.11.2019г. до 05.10.2021г.
В жалбата се излагат доводи, съдът не е посочил основание и мотив за
отхвърляне на посоченото вземание, като частично е уважил законната лихва
за периода оот 05-10-2021г. до датата на входиране на заявлението и законна
лихва до окончателното изплащане на вземането. Позовава се на съдебна
практикта, че съдът се е произнесъл по валидността на сделката, без да има
правомощия за това. Излага доводи, че съдът не е направил задълбочен
анализ на предпоставките кога една клауза е неравноправна. Неправилно
заповедният съд неправилно е извършил преценка, че при преценяването на
1
неравноправната клауза не се включва определянето на основния предмет,
както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна,
и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от
друга, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Счита,
че лихвите за забава не са неравноправна клауза, не е налице анатоцизъм, тъй
като договорното възнаграждение представлява цената за ползване на
отпусната парична сума, докато лихвата за забава представлява обезщетение
за допуснато от длъжника неизпълнение. Моли съда да отмени атакуванато
разпореждане, в частта, в която се отхвърля заявлението. Претендира
разноски.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата,
както и материалите по делото, установи следното:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413,
ал.2 вр. чл.410 ГПК) чрез процесуален представител юрисконсулт Р.И., с
надлежно учредена представителна власт (л.7 от първоинстанционното
дело).
Разпореждането е връчено на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД на 06.07.2022г. ( л.32 от първоинстанционното дело). Съгласно чл.275
ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата
на получаване на съдебния акт. Срокът изтича на 13.07.2022г. Жалбата е
подадена на 13.07.2022, поради което същата е подадена в преклузивния срок
по чл.275 ГПК.
Жалбата съдържа всички необходими реквизити по чл.260 ГПК и
приложения по чл.261 ГПК. Същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По основателността на жалбата
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Производството пред районния съд е образувано въз основа на
заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с
което е поискано издаване на заповед за изпълнение срещу солидарните
съдлъжници ЮЛ. П. Й., ЕГН ********** и Г. Б. Й., ЕГН ********** и
двамата с адрес с***** за сумите от: 4562.25 лева, представляващи неплатена
2
главница; 2290.80 лева неплатена договорна лихва за периода от 10.09.2020г.
до 05.10.2021г.; 1270.61 лева, представляващи неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст; 2032.99 лева, представляващи неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси; 510.66 лева, представляващи
лихви за забава от 11.11.2019г. от дата на изпадане на длъжника в забава на
05.10.2021г.(дата на предсрочна изискуемост); законна лихва в размер на
628.62 лева от 05.10.2021г. (дата на предсрочна изискуемост) до 30.05.2020;
законна лихва от дата ва подаване на заявлението 30.05.2022г. да
окончателно изплащане на вземането. Претендира и разноски в заповедното
производство – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението е посочено, че на 02.10.2019г. между „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, като кредитодател и ЮЛ. П. Й., Г. Б. Й. е сключен „Договор
за потребителски кредит“ № 30039763502, която сума била усвоена от
кредитополучателите. Срокът на действие на договора бил 36 месеца, а
връщането на заема било уговорено да става на равни месечни вноски на
десето число на месеца, чиито размер на вноска е бил 351.82 лева. Догворът
бил сключен при общи условия и имало клаузи за солидарна отговорност по
чл.121-127 ЗЗД. Страните били поискали и закупили пакет от допълнителни
услуги Фаст и Флекси, възнаграждението за които е уговорено в договора и
ставало изискуемо с неговото подписване. Това възнаграждение било
разсрочено в срока на договора на равни месечни вноски и добавени към
месечните вноски за погасяване на кредита. Услугата Фаст била използвана
от длъжниците още при сключването на договора. Услугата Флекси
предоставяла право за едностранна промяна на погасителния план от страна
на длъжниците за целия срок на договорът.
Длъжниците напраили само 7 погасителни вноски и изпаднали в забава,
тъй като не изпълнявали задълженията си по договора. Кредитът бил обявен
за предсрочно изискуем на 05.10.2021г., за което длъжниците били
уведомени.
За периода от изпадане в забава на 11.11.2019г. до обявяване на кредита
за предсрочно изискуем на 05.10.2021г. длъжниците дължат и лихва за забава,
която е в размер на 510.66 лева. Неизплътеното възнаграждение за Фаст било
1270.61 лева, а за Флекси – 2032.99 лева, а договорната лихва е в размер на
2290.80 лева, дължима за периода от 10.09.2020г. до 05.10.2021г.
3
За периода от 13.03.2020г. до 13.07.2022г. не е начислявана законна
лихва съгласно чл.6 ЗМПДВИППП.
