Решение по дело №145/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 180
Дата: 12 юли 2021 г. (в сила от 12 юли 2021 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20217110700145
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 180                                                             12.07.2021г.                                    град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на седми юли                                                                  две хиляди двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА                                                                                                                                                              

                                                                           2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 145 по описа за 2021г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.

            ОБЩИНА ДУПНИЦА чрез кмета с адрес за призоваване: гр.Дупница, пл.“Свобода“ № 1 обжалва решението по а.н.д. №849/2020г. на РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с твърдения за липса на изследване от АНО на изключенията по чл.46, ал.4 от ЗВ, отсъствие на безспорни доказателства за авторство на деянието, недоказано наличие на „отпадни води“ и нарушения на процедурата поради липса на точно място и дата на нарушението и на обектите, предмет на същото. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.

В с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.

            В писмена молба пълномощникът на ответната Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” оспорва жалбата като неоснователна, сочейки, че авторството на деянието се извежда от правилото на чл.19, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗВ.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на районния съд, което намира за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с оспорването и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №ПО-02-45/25.08.2020г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район”, с което на община Дупница за нарушение на чл.46, ал.1, т.3, б.”б” от ЗВ на основание чл.200, ал.1, т.2, пр.1 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.

            От фактическата страна на спора районният съд е установил, че с КП №КД-01-168/24.02.2020г. служители на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ в присъствие на представители на РИОСВ –Перник, РЗИ – Кюстендил, община Дупница, кметския наместник на с.Баланово и „ВиК“ – Дупница са установили, че отпадъчните води от с.Баланово се заустват в р.Разметаница посредством канализационен колектор фи 500 с посочени в НП географски координати на десния бряг под моста над реката, свързващ центъра на селото с махала „Шилигарска“, като за извършеното заустване във водоприемника /реката/ в качеството на водно тяло няма издадено разрешително за ползване на воден обект с цел заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект по реда на чл.46, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗВ. Установено е, че канализационната мрежа на селото не се експлоатира от „ВиК – Дупница“ ЕООД.

            При така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за липса на допуснати съществени нарушения в процедурата по издаване на НП, доказано противоправно деяние и немаловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.

            В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

            При постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по делото. От събраните доказателства е формирал правилен извод за съставомерност на поведението на общината по санкционния състав на чл.200, ал.1, т.2, пр.1 от ЗВ.

            Неоснователно касаторът твърди за липса на точно място и дата на извършване на нарушението, т.к. в съдържанието на АУАН и НП посочените реквизити са ясни и конкретни.

            Фактическият състав на отговорността по чл.200, ал.1, т.2, пр.1 от ЗВ, отнесен към фактите по делото, включва ползван от общината в качеството на юридическо лице воден обект без необходимото за това основание.

            От съдържанието на Констативен протокол №КД-01-168/24.02.2020г. и показанията на разпитаните свидетели е безспорно установено, че при извършената на 24.02.2020г. проверка от контролните органи е констатирано заустване на отпадъчните води на с.Баланово на посоченото географско място в р.Разметаница посредством канализационен колектор на селото. Заустването попада в дефиницията за ползване на воден обект по §1, т.25 от ДР на ЗВ, като реката е такъв обект по см. на §1, т.34 от ДР на ЗВ. Доказването на водите като отпадъчни такива е осъществено посредством посочения КП и показанията на контролните органи. Дейността е извършвана без необходимото за това разрешително по см. на чл.46, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗВ. АНО не е дължал описание за неприложимост на изключенията по чл.46, ал.3 и ал.4 от ЗВ поради преценката за осъществено нарушение по чл.46, ал.1 от ЗВ. Доказателствата по делото не налагат извод за отсъствие на необходимост от разрешителното, т.к не са налице законовите изключения. Касае се за дейност по заустване в границите на населено място с изградена канализационна система, като липсват основания за издаване на комплексно разрешително по реда на ЗООС. Налице са съставомерните елементи от обективна страна по приложимия състав на отговорността по чл.200, ал.1, т.2, пр.1 от ЗВ. Извършител на деянието е общината, т.к. по см. на чл.19, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗВ тя е собственик на отвеждания канализационен колектор. Установено е, че канализационната мрежа на населеното място не се експлоатира от „ВиК – Дупница“ ЕООД.

            Наложеният размер на имуществената санкция е справедлив по критериите на чл.27, ал.2-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН, т.к. държи сметка за всички обстоятелства относно противоправния характер на деянието и поведението на дееца. Правилен е извода на съда за немаловажност на случая.

            Районният съд е постановил правилно решение, което ще остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение №260110/24.03.2021г. по а.н.д.№849/2020г. на РС - Дупница.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                  2.