Към заявлението са приложени пълномощно, договор за предоставяне
на потребителски кредит, общите условия на договора, погасителния план,
анекси със съответните погасителни планове, разписки за получени
уведомления за предсрочна изискуемост.
С разпореждане № 553/03.06.2022г. заповедният съд е оставил
заявлението без движение като е дал указания на заявителя да посочи по
какъв начин е изчислен размера на договорното възнаграждение, за какъв
период, тъй като посочен начален момент преди датата на сключване на
договора, какво е съдържанието по пакета от допълнителни услуги и какви са
предоставяни, цената от този пакет включена ли е в ГПР, какъв е размерът на
договорното възнаграждение по кредита в процентно изражение и за какъв
период е начислено върху каква сума, какъв е размерът на претендираните
лихви за забава и размерът на извършените плащания..
В указания срок от заявителя е постъпила уточняваща молба с която са
направените следните уточнения: общият размер на договорното
вънаграждение (възнаградителна лихва) се изчислява само върху главницата
за периода от 10.09.2020г. до 05.10.2021г., като датата на претендираното
възнаграждение не предхожда датата на сключване на процесния договор,
която е 02.10.2019г. Сумата за двете услуги Факси и Флекси е 3900 лева, от
които 1500 за Фаст и 2400 за Флекси. Заплатени били 229.39 лева и 367.01
лева съотевтно за Фаст и Флекси. Незаплатените суми били съответно
1270.61 и 2032.99 лева. Договорно възнаграждение върху тези суми не били
начислявания и сумите по пакета от допълнителни услуги не са включения в
определения процент ГПР. Законната лихва е в размер на 628.62 лева, от
които нямало заплатени суми. Законната лихва била в размер на 282.37 лева
върху незаплатената главница 4562.25 лева, 41.78 лева върху незаплатеното
договорното възнаграждение 2290.80 лева, лихва за Фаст 78.64 лева и лихва
за Флекси 125.83 лева съответно за непогасените суми 1270.61 лева и 2032.99
лева. Поради западане в забава е начислена и лихва в размер на 510.66 лева.,
като тази лихва била форимарана на основание чл.4.2 ОУ, от които: 229.38
лева лихва върху незаплатената главница, 115.18. лева за договорното
възнаграждение, 63.88 лева за Фаст и 102.22 лева за Флекси.
4
С разпореждане № 625/27.06.2022г. РС – Луковит е уважил заявлението
за следните суми: 4562.25 лева, представляващи неплатена главница; 2290.80
лева неплатена договорна лихва за периода от 10.09.2020г. до 05.10.2021г.;
законна лихва в размер на 283.37 лева от 05.10.2021г. (дата на предсрочна
изискуемост) до 30.05.2020; законна лихва от дата на подаване на
заявлението 31.05.2022г. да окончателно изплащане на вземането.
Съдът е отхвърлил заявлението в частта: 1270.61 лева, представляващи
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 2032.99
лева, представляващи неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси;
510.66 лева, представляващи лихви за забава от 11.11.2019г. от дата на
изпадане на длъжника в забава на 05.10.2021г.(дата на предсрочна
изискуемост); законна лихва за горницата от 283.37 лева до 628.62 лева от
05.10.2021г. (дата на предсрочна изискуемост) до 31.05.2020.
За да постанови това разпореждане съдът е приел, че пакетът от
допълнителни услуги заобикаля закона и тези клаузи противоречат на закона,
тъй като се стига до увеличаване на ГПР чрез начисляване на допълнителни
суми по услуги, които са изцяло в сферата на престацията по договора. Това
противоречало на чл.10а, ал.1 и чл.19, ал.4 ЗПК. След като тези суми не се
дължали, претенцията за лихва за забава (мораторна) следва да се начисли
само върху главницата, а не и върху договорното възнаграждение или по
пакетите от допълнителни услуги. По отношение на претендираната лихва за
забава в размер на 510.66 лева за периода от 11.11.2019г. до 05.10.2021г.
съдът изцяло я е отхвърлил, на основание чл.33, ал.2 ЗПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
Обжалваният акт е постановен и подписан от лице, което има
качеството на съдия, издаден от в кръга на неговите правомощия въз основа
на надлежно развито производство. Ето защо обжалваното разпореждане е
5
валидено и допустимо, поради което следва да се прецени неговата
правилност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на
ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето
си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е
посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.
Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато
въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора.
Съгласно чл.15.1 от ОУ услугата „ приоритетно разглеждане и
изплащане“ се предоставя на всеки „клиент избрал да закупи пакет от
допълнителни услуги.....без закупен пакет от такива услуги“. В това изрение
съществува основание за нищожност на договор, а именно клаузата е
неразбираема и не е ясна. Не е ясно дали потребителят следва да я заплати
или му се предоставя безплатно, независимо дали е купил пакета или не. Тази
услуга е включена в пакета от допълнителни услуги и ако се дава безплатно
на всеки потребител, както е посочено, то ищецът е следвало да я изключи от
пакета и от претендирата сума по исковата претенция. Освен това в искането
за отпускане на кредит е записано, че се осъществява като „рефинансиране“ и
6
по програма „Клуб на добрия клиент“ на кредитора. Посочено е, че целта на
кредита била „текущи нужди“. Същевременно в ДПК е описано само
„рефинансиране“. От посочените клаузи не е ясно и разбираемо какво е
рефинансирането, погасява ли се друг кредит, колко е рефинансирането. Не е
ясно дали става въпрос за овърдрафт по смисъла на чл. 12 ЗПК. Всичко това
създава пречки на заемополучателя като потребител да разбере на ясен и
разбираем език съществените елементи от облигационната връзка. Налице е
нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание нарушение на чл.10,
ал.1 ЗПК.
Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането
на такси за действия, свързани с управление на кредита, а ако бъде
предвидено събирането на такива такси - то те трябва да бъдат конкретно и
точно посочени в договора. От анализа на закупения пакет от допълнителни
услуги се доказа, че същите по своето правно значение представляват
институти като новация, подновяване, прихващане, опрощаване, тъй като с
пакета от допълнителни услуги се цели промяна на погасителния план,
промяна на падежа, размера на вноската като отлагане или отсрочване,
намаляване на вноска като опрощаване. Следователно всички вноските по
пакет допълнителни услуги представляват съществени услуги по усвояване и
управление на кредита, което съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК са забранени.
Посочената такса от закупуване на пакет от допълнителни услуги, на
основание § 1, т.1 от ДР към ЗПК представлява "Общ разход по кредита за
потребителя" и следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР по чл.19
ЗПК (възнаграждение на заемополучателя). С включването на тези разходи
под формата на пакет от допълнителни услуги се заобикаля ограничението на
императивната норма на чл.19, ал. 4 ЗПК. А заобикалянето на закона е
самостоятелно основание за нищожен потребителски договор за кредит, на
основание чл.21, ал.1 ЗПК.В този смисъл правилно РС – Луковит е приел
тези клуази за противоречащи на закона и не е уважил завялението за тази
част.
След като сумите по пакета от дължими суми не се дължи, по аргумент
от по-силното основание (per argumentum a fortiori), то за тези суми не
следва да се търси лихва за забава, затова правилно заповедният съд е уважил
7
частично заявлението за сумата от 283.37 лева, представляваща мораторна
лихва за забава от датата на обявяване на предсрочна изискуемост
05.10.2021г. до датата на подаване на заялението 31.05.2022г., но начислена
само върху непогасената главница. Не е допустимо да се начислява лихва
върху договорното възнаграждение, начислено от усвояването на кредита
10.09.2020г. до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем
05.10.2021г. Правилно районният съд не е уважил заявлението за останалата
мораторна (законна) лихва върху неплатеното договорно възнаградение и
услугите Фаст и Флекси и ретендираната договорна лихва.
Разпореждането е обжалвано само в частта за сумата от 510.66 лева,
представляваща претендирана лихва за забава за периода от 11.11.2019г. до
05.10.2021г. Тази сума представлява законна лихва за периода от неплащане
на вноска от длъжника 11.11.2016г. до датата на обяваване на предсрочната
изискуемост 05.10.2021г. В останалата част, за сумите: 1270.61 лева,
представляващи неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст; 2032.99 лева, представляващи неплатено възнаграждение за закупена
услуга Флекси; законна лихва за горницата от 283.37 лева до 628.62 лева от
05.10.2021г. (дата на предсрочна изискуемост) до 31.05.2020., разпореждането
е влязло в законна сила.
Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи само върху непогасения остатък
от предоставената по договора главницата и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането (т.2 от
ТР 3/27.03.2019г. по тълк.д. № 3/2017 на ОСГТК на ВКС ). Лихвата от
неплащането до обявяване на предсрочната изискуемост е неоснователна, тъй
като не е настъпил падежа по чл.84, ал.1, изр. първо ЗЗД, а все още не е
осъществен фактическия съства на превръщане на договора от срочен в
безсрочен, при който да има покана за изпълнение на основание чл.84, ал.2
ЗЗД.
Изпадането на длъжника по потребителския кредит в забава, обуславя
правото на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД да търси
единствено мораторна лихва за периода на същата, съизмерима с
лимитирания размер на законната лихва, по аргумент от чл. 19 ЗПК. Ето защо
искането на заявителя да получи лихва от забавата 11.11.2019г. до обявяване
8
на предсрочната изискуемост по кредита 05.10.2021г. би било основателно,
ако размерът е посочен съобразно рамката на закона и настъпилите плащания
по кредита. След като разпореждането е влязло в сила досежно посоченото
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, което като
противоречащо на закона е отхвърлено от съда, то няма как да се претендира
и лихва върху такова възнаграждение. Това се отнася и за възнаградителната
лихва, каквато по принцип се дължи от потребителя до датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, но оглед акцесорния характер,
приетата от районния съд нищожност на споразумението за допълнителни
услуги и включване на възнаграждението за тези услуги в общия размер на
месечните погасителни вноски (главницата), размерът на претендираната
възнаградителна лихва се явява функция и от вземането за възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги, затова правилно е отказано издаване на
заповед и за тази лихва. Размерът на законната лихва след настъпване на
предсрочната изискуемост е формиран върху същото главно вземане,
включващо и възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги,
поради което за него също не следва да се издава заповед за изпълнение. В
това производство, съдът не би могъл да установи размерът на лихвата за
забава, тъй като тя е определена на база неравоправни клаузи, която включва
лихва върху главница, лихва върху договорна лихва, лихва върху сумата по
Фаст и Флекси. Следователно като краен извод настоящата инстанция
приема, лихвата за сумата в размер на 510.66 лева не може да бъде
определена в настоящето производство, а евентуално това би станало в
исковото производство.
В допълнение, съгласно чл.33, ал.2 ЗПК когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Съгласно ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения,
законната лихва е десет процентни пункта. С молба от заявителя е уточнено,
че претендираната лихва в размер на 510.66 лева е изчислена като към Общия
лихвен процент се добавят 10 проценти пункта. Изчисляването на тази лихва
противоречи на императивната разпоредба на чл.33, ал.2 ГПК, поради което
сащата не следва да се присъжда в полза на заявителя. Правилно РС –
Луковит е отказал издаването на заповед по чл.410 ГПК за сумата 510.66 лева,
представляваща претендирана лихва за забава за периода от 11.11.2019г. до
9
05.10.2021г.
В първоинстанционното производство заявителят е претендирал сума в
размер на 11 295.93 лева, а завялението е уважено за 7 135.42 лева.
Следователно, на основание чл.78, ал.1 ГПК на същия следва да се присъдят
разноски пропорционално на уважената част. Същиет е претендирал разноски
в размер на 225.92 за заплатена държавна такса. Правилно съдът е присъдил
142.70 лева (7 135.42 x 225.92 / 11 295.93). съгласно чл.78, ал.8 ГПК на
заявителят следва да се присъдят разноски за юрисконсулт по чл.37 от Закона
за правната помощ, която разпоредба създава Наредба за заплащане на правна
помощ. С оглед изхода на делото, правилно РС – Луковит е присъдил сумата
в размер на 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Същото е
определено правилно на основание чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателят, че съдът не се е
мотивирал и излязъл извън правомощията си при постановяване на съдебния
акт. Актът е мотивиран и съдът е разгледал наличието на неравноправна
клауза в договора, заобикалянето на чл.19 ЗПК и чл.10а ЗПК. Изложени са
подробни мотиви защо пакетът от допълнителни услуги противоречи на
закона, както и защо не се дължат претендираните мораторни лихви.
Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие
със закона, поради което подадената частна жалба против разпореждането
следва да се остави без уважение.
По тези съображения атакуваното разпореждане № 625/27.06.2022г. по
ч.гр.д. № 20224320100262 на РС - Луковит в частта с която е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *****, гр.***** срещу ЮЛ. П. Й., ЕГН
********** и Г. Б. Й., ЕГН ********** и двамата с адрес с*****, за сумата
от 510.66 лева, представляваща претендирана лихва за забава за периода от
11.11.2019г. до 05.10.2021г., следва да бъде потвърдено, като правилно, на
основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК.
С оглед изхода на делото, доколкото жалбата се явява неоснователна, на
частния жалбоподател не следва да се присъждат разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
10
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 625/27.06.2022г. по ч.гр.д. №
20224320100262 на РС – Луковит, в частта с която е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД , ЕИК *****, гр.***** срещу ЮЛ. П. Й., ЕГН **********
и Г. Б. Й., ЕГН ********** и двамата с адрес с*****, за сумата от 510.66
лева, представляваща претендирана лихва за забава за периода от 11.11.2019г.
до 05.10.2021г., като правилно, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр.
чл.272 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване (т.8 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11